Page:RBE Tom1.djvu/607

да пълни бездънните манастирски дисаги. Ст. Дичев, ЗС I, 384. Те гледаха само собствения си бездънен стомах и не се интересуваха от другите. Св. Минков, Избр. пр, 490. И тръгваше от село на село да събира за бог да прости. ..; а в същност .. сиромашка-та лепта изчезвала в бездънните джобове на отче Софроневото расо. 3. Стоянов, ЗБВ I, 373. Бездънно гърло.

БЕЗДЪННО нареч. Книж. За означаване много висока степен в проявата на някакво качество (изразено с думата, към която се отнася); извънредно, изключително, безкрайно. Виждам моя град на тоя ден [деня на свободата] / целия в развалини и песни .. / тук мома със здравец на гръдта, / там момци със тежки автомати ../ А над всичко — широта безмерна / и бездънно сини небеса. Бл. Димитрова, JI, 300-301. Звезда към земята полита / от свода бездънно дълбок. Д.Дебелянов, С, 1936,39.

БЕЗДЪННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на бездънен. Спокойно в своите необятни ширини и загадъчно в своята ясна бездънност се разстилаше небето на краткия зимен ден. П. К. Яворов, ХК, 15. На фона на белоцветен облак лежи като увиснало във въздуха цялото село. Точно като отразено в светлата бездънност на дълбока бистра вода. Ив. Каранов-ски, Разк. I, 123.

БЕЗЖАЛОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който няма жалост, милост, който е лишен от състрадание; безмилостен, безпощаден, жесток. Безжалостни Стоене, ти не си човек.! Л. Каравелов, Съч. II, 154. Ловджийските народи, които се намират постоянно в тесни сношения с дивите животни и които малко по малко привикват да проливат невинна кръв, след време стават сурови, безжалостни и кръвожадни. Знан., 1875, бр. 15, 230.

2. Който изразява, съдържа жестокост, безсърдечие. Намазваха лицето на ученика с мастило и го излагаха на безжалостните и злоради присмивки на децата. Ив. Вазов, Съч. X, 153. Смъртта и мойто сетньо щасте в безжалостний си гняв отвлече. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 64.

3. При който няма, не се проявява милост, пощада; безмилостен, безпощаден, жесток. Безжалостни закони.

БЕЗЖАЛОСТНО. Нареч. от безжалостен; без жалост, без състрадание; безмилостно, безпощадно, жестоко. Дръпна се от ръцете му и побягна, но се подхлъзна и падна на паркета по очи. Казански го настигна и започна да го рита безжалостно. Д. Ангелов, ЖС, 228. Той грабва хризантемата, хвърля я на земята и безжалостно започва да я тъпче с ботушите си. И. Йовков, ПК, 88. Понеже не знаеше как да излее яростта си, Костадин безжалостно препусна уморения кон и влезе в града разстроен и угнетен. Ем. Станев, ИК I, 20.

БЕЗДЪННО

БЕЗЖЕНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Неженен. Гръцките и римски ратници бяха женени и те победиха всички народи. Тези съображения са доволно силни, за да накарат началствата да насърчават женитбите, .. , да ги размножават, като почитат женените мъже и като презират и не почитат безженените. Ч, 1875, кн. 4, 165.

БЕЗЖЕНСТВО, мн. няма, ср. Остар. Състояние на безженен, на неженен. Тая заповед [седма] забранява прелюбодейни грях, а напротив, препоръча съпружеска любов ..; а за ония, что можат да живеят в девствено безженство — чистота и целомъдрие. Хр. Данов, ППК (превод), 88.

БЕЗЖИЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който е лишен от живот; мъртъв, бездиханен, бездушен. Силни гърмежи, .. , пясък и отломъци посипват стрехите на къщите .. Един войник — .. — лежи на лицето си, црострял ръце, неподвижен, безжизнен. .. И. Йовков, Разк. 11, 89. Ефрейторът безжизнен се струполи на земята. Д. Кисьов, Щ, 68. Лежеха безжизнени чужди и свои — / земя не достигна да бъдат зарити! Мл. Исаев, ПЗВ, 15. Безжизнен труп. • Обр. Мрачни редове чардаци, глухи и безжизнени, заграждаха отвръст двора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. // В който не се забелязва живот; който е на мъртвец, свързан с мъртвец. Той се отпусна на леглото. Дъхът замря, и на безжизненото му лице остана дълбоко отпечатано блаженство. Д. Немиров, В, 227. Тя бе забила остър нож в сърцето си, и безжизнената й ръка го държеше още там. Елин Пелин, Съч. I, 133. Очите му гледаха с безжизнен, стъклен блясък, очи, които нямаха вече израз, а само отразяваха светлината на фенерчето. Д. Димов, ОД, 274.

2. В който не се чувствува, забелязва жизненост, енергия; безчувствен, апатичен. Вълнение слабо оживи безжизненото й лице. Ив. Вазов, СбНУ И, 91. Отвори ми прегърбен старец с избелял вълнен халат и очила с тънка златна рамка .. Очите му, хлътнали дълбоко, бяха уморени и безжизнени. О. Бояджиев, П, 119.

3. Прен. Лишен от чувство, от темперамент; сух, неизразителен. — Мисля, че знам грешките си. Мене ме учиха да рисувам всичко плоско. А като походих по света, видях, че художниците са постигали дълбочина. Не зная как. А без нея всичко остава плоско, безжизнено. В. Геновска, СГ, 133. Той ни четеше бързо, .. — по един безжизнен, отегчителен начин. Ив. Вазов, Съч. X, 161.

4. Рядко. В който няма живи същества, живот. Без кислород няма живот, следователно от 200 метра надолу до самото дъно (2245 м) черноморските води са безжизнени, мъртви. Пр, 1953, кн. 1, 36.

5. Остар. Неодушевен. От потомците Ха-

БЕЗЖИЗНЕН