ВЯСВАМ СЕ и ВЕСВАМ СЕ, -аш се, несв.; вясна се, веснеш се, мин. св. вяснах се и (диал.) веснах се и весна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Появявам се някъде от време на време и обикн. за кратко, без да се застоявам; вествам се, мярвам се. Аз заключих стаята и реших да не се вяс-вам в къщи три дена, дано мирясат съседите ни. Н. Каралиева, Н, 24. — Да й кажеш
— не искам да я видя! Да ме срами тъй! Повече да не се вясва пред очите ми! Чу ли? Д. Рачев, СС, 197. Станка знаеше, че той трябва да бъде при другарите си, и не му се сърдеше, задето толкоз време не се вясна при нея. Г. Караславов, ОХ IV, 222. Надяваше се [Димитрий] на бога жена му да се оправи. Каза Захарий да не се весва към тях-ната къща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 428. — Напоследък не мога да ти видя очите — само се весваш вкъщи и пак излизаш.
ВЯСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вяс-вам се; весване, вестване.
ВЯСКАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Разг. Появявам се от време на време бързо и за кратко време; мяркам се. Трифон, най-големият му син, пое занаята на баща си — наемаше воденици и по цели месеци не се вяскаше в къщата. Г. Караславов, ОХ I, 409.
— Друга (диал.) форма: вескамсе.
ВЯСКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вяс-кам се.
— Друга (диал.) форма: в е с к а н е.
ВЯСНА СЕ. Вж. вясвам се.
вятичи мн. Истор. Източнославянско племе, влязло в състава на руската народност. На североизток до лехите живели многобройни словенски племена, които отпосле ся нарекли руси. При кърпатските планини — хръвате,.., на лявата страна от р. Десна Сема и Сула — северяре, пд северно от тях радимичи и вятичи. И. Груев, Лет., 1872, 212.
ВЯТЪР, -ът, -а, мн. ветрове, (рядко) вет-рища и (нар.-поет.) ветри, м. 1. Движеща се въздушна маса, въздушно течение, успоредно на земята. А на заранта излязъл вятър, събрал всичките облаци .. и забулил небето. Д. Габе, Н, 8. Лицето му, обрулено от слънчевия пек и ветрищата из планината, имаше здрав, медночервен цвят. Кр. Григоров, ОНУ, 138. Беше краят на март, времето на горняка, както у нас наричат югозападния вятър. А. Гуляшки, ДМС, 167. Пътен вятър надуваше платната и корабите плуваха покрай бреговете. Е. Мутева, РБК, 68. Подир два деня са захванаха твърде силни ветрове, големи снегове и ягка зима. П. Хитов, МП, 18. Гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч., 1950, 16. Пуста горо, / защо си млого рано повенула? / Дали ми те жежки ветри ударише? Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 7.
Задуха насрещен вятър. А Надвечер излезе силен вятър. А Северен вятър. Морски вятър. // Раздвижване на въздуха с или от нещо. Хаджи Енчо сяда, като силно въздиша от умора, и си прави вятър с червената кърпа. Ив. Вазов, Съч. VIII, 135. В този ресторант беше добре и затова, защото не усещахме ужасната горещина, която владееше през ония дни, — понеже над главите ни се развяваха автоматически крила и ни правеха вятър. Ал. Константинов, БПр,
1893, кн. 5, 60.
2. Прен. Само ед. Разг. Несериозна, празна работа. — Йордо! Твоите новини излязоха вятър. Ив. Вазов, Съч. IX, 134. — Досега пишех статии, с журналистика се занимавах — вятър, ти казвам, вятър! И. Йовков, ПГ, 10. "Вятър ще излезе снощният слух, съвсем напразна тревога — стиска ли на Селим хан тъкмо днес .. да натрапи на войската си това, дето не смее години? В. Мутафчиева, ЛСВ П, 466. Търговия! Аз я смятах бог знае колко страшно нещо, а то — вятър! Купи — продай, купи — продай и друго нищо. Чудомир, Избр. пр, 209.
3. Остар. и диал. Въздух. Освен тия две трошици във водата за пиене има и вятър и малко въглена киселина. Ив. Богоров, СЛ,
5. Да излезем на чист вятър. Н. Геров, РБЯ I, 200.
4. Остар. Газообразни отделяния в стомаха или червата у човека и животните; газове. А това смукане ... причинява на езика различни болести, които са срещат само у децата, като млечница, вятър (в червата), ко-лик и пр. Ч, 1875, кн. 4, 174.
5. Остар. Ревматизъм. От такваз настинка можем да добием и вятър (ревматизъм), червен оток .. и нервически болести. Ч, 1875, бр. 7, 306. Постелката не требува да е близо до прозореца, зачтото, ако и добре да е затворен, то пак, без да ся усеща, ще дохожда течение от въздух през прозореца въз спящий, а това често му докарува ревматизъм (вятър). Д. Фингов, Лет., 1873, 74.
6. Диал. Епидемия (Н. Геров, РБЯ).
7. Като междум. Обикн. ед. и мн. (рядко) ве-тршца. Разг. За израз на съмнение, недоверие, неодобрение, недоволство, пренебрежение. — Ти храниш ли козичката? — Храня я. Преди малко й сипах ярма. — Храниш я — вятър. Ив. Мартинов, ПМ, 64. — Има ли барем помощ? — Има, ветрища! — отвръщаше бързо и троснато Гина. Г. Караславов, СИ, 18. — Ще поговоря с моя приятел, достойни отче — кимам аз разбиращо, — и вярвам, че той ще се вслуша в думите ми. — Ще се вслуша — вятър! Лучиа-но никого не слуша. С. Славчев, БФ, 269.
О Бял вятър. Диал. 1. Южен вятър, който напролет топи снеговете; долняк, южняк. Цяла нощ духа бял вятър. Неговият силен топъл дъх стопи снеговете по ниви, вало
зи, по хармани и градини. Г. Караславов, ОХ I, 311. Той топи посред зима снега, на