Page:RBE Tom2.djvu/447

използвал за свои облаги; пренебрегвам. Сега сигурно си мисли, не ще може да я ожени за някой богат вдовец. Или ще я котка, докато я използва някак и ще й накриви врат. Г. Караславов, Тат., 46. Напичам / напека врата на някого. Разг. Удрям, зашлевя-вам някого. Денчо седна на камъка край портата, измери го в тънкия жилав врат и се закани мълчешката. — Ти ли нямаш, ти ли нямаш? Да ти напека врата, както аз си знам, злото ще повърнеш. Г. Караславов, С, 29. Не по врат, а по шия. Разг. Все същото, без разлика. Отпускам, отпущам / отпусна (обвесвам / обвеся) врат. Разг. Загубвам надежда за нещо, угрижвам се, отчайвам се, обезсърчавам се. — Син ти, Бор ето де, подписал позив за даване на амнистия. Затова... да си сърба, каквото си е надробил... Отпусна врат бае Коце.. и тръгна да си ходи. Г. Караславов, Избр. съч. II, 261. Като страшна молния се разнесе слух навред, че Иораим-паша си иде от хаджилък, и че султанът наградил пашата.. Сичкото .. население стресна се от тоя слух, секи как чуеше обвесяше врат и се замисляше. Ил. Блъсков, СК, 18. Обесвам се / обеся се на врата на някого. Разг. 1. Натрапвам се на някого да ме издържа материално, да ме храни. Не е ли да дожалее чловеку да гляда някого си, който много работил и много спечалил, а зачтото требил всичко, что изкарвал, на старост да ся обеси на врата на своите си. Й. Груев, СП (превод), 213.

2. За жена — омъжвам се за някого против желанието му, натрапвам му се за съпруга. Слагам си / сложа си (турям си / туря си, турвам си /турна си, мятам си, метвам си / метна си, окачам си, окачвам си / окача си) въжето на врата. Разг. 1. Обесвам се. 2. Заемам се с опасна работа, рисковано дело_и и с това се излагам на смъртна опасност. Йоаким кипна. — Балдю, не безумствувай! Ти караш царя сам да си тури въжето на врата! Ив. Вазов, Съч. XIV, 69. 3. Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се. — Хак ви е! — зло-радствуваше Къню Бесарабски,.. — Сами си сложихте въжето на врата, пък сега — олеле! А. Гуляшки, МТС, 199. Стъпвам (стъпям) / стъпя на врата на някого или на нещо. Разг. 1. Подчинявам, покорявам напълно някого или нещо на волята си, обикн. с грубост, насилие. Една шайка катастро-фаджии е стъпила на врата на народа, за да дере кожата му. Г. Караславов, ОХ IV, 481-482. Цели осем години тази преса ръкопляскаше на тиранина, който беше стъпил на врата на българския народ и не искаше да знае, че три милиона хора, пъшкат под ноктите на сатрапа. Ал. Константинов, Съч. I, 17. — Ще го покоря!.. Ба, ще го оставя той да стъпи на врата ми! П. Тодоров, Събр. пр, 407. 2. Съумявам да овладея нещо, справям се с нещо. Поемах страхливо волана, а Райко ме насърчаваше: — Ще се научиш. Аз се научих да правя планове и протоколи, пък ти няма да стъпиш на врата на една проста машина... С. Северняк, ОНК, 50-51. Счупвам си / счупя си врата. Разг. 1. Погубвам се сам. — Какво правите, господин поручик, — възкликна почти уплашено Нейков. — Нали снощи ви предупредих.. — Ще си счупите май врата! П. Вежинов, ВР, 229. 2. Изпащам си жестоко или претърпявам тежка злополука, поражение. Сядам / седна на врата на някого. Разг. Покорявам, подчинявам някого напълно на волята си. Дойдоха готовановци, които не са рекли едно ох от турците и ни седнаха на врата!... Ив. Вазов, Съч. VII, 93. Хвърлям се / хвърля се на врата на някого. Разг.

1. Бързо, буйно и силно прегръщам някого. Той не знаеше, че да не бе го срам, Бранков би се хвърлил на врата му. Ив. Вазов, Съч.

XXVI, 25. 2. За жена — натрапвам се на мъж, по недостоен начин се мъча да спечеля разположението, любовта му. Ходя си по врата. Диал. Не слушам никого, не се покорявам никому; своеволнича. Широко ми е около врата. Разг. Нямам никакви грижи, безпокойства; живея безгрижно. — Кметът ли? Що иска, война ли? Харно му беше на него, награби се, широко му е около врата... Г. Караславов, СЙ, 265. И разбира се, широко ми беше тогава около врата, добре ми бе, охолен бях. Т. Влайков, Съч. П, 177.

ВРАТА`, мн. -й и (старо) само мн. врата,

ж. 1. Приспособление, което служи за отваряне и затваряне на отвор в стена или ограда, през който се влиза и излиза. На долния кат кулата нямаше прозорци, а само тежка дъбова врата и няколко тесни бойници. Д. Талев, ЖС, 8. Вътре в хана — гъмжило. Вратата постоянно се отваря, влизат-из-лизат хора. Елин Пелин, Съч. II, 160. Вратата се разтвори широко и в килията влезе висок сух старец с величествена осанка. Ст. Загорчинов, ДП, 229. Хаджи Генчо им [на дечицата] раздава катърки, симид и ме-кички, които е той купил пред черковните врата. Л. Каравелов, Съч. II, 32. С грамадни греди византийците нанасяха удари по обкованите с желязо крепостни врати. Д. Динков, ЗБ, 23-24. Блага дума железни врата отваря. Послов. Входна ерата. Външна ерата. Двойна врата. Двукрила врата. Единична врата. Пътна врата. Стъклена врата. // Приспособление на превозно средство, което затваря отвора, през който се влиза и излиза. Той разтърси смолистата си къдрава коса, която беше мокра от дъжда, отвори вратата и ме покани да вляза в колата. Г. Белев, КВА, 21. Преди да тръгне влакът, всички врати трябва да бъдат затворени. А Вратата на самолета беше отворена и пътниците почнаха да се качват. А Пътниците трябва да слизат от предната врата на трамвая или на автобуса. // Приспособление на мебел, което затваря отвора, през който могат да се по