Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/389“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | АПЛИКАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Книж. Прил. от</i> апликация. <i>Апликаци-онна техника при рентгентовата терапия на кожните болести.</i> | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АПЛИКАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Книж. Прил. от</i> апликация. <i>Апликаци-онна техника при рентгентовата терапия на кожните болести.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АПЛИКАЦИЯ <i>ж.</i> 1. Фигури от един вид материя, поставени като украса върху друг вид материя. <i>Роклята се налага със семплата си кройка и украса от биета, тегели, инкрустации, апликации, в съчетание с общия тон.</i> ЖД, 1967, кн.7, 23. <i>Закачалката представлява система от апликации върху стена, облицована с изкуствена кожа или пластмасова тъкан.</i> НТМ, 1962, кн.1, 28. <i>Мелвин се увличаше само когато правеха покупки .. Обикновено Васкен я чакаше е някое близко кафене, а тя се захласваше по час-два в атлазите, поръбени с фини конци, в апликациите от брюкселска дантела.</i> С. Севан, РР, 55. <i>Правя апликация.</i> А <i>Рокля с апликации. // Изк.</i> Художествено изображение, получено чрез прикрепване на фигури, орнаменти от един материал и цвят върху друг. | + | <b>АПЛИКАЦИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Фигури от един вид материя, поставени като украса върху друг вид материя. <i>Роклята се налага със семплата си кройка и украса от биета, тегели, инкрустации, апликации, в съчетание с общия тон.</i> ЖД, 1967, кн.7, 23. <i>Закачалката представлява система от апликации върху стена, облицована с изкуствена кожа или пластмасова тъкан.</i> НТМ, 1962, кн.1, 28. <i>Мелвин се увличаше само когато правеха покупки .. Обикновено Васкен я чакаше е някое близко кафене, а тя се захласваше по час-два в атлазите, поръбени с фини конци, в апликациите от брюкселска дантела.</i> С. Севан, РР, 55. <i>Правя апликация.</i> А <i>Рокля с апликации. // Изк.</i> Художествено изображение, получено чрез прикрепване на фигури, орнаменти от един материал и цвят върху друг. |
2. Прибавка, притурка. | 2. Прибавка, притурка. | ||
| Ред 9: | Ред 11: | ||
— От лат. applicatio ’присъединяване’ през фр. application. | — От лат. applicatio ’присъединяване’ през фр. application. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПЛИКИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Правя апликация; аплицирам. апликирам се <i>страд.</i> | + | <b>АПЛИКИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Правя апликация; аплицирам. апликирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПЛИКИ`РАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> апликирам <i>и от</i> апликирам се; аплициране. <i>Понякога вместо бои се употребяват тъкани с цвят, който се различава от цвета на подвързията. Този начин на работа се нарича апликиране.</i> Г. Върбанов и др., НТ, 81. | + | <b>АПЛИКИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> апликирам <i>и от</i> апликирам се; аплициране. <i>Понякога вместо бои се употребяват тъкани с цвят, който се различава от цвета на подвързията. Този начин на работа се нарича апликиране.</i> Г. Върбанов и др., НТ, 81. |
---- | ---- | ||
| − | АПЛИ`Т <i>м. Геол.</i> Дребнозърнеста жилна магмена скала с бял, възрозов или зеленикав цвят, съставена предимно от кварц и алкални фелдшпати, която се използува при производството на порцелан. | + | <b>АПЛИ`Т</b> <i>м. Геол.</i> Дребнозърнеста жилна магмена скала с бял, възрозов или зеленикав цвят, съставена предимно от кварц и алкални фелдшпати, която се използува при производството на порцелан. |
— От гр. arcXooQ ’прост, еднороден’. | — От гр. arcXooQ ’прост, еднороден’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПЛИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Геол. Прил. от</i> аплит. <i>Аплитна скала.</i> | + | <b>АПЛИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Геол. Прил. от</i> аплит. <i>Аплитна скала.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПЛИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Геол. Прил. от</i> аплит. <i>Аплитов гранит.</i> | + | <b>АПЛИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Геол. Прил. от</i> аплит. <i>Аплитов гранит.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПЛИЦИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Апликирам, аплицирам се <i>страд.</i> | + | <b>АПЛИЦИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Апликирам, аплицирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПЛИЦИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> аплицирам <i>и от</i> аплицирам се; апликиране. | + | <b>АПЛИЦИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> аплицирам <i>и от</i> аплицирам се; апликиране. |
---- | ---- | ||
| − | АПЛОДИ`РАМ -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Книж.</i> Давам израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. <i>Кратката, неловка целувка по бузите | + | <b>АПЛОДИ`РАМ</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> и <i>непрех. Книж.</i> Давам израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. <i>Кратката, неловка целувка по бузите М’еж</i> ov <i>двамата мъже се стори на сътрапезниците толкова сърдечна и искрена, че те пак станаха и дълго аплодираха.</i> X. Русев, ПС, 107. <i>Публиката лудо аплодираше любимия артист, показал така широко и цялостно разноликия си талант.</i> Ст. Грудев, ББ, 102. аплодирам се <i>страд.</i> |
апликационен | апликационен | ||
| Ред 31: | Ред 33: | ||
— От лат. applaudo ’ръкопляскам’ през фр. applaudir. | — От лат. applaudo ’ръкопляскам’ през фр. applaudir. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПЛОДИ`РАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> аплодирам <i>и от</i> аплодирам се. | + | <b>АПЛОДИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> аплодирам <i>и от</i> аплодирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АПЛОДИСМЕНТИ, <i>мн., ед.</i> (рядко) аплодисмент, <i>м. Книж.</i> Израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. <i>Номерата бързо се редяха един след други. И всеки път бурята на аплодисментите ставаше по-силна и по-неудържима.</i> И. Йовков, Разк. | + | <b>АПЛОДИСМЕНТИ</b>, <i>мн., ед.</i> (рядко) аплодисмент, <i>м. Книж.</i> Израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. <i>Номерата бързо се редяха един след други. И всеки път бурята на аплодисментите ставаше по-силна и по-неудържима.</i> И. Йовков, Разк. |
1, 181. <i>Диригентът с дълбок поклон побла-годари за аплодисментите.</i> Хр. Смирнен-ски, Съч. III, 184. <i>Публиката, стиснала зъби, търпеше. Само един неорганизиран интелигент се плесна по челото с думите: „Кой ме караше да идвам!“ Поетът схвана този шум като аплодисмент и излезе на бис.</i> В. Петров, СбСт, 103. | 1, 181. <i>Диригентът с дълбок поклон побла-годари за аплодисментите.</i> Хр. Смирнен-ски, Съч. III, 184. <i>Публиката, стиснала зъби, търпеше. Само един неорганизиран интелигент се плесна по челото с думите: „Кой ме караше да идвам!“ Поетът схвана този шум като аплодисмент и излезе на бис.</i> В. Петров, СбСт, 103. | ||
| Ред 39: | Ред 41: | ||
— От фр. applaudissement. | — От фр. applaudissement. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПЛОМБ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Подчертана самоувереност в говора, в държанието на някого. — <i>Че госпожата е българка — ..</i> | + | <b>АПЛОМБ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Книж.</i> Подчертана самоувереност в говора, в държанието на някого. — <i>Че госпожата е българка — ..</i> |
<i>— Съвършена българка: не само по езика, но и по душа, и по чувство, — отговорих аз с апломб.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 173. // Приповдигнато, самоуверено и високопарно (за случая) говорене, държание. — <i>Там се говореше и срещу трона на Негово Височество, и срещу предишните ви републикански възгледи, господине... Редове, написани с апломб, сякаш остават в историята!</i> Г. Стоев, Зав., 148. <i>Тук наистина няма Омирова Елена, но затова пък има жив образ, жив затова, че, без паспортни означения и без хлапашки апломб, е предадено впечатлението от образа на плаха невяста, която скъпи очите си и не ги издига от земя.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 270. | <i>— Съвършена българка: не само по езика, но и по душа, и по чувство, — отговорих аз с апломб.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 173. // Приповдигнато, самоуверено и високопарно (за случая) говорене, държание. — <i>Там се говореше и срещу трона на Негово Височество, и срещу предишните ви републикански възгледи, господине... Редове, написани с апломб, сякаш остават в историята!</i> Г. Стоев, Зав., 148. <i>Тук наистина няма Омирова Елена, но затова пък има жив образ, жив затова, че, без паспортни означения и без хлапашки апломб, е предадено впечатлението от образа на плаха невяста, която скъпи очите си и не ги издига от земя.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 270. | ||
| Ред 45: | Ред 47: | ||
— Фр. aplomb. | — Фр. aplomb. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОГАМИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Безполово размножаване; апомиксис. | + | <b>АПОГАМИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Безполово размножаване; апомиксис. |
2. <i>Биол.</i> Размножаване без оплождане, при което ембрионът се развива от една вегетативна клетка. <i>Противоп.</i> партеногенезис. | 2. <i>Биол.</i> Размножаване без оплождане, при което ембрионът се развива от една вегетативна клетка. <i>Противоп.</i> партеногенезис. | ||
| Ред 51: | Ред 53: | ||
— От гр. ало ’отделно, далече от’ + ydjioq ’брак’. | — От гр. ало ’отделно, далече от’ + ydjioq ’брак’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПОГЕЙ, -еят, -ея, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Ас-трон.</i> Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на Луната или от орбитата на изкуствен спътник. <i>Според получените предварителни данни началният период на обиколката на кораба-спътник по орбитата се равнява на 88,6 минути, височините на перигея и апогея на обритата възлизат приблизително на 187,3 и 265 км съответно.</i> ВН, 1960, бр.2881, 1. 2. <i>Прен. Книж.</i> Най-високата точка в развоя | + | <b>АПОГЕЙ</b>, -еят, -ея, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. <i>Ас-трон.</i> Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на Луната или от орбитата на изкуствен спътник. <i>Според получените предварителни данни началният период на обиколката на кораба-спътник по орбитата се равнява на 88,6 минути, височините на перигея и апогея на обритата възлизат приблизително на 187,3 и 265 км съответно.</i> ВН, 1960, бр.2881, 1. 2. <i>Прен. Книж.</i> Най-високата точка в развоя |
апогей | апогей | ||
Версия от 19:50, 4 декември 2012
АПЛИКАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Книж. Прил. от апликация. Апликаци-онна техника при рентгентовата терапия на кожните болести.
АПЛИКАЦИЯ ж. 1. Фигури от един вид материя, поставени като украса върху друг вид материя. Роклята се налага със семплата си кройка и украса от биета, тегели, инкрустации, апликации, в съчетание с общия тон. ЖД, 1967, кн.7, 23. Закачалката представлява система от апликации върху стена, облицована с изкуствена кожа или пластмасова тъкан. НТМ, 1962, кн.1, 28. Мелвин се увличаше само когато правеха покупки .. Обикновено Васкен я чакаше е някое близко кафене, а тя се захласваше по час-два в атлазите, поръбени с фини конци, в апликациите от брюкселска дантела. С. Севан, РР, 55. Правя апликация. А Рокля с апликации. // Изк. Художествено изображение, получено чрез прикрепване на фигури, орнаменти от един материал и цвят върху друг.
2. Прибавка, притурка.
3. Мед. Физиотерапевтични процедури, при които върху болно място се поставят някакви затоплени лечебни материали. При лечение във физиотерапията все по-масово се прилагат апликациите от лечебна кал и парафин. ВН, 1959, бр. 2516, 2.
— От лат. applicatio ’присъединяване’ през фр. application.
АПЛИКИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Правя апликация; аплицирам. апликирам се страд.
АПЛИКИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от апликирам и от апликирам се; аплициране. Понякога вместо бои се употребяват тъкани с цвят, който се различава от цвета на подвързията. Този начин на работа се нарича апликиране. Г. Върбанов и др., НТ, 81.
АПЛИ`Т м. Геол. Дребнозърнеста жилна магмена скала с бял, възрозов или зеленикав цвят, съставена предимно от кварц и алкални фелдшпати, която се използува при производството на порцелан.
— От гр. arcXooQ ’прост, еднороден’.
АПЛИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геол. Прил. от аплит. Аплитна скала.
АПЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Геол. Прил. от аплит. Аплитов гранит.
АПЛИЦИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Апликирам, аплицирам се страд.
АПЛИЦИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от аплицирам и от аплицирам се; апликиране.
АПЛОДИ`РАМ -аш, несв. и св., прех. и непрех. Книж. Давам израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. Кратката, неловка целувка по бузите М’еж ov двамата мъже се стори на сътрапезниците толкова сърдечна и искрена, че те пак станаха и дълго аплодираха. X. Русев, ПС, 107. Публиката лудо аплодираше любимия артист, показал така широко и цялостно разноликия си талант. Ст. Грудев, ББ, 102. аплодирам се страд.
апликационен
— От лат. applaudo ’ръкопляскам’ през фр. applaudir.
АПЛОДИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от аплодирам и от аплодирам се.
АПЛОДИСМЕНТИ, мн., ед. (рядко) аплодисмент, м. Книж. Израз на одобрение и на възхищение чрез ръкопляскане. Номерата бързо се редяха един след други. И всеки път бурята на аплодисментите ставаше по-силна и по-неудържима. И. Йовков, Разк.
1, 181. Диригентът с дълбок поклон побла-годари за аплодисментите. Хр. Смирнен-ски, Съч. III, 184. Публиката, стиснала зъби, търпеше. Само един неорганизиран интелигент се плесна по челото с думите: „Кой ме караше да идвам!“ Поетът схвана този шум като аплодисмент и излезе на бис. В. Петров, СбСт, 103.
— От фр. applaudissement.
АПЛОМБ, мн. няма, м. Книж. Подчертана самоувереност в говора, в държанието на някого. — Че госпожата е българка — ..
— Съвършена българка: не само по езика, но и по душа, и по чувство, — отговорих аз с апломб. Ив. Вазов, Съч. IX, 173. // Приповдигнато, самоуверено и високопарно (за случая) говорене, държание. — Там се говореше и срещу трона на Негово Височество, и срещу предишните ви републикански възгледи, господине... Редове, написани с апломб, сякаш остават в историята! Г. Стоев, Зав., 148. Тук наистина няма Омирова Елена, но затова пък има жив образ, жив затова, че, без паспортни означения и без хлапашки апломб, е предадено впечатлението от образа на плаха невяста, която скъпи очите си и не ги издига от земя. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 270.
— Фр. aplomb.
АПОГАМИЯ ж. 1. Биол. Безполово размножаване; апомиксис.
2. Биол. Размножаване без оплождане, при което ембрионът се развива от една вегетативна клетка. Противоп. партеногенезис.
— От гр. ало ’отделно, далече от’ + ydjioq ’брак’.
АПОГЕЙ, -еят, -ея, мн. няма, м. 1. Ас-трон. Най-отдалечената от Земята точка от орбитата на Луната или от орбитата на изкуствен спътник. Според получените предварителни данни началният период на обиколката на кораба-спътник по орбитата се равнява на 88,6 минути, височините на перигея и апогея на обритата възлизат приблизително на 187,3 и 265 км съответно. ВН, 1960, бр.2881, 1. 2. Прен. Книж. Най-високата точка в развоя
апогей
389
