Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/566“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
<b>БАЧИЯРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е свързан с бачияр; бачийски, манд-раджийски. | <b>БАЧИЯРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е свързан с бачияр; бачийски, манд-раджийски. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЧКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Жарг.</i> 1. Работя. | + | <b>БАЧКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Жарг.</i> 1. Работя. <i>— Ще му кажа — промълви най-сетне.</i> |
<i>— Той бачка, а вие. .. Всичко ще му кажа!</i> Г. Крумов, Т, 86. | <i>— Той бачка, а вие. .. Всичко ще му кажа!</i> Г. Крумов, Т, 86. | ||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
<b>БАЧКАТОР</b> <i>м. Жарг. Пренебр.</i> 1. Работник. — С <i>другите инженери не може да се говори. Повечето са същите селяни като нас, .. ама се надуват .. Демек, аз съм нещо, а пък вие, бачкаторите, не сте хора.</i> К. Топалов, СТ, 149. <i>Борето .., види се, .. не изпитваше естественото притеснение на новака сред изпечените бачкатори, какъвто бе Асенчо и повечето от момчетата в цеха.</i> Р. Михайлов, ПН, 156. 2. Човек, който работи прекалено усилено, усърдно. | <b>БАЧКАТОР</b> <i>м. Жарг. Пренебр.</i> 1. Работник. — С <i>другите инженери не може да се говори. Повечето са същите селяни като нас, .. ама се надуват .. Демек, аз съм нещо, а пък вие, бачкаторите, не сте хора.</i> К. Топалов, СТ, 149. <i>Борето .., види се, .. не изпитваше естественото притеснение на новака сред изпечените бачкатори, какъвто бе Асенчо и повечето от момчетата в цеха.</i> Р. Михайлов, ПН, 156. 2. Човек, който работи прекалено усилено, усърдно. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЧКО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> Бачо, бате. <i>Той слязъл в долнята земя — и видял три девойки, като плачат, .. — „Ех, рекъл юнакът, хайде да ви изнеса и вас на горня-та земя, бачко ви ще ви изнесе да видите горнята земя „.</i> Нар. прик., Христом. KM II, <i>183. Бае ле Иване, I не гледай момата /.. вечер на седенки / най я гледай, бачко, / на голяма нива.</i> Нар. пес., СбВСт, 423. | + | <b>БАЧКО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> Бачо, бате. <i>Той слязъл в долнята земя — и видял три девойки, като плачат, .. — „Ех, рекъл юнакът, хайде да ви изнеса и вас на горня-та земя, бачко ви ще ви изнесе да видите горнята земя „.</i> Нар. прик., Христом. KM II, <i>183. Бае ле Иване, I не гледай момата /.. вечер на седенки / най я гледай, бачко, / на голяма нива.</i> Нар. пес., СбВСт, 423. <i>— Момиче, бяло дяволо, / не гледай долу-нагоре, / но гледай бачко в очите, / че бачко ще та изпише / на тази бела хартийка с букурещко мастило.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 188 |
---- | ---- | ||
<b>БАЧКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бачов. <i>Наша си, булне, наша си, ала си, булне, бачкова.</i> Нар. пес., П. Р. Славейков, БП I, 298. | <b>БАЧКОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бачов. <i>Наша си, булне, наша си, ала си, булне, бачкова.</i> Нар. пес., П. Р. Славейков, БП I, 298. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЧО</b>, -то, <i>вин.</i> (диал.) -а, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг.</i> Бате. | + | <b>БАЧО</b>, -то, <i>вин.</i> (диал.) -а, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг.</i> Бате. <i>— Како Калино, не плачи! Проклетниците си отидоха. Всичко ще мине, ще се забрави. Дано бог запази от душмани бачо Филча!</i> К. Петканов, X, 187. <i>Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благатна дума.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41. <i>Хора дойдоха, тебе търсят, казала стопанката на бача Ивана.</i> 3. Стоянов, ЗБВ I, 28. <i>Яз си венчецо / тебе не давам. Бачо ми го й I с косата косил. / Батко ми го й / с кола довезъл.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43-44. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БАЧОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който е на бачо, който се отнася до бачо или е свързан с бачо. | + | <b>БАЧОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който е на бачо, който се отнася до бачо или е свързан с бачо. <i>— Я хапни, хапни, дра</i> |
бачов | бачов | ||
Версия от 20:07, 17 юни 2013
най-после стана благодарен и да го турят на бариерата, да наглежда за бана. Ив. Вазов, Съч. XI, 93-94. Хвани ми товара, земи си бача. Погов. П. Р. Славейков, БП II193.
— Перс. през тур. Ьа$.
БАЧ2, бачът, бача, мн. бачове, м. Диал.
1. Овчар, който обработва в бачия1 млякото на масло, сирене и др.; сиренар.
2. Човек, който има овце на бачия1 (Т. Панчев, РБЯд).
3. Човек, който бачува, който взема мляко от бачия1, според количеството на овцете, които има там. Днеска Петко е бач, оти нему е редът да бачва. Т. Панчев, РБЯд, 16.
— Унг. bacs.
БАЧВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Ба-чувам.
БАЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бачвам.
БАЧИЙКА ж. Диал. Умал. от бачия1; малка бачия.
БАЧИИНИЦА ж. Диал. Баждарница. Селяни от околните села идеха на пазар .. , те се занизаха в дълга върволица, краят на която се губеше далеч зад бачийницата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 7-8.
БАЧИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бачия1 (в 1 знач.); манд-раджийски. Бачийски псета.
БАЧИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Бачия1 (в 1 знач.); мандра. Така не може повече, стига с тая немотия! Велко ще развъди голямо стадо кози и овци, ще направи някъде в планината бачило. Д. Талев, И, 312. Се соб-рале, се набрале / деветина овчариня / на Стояновото търло, / Стояновото бачило, / да си ядат, да си пият. Нар. пес., СбБрМ, 324. С една овца бачило не бива. Погов.
БАЧИЯ1 ж. Диал. 1. Оградено място в поле или планина, кошара, където доят овци и правят масло и сирене; мандра. Остави си лудо-младо / на бачия рудо стадо, — / яхна коня, слезе в село. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 108. Аз отидох вечерта в ба-чията, улових едного от овчерете и попитах го какво е търсил при него турчинът. П. Хитов, МП, 81. Еднаж един циганин ошел на бачия и там му дали млеко и сирене да се наяде колко му душа искала. Нар. прик., СбНУ XLV, 390. Свил се като куче на бачия. Погов. Зло куче бачия държи. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 191. 2. Дойни овце, оставени за мляко. О Дотук кучка на бачия. Диал. Казва се, когато някой се зарича да не прави занапред нещо. Нима е това бачия? Диал. Казва се за човек, който яде много. Това не е бачия. Разг. Няма изобилие, за да се пилее, пръска (употребява се като упрек).
БАЧИЯ2, -йята, мн. -йи, м. Истор. През османското иго и известно време след Освобождението — служебно лице, което е събирало налог бач1; баждар.
бач2
О Бягахме от бачия, налетяхме на гюмрук-чия. Остар. и диал. Налитам от лошо на по-лошо.
БАЧИЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Овчар в бачия1.
БАЧИЯРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е свързан с бачияр; бачийски, манд-раджийски.
БАЧКАМ, -аш, несв., прех. Жарг. 1. Работя. — Ще му кажа — промълви най-сетне.
— Той бачка, а вие. .. Всичко ще му кажа! Г. Крумов, Т, 86.
2. Нагаждам незабелязано карти при игра.
— Вер. от срб. бачати ’хвърлям’.
БАЧКАНЕ ср. Жарг. Отгл. същ. от бачкам.
БАЧКАТОР м. Жарг. Пренебр. 1. Работник. — С другите инженери не може да се говори. Повечето са същите селяни като нас, .. ама се надуват .. Демек, аз съм нещо, а пък вие, бачкаторите, не сте хора. К. Топалов, СТ, 149. Борето .., види се, .. не изпитваше естественото притеснение на новака сред изпечените бачкатори, какъвто бе Асенчо и повечето от момчетата в цеха. Р. Михайлов, ПН, 156. 2. Човек, който работи прекалено усилено, усърдно.
БАЧКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Бачо, бате. Той слязъл в долнята земя — и видял три девойки, като плачат, .. — „Ех, рекъл юнакът, хайде да ви изнеса и вас на горня-та земя, бачко ви ще ви изнесе да видите горнята земя „. Нар. прик., Христом. KM II, 183. Бае ле Иване, I не гледай момата /.. вечер на седенки / най я гледай, бачко, / на голяма нива. Нар. пес., СбВСт, 423. — Момиче, бяло дяволо, / не гледай долу-нагоре, / но гледай бачко в очите, / че бачко ще та изпише / на тази бела хартийка с букурещко мастило. Нар. пес., СбНУ XLVI, 188
БАЧКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бачов. Наша си, булне, наша си, ала си, булне, бачкова. Нар. пес., П. Р. Славейков, БП I, 298.
БАЧО, -то, вин. (диал.) -а, мн. -вци, м. Разг. Бате. — Како Калино, не плачи! Проклетниците си отидоха. Всичко ще мине, ще се забрави. Дано бог запази от душмани бачо Филча! К. Петканов, X, 187. Той много обичаше и драго му беше да му каже някой бачо Иване, ама от чираците той никога не можеше да чуе благатна дума. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 40-41. Хора дойдоха, тебе търсят, казала стопанката на бача Ивана. 3. Стоянов, ЗБВ I, 28. Яз си венчецо / тебе не давам. Бачо ми го й I с косата косил. / Батко ми го й / с кола довезъл. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 43-44.
БАЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който е на бачо, който се отнася до бачо или е свързан с бачо. — Я хапни, хапни, дра
бачов
