БОГАТИ`РСТВО, мн. няма, ср. Качество или проява на богатир.
БОГА`ТИЧКО. Нареч. от богатичък. Противоп. бедничко. Райка всякога обича чистичко и богатичко да посготви. Т. Влайков, Съч. I, 164. Видим ли него, или жената му, или децата му чисто, богатичко облечени, то да има леснина с очи да ги изпием. Ил. Блъсков, ПБ II, 4.
БОГА`ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от богат; не много богат. Противоп. бедничък. Няколко черкеза отишле при една по-богатичка фамилия копаче да откраднат хубавицата им мома. Хр. Ботев, Съч. 1929, 236. Само по себе се разбира, че такивато преселници са биле нещо богатички хора, хубаво изградените им къщи, .., доказваха това. Ил. Блъсков, ДБ I, 17.
БОГАТИ`Я, мн. няма, ж. Събир. Диал. Имотният слой от населението. Противоп. беднотия, сиромашия. Тук личаха събрани всички управници, цялата богатия от града. В първата редица пред олтара стърчеше окръжният управител, .. По-назад стояха млади наперени офицери, търговци и богати занаятчии. П. Здравков, НД, 86-87.
БОГА`ТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Богатичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГАТКИ`НЯ ж. Диал. Богата жена; богаташка. Преди имаше ли капели? — Нямаше. Имаше ли турнели? — Нямаше. Най-многото, което носеха богаткините, беше малакофа. Ст. Чилингиров, ХНН, 35.
БОГА`ТКО. Диал. Нареч. от богатки; богатичко. Момчето се втренчи с уморен поглед в навалицата посрещачи и скоро беше в прегръдките на разплаканата майка — низка, .., но богатко облечена жена. А. Страшимиров. А, 87.
БОГА`ТНИК, мн. -ци, м. Диал. Богаташ; богатинец.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОГА`ТНИЦА ж. Диал. Богаташка. Се поврати свети Петър: / „Ай от тува грешна майко! / .. Дали знаеш, паметуваш, / кога бяхме у бял света, / ти си беше богатница, / богатница, имовита. Нар. пес., СбБрМ, 49.
БОГА`ТНО. Остар. и диал. Нареч. от богатен; богато.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГА`ТО нареч. 1. В охолство, като богат, състоятелен, заможен човек; охолно. Противоп. бедно, сиромашки. — Че тъй ха, богато живейте вий в града? .. — подкачи мастор Кальо, като поглеждаше с удивление на богатото облекло на госта. Ц. Церковски, Разк. III. 220.
2. С много средства, с много пари; скъпо. Противоп. бедно, сиромашки. Но те и двамата се обличаха богато: той — винаги с астраганен калпак, копринена вратовръзка и златен ланец на жилетката, а тя — в палто от лисичи кожи и всякога с копринени чорапи. А. Гуляшки, Л, 14. Стаята му е богато обзаведена: пружинено легло с красиви дървени табла,орехов бюфет. В. Ченков, ЗХ, 147. За мястото си в ложата те би платили богато. Ив. Вазов, Съч. X, 82. Много лесно се уреждаха и неговите работи и той бързо от обикновен строителен инженер в министерството стана богато възнаграден строител при едно частно дружество. Вл. Полянов, ПП, 200. Царя са много зарадвал, / Тодорка богато награди — / девет сандъка жлътици. Нар. пес., СбНУ XLVI, 17. // С външен блясък, великолепие; разкошно, великолепно. Робите посрещнали княза и го въвели в един чертог, богато украсен. Н. Райнов, КЧ II, 48. А над юнаците се дипли кадифян / червен байрак, .. / и двете му лица извезани богато — отсам с разярен изправен гордо лев, / .. / отвъд са думите тържествени и строги — / свобода или смърт… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 135.
3. С голямо количество от нещо или с нещо, неща обикн. с голяма стойност или ценни за някого, нещо. Противоп. бедно. Ний — аз, Ванчо, Фильо и Иваницовия син .. заехме едно купе от I клас; в съседното II класно отделение се намести бай Ганьо с няколко другари, богато снабдени с провизия. Ал. Константинов, БГ, 26. Богато комплектувана библиотека, сбирка, колекция. // В изобилие; изобилно. А с големците той и неговите събратя умеяли много добре да се отнасят: ще ги посрещнат, ще ги нагостят богато, ще ги изпратят с почести. Ал. Константинов, Съч. I, 26. Но как богато, колко сито се хранеха! О. Василев, ДГ, 74. Дивият карамфил и всевъзможни блатни треви никнат бързо във влажната, богато наторена почва. Ем. Станев, ЯГ, 69. Ще бъдеш ли поне признателна, / че те наситихме със събития / и те напоихме богато / с кръвта на хиляди убити. Н. Й. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 44. Който сутрин яде богато, вечер гладен ляга. Погов., СбНУ XXXVIII, 182.
4. Във висока степен; много, всестранно, широко. А Емилия де Пардо Басан е най-голямата писателка, която до днес е дала испанската литература .. Както всяка богато надарена натура, тя имаше множество лица, множество образи. Б. Шивачев. Съч. I, 151.
БОГА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на богат човек, на богаташ; богаташки. Противоп. бедняшки, сиромашки. Тя е богатска дъщеря, научена е на много, научена е да харчи. Й. Йовков, ВАХ, 59. Едно многобройно, както се виждаше, богатско семейство посрещаше баща си. Ст. Дичев, ЗС
