дошло време да се събаря тиранията. Д. Динков, ЗБ, 28. А вече в Каменград / на вихрогонен кон летеше Делибана. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 200.
ВИХРОГО`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен, като вихър; вихрогон. Тук ся описва сватба Змея с Радка. Змея ходил на бой и като ся възвърнал, дошъл със сватове, кои яздили на вихрогонци (бързи като вихър) коние. Г. Раковски, БС, 156.
ВИХРОГО`НЧЕ, мн. -та, ср, Нар.-поет. Умал. от вихрогон. Дий, дий, конче вихрогонче, / дий, дий, конче от балонче! Чичо Стоян, ЧК, 9.
ВИХРОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е стремителен, буен, неудържим като вихър. С въздишки огнени и кратки / застена ми сърцето болно, / .. / За младости, за вихрокрили / юнаци от смъртта приспани. Ив. Вазов, Съч. V, 104. Молете се на царя / .. / На вихрокрила колесница, / когато отлети и своя щедър дар, с последен / взор назад, / той лихо разпилее, — небокитен дар — разискрен звездопад. П. К. Яворов, Съч. I, 152. Във росена / росни деви, / вихрокрили / самодиви. / Вихро хоро / завъртели, / вихри песни / заехтели. Ц. Церковски, Съч. II, 62.
ВИ`ХРОМ нареч. Поет. Бързо и стремително като вихър. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана. Елин Пелин, Съч. III, 76. Подир един миг от гората изскочиха двамина запъхтени ловци с лъкове и стрелници и вихром се понесоха по стъпките на кошутата. А. Каралийчев, В, 108. Нищо на Гюрга овчар не отвърна; /песен жаловна на танец завърна — / спретнато трепкат и кършат се пръсти, / вихром летят самодиви чевръсти. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. А зимната буря им сякаш приглася, / .. / и вихром подема, издига, разнася / бунтовната песен широко в света. П. К. Яворов, Съч. I, 59.
ВИХРОХО`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. За кон — който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходен. Аз със сватбата не тръгвам, / доде ми, тетьо, не дадеш / кончето вихроходото. Нар. пес., СбНУ XXVII, 154.
2. Като същ. Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходец.
ВИХРОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Нар.-поет. За кон —* който се движи бързо като вихър; вихроход.
ВИХРОХО`ДЕЦ, мн. -дци, след числ. -деца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроход.
ВИХРОХО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал. от вихроход (във 2 знач.). Че са чуди и са мае, / кое конче да оседлай, / да оседлай, да възседне: / дали конче вихроходче, / .. / или конче газобарче. Нар. пес., СбНУ X, 13. Да възседне бързо конче, / бързо конче вихроходче, / скоро ша иди и ша доди. Нар. пес., СбНУ XXVI, 11.
ВИХРУ`ШКА ж. 1. Бързо и силно кръгово движение на вятъра, което повдига стълбовидно прах и леки предмети. Изви се вихрушка и повдигна прах от едина край на кервана до другия. Й. Йовков, СЛ, 107. Внезапна вихрушка дига облаци прах, клоните на брястовете се разклащат, заскърцват, зашумяват надълго. К. Константинов, СЧЗ, 18. И двамата замълчаха. Внезапно се изви вихрушка, обрули няколко листа, завъртя ги и ги изсипа върху тях. М. Грубешлиева, ПИУ, 44. Кога ся срещнат два противни ветра или ся ударят на ребро, сир. на страна, тогава ся завиват, та става вихрушка. Лет., 1871, 96. // Малък стълб от прах и леки предмети, носени от такова движение на вятъра. Няколко вихрушки във вид на прашни, високи стълбове се задаваха по шосето и идеха насреща. Ив. Вазов, Съч. X, 50. След обед, студен ветрец върти по шосето леки вихрушки от прах, парчета хартия и опадали листа. К. Константинов, СЧЗ, 98.
2. Много силен и бърз вятър; вихър. Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, коне и хора се виждаха като силуети в мъгла. Й. Йовков, Разк. I, 149. Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. Вихрушката блъскаше младото момиче, което с мрежа в ръка прескачаше локвите. М. Грубешлиева, ПП, 38. Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа. А. Гуляшки, МТС, 323.
ВИ`ХРЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. 1. За буря, виелица, стихия и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. Люта зима беше миналата година, а и дълга — вихри се 3 месеца. △ Бурята се вихри цял ден.
2. Прен. За явление, обикн. отрицателно — проявявам се с голяма сила. В министерството се вихри корупция.
3. Прен. Върша нещо с устрем, напористо, енергично и е невъзможно да бъда спрян, обуздан. — Остави` я това лято тя да се разпорежда в туристическия комплекс. Амбициозна е, иде й отръки, ще се вихри и ще го разработи. △ Цяла нощ се вихриха на купона. △ Днес цял ден се вихрих в кухнята и всичко блесна. // За забавление — протичам буйно. Той [изборният купон] се вихреше в Американския културен център. 24 часа, 2000, бр. 305, 2.
ВИ`ХЪР, мн. ви`хри и (рядко) ви`хрове, м. 1. Много силен и бърз вятър; вихрушка. Отначало снегът се вкорави, после студът го разсипа на дребен прашец — нощните вихри го вдигаха на бели облаци. П. Вежинов,
