Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/240“
(поправка на гръцки думи) |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
— Тур. aga. | — Тур. aga. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГА<sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> Дано, era. <i>Ага го чумата поразила.</i>Клетва. Н. Геров, РБЯ I, | + | <b>АГА</b><sup>2</sup> <i>частица. Диал.</i> Дано, era. <i>Ага го чумата поразила.</i>Клетва. Н. Геров, РБЯ I, |
4. | 4. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГА<sup>3</sup> <i>нареч.-съюз. Диал.</i> Когато, кога. <i>Ага видиш Стоила, кажи му да дойде. Н.</i> Геров, РБЯ I, 4. | + | <b>АГА</b><sup>3</sup> <i>нареч.-съюз. Диал.</i> Когато, кога. <i>Ага видиш Стоила, кажи му да дойде. Н.</i> Геров, РБЯ I, 4. |
---- | ---- | ||
| − | АГА <i>ж.</i> Най-едрият представител на бе-зопашатите земноводни животни — гигантска жаба, достигаща 25 см, понякога и повече, която се среща в Южна и Централна Америка и на Антилските острови. <i>Сега пред мен са едни от най-едрите жаби в света. Ето я североамериканската жаба-бик. Тя достига до двайсет сантиметра дължина и шестотин грама тегло .. Още по-едра от нея е сухоземната „ага „, която живее в Южна Америка. На дължина тя достига над двайсет и пет сантиметра.</i> К, 1964, кн. 9, 10. | + | <b>АГА</b> <i>ж.</i> Най-едрият представител на бе-зопашатите земноводни животни — гигантска жаба, достигаща 25 см, понякога и повече, която се среща в Южна и Централна Америка и на Антилските острови. <i>Сега пред мен са едни от най-едрите жаби в света. Ето я североамериканската жаба-бик. Тя достига до двайсет сантиметра дължина и шестотин грама тегло .. Още по-едра от нея е сухоземната „ага „, която живее в Южна Америка. На дължина тя достига над двайсет и пет сантиметра.</i> К, 1964, кн. 9, 10. |
— Неизв. през рус. ага. | — Неизв. през рус. ага. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГАВА и АГАВЕ <i>ж.</i> Субтропично американско растение с ниско стъбло и големи, дебели, с бодли по краищата си сивозелени листа, от които се получават груби влакна, употребявани за производство на амбалажна хартия, за изработване на изтривалки, рогозки и др. <i>Тука</i> [в Мексико] <i>много ся ражда: ориз, .. , захарен тръстик, .. , агава, на което водата е обикновено питие на мексиканците.</i> Ив. Богоев, ВГД (превод), 300. | + | <b>АГАВА</b> и <b>АГАВЕ</b> <i>ж.</i> Субтропично американско растение с ниско стъбло и големи, дебели, с бодли по краищата си сивозелени листа, от които се получават груби влакна, употребявани за производство на амбалажна хартия, за изработване на изтривалки, рогозки и др. <i>Тука</i> [в Мексико] <i>много ся ражда: ориз, .. , захарен тръстик, .. , агава, на което водата е обикновено питие на мексиканците.</i> Ив. Богоев, ВГД (превод), 300. |
— От гр. ἀγαυός ’благороден, удивителен’. | — От гр. ἀγαυός ’благороден, удивителен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГАВЕ. Вж. агава. | + | <b>АГАВЕ</b>. Вж. агава. |
---- | ---- | ||
| − | АГАЛАР и АГАЛАРИ <i>мн. Остар.</i> Аги; агаларци. <i>Бейтула бей извади от пояса си фермана,., и зачете.. — Какво ще кажеш, паша ефендим? Съгласен ли си?.. — Тук няма какво да се мъдрува.. —А вие, агалар? — обърна се Бейтула бей към двамата мухта-ри.</i> М. Марчевски, П, 40. С <i>еднакво старание и с еднакво умение Цани Гинчев изобразява и бита на българите, и бита на агала-рите, като изважда пред нас представители на всички съсловия.</i> Г. Константинов, ПР, 118. <i>Рибар беше той и голям ловец,.., гледаше смело с големите си, тъмни очи, та и най-злите агалари в Преспа приказваха по-кротко с него.</i> Д. Талев, ПК, 63. | + | <b>АГАЛАР</b> и <b>АГАЛАРИ</b> <i>мн. Остар.</i> Аги; агаларци. <i>Бейтула бей извади от пояса си фермана,., и зачете.. — Какво ще кажеш, паша ефендим? Съгласен ли си?.. — Тук няма какво да се мъдрува.. —А вие, агалар? — обърна се Бейтула бей към двамата мухта-ри.</i> М. Марчевски, П, 40. С <i>еднакво старание и с еднакво умение Цани Гинчев изобразява и бита на българите, и бита на агала-рите, като изважда пред нас представители на всички съсловия.</i> Г. Константинов, ПР, 118. <i>Рибар беше той и голям ловец,.., гледаше смело с големите си, тъмни очи, та и най-злите агалари в Преспа приказваха по-кротко с него.</i> Д. Талев, ПК, 63. |
— Тур. agalar. | — Тур. agalar. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГАЛАРЦИ <i>мн. Остар.</i> Аги, агалари. <i>Мющериите им бяха повечето агаларци и заптии-ефендета.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 16. | + | <b>АГАЛАРЦИ</b> <i>мн. Остар.</i> Аги, агалари. <i>Мющериите им бяха повечето агаларци и заптии-ефендета.</i> Ил. Блъсков, ПБ I, 16. |
---- | ---- | ||
| − | АГАЛАРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Господаруване, власт; агалък. <i>Беше след Съединението,.. Турците, които дотогава все още се надяваха да си върнат властта и агаларството, разбраха, че тяхното гос-подарство тук се е свършило вече.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119. | + | <b>АГАЛАРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Господаруване, власт; агалък. <i>Беше след Съединението,.. Турците, които дотогава все още се надяваха да си върнат властта и агаларството, разбраха, че тяхното гос-подарство тук се е свършило вече.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119. |
---- | ---- | ||
| − | АГАЛЕ <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. удвоено агале-агале. Бавно, полека. | + | <b>АГАЛЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. удвоено агале-агале. Бавно, полека. |
— От гр. ἀγάλι (α). | — От гр. ἀγάλι (α). | ||
---- | ---- | ||
| − | АГАЛМАТОЛИ`Т <i>м. Минер.</i> Разноцветен мек минерал, използуван за направата на различни дребни изделия (малки статуи, вазички и др.). | + | <b>АГАЛМАТОЛИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Разноцветен мек минерал, използуван за направата на различни дребни изделия (малки статуи, вазички и др.). |
— От гр. ᾰγαλμα ’статуя’ + λίθος ’камък’. | — От гр. ᾰγαλμα ’статуя’ + λίθος ’камък’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГАЛЪК, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар., сега простонар.</i> 1. Господаруване, власт; агалар-ство. — <i>Дойдох ти, Господи, да ме даруваш дар —/дари ми агалък... да бъда господар...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. — <i>Какво ще става с турците? — Ще се откажат от агалъка си. Ще запретнат ръкави и те като нас, нема да лежат по цел ден по кафенетата.</i> Д.Талев, ПК, 629-630. // Охолство. 2. <i>Събир.</i> Всички турци като цяло. <i>Агалъ-кът не е малка сила, мои братя.</i> Л. Караве-лов, Съч. II, 135. | + | <b>АГАЛЪК</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар., сега простонар.</i> 1. Господаруване, власт; агалар-ство. — <i>Дойдох ти, Господи, да ме даруваш дар —/дари ми агалък... да бъда господар...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. — <i>Какво ще става с турците? — Ще се откажат от агалъка си. Ще запретнат ръкави и те като нас, нема да лежат по цел ден по кафенетата.</i> Д.Талев, ПК, 629-630. // Охолство. 2. <i>Събир.</i> Всички турци като цяло. <i>Агалъ-кът не е малка сила, мои братя.</i> Л. Караве-лов, Съч. II, 135. |
— Тур. agalik. | — Тур. agalik. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГАМЕТ <i>м. Биол.</i> Продукт от делене на клетка при едноклетъчните животни и нисши растения, от които се развива нов организъм. | + | <b>АГАМЕТ</b> <i>м. Биол.</i> Продукт от делене на клетка при едноклетъчните животни и нисши растения, от които се развива нов организъм. |
— От гр. ᾰγαμος ’безбрачен’. | — От гр. ᾰγαμος ’безбрачен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГАР и АГАР-АГАР, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Органичен желеобразен продукт, получаван от някои червени водорасли, който се използува като хранителна среда за лабораторно отглеждане на микроорганизми, гъби и др. и в сладкарската индустрия вместо желатин. <i>През XVI век малайците започнали да извличат желеобразен продукт от червени водорасли, който нарекли агар-агар (желе). Другите азиатски народи възприели начина на производство на агар от тях.</i> В. Петрова, PC, 61. | + | <b>АГАР</b> и <b>АГАР</b>-АГАР, <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Органичен желеобразен продукт, получаван от някои червени водорасли, който се използува като хранителна среда за лабораторно отглеждане на микроорганизми, гъби и др. и в сладкарската индустрия вместо желатин. <i>През XVI век малайците започнали да извличат желеобразен продукт от червени водорасли, който нарекли агар-агар (желе). Другите азиатски народи възприели начина на производство на агар от тях.</i> В. Петрова, PC, 61. |
— Мал. agar-agar. | — Мал. agar-agar. | ||
---- | ---- | ||
| − | АГАРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до агар. <i>Агарен завод.</i> | + | <b>АГАРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до агар. <i>Агарен завод.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АГАРОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Произведен от агар. <i>Агарово желе. Агарова по-сявка.</i> | + | <b>АГАРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Произведен от агар. <i>Агарово желе. Агарова по-сявка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АГАРЯНЕЦ, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Остар.</i> Турчин, неверник, нехристиянин. — <i>Какви са тия турци? — Агарянци, синко, врагове Божии.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. — <i>Императорът и Кантакузин отбили, казваш, султан Урхановата войска от трийсет и шест кораба и ти си бил там. Чувах и аз и дано все тъй християните да побеждават</i> | + | <b>АГАРЯНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Остар.</i> Турчин, неверник, нехристиянин. — <i>Какви са тия турци? — Агарянци, синко, врагове Божии.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. — <i>Императорът и Кантакузин отбили, казваш, султан Урхановата войска от трийсет и шест кораба и ти си бил там. Чувах и аз и дано все тъй християните да побеждават</i> |
Версия от 18:26, 4 декември 2012
до Петко. Ал. Константинов, Съч. I, 286. — Познаваш ли ги? — попита пашата. — Не, аго, не ги познавам, никого не познавам! Й. Йовков, СЛ, 92. Кажи (речи) му аго, да му е драго. Погов.
3. Само ед. Диал. Като обръщение — бате. Ленив беше, тежък на приказки, безкрайно добродушен, когато не е разсърден, затуй на всички, на по-стари и на по-млади от него, казваше „ага“ (бати). Й. Йовков, ЖС, 19.
О Еничарски ага. Истор. Военачалник, командир на еничарски корпус.
— Тур. aga.
АГА2 частица. Диал. Дано, era. Ага го чумата поразила.Клетва. Н. Геров, РБЯ I,
4.
АГА3 нареч.-съюз. Диал. Когато, кога. Ага видиш Стоила, кажи му да дойде. Н. Геров, РБЯ I, 4.
АГА ж. Най-едрият представител на бе-зопашатите земноводни животни — гигантска жаба, достигаща 25 см, понякога и повече, която се среща в Южна и Централна Америка и на Антилските острови. Сега пред мен са едни от най-едрите жаби в света. Ето я североамериканската жаба-бик. Тя достига до двайсет сантиметра дължина и шестотин грама тегло .. Още по-едра от нея е сухоземната „ага „, която живее в Южна Америка. На дължина тя достига над двайсет и пет сантиметра. К, 1964, кн. 9, 10.
— Неизв. през рус. ага.
АГАВА и АГАВЕ ж. Субтропично американско растение с ниско стъбло и големи, дебели, с бодли по краищата си сивозелени листа, от които се получават груби влакна, употребявани за производство на амбалажна хартия, за изработване на изтривалки, рогозки и др. Тука [в Мексико] много ся ражда: ориз, .. , захарен тръстик, .. , агава, на което водата е обикновено питие на мексиканците. Ив. Богоев, ВГД (превод), 300.
— От гр. ἀγαυός ’благороден, удивителен’.
АГАВЕ. Вж. агава.
АГАЛАР и АГАЛАРИ мн. Остар. Аги; агаларци. Бейтула бей извади от пояса си фермана,., и зачете.. — Какво ще кажеш, паша ефендим? Съгласен ли си?.. — Тук няма какво да се мъдрува.. —А вие, агалар? — обърна се Бейтула бей към двамата мухта-ри. М. Марчевски, П, 40. С еднакво старание и с еднакво умение Цани Гинчев изобразява и бита на българите, и бита на агала-рите, като изважда пред нас представители на всички съсловия. Г. Константинов, ПР, 118. Рибар беше той и голям ловец,.., гледаше смело с големите си, тъмни очи, та и най-злите агалари в Преспа приказваха по-кротко с него. Д. Талев, ПК, 63.
— Тур. agalar.
АГАЛАРЦИ мн. Остар. Аги, агалари. Мющериите им бяха повечето агаларци и заптии-ефендета. Ил. Блъсков, ПБ I, 16.
АГАЛАРСТВО, мн. няма, ср. Остар. Господаруване, власт; агалък. Беше след Съединението,.. Турците, които дотогава все още се надяваха да си върнат властта и агаларството, разбраха, че тяхното гос-подарство тук се е свършило вече. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 119.
АГАЛЕ нареч. Остар. и диал. Обикн. удвоено агале-агале. Бавно, полека.
— От гр. ἀγάλι (α).
АГАЛМАТОЛИ`Т м. Минер. Разноцветен мек минерал, използуван за направата на различни дребни изделия (малки статуи, вазички и др.).
— От гр. ᾰγαλμα ’статуя’ + λίθος ’камък’.
АГАЛЪК, мн. няма, м. Остар., сега простонар. 1. Господаруване, власт; агалар-ство. — Дойдох ти, Господи, да ме даруваш дар —/дари ми агалък... да бъда господар... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72. — Какво ще става с турците? — Ще се откажат от агалъка си. Ще запретнат ръкави и те като нас, нема да лежат по цел ден по кафенетата. Д.Талев, ПК, 629-630. // Охолство. 2. Събир. Всички турци като цяло. Агалъ-кът не е малка сила, мои братя. Л. Караве-лов, Съч. II, 135.
— Тур. agalik.
АГАМЕТ м. Биол. Продукт от делене на клетка при едноклетъчните животни и нисши растения, от които се развива нов организъм.
— От гр. ᾰγαμος ’безбрачен’.
АГАР и АГАР-АГАР, мн. няма, м. Спец. Органичен желеобразен продукт, получаван от някои червени водорасли, който се използува като хранителна среда за лабораторно отглеждане на микроорганизми, гъби и др. и в сладкарската индустрия вместо желатин. През XVI век малайците започнали да извличат желеобразен продукт от червени водорасли, който нарекли агар-агар (желе). Другите азиатски народи възприели начина на производство на агар от тях. В. Петрова, PC, 61.
— Мал. agar-agar.
АГАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до агар. Агарен завод.
АГАРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Произведен от агар. Агарово желе. Агарова по-сявка.
АГАРЯНЕЦ, мн. -нци, м. Остар. Турчин, неверник, нехристиянин. — Какви са тия турци? — Агарянци, синко, врагове Божии. Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. — Императорът и Кантакузин отбили, казваш, султан Урхановата войска от трийсет и шест кораба и ти си бил там. Чувах и аз и дано все тъй християните да побеждават
