Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/790“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
1. Само <i>ед.</i> Качество или проява на благ, кротък човек; доброта, кротост. <i>Изобщо по наследство Алеко притежаваше най-вече черти от характера на бащата, макар че и майчината благост и нега да бяха му тъй също дълбоко присадени.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116. <i>Той [Гоце Делчев] расте под своеобразната строгост на баща си и под прекалената благост на майка си.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 170. <i>Велик по силата на меча си, Асен е още по-велик по благост на сърцето.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 10. <i>Момчил се сепва. Гласът на баща му. Светещ от благост глас. Още озарява слуха му. Нито струнка на укор в него.</i> Бл. Димитрова, Лав., 213. | 1. Само <i>ед.</i> Качество или проява на благ, кротък човек; доброта, кротост. <i>Изобщо по наследство Алеко притежаваше най-вече черти от характера на бащата, макар че и майчината благост и нега да бяха му тъй също дълбоко присадени.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116. <i>Той [Гоце Делчев] расте под своеобразната строгост на баща си и под прекалената благост на майка си.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 170. <i>Велик по силата на меча си, Асен е още по-велик по благост на сърцето.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 10. <i>Момчил се сепва. Гласът на баща му. Светещ от благост глас. Още озарява слуха му. Нито струнка на укор в него.</i> Бл. Димитрова, Лав., 213. | ||
| − | 2. Само <i>ед. Рядко.</i> Приятно чувство, наслада. | + | 2. Само <i>ед. Рядко.</i> Приятно чувство, наслада. <i>— Виж, тачат го! — радваше се старецът и сърцето му се изпълваше с благост.</i> Г. Караславов, СИ, 260. <i>А животът на човека трябва да се живее чисто, защото той е най-голямата благост, дадена на земята.</i> П. Константинов, ПИГ, 26. <i>Къде се скиташ там из небесата —/попитала ехидната орела... (..) В безвестните онез пространства, птицо смела, / каква намерваш тайна благост?</i> Ст. Михайловски, Съч. I, 302. |
3. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Добри дела, добрини. <i>Благостите ти, приятелский ти начин и разпалената ти ревност,.., ще спечелят любовта на ония, что засега с равнодушие тя гледат.</i> А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 119. <i>И с отворена ръка ни насища с синките свои благости.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 39. | 3. Обикн. <i>мн. Остар.</i> Добри дела, добрини. <i>Благостите ти, приятелский ти начин и разпалената ти ревност,.., ще спечелят любовта на ония, что засега с равнодушие тя гледат.</i> А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 119. <i>И с отворена ръка ни насища с синките свои благости.</i> Ил. Блъсков, ДБ, 39. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОСТ</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Качество на вкусен или сладък; сладост. | + | <b>БЛАГОСТ</b><sup>2</sup> <i>ж. Диал.</i> Качество на вкусен или сладък; сладост. <i>— Там във всяка гостилница, момчета, тази чорба я правят така, че пръстите си да изядеш от благост, докато я сърбаш.</i> Г. Русафов, ИТБД, 124. <i>Извор щастие познава —/ жад-ник стан кога превие / и от него се напие, / и му благостта познава.</i> П. П. Славейков, ОБ, 90. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОСТЕН</b>, -стна, -стно, <i>мн.</i> -стни, <i>прил. Рядко.</i> Който изразява доброта; благ, мил, добродушен. <i>Лицето на отца Григо-рия си остана все такова спокойно и малко загрижено, а благостната усмивка не се махваше от устните му.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 220-221. | <b>БЛАГОСТЕН</b>, -стна, -стно, <i>мн.</i> -стни, <i>прил. Рядко.</i> Който изразява доброта; благ, мил, добродушен. <i>Лицето на отца Григо-рия си остана все такова спокойно и малко загрижено, а благостната усмивка не се махваше от устните му.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 220-221. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БЛАГОСТНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> бла-гостен; добродушно, добросърдечно. | + | <b>БЛАГОСТНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> бла-гостен; добродушно, добросърдечно. <i>— Отче свети,.. Позволи ми да те запитам. — Питай, питай, чедо, — отвърна отец Григорий и за първи път се усмихна кротко и благостно.</i> Ст. Загорчинов, ДП. 219. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОСЪВЕСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко. Остар. Книж.</i> Добросъвестен, старателен. | <b>БЛАГОСЪВЕСТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко. Остар. Книж.</i> Добросъвестен, старателен. | ||
Версия от 20:14, 17 юни 2013
БЛАГОСЛОВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от благословявам и от благословявам се; благославяне, благосло-вяне. У богомилите било е нещо и като тайнство причащения. Това е било само благословяване и преломяване на хлябът. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 103.
БЛАГОСЛОВЯМ, -яш, несв., прех. Остар. Книж. Благославям; благословявам. Колаониците влизат вкъщи и Стананика захваща: Славете Бога дружина и благосло-вяйте: Жива и здрава година, таз година и догодина, и до амина. Ил. Блъсков, С, 11. А отец Павел със светлийт кръст благословял българската войска. Ст. Ботьов, К (превод), 212. благословям се страд.
БЛАГОСЛОВЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благословям и от благословим се; благославяне, благословяване.
БЛАГОСТ1, -тта, (остар.) мн. -и, ж.
1. Само ед. Качество или проява на благ, кротък човек; доброта, кротост. Изобщо по наследство Алеко притежаваше най-вече черти от характера на бащата, макар че и майчината благост и нега да бяха му тъй също дълбоко присадени. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116. Той [Гоце Делчев] расте под своеобразната строгост на баща си и под прекалената благост на майка си. П. К. Яворов, Съч. II, 170. Велик по силата на меча си, Асен е още по-велик по благост на сърцето. Ив. Вазов, Съч. XX, 10. Момчил се сепва. Гласът на баща му. Светещ от благост глас. Още озарява слуха му. Нито струнка на укор в него. Бл. Димитрова, Лав., 213.
2. Само ед. Рядко. Приятно чувство, наслада. — Виж, тачат го! — радваше се старецът и сърцето му се изпълваше с благост. Г. Караславов, СИ, 260. А животът на човека трябва да се живее чисто, защото той е най-голямата благост, дадена на земята. П. Константинов, ПИГ, 26. Къде се скиташ там из небесата —/попитала ехидната орела... (..) В безвестните онез пространства, птицо смела, / каква намерваш тайна благост? Ст. Михайловски, Съч. I, 302.
3. Обикн. мн. Остар. Добри дела, добрини. Благостите ти, приятелский ти начин и разпалената ти ревност,.., ще спечелят любовта на ония, что засега с равнодушие тя гледат. А. Кръстевич, ВПЖ (превод), 119. И с отворена ръка ни насища с синките свои благости. Ил. Блъсков, ДБ, 39.
БЛАГОСТ2 ж. Диал. Качество на вкусен или сладък; сладост. — Там във всяка гостилница, момчета, тази чорба я правят така, че пръстите си да изядеш от благост, докато я сърбаш. Г. Русафов, ИТБД, 124. Извор щастие познава —/ жад-ник стан кога превие / и от него се напие, / и му благостта познава. П. П. Славейков, ОБ, 90.
БЛАГОСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Рядко. Който изразява доброта; благ, мил, добродушен. Лицето на отца Григо-рия си остана все такова спокойно и малко загрижено, а благостната усмивка не се махваше от устните му. Ст. Загорчинов, ДП, 220-221.
БЛАГОСТНО. Рядко. Нареч. от бла-гостен; добродушно, добросърдечно. — Отче свети,.. Позволи ми да те запитам. — Питай, питай, чедо, — отвърна отец Григорий и за първи път се усмихна кротко и благостно. Ст. Загорчинов, ДП. 219.
БЛАГОСЪВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Остар. Книж. Добросъвестен, старателен.
БЛАГОСЪВЕСТНО. Рядко. Остар. Книж. Нареч. от благосъвестен; добросъвестно, старателно. Смеяха се и подиграните и с необикновено самоотвержение гълтаха ведно с кафето си и горчивият пелин на сарказмите, с които домакинът черпеше благосъвестно своите гости. Ив. Вазов, Съч. VI, 161.
БЛАГОСЪРДЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. Книж. Добросърдечен.
БЛАГОСЪРДЕЧИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Добросърдечие, добросърдеч-ност.
БЛАГОСЪРДЕЧНО. Остар. Книж. Нареч. от благосърдечен; добросърдечно.
БЛАГОСЪРДЕЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от благосърдечен; добросърдечност.
БЛАГОСЪСТОЯНИЕ, мн. няма, ср. Книж. Добро материално състояние, положение; богатство. През кълбестия дим той гледаше отслабналото лице на Раковски, извехтялото му палто с протрито кадифе на яката, всичките ония белези на преминалото, мимолетно или пропиляно благосъстояние. Ст. Дичев, ЗС I, 400. Китката и` [на Кристало] беше украсена с гривна от масивно злато — белег на благосъстояние и достойнство. Д. Димов, Т, 488. Погрижете се да подигнете благосъстоянието на нашия толкова обеднял град. Т. Влайков, Съч. III, 33. Земеделието било главен поминък на жителите у старий Египет и извор на тяхното благосъстояние. ВИ, 3.
БЛАГОСЪСТОЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има добро материално положение; богат. Българите са твърде благосъстоятелни, и турците,.., поминуват с работа край тях. П. К. Яворов, Съч. И, 172.
БЛАГОСЪСТОЯТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от благосъстоятелен.
БЛАГОСЪСТОЯТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Благосъстояние.
