Page:RBE Tom2.djvu/694

От Читалие
Версия от 01:08, 16 юни 2015 на Zelenkroki (беседа | приноси) (Коригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


Банко Тишлерчето или Жабата. Той беше нисичък, пълен, възчер и с големи изпъкнали очи — оттам идеше и прякорът му. Ил. Волен, МДС, 113. Азиз беше около на двайсет и осем до трийсет години, възчер и жив момък. Св. Миларов, СЦТ, 76.


ВЪЗЧЕРВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до червен или в цвета на който има червена отсянка. Йоан Александър държеше вече в десницата си своята чаша, а отец Силвестър .. наливаше в нея вино. Възчервеното руйно питие се лееше със звучно бълбукане в златния съд. Ст. Загорчинов, ДП, 375. Светлината от прозореца падаше върху лицето й и аз ясно виждах възчервените й коси. А. Михайлов, ДШ, 5. Неговото възчервено, изпечено от слънцето лице, беше както винаги затворено и равнодушно. Ст. Дичев, ЗС II, 38. Младите му сътрапезници се споглеждаха и мълчаливо питаха — защо ги бе поканил тоя англичанин с възчервените бакембарди. Д. Спространов, С, 127.


ВЪЗЧЕРВЕНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с цвят, близък до червеникав. Монахът стоеше край вратата — беше млад човек, облечен във вехто расо, .., с гъста, къса, възчервеникава брада. Д. Талев, ЖС, 170. Той имаше възчервеникави бакембарди, каквито се носеха по времето на кралица Виктория. Д. Спространов, С, 125.


ВЪЗЧЕРВЕ`НИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възчервен.


ВЪЗЧЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е с цвят, близък до черен. От ален [фесът] е станал ясночервен, после тъмночервен, .., после възчерен. Ив. Вазов, Съч. VI, 147. В джезветата .. вреше не кафе, а печен жълъд, .. („Откак се обърка, не се намира“ — оправдаваше се Ариф, щом някой еничар плиснеше с ругатни рядката, възчерна водица върху плочите.) В. Мутафчиева, ЛСВ I, 127. Три опържени яйца димяха в плитка чугунена чиния и две големи филии възчерен хляб бяха сложени една върху друга до чинията. Г. Караславов, ОХ II, 43. // За човек — който е много мургав. Неговото мургаво (възчерно) лице и страшен поглед сочеха, че тоя човек живее повече в гората с дивите зверове, а не при човеци. Ил. Блъсков, ИС, 58.


ВЪЗЧЕ`РНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възчерен. Роман Панченко е млад човек, скромно облечен, възчерничък, с живи, блестящи очи. Н. Фурнаджиев, МП, 58. — Не ни трябват герои, искаме си мъжете! Кмете, разбра ли? — обади се една суха, възчерничка жена. К. Петканов, МЗК, 24.


ВЪЗШЕ`СТВИЕ, мн. няма, ср. Книж. В съчет. Възшествие на престола (трона) или самост. Идване на власт, встъпване във власт на монарх, владетел; възкачване на престола. Новият султан Абдул Азис минал през Измит, както и през Бруса при първата си обиколка по случай възшествието на престола. Т. Жечев, БВ, 213. Тридесет и осем годишният принц Хуан Карлос наследи Франко и се готви да посрещне оцелелите короновани особи, за да отпразнува възшествието си на трона. М. Миланов, ТМП, 147. На 4 август 1791 г. Австрия сключила с Портата сепаративен мир в Свищов .. От това неочаквано благоприятно стечение на нещата побързал да се възползува Селим III, който след възшествието си през 1789 г. бил замислил своите реформи. В. Мутафчиева, КВ, 85. Две години по-късно един от придворните историци .. открил трагическа грешка: възшествието на опозореното Превъзходителство било отбелязано в протоколите само с деня на самоизбора, но не и с часа, минутите и секундите, т. е. твърде неточно. Ем. Манов, ПУ, 133.

— Рус. восшествие.


ВЪЗШИРО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-широк от обикновеното или отколкото се очаква. Единийт [от убийците] .., известен по име Мехмед Али Ефе .. има следующите белези: ръст среден .., нос възширок. С, 1894, бр. 1497, 4. Панталонът й е възширок и размъкнат, сигурно два номера по-голям, но тя си го харесва.


ВЪК междум. Диал. Само в съчет. Ни гък, ни вък и (съкр.) ни (нито) вък с отриц. и казвам (продумвам, проговарям и под.), Разг. Ни дума, нищо (не казвам). — Моята как премина? — Цяла нощ е плакала. .. — А ти? — Аз не продумвах нито вък. П. Р. Славейков, ЦП II (превод). 119. Не каза ни гък, ни вък.Няма да каже ни гък, ни вък.


ВЪЛК, вълкъ`т, вълка`, мн. въ`лци, след числ. въ`лка, м. Едър хищен бозайник от семейството на кучетата със сивожълтеникава козина, прави уши, остра муцуна, който през зимата в най-големите студове ловува обикн. на глутници. Canis lupus. Изведнаж, при едно ново засилване на вятъра, той чу далеч някъде да вие вълк, проточено, издебело, зловещо. Й. Йовков, ЖС, 57. Старите хора разказват, че във време оно глутница вълци подгонили горе в планината един елен. А. Каралийчев, СР, 116. Гарванът грачи грозно зловещо, / псета и вълци вият в полето. Хр. Ботев, Съч., 1929, 37. На върха, дето вили вихрушките, / вълци разкъсали млад граничар. Ламар, СГ, 94. С вълците вълк бъди. Погов. Гора без вълци не бива. Погов. Вълкът козината си мени, но зъбите (нрава) не. Послов. На вълка е дебел вратът, защото сам си върши работата. Послов. Вълк куче не става. Погов. Прен. За жесток, безскрупулен човек, който експлоатира, граби и измъчва по-слабите. — Па тия тютюневи търговци печелят, .. — Тия