Page:RBE Tom1.djvu/342

познае, господине... Трябва да се анализира... М. Грубешлиева, ПП, 87.

АНАЛИЗИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анализирам и от анализирам се; анализ. Анализиране на фактите. Анализиране на кръвта.

АНАЛИЗИ`РВАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Анализирам. „Аз реших — съобщава авторът в една своя статия от 1943 г. — да дам картината на изобразяваното време с такава пълнота, че читателят да види ясно както причините, които пораждат пугачовското движение, така и защо Пугачов бе победен и сложи своята глава на пъна“. И затова той анализирва Пугачовското въстание от всички страни, показва го в различните етапи на неговото развитие. С, 1952, кн.9, 190. анализирвам се страд.

АНАЛИЗИ`РВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от анализирвам и от анализирвам се; анализиране.

АНАЛИЗУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Анализирам. Г-н Cm. JI. Костов е талантлив драматически писател, с наблюдателност и вродена способност да ана-лизува обществените прояви на нашия живот и да ги превъплотява в художествена форма. К, 1926, бр.95,2. анализувам се страд.

АНАЛИЗУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от анализувам и от анализувам се; анализиране.

АНАЛИ`СТ м. Книж. Летописец, хроникьор.

АНАЛИТИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Езикозн. Типологично свойство на езика да предава отношенията между частите на изречението, обикн. падежи на имената с помощта на служебни думи или съответен словоред, а не с граматични форми на думите. Противоп. синтетизъм.

АНАЛИТИ`К, мн. -ци, м. 1. Специалист в лаборатория, институт и др., чиято длъжност е да извършва анализи във връзка с научноизследователска работа или друг вид дейност. Структурният анализ, практикуван по този начин [чрез пресяване], е твърде прост, но има доста недостатъци. Ако аналитикът няма опит, мъчно се получават сходни резултати. П. Боянов, П, 244. Всеки аналитик от лабораторията изследва по няколко проби на ден. А В Института за химически синтези има аналитици с дълъг опит в контролно-аналитичния процес.

2. Човек, склонен към анализ, който умее да анализира всичко, което го окръжава, чужди и свои преживявания и постъпки; анализатор. За мнозина от тях [професори и учени] бе важно да се покажат не само с изключителните знания на специалиста и с дълбочината на аналитика, но и с тънкия усет на естета, на стилиста, на безукорния познавач на езика. М. Кремен, РЯ, 579. Критическите работи на Б. Ангелов .. се отличават и с голямата си смелост .. За него е характерен й превесът на рационалния над емоционалния елемент. Той се обляга повече на ума, отколкото на чувството, затова като всички аналитици, понякога губи връзка с творческата атмосфера, в която живее авторът. Ив. Богданов, СП, 57-58.

АНАЛИЗИРАНЕ

АНАЛИТИ`КО-СИНТЕТТ1ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. При който се прилага едновременно анализ и синтез като взаимно свързани страни в процес на цялостно опознаване на нещата. Аналитико-синтетичен метод.

АНАЛИТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е основан на анализ, при който се прилага анализ; аналитически. Противоп. синтетичен. Тя [Искра Панова] е автор на една блестяща книга — „Майстори на разказа“ за Вазов, Елин Пелин и Йовков, която открива нова страница в тълкуването на българската проза чрез модерна аналитична методология. Бл. Димитрова, ОтОт, 22. Аналитичен метод. Аналитичен доклад. Аналитична статия. 2. Присъщ, свойствен на човек, който умее да анализира; аналитически. Писмата следваха монотонно в сух, търговски стил. Но опитният аналитичен ум на секретаря отгатваше бързо значението им. Д.Димов, Т, 122. В тази студия, освен ерудицията си на литератор, Минчев е показал и своя блестящ аналитичен дар на критик. Ив. Богданов, СП, 168-169. Аналитична способност. Аналитична мисъл. О Аналитична геометрия. 1. Само ед. Дял от математиката, който изучава свойствата на геометричните фигури (точка, линия и повърхност) с помощта на алгебрата и математическия анализ, като се използуват координатните системи. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по аналитична геометрия са увеличени. 2. Разг. Учебник по този предмет. — Услужи ми с твоята аналитична геометрия. Аналитична химия. 1. Само ед. Дял от химията, в който се изучават методите за определяне състава на веществата или техните смеси. // Тази наука като учебен предмет във висше учебно заведение. Взех си изпита по аналитична химия. А Часовете по аналитична химия са сутрин. 2. Разг. Учебник по този предмет. На чина бяха забравени няколко тетрадки и една аналитична химия. Аналитични везни. Спец. Прецизни лабораторни везни, с които може да се тегли с точност до ±0,0001 г. Аналитични езици. Езикозн. Езици, при които отношенията между частите на изречението се предават не с граматичните форми на думите, а с помощта на служебни думи или съответен словоред. Противоп. синтетични езици. — Гр. ауаХлтк6<; 'обяснителен'.

АНАЛИТИЧЕН