Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/920“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (denis-5b) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От фр. boheme. | — От фр. boheme. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МЕЦ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -мци, <i>м. Остар.</i> Бо-хем. <i>Такова отвращение е съвсем естествено. ..у дин свенлив бохемец, чието гордо самолюбие биваше накърнявано от всяко подлагане ръка.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 138. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МЕЦ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -мци, <i>м. Остар.</i> Чех. <i>Бохемците са славени, както нас. С.</i> Боб-чев, ПОС (превод), 159. <i>Особено унгарците и бохемците не са стоели никога мирни. С.</i> Бобчев, ПОС (превод), 155. |
---- | ---- | ||
<b>БОХЕМИ`СТ</b> <i>м.</i> Специалист по бохемис-тика. | <b>БОХЕМИ`СТ</b> <i>м.</i> Специалист по бохемис-тика. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>БОХЕМКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Остар.</i> Чехкиня. | <b>БОХЕМКА</b><sup>2</sup> <i>ж. Остар.</i> Чехкиня. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МСКИ</b><sup>1</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бохем<sup>1</sup>. <i>А Росица намери най-сетне време да гуляе до насита със своята бохемска компания.</i> Кр. Кръстев, К, 116. <i>Всичко това бе станало достояние на писателските и бохемски среди.</i> М. Кремен. РЯ, 339. // Който е присъщ на бохем. <i>Макар и четиридесет годишен, Далайлама си избираше всякога млади приятели. Сам с младежки капризи, още запазил някогашни бохемски маниери, той избягваше да се събира с улегнали и тръгнали в пътя си хора.</i> Д. Немиров, Д N 9, 115. <i>Бохемски живот. Бохемски гуляй.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МСКИ</b><sup>2</sup>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> 1. Който се отнася до Бохемия (територията, на която се създава чешката държава). <i>Войниците бяха въоръжени само с дъли мечове и мечици .. ; носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островър-хи шлемове също от бохемско желязо,.., обути бяха с високи подковани обуща.</i> Д. Талев, СII, 220. <i>Бохемски планини.</i> 2. Който се отнася до Бохемия (Чехия) в състава на Австрийската империя (от 1526 до 1918). <i>Всичко най-скъпо и най-рядко и най-красиво., трябвало да краси пространните стаи на харемлъка. Тъкани от Дамаск и Багдад, коприна от Лион, Милано,.., съ-върски и бохемски кристални изделия.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 136. |
---- | ---- | ||
<b>БОХЕМЕЦ</b><sup>1</sup> | <b>БОХЕМЕЦ</b><sup>1</sup> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> бохемски<sup>1</sup>; безгрижно, весело. <i>Твърде малко време беше потребно на Висарион Висарионов, за да разбере каква изгодна сделка .. беше сключил той. Трийсет и толкова хиляди лева за две години .. , възможност да преживее студентските си години малко бохемски.</i> Ст. Чилингиров, РК, 191. <i>Младежът заживял безгрижно, бохемски.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЕ`МСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Проява на бохем. <i>Неговото свободомислие, презрението му към еснафския морал, към официали-зма, дори своеобразното му бохемство, са също така прояви на напредничав дух.</i> Ив. Богданов, СП, 246. |
---- | ---- | ||
<b>БОХЕМСТВАМ</b> и <b>БОХЕМСТВУВАМ</b>, | <b>БОХЕМСТВАМ</b> и <b>БОХЕМСТВУВАМ</b>, | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
<b>БОХЕМСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бохемствам; бохемствуване. <i>От бо-хемстване не можа да завърши университета.</i> | <b>БОХЕМСТВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бохемствам; бохемствуване. <i>От бо-хемстване не можа да завърши университета.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХ`ЕМСТВУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бохемствувам; бохемстване. |
---- | ---- | ||
<b>БОХЛЬО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Съзвучен епитет към охльо в детска песничка. <i>Охлъо, бох-лъо, покажи си рогата.</i> Ст. Младенов, БТР | <b>БОХЛЬО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Съзвучен епитет към охльо в детска песничка. <i>Охлъо, бох-лъо, покажи си рогата.</i> Ст. Младенов, БТР | ||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
I, 198. | I, 198. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ХЛЮВ</b> <i>м.</i> Съзвучен епитет към <i>охлюв</i> в детска песничка. <i>Охлюв-бохлюв.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЧ`А</b> <i>ж. 1. Разг.</i> Вързоп с дрехи или с други вещи. <i>Гавриката слагаше всичко в една голяма ленена покривка за маса .. , направи бохча, като върза на кръст два по два четирите ъгли на покривката, и я понесе навън.</i> П. Славински, ПЗ, 210. <i>Баща му и майка му вече се суетяха и скатаваха багажа в бохчи и денкове.</i> П. Здравков, НД, 23. <i>Пред една тясна желязна вратичка отвън дълго стоят и дълго чакат под вятъра и дъжда близките на затворниците с кошници и бохчи в ръце.</i> Д. Бозаков, ДС, 11. 2. <i>Разг.</i> Четвъртито парче плат за връзване на дрехи или други вещи във вързоп. <i>Панко се прибра в къщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча.</i> Д. Ангелов, ЖС, 73. <i>В лесковия храст отсреща се бялна някакъв дебел вързоп. Той приклекна до него. Развърза го с разтреперани пръсти. Върху широката бохча се разстлаха чифт бели гуменки, почти новички.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 67. <i>Спас пристигна с голяма тава кавърма</i> |
920 | 920 | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОХЧ`А</b> |
| − | |||
Версия от 13:56, 28 ноември 2013
тисти, художници, музиканти и др.), която живее весело, безгрижно. Там [Арменското кафене] е свърталището на литературната бохема на едновремешна София. Към тази крайно интересна среда принадлежат: писатели, художници .. , музиканти. Ив. Богданов, СП, 31. Той [Рачо Самсарът] беше съвсем негоден за каквато и да било работа. Някакъв откършлек от безгрижната и весела бохема на големите градове, случайно отвеян и попаднал тука [в града]. И. Йовков, ПК, 31. Минахме през модните заведения на Монпарнас, дето космополитната публика се приобщава с една съмнителна бохема. К. Константинов, ПЗ, 175.
— От фр. boheme.
БОХЕ`МЕЦ1, мн. -мци, м. Остар. Бо-хем. Такова отвращение е съвсем естествено. ..у дин свенлив бохемец, чието гордо самолюбие биваше накърнявано от всяко подлагане ръка. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 138.
БОХЕ`МЕЦ2, мн. -мци, м. Остар. Чех. Бохемците са славени, както нас. С. Боб-чев, ПОС (превод), 159. Особено унгарците и бохемците не са стоели никога мирни. С. Бобчев, ПОС (превод), 155.
БОХЕМИ`СТ м. Специалист по бохемис-тика.
Б ОХЕМИ`СТИКА ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на чешкия език, чешката литература и култура; чешка филология.
Б ОХЕМИ`СТКА ж. Специалистка по бохемистика.
БОХЕМКА1 ж. Жена бохем.
БОХЕМКА2 ж. Остар. Чехкиня.
БОХЕ`МСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бохем1. А Росица намери най-сетне време да гуляе до насита със своята бохемска компания. Кр. Кръстев, К, 116. Всичко това бе станало достояние на писателските и бохемски среди. М. Кремен. РЯ, 339. // Който е присъщ на бохем. Макар и четиридесет годишен, Далайлама си избираше всякога млади приятели. Сам с младежки капризи, още запазил някогашни бохемски маниери, той избягваше да се събира с улегнали и тръгнали в пътя си хора. Д. Немиров, Д N 9, 115. Бохемски живот. Бохемски гуляй.
БОХЕ`МСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. 1. Който се отнася до Бохемия (територията, на която се създава чешката държава). Войниците бяха въоръжени само с дъли мечове и мечици .. ; носеха яки плетени ризници от бохемски тел, островър-хи шлемове също от бохемско желязо,.., обути бяха с високи подковани обуща. Д. Талев, СII, 220. Бохемски планини. 2. Който се отнася до Бохемия (Чехия) в състава на Австрийската империя (от 1526 до 1918). Всичко най-скъпо и най-рядко и най-красиво., трябвало да краси пространните стаи на харемлъка. Тъкани от Дамаск и Багдад, коприна от Лион, Милано,.., съ-върски и бохемски кристални изделия. Хр. Бръзицов, НЦ, 136.
БОХЕМЕЦ1
БОХЕ`МСКИ. Нареч. от прил. бохемски1; безгрижно, весело. Твърде малко време беше потребно на Висарион Висарионов, за да разбере каква изгодна сделка .. беше сключил той. Трийсет и толкова хиляди лева за две години .. , възможност да преживее студентските си години малко бохемски. Ст. Чилингиров, РК, 191. Младежът заживял безгрижно, бохемски.
БОХЕ`МСТВО, мн. няма, ср. Проява на бохем. Неговото свободомислие, презрението му към еснафския морал, към официали-зма, дори своеобразното му бохемство, са също така прояви на напредничав дух. Ив. Богданов, СП, 246.
БОХЕМСТВАМ и БОХЕМСТВУВАМ,
-аш, несв., непрех. Водя живот на бохем. — В Италия за четири години не взех нито един изпит. Там можеш да следваш цял живот и само да бохемствуваш. Н. Каралиева,
H, 55.
БОХЕМСТВУВАМ. Вж. бохем-
ств ам.
БОХЕМСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствам; бохемствуване. От бо-хемстване не можа да завърши университета.
БОХ`ЕМСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бохемствувам; бохемстване.
БОХЛЬО, мн. няма, м. Съзвучен епитет към охльо в детска песничка. Охлъо, бох-лъо, покажи си рогата. Ст. Младенов, БТР
I, 198.
БО`ХЛЮВ м. Съзвучен епитет към охлюв в детска песничка. Охлюв-бохлюв.
БОХЧ`А ж. 1. Разг. Вързоп с дрехи или с други вещи. Гавриката слагаше всичко в една голяма ленена покривка за маса .. , направи бохча, като върза на кръст два по два четирите ъгли на покривката, и я понесе навън. П. Славински, ПЗ, 210. Баща му и майка му вече се суетяха и скатаваха багажа в бохчи и денкове. П. Здравков, НД, 23. Пред една тясна желязна вратичка отвън дълго стоят и дълго чакат под вятъра и дъжда близките на затворниците с кошници и бохчи в ръце. Д. Бозаков, ДС, 11. 2. Разг. Четвъртито парче плат за връзване на дрехи или други вещи във вързоп. Панко се прибра в къщи по тъмно с малък вързоп от тъкана цветна бохча. Д. Ангелов, ЖС, 73. В лесковия храст отсреща се бялна някакъв дебел вързоп. Той приклекна до него. Развърза го с разтреперани пръсти. Върху широката бохча се разстлаха чифт бели гуменки, почти новички. Цв. Ангелов, ЧД, 67. Спас пристигна с голяма тава кавърма
920
БОХЧ`А
