Page:RBE Tom2.djvu/274

нари и аз не смеех да се помръдна вътре. Краката ми изтръпнаха, вече се вкочанясвах. Сп. Кралевски, ВО, 52. — Стига толкова приказки, да вървим. Сам ще те разбъркам с масло, вкочанясал си се целият! И. Вълчев, СКН, 77. Не усетихме как ни бяха замръзнали краката и как целите се бяхме вкочанясали, та тр&бваше да изпием ведро чай в столовата. И. Радичков, НД,

— Друга (диал.) форма: вкоченясвам.

ВКОЧАНЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от вкочанясвам и от вкочанясвам се; вкочаняване¹. Возехме се на лодка по блатото до вкочанясване от студ. А. Страшимиров, УШ, 5.

— Друга (диал.) форма: вкоченясване.

ВКРАДЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който изразява преднамерена любезност, обусловена от стремеж да се спечели доверието и доброто разположение на някого. — Е, прощавайте! — повтори старият хусарин, но се поспря и с друг глас, вкрад-чив и смирен, пошепна: — Жаден съм. Ст. Загорчинов, ДП, 40. Той вече зе да занимава не само разума, но и самолюбието на тези, към които са обръщаше и употребяваше в разговор с тях скромните и вкрадчиви форми, каквито са тези: "Мене ми са струва, че", "аз мисля"., и други. С. Бобчев, ЖФ (превод), 49.

— От рус. вкрадчивмй.

ВКРАДЧЙВО. Остар. Книж. Нареч. от вкрадчив. Меридор (вкрадчиво): Царю... царю... но той не чува, сякаш... / Царю, дойдох да ти обадя нещо... Г. Райчев, ЕЦ, 46.

ВКРАТКО нареч. Остар. Накратко; вкратце. — От какво умря? — Вдовицата му [на Марко] разказа вкратко историята за убиванието на баща й. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 75. Подир това авторът разказва вкратко историята на българското царство покрай Дунава. Ч, 1875, бр. 7, 319.

ВКРАТЦЕ нареч. Остар. Накратко; вкратко. Методична и точна по навик, тя в едно тефтерче .. бележеше датите и съдържанието вкратце на писмата си, а получените писма съхраняваше грижливо. Ив. Вазов, ВМ, 14. Внешна слава, междуособни прения и раздори,.., ето вкратце блестя-щий, но тесен круг, в който ся е ограничавала въобще деятелността, както на нашите праотци.., така и на другите .. народи. Ч, 1871, бр. 11, 325. От това и са се породили много криви учения за произхожда-нето на наший народ,.. Ние намираме за ну-жно да разгледаме вкратце по-главните от тези учения. М. Дринов, ППБН, 81.

ВКРЕМЕНЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вкременя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Рядко. Ставам твърд като кремък.

Религиозният фанатизъм прилича на оня хоросан, който се среща по старовремските постройки, който се е вкременил през столетията и който се руши и разлага бавно от времето и условията. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 161.

ВКРЕМЕНЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вкременявам се.

ВКРЕМЕНЯ СЕ. Вж. вкременявам

се.

ВКУП нареч. Остар. Вкупом; вкупе. Като беше постоянно слисан с търговските си работи, Марко само на трапезата виждаше народа си вкуп и тогава допълня-ше възпитанието му по доста своеобразен начин. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. На децата е драго да ся събират с дружина; тям тегли сръце да бъдат вкуп. Й. Груев (превод), КН 7, 118.

ВКУПЕ нареч. Остар. 1. Заедно, съвместно с някого. Преди две години при нас в Русчук изгониха учителите без всяка причина, по волята и каприза на еди-кого си чорбаджия, който налягаше вкупе с послушни нему съчорбаджии да намести един старовремски учител, негов роднина и приятел. Н. Бончев, Съч. I, 88.

2. Вкупом; вкуп. А за ужина [русалиите] влязват в някоя по-широка къща вейте вкупе. К. Шапкарев, Р, 16.

ВКУПНО нареч. Диал. Вкупом. —Всички, който биваха екзекутирани вкупно от разярените войници, умираха с хладнокръвие. С. Северняк, ИРЕ, 304.

ВКУПОМ нареч. 1. Всички наедно, заедно. Няколко девойки, които бързаха вкупом, се изсмяха кръшно. Г. Караславов, ОХ

III, 443. На светлото вървяха вкупом, но като стигнаха тъмните улици, се изгубиха един по един. Й. Радичков, СР, 169. Движеха се [моряците] всички вкупом, заедно влизаха в магазините, заедно се хранеха в ресторантите. П. Спасов, ХлХ, 362. Кавалът по-утихна, а дружките й [на Нуринка] игриво и вкупом подеха песента. X. Русев, ПЗ, 137. Язовецът е нощно животно и прекарва по-голямата част от живота си в жилището,.. Възрастните излизат поединично от дупката си, а малките — вкупом. П. Петков, СП, 18-19. // Всички на едно място, накуп. Вълците разбираха опасността и ставаха все по-нетърпеливи. Те ту се събираха вкупом, допирайки муцуни, сякаш се съветваха какво да правят, ту се пръскаха на разни страни. Ив. Мартинов, ПМ, 19. В дъното на коридора стояха вкупом няколко брадясали мъже с вързопчета под мишница. Ем. Манов, ПЯ, 7. Тия, които бяха на конете, стояха горе-долу вкупом, по трима в редица. Ст. Загорчинов, ДП, 338.

2. Всичко заедно. Да бъдеш човечен не ще рече да си само добър, мъдър,.., състрадателен или справедлив — трябва да прите-