Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/418“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Изместване на точка извън маркерите <b> </b>.) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
за ароматизиране на помещения, леки коли и др. <i>Ароматизатор за кола. Ароматизатор за гардероб.</i> | за ароматизиране на помещения, леки коли и др. <i>Ароматизатор за кола. Ароматизатор за гардероб.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРОМАТИЗА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Придаване аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт. <i>При ароматизацията се изисква да се даде на бонбона възможно най-фини и приятни вкусови качества, често наподобяващи аромата и вкуса на естествените плодове.</i> Ас. Генадиев и др., ТЗ, 35. | + | <b>АРОМАТИЗА`ЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Придаване аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт. <i>При ароматизацията се изисква да се даде на бонбона възможно най-фини и приятни вкусови качества, често наподобяващи аромата и вкуса на естествените плодове.</i> Ас.{{попр|Добавяне на интервал.}} Генадиев и др., ТЗ, 35. |
2. <i>Техн.</i> Химическа преработка на нефта или на неговите продукти, за получаване на ароматни въглеводороди. | 2. <i>Техн.</i> Химическа преработка на нефта или на неговите продукти, за получаване на ароматни въглеводороди. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>АРОМАТИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> ароматизирам <i>и от</i> ароматизирам се. <i>Под форма на карамел [глюкозата] се употребява в бонбоненото производство, за ароматизиране и оцветяване на ликьори и пр.</i> Хим. X кл, 90. | <b>АРОМАТИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> ароматизирам <i>и от</i> ароматизирам се. <i>Под форма на карамел [глюкозата] се употребява в бонбоненото производство, за ароматизиране и оцветяване на ликьори и пр.</i> Хим. X кл, 90. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРОМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който има, който издава аромат; ароматен, благоуханен, благовонен. <i>Самата поляна беше обрасла с буйна трева и чудно хубави ароматични горски цветя.</i> К. Ламбрев, СП, 357. <i>Кафето беше гъсто, ароматично, с много захар.</i> X. Русев, ПЗ, <i> | + | <b>АРОМАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който има, който издава аромат; ароматен, благоуханен, благовонен. <i>Самата поляна беше обрасла с буйна трева и чудно хубави ароматични горски цветя.</i> К. Ламбрев, СП, 357. <i>Кафето беше гъсто, ароматично, с много захар.</i> X. Русев, ПЗ, 36. <i>Аз пуша още този жълт ароматичен тютюн.</i> З. Сребров, Избр. разк., 168. <i>Тимяна от Индия бива по-чист и по-ароматичен.</i> Т. Икономов, ЧПГ, 103. <i>Ароматичен чай. Ароматично вино. Ароматични цигари.</i> |
◇ <b>Ароматични растения</b>. Растения, които съдържат етерични масла и се употребяват в промишлеността и медицината. | ◇ <b>Ароматични растения</b>. Растения, които съдържат етерични масла и се употребяват в промишлеността и медицината. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>АРОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Остар.</i> Ароматичен. <i>Боса изми софрата и я изтърка с йедна ароматическа трева, за да й даде йедно добро благоухание.</i> Кр. Пишурка, МК (превод), 210. <i>И млади момичета поднасяха на сътрапезниците ароматически шербети и най-редки плодове.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 139. | <b>АРОМАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, прил. <i>Остар.</i> Ароматичен. <i>Боса изми софрата и я изтърка с йедна ароматическа трева, за да й даде йедно добро благоухание.</i> Кр. Пишурка, МК (превод), 210. <i>И млади момичета поднасяха на сътрапезниците ароматически шербети и най-редки плодове.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 139. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРОМАТИ`ЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Ароматност. <i>Новите сортове круши, .., се славят със своята красива форма и ароматичност.</i> ОФ, 1950, бр. 1784, 4. | + | <b>АРОМАТИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Ароматност. <i>Новите сортове круши, .., се славят със своята красива форма и ароматичност.</i> ОФ, 1950, бр. 1784, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АРОМА`ТНО</b>. <i>Нареч. от</i> ароматен. <i>Пресни миди, залени с херес и подпалени, за да се поопекат във виното, ухаят | + | <b>АРОМА`ТНО</b>. <i>Нареч. от</i> ароматен. <i>Пресни миди, залени с херес и подпалени, за да се поопекат във виното, ухаят ароматно{{попр|Отпечатано „аромтно“.}}.</i> Н. Инджов, ПП, 124-125. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АРОМА`ТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на ароматен; ароматичност, аромат. <i>Ароматността на липите се носи над целия квартал.</i> | + | <b>АРОМА`ТНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на ароматен; ароматичност, аромат. <i>Ароматността на липите се носи над целия квартал.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АРОМАТОТЕРА`ПИЯ</b> <i>ж. Нов.</i> Вид лечение, което използва лечебното въздействие на определени етерични масла или техни изпарения, приемани при инхалация или при проникването им през порите на кожата. <i>Стресът може да се лекува успешно посредством релаксиращи техники: ароматотерапия, масаж, медитация.</i> Леч., 1999, бр. 50, 1. <i>Не бъркайте медицинската ароматотерапия с парфюмерийната и козметичната индустрия!</i> П, 1999, бр. 33, 23. | <b>АРОМАТОТЕРА`ПИЯ</b> <i>ж. Нов.</i> Вид лечение, което използва лечебното въздействие на определени етерични масла или техни изпарения, приемани при инхалация или при проникването им през порите на кожата. <i>Стресът може да се лекува успешно посредством релаксиращи техники: ароматотерапия, масаж, медитация.</i> Леч., 1999, бр. 50, 1. <i>Не бъркайте медицинската ароматотерапия с парфюмерийната и козметичната индустрия!</i> П, 1999, бр. 33, 23. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>АРО`НИЯ</b> <i>ж. Бот.</i> Вид растение от едноименен род многогодишни треви, около 15 вида в Европа и Мала Азия. | <b>АРО`НИЯ</b> <i>ж. Бот.</i> Вид растение от едноименен род многогодишни треви, около 15 вида в Европа и Мала Азия. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АРПА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> 1. Неолющен ориз за семе. <i>Според преданието някога Рейс Баба, по чието име било назовано селото, .., донесъл пръв семето на ориза (арпата) от Анадола.</i> Пр, 1953, кн.1, 83. | + | <b>АРПА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> 1. Неолющен ориз за семе. <i>Според преданието някога Рейс Баба, по чието име било назовано селото, .., донесъл пръв семето на ориза (арпата) от Анадола.</i> Пр, 1953, кн.{{попр|Добавяне на интервал.}} 1, 83. |
2. Ечемик. | 2. Ечемик. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
◇ <b>Арпа фиде</b>. Фиде на зърна, подобно на ечемик. | ◇ <b>Арпа фиде</b>. Фиде на зърна, подобно на ечемик. | ||
| − | — Тур. | + | — Тур. arpa ’лук като ечемик’. |
---- | ---- | ||
<b>АРПАДЖИ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Дребен кромид лук за разсад, получен от семе. <i>Стрина Тота размери двора за градинка. Прекопа мястото, направи лехи за арпаджик, за чесън.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 230. <i>Лукът е двугодишно растение, което образува голяма луковица. Първата година от семената се получава арпаджик — дребни луковички.</i> П. Даскалов и др., ТК, 69. | <b>АРПАДЖИ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Дребен кромид лук за разсад, получен от семе. <i>Стрина Тота размери двора за градинка. Прекопа мястото, направи лехи за арпаджик, за чесън.</i> М. Георгиев, Избр. разк., 230. <i>Лукът е двугодишно растение, което образува голяма луковица. Първата година от семената се получава арпаджик — дребни луковички.</i> П. Даскалов и др., ТК, 69. | ||
| − | — От тур. | + | — От тур. arpacık soğan. |
---- | ---- | ||
<b>АРПЕ`ДЖО</b>, <i>мн.</i> -джи, <i>ср. Муз.</i> 1. Само <i>ед.</i> Изпълнение на тоновете на акорда не едновременно, а последователно, един след друг, обикн. от по-ниския тон към по-високия. <i>Арпеджото в сонатата звучи чисто.</i> | <b>АРПЕ`ДЖО</b>, <i>мн.</i> -джи, <i>ср. Муз.</i> 1. Само <i>ед.</i> Изпълнение на тоновете на акорда не едновременно, а последователно, един след друг, обикн. от по-ниския тон към по-високия. <i>Арпеджото в сонатата звучи чисто.</i> | ||
Текуща версия към 05:25, 19 август 2013
за ароматизиране на помещения, леки коли и др. Ароматизатор за кола. Ароматизатор за гардероб.
АРОМАТИЗА`ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Книж. Придаване аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт. При ароматизацията се изисква да се даде на бонбона възможно най-фини и приятни вкусови качества, често наподобяващи аромата и вкуса на естествените плодове. Ас.* Генадиев и др., ТЗ, 35.
2. Техн. Химическа преработка на нефта или на неговите продукти, за получаване на ароматни въглеводороди.
АРОМАТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Придавам аромат на някакъв (обикн. хранителен) продукт или на помещение и др. Ароматизирам сладкиш. Ароматизирам ликьор. Ароматизирам сапун. Ароматизирам вода във вана. ароматизирам се страд. След като бульонът заври отново, прибавя му се домашно фиде или други макаронени изделия. Ароматизира се с черен пипер и дафинов лист. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 148.
АРОМАТИЗИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ароматизирам като прил. За продукт — който е придобил аромат, който е с приятна миризма. Ароматизирани бонбони. Ароматизирана стая.
АРОМАТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от ароматизирам и от ароматизирам се. Под форма на карамел [глюкозата] се употребява в бонбоненото производство, за ароматизиране и оцветяване на ликьори и пр. Хим. X кл, 90.
АРОМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който има, който издава аромат; ароматен, благоуханен, благовонен. Самата поляна беше обрасла с буйна трева и чудно хубави ароматични горски цветя. К. Ламбрев, СП, 357. Кафето беше гъсто, ароматично, с много захар. X. Русев, ПЗ, 36. Аз пуша още този жълт ароматичен тютюн. З. Сребров, Избр. разк., 168. Тимяна от Индия бива по-чист и по-ароматичен. Т. Икономов, ЧПГ, 103. Ароматичен чай. Ароматично вино. Ароматични цигари.
◇ Ароматични растения. Растения, които съдържат етерични масла и се употребяват в промишлеността и медицината.
АРОМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Ароматичен. Боса изми софрата и я изтърка с йедна ароматическа трева, за да й даде йедно добро благоухание. Кр. Пишурка, МК (превод), 210. И млади момичета поднасяха на сътрапезниците ароматически шербети и най-редки плодове. Н. Михайловски, ПА (превод), 139.
АРОМАТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Ароматност. Новите сортове круши, .., се славят със своята красива форма и ароматичност. ОФ, 1950, бр. 1784, 4.
АРОМА`ТНО. Нареч. от ароматен. Пресни миди, залени с херес и подпалени, за да се поопекат във виното, ухаят ароматно*. Н. Инджов, ПП, 124-125.
АРОМА`ТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на ароматен; ароматичност, аромат. Ароматността на липите се носи над целия квартал.
АРОМАТОТЕРА`ПИЯ ж. Нов. Вид лечение, което използва лечебното въздействие на определени етерични масла или техни изпарения, приемани при инхалация или при проникването им през порите на кожата. Стресът може да се лекува успешно посредством релаксиращи техники: ароматотерапия, масаж, медитация. Леч., 1999, бр. 50, 1. Не бъркайте медицинската ароматотерапия с парфюмерийната и козметичната индустрия! П, 1999, бр. 33, 23.
АРО`НИЯ ж. Бот. Вид растение от едноименен род многогодишни треви, около 15 вида в Европа и Мала Азия.
АРПА`, мн. няма, ж. Диал. 1. Неолющен ориз за семе. Според преданието някога Рейс Баба, по чието име било назовано селото, .., донесъл пръв семето на ориза (арпата) от Анадола. Пр, 1953, кн.* 1, 83.
2. Ечемик.
◇ Арпа фиде. Фиде на зърна, подобно на ечемик.
— Тур. arpa ’лук като ечемик’.
АРПАДЖИ`К, мн. няма, м. Дребен кромид лук за разсад, получен от семе. Стрина Тота размери двора за градинка. Прекопа мястото, направи лехи за арпаджик, за чесън. М. Георгиев, Избр. разк., 230. Лукът е двугодишно растение, което образува голяма луковица. Първата година от семената се получава арпаджик — дребни луковички. П. Даскалов и др., ТК, 69.
— От тур. arpacık soğan.
АРПЕ`ДЖО, мн. -джи, ср. Муз. 1. Само ед. Изпълнение на тоновете на акорда не едновременно, а последователно, един след друг, обикн. от по-ниския тон към по-високия. Арпеджото в сонатата звучи чисто.
2. Акорд, който се изпълнява по такъв начин. Етюд в арпеджи.
— Ит. arpeggio.
АРПЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от арпа. Арпени люспи.
АРСЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Самороден химически елемент As, минерал с амфотерни свойства, със сив цвят и металически блясък, чиито съединения се употребяват в медицината, селското стопанство, военното дело и др.
— От гр. ἄρσην ’мъжки, силен’.
АРСЕНА`Л м. 1. Остар. Голяма работилница със складове, в която се изработват, ремонтират и съхраняват оръжия и бойни припаси. Работниците завземат арсенала, въоръжени с намерените там 40 000
