въглен. Й. Йовков, Разк. I, 229. Друга птица привлече вниманието и на двамата. Тя приличаше на голям кълвач, беше черна като въглен. Ем. Станев, ПГВ, 111. Чернея се като въглен. Разг. Виждам се, изглеждам съвсем черен.
ВЪ`ГЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до въглен (в 1, 3 и 6 знач.); въгленов. Въглени електроди. Въглена пръчица.
2. Рядко. Който се отнася до нещо изгоряло, овъглено. Той я [кибритената кутийка] извади и изсипа угарките на дланта си, до носа му достигна техният тръпчив въглен мирис. П. Вежинов, ДБ, 227.
О Въглена киселина. Хим. 1. Химическо съединение с възкисел вкус, получено от разтваряне на въглероден двуокис във вода. Водният разтвор на въглеродния двуокис действува слабо кисело. Той променя синия лакмус в бледорозов, а не в червен, зъщото въглената киселина е слаба. Хим. VIII кл, 1958, 111. 2. Остар. Въглероден двуокис. Ако ся полее на земята някоя силна киселина, напр. як оцет,.., то ще земе да шумти и да ври и то толкова повече, колкото повече има у нея вар; защото киселицата пъди из варта въглената киселина, сир. един вятър (газ)^ който и докарва да ври пръстта. Й. Груев, Лет., 1872, 237. Въглена кислота. Остар. Хим. Въглена киселина (във 2 знач.); въглероден двуокис. Кислородът е създаден за животните; въглеродната кислота за растенията. Знан., 18/5, бр. 2, 23. Въглен окис. Остар. Хим. Въглероден окис. Тези въздухообразни тела, които са ся образовали от горението на въглерода, разделяме на две — на въглен окис СО и въглена киселина СО2. Ч, 1872, бр. 13, 583.
ВЪГЛЕНА`Р1, -ят, -я, мн. -и, ле. 1. В миналото — работник на железопътна гара, който се занимава със складиране и съхранение на въглищата за локомотивите, със снабдяването на локомотивите с въглища и пясък и почистването им от сгур. Повечето от локомотивите в пловдивското депо имат или неподвижна, или само тръскаща скара. Това затруднява въгленарите при чистенето на огъня. РД, 1950, бр. 156, 2.
2. Диал. Въглищар. Кога стана въгленар и кога му поцърне вратът. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 201.
ВЪГЛЕНА`Р2, -ът, -а и -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Червен (черен) кълвач. Най-голям е черният кълвач или въгленарят. Той се среща във всички иглолистни и широколистни гори. Ив. Димитров, ОП, 36.
ВЪГЛЕН А`РКА ж. Диал. Въглищарка1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪГЛЕНА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Въглищарница; въгленарница. Айде, па вие, скрийте се у въгленарнико тука по-близо. Т. Панчев, РБЯд, 64.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪГЛЕНА`РНИЦА ж. Диал. Въглищарница; въгленарник. Момче изпърво чистило въглища у една въгленарница. Ал. Дювернуа, СБЯ, 329.
ВЪГЛЕНА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въглищарски. Въгленарска колиба. Въгленарски занаят.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪ`ГЛЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който се отнася до въглен (в 1, 3, 6 и 7 знач.); въглен. Когато някое тяло гори слабо, издвигат ся нагоре много ситни въгленни частици, които не са изгорелите нагретий въздух, а от това излиза дим. Й. Груев, Ф (превод), 107.
2. Който се отнася до въглища; въглищен. Тези дървеса и растения са покривали тогава земята и тези въгленни слоеве вероятно са техни останки. ИЗ, 1874-1881, 1882, 210. Дървото, което някога си е украсявало някои богати и величествени лесове, днес го изкопаваме из въгленната земя. Ч, 1970, бр. 3, 85. Отде знаем, че тези въглища са станали от дървета и растения? Тука ний ще споменем само, че във въгленни-те рудници начесто ся намират части от дървета. ИЗ, 1877, 1881, 186.
О Въгленен водород. Остар. Хим. Метан. От някое время насам плънят балоните със светлив газ, който ся прави от каменни въглцща и у който има пак въгленен водород. Й. Груев, Ф (превод), 75. Въгленен свинец. Остар. Хим. Оловен карбид. Царските закони ся обнародваха на дръвени таблици, нашарени (боядисани) с въгленен свинец. П. Р. Славейков, СК, 50. Въгленна киселина (кислота). Остар. Хим. Въглероден двуокис. Речна вода има у себе много атмосферен въздух, но няма въгленна киселина. КН, 1873, кн. 5, 28. Ако земете запален въглен и да го спустите в някое стък-ленце, пълно с кислород, то той ще пламне като барут и от него няма да останат никакви следи .. Той са е съединил с кислорода и образовал е друг един газ, който са нарича въгленна кислота. Знан., 1875, бр. 2, 24. От химията ся знае, че димът състои от въгленна кислота, която действува на животното като отрова. Лет., 1871, 117.
ВЪ`ГЛЕНЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Диал. Умал. от въглен (в 1 знач.); въгленче. Мария нашла няколко въгленци в пе-пела и с голяма мъка стъкнала огън. С. Радулов, ГМП (превод), 43.
О Под пепелец въгленец. Разг. Употребява се за потаен, неискрен човек (Ст. Младенов, БТР).
ВЪ`ГЛЕНОВ, -а, -0, мн. -щ прил. Рядко.
1. Който се отнася до въглен (в 1, 6 и 7 знач.); въглен. Пространството между мембраната и въгленовата плочка е запълнено с въгленови (графйтови) зрънца. Физ.
VIII кл, 1965, 100. Нека свържем микрофона
