Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/260“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>университет.</i> Н. Бончев, Съч. I, |
— От лат. adiunctus ’присъединен, прикрепен’. | — От лат. adiunctus ’присъединен, прикрепен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЮТА`НТ</b> <i>м. Воен.</i> Офицер обикн. щабен, назначен при военен началник за изпълнение на служебни поръчения. <i>От София Батемберг тръгна с министър-председателя Каравелов. Тържественият кортеж от адютанти и гвардейци в парадни униформи начело с музиката на гвардейския полк летеше по пътищата на Южна България.</i> В. Геновска, СГ, 453. <i>Откъм бивака се зададоха офицери на коне. Между тях отдалеч проличаха познатите фигури на дружинните командири, на бригадния и полковия и на адютантите.</i> М. Кремен, Б, 21. <i>— Дайте ми насам кмета. .. — процеди генералът, .. Адютантът козирува и изтича.</i> В. Андреев, ПР, 135. ◇ <b>Адютант на полк (дружина)</b>. <i>Воен.</i> До 9. IX. 1944 г. у нас — началник-щаб на полк (дружина). <i>Като адютант на полка, при едно донесение в щаба, Матей Матов бе представен на височеството.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 380. <i>Приеха за член на Комитета и адютанта на дружината.</i> В. Геновска, СГ, 301. |
— От лат. adiutans, -antis ’помагащ’. | — От лат. adiutans, -antis ’помагащ’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЮТА`НТИН</b>, <i>мн.</i> адюта`нти, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Адютант. <i>Адютантинът му влетя в стаята. Пашата му даде своите заповеди; и той ме хвана под ръка и ме изведе навън.</i> Св. Миларов, СЦТ, 10. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЮТА`НТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на адютант. <i>Конят, .. , доде и се спря на няколко крачки от коня, на който яздеше командирът на полка. . И, като пазеше строго установената дистанция, както неведнъж беше правил това през дългата си служба на адютантски кон, той зае и остана на своето място в тържествения марш на полка през селото.</i> Й. Йовков, Разк. I, 243. <i>Адютантска униформа.</i> |
| − | |||
| − | 1. Който е на адютант. <i>Конят, .. , доде и се спря на няколко крачки от коня, на който яздеше командирът на полка. . И, като пазеше строго установената дистанция, както неведнъж беше правил това през дългата си служба на адютантски кон, той зае и остана на своето място в тържествения марш на полка през селото.</i> | ||
2. Свързан с адютант. <i>Адютантска служба. Адютантски задължения.</i> | 2. Свързан с адютант. <i>Адютантска служба. Адютантски задължения.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЮТА`НТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Воен.</i> Длъжност на адютант. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДЮТА`НТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> адютант; млад адютант. <i>„Пак ви моля, оставете монарха — отвръщаше някой. — Всъщност сега управлява едно адютантче, с прозвище Копелдакът“.</i> Г. Стоев, 3, 58. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕ`Д</b> <i>м.</i> Странстващ поет и музикант от Омировата епоха, който възпява боговете и героите. |
— От гр. ἀοιδός. | — От гр. ἀοιδός. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРА`ТОР</b> <i>м. Техн.</i> Машина за продухване и разрохкване на прахообразни маси. <i>Аераторът се използва най-често за възстановяване на формовъчните смеси в леярството.</i> |
— От гр. ἀήρ ’въздух’ през нем. Aerator. | — От гр. ἀήρ ’въздух’ през нем. Aerator. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРАЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Чрез който се извършва аерация (в 1 и 2 знач.). <i>Аерационни тръби. Аерационен вентил. Аерационни апарати. Аерационни механизми.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРА`ЦИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> 1. Насищане на водата или почвата с въздух, създаване на възможност намиращият се в тях въздух да се обменя с атмосферния. <i>Аерация на почвата.</i> |
2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се прочисти водата. | 2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се прочисти водата. | ||
| Ред 37: | Ред 35: | ||
— От фр. aeration ’проветряване’. | — От фр. aeration ’проветряване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЕРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Извършвам аерация. аерирам се <i>страд.</i> | + | <b>АЕРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Извършвам аерация. <b>аерирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АЕРИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> аерирам като <i>прил. Спец.</i> За вода или почва — който се обогатява с въздух от атмосферата. <i>Отделяне на въздух и водни пари може да настъпи и при налягания, по-големи от атмосферното, ако. | + | <b>АЕРИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> аерирам като <i>прил. Спец.</i> За вода или почва — който се обогатява с въздух от атмосферата. <i>Отделяне на въздух и водни пари може да настъпи и при налягания, по-големи от атмосферното, ако .. водата е силно аерирана.</i> Ст. Станчев, Х, 27. <i>Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани,.. почви.</i> М. Мичев и др., З, 99. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АЕРИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> аерирам <i>и от</i> аерирам се. <i>При тези условия | + | <b>АЕРИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> аерирам <i>и от</i> аерирам се. <i>При тези условия — пълна сянка, въвеждане на аерирането, подобреното хранене и грижи [за рибите], ние успяхме да постигнем резултати [в рибовъдството].</i> ЛР, 1978, кн. 6, 26. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ЕРО-</b> Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Въздушен, въздух, напр.: аерофобия и др. |
2. Авиационен, напр.: аеробомба, аеропорт и др. | 2. Авиационен, напр.: аеробомба, аеропорт и др. | ||
| Ред 51: | Ред 47: | ||
— От гр. ἀήρ ’въздух’. | — От гр. ἀήρ ’въздух’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРО`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Биол.</i> Който съществува или който се извършва при наличие на свободен кислород. <i>Противоп.</i> анаеробен. <i>Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата.</i> Биол. IX кл., 33. <i>Аеробни бактерии. Аеробно разлагане на органично вещество. Аеробен процес. Аеробни условия.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРО`БИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) аероб, <i>м. Биол.</i> Микроорганизми, които могат да съществуват само при наличие на свободен кислород. |
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. Противоп. анаероби. | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. Противоп. анаероби. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АЕРО`БИКА</b> <i>ж.</i> Система от гимнастически упражнения за подобряване на кислородния обмен, които се изпълняват енергично под ритъма на бърза музика. <i>Фантастичната си фигура Нели поддържа с аеробика.</i> Д, 1994, бр. 6, 8. <i>Имате достатъчно свободно време за плуване, каланетика или аеробика.</i> ВЖ, 1998, бр. 40, 21. |
— От англ. aerobics. | — От англ. aerobics. | ||
Версия от 18:00, 23 януари 2013
университет. Н. Бончев, Съч. I,
— От лат. adiunctus ’присъединен, прикрепен’.
АДЮТА`НТ м. Воен. Офицер обикн. щабен, назначен при военен началник за изпълнение на служебни поръчения. От София Батемберг тръгна с министър-председателя Каравелов. Тържественият кортеж от адютанти и гвардейци в парадни униформи начело с музиката на гвардейския полк летеше по пътищата на Южна България. В. Геновска, СГ, 453. Откъм бивака се зададоха офицери на коне. Между тях отдалеч проличаха познатите фигури на дружинните командири, на бригадния и полковия и на адютантите. М. Кремен, Б, 21. — Дайте ми насам кмета. .. — процеди генералът, .. Адютантът козирува и изтича. В. Андреев, ПР, 135. ◇ Адютант на полк (дружина). Воен. До 9. IX. 1944 г. у нас — началник-щаб на полк (дружина). Като адютант на полка, при едно донесение в щаба, Матей Матов бе представен на височеството. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 380. Приеха за член на Комитета и адютанта на дружината. В. Геновска, СГ, 301.
— От лат. adiutans, -antis ’помагащ’.
АДЮТА`НТИН, мн. адюта`нти, м. Остар., сега простонар. Адютант. Адютантинът му влетя в стаята. Пашата му даде своите заповеди; и той ме хвана под ръка и ме изведе навън. Св. Миларов, СЦТ, 10.
АДЮТА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на адютант. Конят, .. , доде и се спря на няколко крачки от коня, на който яздеше командирът на полка. . И, като пазеше строго установената дистанция, както неведнъж беше правил това през дългата си служба на адютантски кон, той зае и остана на своето място в тържествения марш на полка през селото. Й. Йовков, Разк. I, 243. Адютантска униформа.
2. Свързан с адютант. Адютантска служба. Адютантски задължения.
АДЮТА`НТСТВО, мн. няма, ср. Воен. Длъжност на адютант.
АДЮТА`НТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от адютант; млад адютант. „Пак ви моля, оставете монарха — отвръщаше някой. — Всъщност сега управлява едно адютантче, с прозвище Копелдакът“. Г. Стоев, 3, 58.
АЕ`Д м. Странстващ поет и музикант от Омировата епоха, който възпява боговете и героите.
— От гр. ἀοιδός.
АЕРА`ТОР м. Техн. Машина за продухване и разрохкване на прахообразни маси. Аераторът се използва най-често за възстановяване на формовъчните смеси в леярството.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ през нем. Aerator.
АЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Чрез който се извършва аерация (в 1 и 2 знач.). Аерационни тръби. Аерационен вентил. Аерационни апарати. Аерационни механизми.
АЕРА`ЦИЯ ж. Спец. 1. Насищане на водата или почвата с въздух, създаване на възможност намиращият се в тях въздух да се обменя с атмосферния. Аерация на почвата.
2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се прочисти водата.
3. Метод на въздухолечение чрез продължително и системно дишане на открито.
— От фр. aeration ’проветряване’.
АЕРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Извършвам аерация. аерирам се страд.
АЕРИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от аерирам като прил. Спец. За вода или почва — който се обогатява с въздух от атмосферата. Отделяне на въздух и водни пари може да настъпи и при налягания, по-големи от атмосферното, ако .. водата е силно аерирана. Ст. Станчев, Х, 27. Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани,.. почви. М. Мичев и др., З, 99.
АЕРИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от аерирам и от аерирам се. При тези условия — пълна сянка, въвеждане на аерирането, подобреното хранене и грижи [за рибите], ние успяхме да постигнем резултати [в рибовъдството]. ЛР, 1978, кн. 6, 26.
А`ЕРО- Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Въздушен, въздух, напр.: аерофобия и др.
2. Авиационен, напр.: аеробомба, аеропорт и др.
— От гр. ἀήρ ’въздух’.
АЕРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Биол. Който съществува или който се извършва при наличие на свободен кислород. Противоп. анаеробен. Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата. Биол. IX кл., 33. Аеробни бактерии. Аеробно разлагане на органично вещество. Аеробен процес. Аеробни условия.
АЕРО`БИ мн., ед. (рядко) аероб, м. Биол. Микроорганизми, които могат да съществуват само при наличие на свободен кислород.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. Противоп. анаероби.
АЕРО`БИКА ж. Система от гимнастически упражнения за подобряване на кислородния обмен, които се изпълняват енергично под ритъма на бърза музика. Фантастичната си фигура Нели поддържа с аеробика. Д, 1994, бр. 6, 8. Имате достатъчно свободно време за плуване, каланетика или аеробика. ВЖ, 1998, бр. 40, 21.
— От англ. aerobics.
