Page:RBE Tom1.djvu/583

БЕДНОТИЯ, мн. няма, ж. Разг. 1. Липса на достатъчно материални средства, необходими за съществувание; бедност, беднота, сиромашия. Къде е здравият смисъл тук: да напуснеш един сит охолен живот, за да делиш с мене беднотията? М. Грубешлиева, ПП, 81. От грижи не можем да мислим за друго, освен за хляб, а от беднотия не можем да подарим нищо, освен сълзите си. Ст. Чилингиров, ХНН, 167. 2. Събир. Най-бедният слой от населението; беднория, беднота, сиромашия. То се знае, че най-напред ще се вредят чорбаджиите и по-заможните селяни, а беднотията ще чака ред най-накрая. В. Геновска, СГ, 315. Хлябът стана десет пъти по-скъп. Беднотията да му мисли. А. Каралийчев, НЧ, 37. Живеехме всички в Старата махала, там, където нагъсто, без градини, сред прахоляк и мръсотия бяха наредени къщичките на градската беднотия. П. Незнакомов, МА, 103-104.

БЕДНЯК, мн. -ци, м. Човек с много ограничени, с недостатъчни материални средства; беден човек, сиромах. Противоп. богаташ. Знаеше се само, че е кръгъл бедняк и че има само една-единствена риза. Д. Доб-ревски, БКН, 123. Като всички циркови артисти по онова време, Васил беше бедняк. Заплатата, която получаваше, едва стигаше за него и за животните му. Ив. Планински, БС, 32. Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града; просяци, хамали, събирачи на всевъзможни вехтории по градските бунища, преносвачи на въглища по къщите. Д. Ангелов, ЖС, 15. Сега сме двехилядната година, провежда се Европейско първенство по футбол. Два милиарда бедняци гледат на телевизорите си как играят техните любими милионери. Г. Данаилов, ДС, 278.

БЕДНЯЧКА ж. Жена с крайно ограничени, с недостатъчни материални средства; бедна жена, сиромахкиня. Противоп. богаташка. В четата другата жена беше едно момиче. То [Росето] беше най-бедното в селото. Нея [Тодора] не я смятаха за нещо повече от тая беднячка. К. Петканов, БД, 73. Ала, вий нямате, видно е, жалост към тая беднячка, / дето ви прага прекрачва и да ви служи желае. Ас. Разцветников, Избр. пр (превод), 136.

БЕДНЯШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на бедняк; сиромашки. Противоп. богаташки, богатски. Там [в реката] шляпаха босоноги бедняшки деца, уж диреха риба в камънаците. СбАСЕП, 77. Още същата вечер, .., дърводелецът обиколи няколко бедняшки къщи. Ем. Коралов, ДП, 163. Тъй бе с бедняшката челяд: / теглиш теглото от млад. Ас. Босев, МД, 10. Бедняшко семейство.

2. Който е характерен за бита на бедняк, който е свързан с бита на бедняк; сиромашки.

БЕДНОТИЯ

Противоп. богаташки, богатски. Евгени обхвана бедняшката наредба с един поглед: маса, няколко прости стола, готварска печка, която гореше, и две дървени легла. Д. Ангелов, ЖС, 481. Сандо расте в мизерия и изпитва отрано тежестите и гор-чилката на бедняшкия жиеот. С, 1952, кн.

2, 176. Встрани се е свила схлупената стара къщичка, като че иска да потъне, да се скрие, да не напомня за бедняшкото минало. РД, 1950, бр. 223, 2. Бедняшка покъщнина.

3. Който се състои от бедняци; сиромашки. Но трудовата, бедняшката маса на пролетарския квартал, сред която живеел Смирненски .. , оказвала силно въздействие върху него. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 52. Бедняшкият слой от народа. II Който е населен с бедни хора, с бедняци, сиромаси. Противоп. богаташки. Матъо се услуша, после стана и се спусна надолу, пресече шосето и навлезе в бедняшкия квартал, в който живееше Майстор Томан. Д. Ангелов, ЖС, 116. Във въображението на Марин полека израстваше големият град с широките булеварди в центъра и с мрака на далечната бедняшка периферия. Кр. Велков, СБ, 119.

БЕДНЯШКИ. Нареч. от прил. бедняшки; като бедняк, сиромашки. Противоп. богаташки, богатски. Ако единият можеше да бъде оприличен на феодал, другият не надминаваше ръста на среден чифликчия. Но докато феодалът жиееше бедняшки в своя жълт кирпичен правоъгълник, чифликчия-та се беше обзавел комфортно в модерно изграден каменен дом. А. Гуляшки, МТС, 62.

БЕДОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Който е изпълнен с беди, с нещастия. Живота бедовит / не засени со страх духът м^ упорит. П. П. Славейков, Събр. съч. III,

БЕДОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който носи, докарва беди, нещастия. Мълвата обикаляше, полицията душеше уловки и над главата му висеше, като бедоносен облак, заканата на скандала и съда. Ив. Вазов, Съч. XXV, 207.

БЕДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бедро, който е част от бедро. Обут бе в едни одрипани беневреци, които едва достигаха бедрените кости, нещо на една длан по-ниско от кръста. М. Георгиев, Избр. разк., 154. Бедрена става. Бедрен мускул.

БЕДРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с големи, едри бедра. Бедрестата млада жена, .., явно се притесняваше и поглеждаше недоволно към духовниците. А. Христофоров, А, 86.

БЕДРО, мн. -а, ср. 1. Горната част на крака — между таза и коляното; кълка, бут.

БЕДРО