Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/250“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>агънце с бели | + | <i>агънце с бели ботушки и звездичка на челото.</i> А. Каралийчев, ТР, 188. <i>Стига сме йели, йели и пили / йели и пили клъсти агънца.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 46. <i>Идат, ходят овчерите, / водят карат вакли овце / и агънца и еренца.</i> П. Р. Славейков, ЧПО, 1883, 37. <i>В такива минути тя се гушкаше до него, кротка и мълчалива, като малко бяло агънце.</i> Елин Пелин, Съч. I, 90. |
| + | |||
| + | <i>Прен. Гальов.</i> За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете или любим, близък човек. <i>Ела при мене, агънцето ми.</i> | ||
<i>2.</i> Само <i>мн. Диал.</i> Бели петънца по ноктите на човек. | <i>2.</i> Само <i>мн. Диал.</i> Бели петънца по ноктите на човек. | ||
| − | + | ◇ <b>Агънце-багънце</b>. Обикн. в детските приказки гальовно название на малко, хубаво агне. <i>Имало едно време една баба. Тя си имала шарено агънце багънце.</i> Т. Влайков, Пр I, 48. <b>Кротък като агънце</b>. <i>Разг.</i> Много кротък. | |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>я`гънце</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АГЪРЛЪ`К</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> 1. Всичко (обикн. пари), което се дава от момкова страна на родителите на момата при годежа; прид, баба`-хакъ`, венчанина. — <i>Докато не видя Юрталана в къщата си да й закачи алтъните на шията и да ми брои агарлъка, аз тая работа [годежа] не я имам за опечена.</i> Г. Караславов, С, 49. |
| − | — Тур. | + | 2. <i>Разш.</i> Откуп. <i>Ще прихване от теб я агарлък, я дреха, я що ли да имаш.</i> Ст. Младенов, БТР I, 58. |
| + | |||
| + | — Тур. agırlık. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АД</b>, | + | <b>АД</b>, а`дът, а`да, <i>мн.</i> (рядко) а`дове, след <i>числ.</i> а`да, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Според християнските вярвания — място в задгробния свят, където след смъртта душите на грешните са подложени на вечни мъки; пъкъл, преизподня. <i>Излезе душата на бедния учител, остави безжизненото, сухо тяло и седна на вратата да чака небесни пратеници да я приберат, за където й{{попр|поправена буква}} е мястото — за рая или за ада.</i> Елин Пелин, Съч. I, 207. <i>— Ще го накараме да каже какво пише в това проклето писмо, па ако ще после в ада да горим!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 445. |
| + | |||
| + | 2. <i>Прен.</i> Място или обстановка, където пребиваването е непоносимо, мъчително поради различни физически влияния, които силно дразнят, измъчват. <i>Що ставаше в тоя ад, където се гърчеха човешки тела, където нокти и зъби скърцаха върху камъните, а от ослепелите очи капеха сълзи и кръв?</i> А. Дончев, СВС, 644. <i>Все пак старата не можеше да се освободи от мисълта, че главно тя бе причината за нещастния брак на дъщеря си, за тоя непрекъснат ад в къщи.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 102. <i>Това беше повече от ад, хиляди адове вкупом — това беше Хирошима. .. Хората бяха изчезнали, изгорели, стопили се в дим. ..</i> П. Бобев, К, 61. <i>Върху една полукръгла вдлъбната скала, .., пада непрекъсната маса от ослепителна блестяща пяна на стотина метра дълбочина. Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. З, 56. <i>Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък .. Не зная как погледът ми се спря на ято черни птици, .. Отде бяха дошли, не зная, но щом стигнаха над тоя пламтящ и страшен ад, изведнъж се сепнаха.</i> И. Йовков, Разк. II, 159-160. | ||
| + | |||
| + | 3. Само <i>ед. Прен.</i> Тежко, мъчително душевно страдание; непоносими нравствени мъки. <i>Светът беше тесен за него, за да би намерил потулен кът, дето да го забравят страшните мисли и да забрави .. Бедният окаяник! Той не виждаше избавление от този ад.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 185. | ||
| − | + | ◇ <b>Ад несит</b>. Ненаситен човек; грабител, изедник. <b>Изчадие на ада</b>. <i>Книж.</i> Човек с крайно отрицателни качества, прояви, изчадие адово. | |
— От гр. собств. | — От гр. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АДА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Остров. <i>Руските кораби минаха покрай кулата и бяха | + | <b>АДА`</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Остров. <i>Руските кораби минаха покрай кулата и бяха наблизили до праговете, стражата ся оттегли към адите до малкия праг.</i> Ел. Мутева, РБК (превод), 180. <i>Млада кралица ша бъда, / ако си сториш, напраиш / на море кивгир мостове / и бял мермер камъни, / сред море ада голяма.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 92. |
— Тур. ada. | — Тур. ada. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДА`ЖИО</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо в музикално произведение — бавно. <i>Втората част на сонатата е в адажио.</i> |
| + | |||
| + | 2. Като същ. <b>ада`жио</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> а) Музикално произведение или част от него, изпълнено в такова темпо. <i>Пианистът изпълни много добре адажиото от концерта.</i> б) Бавна част в класически балет, съпроводена от музика с напевно лиричен характер и съставена предимно от комбинации на широки и плавни движения. | ||
— Ит. adagio. | — Ит. adagio. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АДАЛИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Жителка на ада, на остров; островитянка. | + | <b>АДАЛИ`ЙКА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Жителка на ада`, на остров; островитянка. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АДАЛИ`Я</b>, - | + | <b>АДАЛИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Жител на ада`, на остров; островитянин. |
— От тур. adala. | — От тур. adala. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДА`М</b> <i>м.</i> Според библейското предание — първият човек на земята, създаден от Бога. |
| − | |||
| − | — първият човек на земята, създаден от Бога. | ||
| − | + | ◇ <b>От (дядо) Адама; от Адам и Ева</b>. <i>Разг.</i> От много стари времена, от много отдавна. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДАМА`НТ</b> <i>м. Остар.</i> Диамант. <i>— Ширно е небето — и тайни са пътищата на Адонай. Като адамант е здрава мъдростта му.</i> Н. Райнов, БЛ, 16. |
— От гр. ἀδάμας, -αντος ’стомана’. | — От гр. ἀδάμας, -αντος ’стомана’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АДАМА`НТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> адамант. |
---- | ---- | ||
<b>АДАМИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> | <b>АДАМИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> | ||
Версия от 20:12, 10 декември 2012
агънце с бели ботушки и звездичка на челото. А. Каралийчев, ТР, 188. Стига сме йели, йели и пили / йели и пили клъсти агънца. Нар. пес., СбНУ XXVI, 46. Идат, ходят овчерите, / водят карат вакли овце / и агънца и еренца. П. Р. Славейков, ЧПО, 1883, 37. В такива минути тя се гушкаше до него, кротка и мълчалива, като малко бяло агънце. Елин Пелин, Съч. I, 90.
Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете или любим, близък човек. Ела при мене, агънцето ми.
2. Само мн. Диал. Бели петънца по ноктите на човек.
◇ Агънце-багънце. Обикн. в детските приказки гальовно название на малко, хубаво агне. Имало едно време една баба. Тя си имала шарено агънце багънце. Т. Влайков, Пр I, 48. Кротък като агънце. Разг. Много кротък.
— Друга (диал.) форма: я`гънце.
АГЪРЛЪ`К, мн. няма, м. Диал. 1. Всичко (обикн. пари), което се дава от момкова страна на родителите на момата при годежа; прид, баба`-хакъ`, венчанина. — Докато не видя Юрталана в къщата си да й закачи алтъните на шията и да ми брои агарлъка, аз тая работа [годежа] не я имам за опечена. Г. Караславов, С, 49.
2. Разш. Откуп. Ще прихване от теб я агарлък, я дреха, я що ли да имаш. Ст. Младенов, БТР I, 58.
— Тур. agırlık.
АД, а`дът, а`да, мн. (рядко) а`дове, след числ. а`да, м. 1. Само ед. Според християнските вярвания — място в задгробния свят, където след смъртта душите на грешните са подложени на вечни мъки; пъкъл, преизподня. Излезе душата на бедния учител, остави безжизненото, сухо тяло и седна на вратата да чака небесни пратеници да я приберат, за където й* е мястото — за рая или за ада. Елин Пелин, Съч. I, 207. — Ще го накараме да каже какво пише в това проклето писмо, па ако ще после в ада да горим! Ст. Дичев, ЗС I, 445.
2. Прен. Място или обстановка, където пребиваването е непоносимо, мъчително поради различни физически влияния, които силно дразнят, измъчват. Що ставаше в тоя ад, където се гърчеха човешки тела, където нокти и зъби скърцаха върху камъните, а от ослепелите очи капеха сълзи и кръв? А. Дончев, СВС, 644. Все пак старата не можеше да се освободи от мисълта, че главно тя бе причината за нещастния брак на дъщеря си, за тоя непрекъснат ад в къщи. Д. Калфов, Избр. разк., 102. Това беше повече от ад, хиляди адове вкупом — това беше Хирошима. .. Хората бяха изчезнали, изгорели, стопили се в дим. .. П. Бобев, К, 61. Върху една полукръгла вдлъбната скала, .., пада непрекъсната маса от ослепителна блестяща пяна на стотина метра дълбочина. Долу — ад! Нещо ври, кипи, беснува се, гърми. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. З, 56. Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък .. Не зная как погледът ми се спря на ято черни птици, .. Отде бяха дошли, не зная, но щом стигнаха над тоя пламтящ и страшен ад, изведнъж се сепнаха. И. Йовков, Разк. II, 159-160.
3. Само ед. Прен. Тежко, мъчително душевно страдание; непоносими нравствени мъки. Светът беше тесен за него, за да би намерил потулен кът, дето да го забравят страшните мисли и да забрави .. Бедният окаяник! Той не виждаше избавление от този ад. Ив. Вазов, Съч. IX, 185.
◇ Ад несит. Ненаситен човек; грабител, изедник. Изчадие на ада. Книж. Човек с крайно отрицателни качества, прояви, изчадие адово.
— От гр. собств.
АДА` ж. Остар. и диал. Остров. Руските кораби минаха покрай кулата и бяха наблизили до праговете, стражата ся оттегли към адите до малкия праг. Ел. Мутева, РБК (превод), 180. Млада кралица ша бъда, / ако си сториш, напраиш / на море кивгир мостове / и бял мермер камъни, / сред море ада голяма. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 92.
— Тур. ada.
АДА`ЖИО нареч. Муз. 1. За темпо в музикално произведение — бавно. Втората част на сонатата е в адажио.
2. Като същ. ада`жио, мн. -а, ср. а) Музикално произведение или част от него, изпълнено в такова темпо. Пианистът изпълни много добре адажиото от концерта. б) Бавна част в класически балет, съпроводена от музика с напевно лиричен характер и съставена предимно от комбинации на широки и плавни движения.
— Ит. adagio.
АДАЛИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Жителка на ада`, на остров; островитянка.
АДАЛИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Жител на ада`, на остров; островитянин.
— От тур. adala.
АДА`М м. Според библейското предание — първият човек на земята, създаден от Бога.
◇ От (дядо) Адама; от Адам и Ева. Разг. От много стари времена, от много отдавна.
АДАМА`НТ м. Остар. Диамант. — Ширно е небето — и тайни са пътищата на Адонай. Като адамант е здрава мъдростта му. Н. Райнов, БЛ, 16.
— От гр. ἀδάμας, -αντος ’стомана’.
АДАМА`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от адамант.
АДАМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м.
