Page:RBE Tom2.djvu/252

водата шуми във витлата на машините. Св. Минков, ДА, 16. Лодката зави край фара и се отклони още малко на запад.. Водата се биеше в носа, витлото ги тласкаше напред сред водовъртеж от пяна. П. Вежинов, ДБ, 56. Моторът на самолета оглушително бръмчи. Тревата под него поляга под напора на силната въздушна струя, образувана от самолетното витло. ВН, 1955, бр. 191, 1. И ето най-сетне се чу бръмченето на хеликоптера. Той летеше ниско над върбите.. Тълпата разшири кръга и преди още да бе спряло въртенето на витлото, от желязната кабина скочиха трима човека. И. Радичков, ГП, 41.

2. Диал. Воденично колело с перки. Тоя извор е дотолкова голям, щото свободно може да кара с три витла воденица. П. Хитов, МП, 147-148. Койе че се лудо найме,/да загради воденица, / воденица с девет витла, / той че либи тънка Янка. Нар. пес., СбНУ III, 19.

3. Остар. Винт, бурма. Когато се затваряше, не се познаваше, че има там дупка, защото дъската., имаше вид като да е закована..; а за да не се мърда, когато стъпаха отгоре й, беше закрепена с железни витла, изкусцо прикрити. Ив. Вазов, Съч. VI, 69.

О На витло. Като спирала, спираловидно, витлово, витлообразно. Той [соколът] гледаше само към една точка и се спускаше на витло все по-ниско на по-малки и по-малки кръгове. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Единът с накрехната шапка, завити на витло мус-тачки, трябва да е дяволит някой. П. Тодоров, ИII, 37.

ВЙТЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до витло (в 1 знач.). Витловият двигател на самолета създава теглеща сила, като изхвърля назад маса въздух. Ма-тем., 1965, кн. 1, 2. Витлово движение.

2. Който се движи с помощта на витло (в 1 знач.). На бордното табло дори на най-обикновения учебно-тренировъчен витлов самолет има десетки прибори. НТМ, 1966, кн. 211-212, 92. Витлото намира приложение и във витловия крик. Физ. IX кл, 116.

ВИТЛОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е във вид на витло, спирала; ви-тлообразен, спираловиден. А долу [в църквата], дето витловидната стълба завършваше в широка площадка, начеваше продълговата подземна горница, осветена от жълт пламък на вощеници. Н. Райнов, КЦ, 50. Висока бяла колона, издялана на едри витловидни гънки., свети в зеления фон на гората със спокойна бяла светлина. 3. Сре-бров, Избр. разк., 70.

ВИТЛОВО нареч. Като витло, като спирала; спираловидно, на витло, витлообразно. Сега лампите се правят изключително от волфрамова жица, навита витлово, за намаляване топлинното излъчване. Физ. X кл, 1958,122.

ВИТЛОМОТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се движи с помощта на мотор и витло. Витломоторен самолет.

ВИТЛООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на витло, спирала; витловиден, спираловиден. Извътре кулата се състои от няколко прегради — най-гор-ната е черковка, до която води каменна ви-тлообразна стълба, изградена в стената. Ив. Вазов, Съч. XV, 75.

ВИТЛООБРАЗНО. Нареч. от витлооб-разен; като спирала, спираловидно, на витло, витлово. Стълбите, които водеха към тоя кат, се извиваха витлообразно и кап-ризно и излизаха на едно тясно коридорче. Ив. Вазов, Съч. VI, 148. Каруцата бавно, с подскачане премина моста и когато заиз-качва пътя, прокаран витлообразно по билото,.., храсталакът отдясно замърда. П. Михайлов, ПЗ, 127-128. За да се получи по-силно магнитно поле, се използува изолиран проводник, навит витлообразно върху макара, наречен намотка. Физ. УШкл, 1965, 86.

ВЙТЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Завивам или отвивам витло, винт.

2. Правя нарез на витло, винт. витля се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВЙТЛЯ СЕ, -иш се, несв., непрех. Диал. За дим и под. — вия се, извивам се нагоре.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

ВЙТО нареч. Разг. С извивки, извито. Караджов вървеше пред нея по пътечката между боровете, която се спускаше стръм-но и вито надолу към канцелариите на обекта и района. Т. Монов, СН, 70. Стой, почакай, / славей, не запявай / кръшна песен / вито не извивай. Ц. Церковски, Съч. II, 250.

ВИТОВЕЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. Който е с вити вежди. Сопотненки, тънкокръсти, височки, / белолики, вито-вежди, черноочки. П. Р. Славейков, Сл, 70-71. Прелагаха го [либето] долните моми, / .. / леподумите, милогледите, / милогледите, витовеждите, / витовеждите, длъгокоси-те. Нар. пес., СбНУ ХЬГ/, 285.

ВЙТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Витово хоро. Остар. Мед. Заболяване на централната нервна система, което се характеризира с гърчове на лицето или крайниците; хорея.

ВИТОГРЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Нар.-поет. За кон — който е с вита, къдрава грива. Конете са изкончили / все конченца витогривни. Нар. пес., СбВСт,

293.

ВИТОГРЙВКА ж. Нар.-поет. Епитет на кобила с вита, къдрава грива. Добри гласи ти носиме, / от оздоле Овчо поле: ко-