Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/256“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>дошло време да се събаря тиранията.</i> Д. Динков, ЗБ, 28. <i>А вече в Каменград / на | + | <i>дошло време да се събаря тиранията.</i> Д. Динков, ЗБ, 28. <i>А вече в Каменград / на вихрогонен кон летеше Делибана.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 200. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВИХРОГО`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, след <i>числ.</i> -неца, <i>м. Нар.-поет.</i> Епитет на кон, който е много бърз и буен, като вихър; вихрогон. <i>Тук ся описва сватба Змея с Радка. Змея ходил на бой и като ся възвърнал, дошъл със сватове, кои яздили на вихрогонци (бързи като вихър) коние.</i> Г. Раковски, БС, 156. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИХРОГО`НЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, ср, <i>Нар.-поет. Умал. от</i> вихрогон. <i>Дий, дий, конче вихрогонче, / дий, дий, конче от балонче!</i> Чичо Стоян, ЧК, 9. | |
| − | + | ---- | |
| − | . Раковски, БС, | + | <b>ВИХРОКРИ`Л</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който е стремителен, буен, неудържим като вихър. <i>С въздишки огнени и кратки / застена ми сърцето болно, / .. / За младости, за вихрокрили / юнаци от смъртта приспани.</i> Ив. Вазов, Съч. V, 104. <i>Молете се на царя / .. / На вихрокрила колесница, / когато отлети и своя щедър дар, с последен / взор назад, / той лихо разпилее, — небокитен дар — разискрен звездопад.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 152. <i>Във росена / росни деви, / вихрокрили / самодиви. / Вихро хоро / завъртели, / вихри песни / заехтели.</i> Ц. Церковски, Съч. II, 62. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВИ`ХРОМ</b> <i>нареч. Поет.</i> Бързо и стремително като вихър. <i>Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана.</i> Елин Пелин, Съч. III, 76. <i>Подир един миг от гората изскочиха двамина запъхтени ловци с лъкове и стрелници и вихром се понесоха по стъпките на кошутата.</i> А. Каралийчев, В, 108. <i>Нищо на Гюрга овчар не отвърна; /песен жаловна на танец завърна — / спретнато трепкат и кършат се пръсти, / вихром летят самодиви чевръсти.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. <i>А зимната буря им сякаш приглася, / .. / и вихром подема, издига, разнася / бунтовната песен широко в света.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 59. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВИХРОХО`Д</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Нар.-поет.</i> 1. За кон — който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходен. <i>Аз със сватбата не тръгвам, / доде ми, тетьо, не дадеш / кончето вихроходото.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 154. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | 76. <i>Подир един миг от гората изскочиха двамина запъхтени ловци с лъкове и | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
2. Като <i>същ.</i> Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходец. | 2. Като <i>същ.</i> Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходец. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИХРОХО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Нар.-поет.</i> За кон —{{попр|Замяна на късо тире с дълго, вмъкване на интервал.}} който се движи бързо като вихър; вихроход. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИХРОХО`ДЕЦ,</b> <i>мн.</i> -дци, след <i>числ.</i> -деца, <i>м. Нар.-поет.</i> Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроход. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИХРОХО`ДЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Нар.-поет. Умал. от</i> вихроход (във 2 знач.). <i>Че са чуди и са мае, / кое конче да оседлай, / да оседлай, да възседне: / дали конче вихроходче, / .. / или конче газобарче.</i> Нар. пес., СбНУ X, 13. <i>Да възседне бързо конче, / бързо конче вихроходче, / скоро ша иди и ша доди.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 11. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИХРУ`ШКА</b> ж. <b>1</b>. Бързо и силно кръгово движение на вятъра, което повдига стълбовидно прах и леки предмети. <i>Изви се вихрушка и повдигна прах от едина край на кервана до другия.</i> Й. Йовков, СЛ, 107. <i>Внезапна вихрушка дига облаци прах, клоните на брястовете се разклащат, заскърцват, зашумяват надълго.</i> К. Константинов, СЧЗ, 18. <i>И двамата замълчаха. Внезапно се изви вихрушка, обрули няколко листа, завъртя ги и ги изсипа върху тях.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 44. <i>Кога ся срещнат два противни ветра или ся ударят на ребро, сир. на страна, тогава ся завиват, та става вихрушка.</i> Лет., 1871, 96. // Малък стълб от прах и леки предмети, носени от такова движение на вятъра. <i>Няколко вихрушки във вид на прашни, високи стълбове се задаваха по шосето и идеха насреща.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 50. <i>След обед, студен ветрец върти по шосето леки вихрушки от прах, парчета хартия и опадали листа.</i> К. Константинов, СЧЗ, 98. | ||
| − | + | 2. Много силен и бърз вятър; вихър. <i>Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, коне и хора се виждаха като силуети в мъгла.</i> Й. Йовков, Разк. I, 149. <i>Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. Вихрушката блъскаше младото момиче, което с мрежа в ръка прескачаше локвите.</i> М. Грубешлиева, ПП, 38. <i>Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа.</i> А. Гуляшки, МТС, 323. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИ`ХРЯ СЕ</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. За буря, виелица, стихия и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. <i>Люта зима беше миналата година, а и дълга — вихри се 3 месеца.</i> △ <i>Бурята се вихри цял ден.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Много силен и бърз вятър; вихър. <i>Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> За явление, обикн. отрицателно — проявявам се с голяма сила. <i>В министерството се вихри корупция.</i> | |
| − | + | 3. <i>Прен.</i> Върша нещо с устрем, напористо, енергично и е невъзможно да бъда спрян, обуздан. <i>— Остави` я това лято тя да се разпорежда в туристическия комплекс. Амбициозна е, иде й отръки, ще се вихри и ще го разработи.</i> △ <i>Цяла нощ се вихриха на купона.</i> △ <i>Днес цял ден се вихрих в кухнята и всичко блесна.</i> // За забавление — протичам буйно. <i>Той [изборният купон] се вихреше в Американския културен център.</i> 24 часа, 2000, бр. 305, 2. | |
| + | <b>ВИ`ХЪР</b>, <i>мн.</i> ви`хри и (рядко) ви`хрове, <i>м.</i> 1. Много силен и бърз вятър; вихрушка. <i>Отначало снегът се вкорави, после студът го разсипа на дребен прашец — нощните вихри го вдигаха на бели облаци.</i> П. Вежинов, | ||
Текуща версия към 04:39, 1 август 2014
дошло време да се събаря тиранията. Д. Динков, ЗБ, 28. А вече в Каменград / на вихрогонен кон летеше Делибана. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 200.
ВИХРОГО`НЕЦ, мн. -нци, след числ. -неца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен, като вихър; вихрогон. Тук ся описва сватба Змея с Радка. Змея ходил на бой и като ся възвърнал, дошъл със сватове, кои яздили на вихрогонци (бързи като вихър) коние. Г. Раковски, БС, 156.
ВИХРОГО`НЧЕ, мн. -та, ср, Нар.-поет. Умал. от вихрогон. Дий, дий, конче вихрогонче, / дий, дий, конче от балонче! Чичо Стоян, ЧК, 9.
ВИХРОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е стремителен, буен, неудържим като вихър. С въздишки огнени и кратки / застена ми сърцето болно, / .. / За младости, за вихрокрили / юнаци от смъртта приспани. Ив. Вазов, Съч. V, 104. Молете се на царя / .. / На вихрокрила колесница, / когато отлети и своя щедър дар, с последен / взор назад, / той лихо разпилее, — небокитен дар — разискрен звездопад. П. К. Яворов, Съч. I, 152. Във росена / росни деви, / вихрокрили / самодиви. / Вихро хоро / завъртели, / вихри песни / заехтели. Ц. Церковски, Съч. II, 62.
ВИ`ХРОМ нареч. Поет. Бързо и стремително като вихър. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана. Елин Пелин, Съч. III, 76. Подир един миг от гората изскочиха двамина запъхтени ловци с лъкове и стрелници и вихром се понесоха по стъпките на кошутата. А. Каралийчев, В, 108. Нищо на Гюрга овчар не отвърна; /песен жаловна на танец завърна — / спретнато трепкат и кършат се пръсти, / вихром летят самодиви чевръсти. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 170. А зимната буря им сякаш приглася, / .. / и вихром подема, издига, разнася / бунтовната песен широко в света. П. К. Яворов, Съч. I, 59.
ВИХРОХО`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Нар.-поет. 1. За кон — който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходен. Аз със сватбата не тръгвам, / доде ми, тетьо, не дадеш / кончето вихроходото. Нар. пес., СбНУ XXVII, 154.
2. Като същ. Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроходец.
ВИХРОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Нар.-поет. За кон —* който се движи бързо като вихър; вихроход.
ВИХРОХО`ДЕЦ, мн. -дци, след числ. -деца, м. Нар.-поет. Епитет на кон, който е много бърз и буен и се движи бързо като вихър; вихроход.
ВИХРОХО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал. от вихроход (във 2 знач.). Че са чуди и са мае, / кое конче да оседлай, / да оседлай, да възседне: / дали конче вихроходче, / .. / или конче газобарче. Нар. пес., СбНУ X, 13. Да възседне бързо конче, / бързо конче вихроходче, / скоро ша иди и ша доди. Нар. пес., СбНУ XXVI, 11.
ВИХРУ`ШКА ж. 1. Бързо и силно кръгово движение на вятъра, което повдига стълбовидно прах и леки предмети. Изви се вихрушка и повдигна прах от едина край на кервана до другия. Й. Йовков, СЛ, 107. Внезапна вихрушка дига облаци прах, клоните на брястовете се разклащат, заскърцват, зашумяват надълго. К. Константинов, СЧЗ, 18. И двамата замълчаха. Внезапно се изви вихрушка, обрули няколко листа, завъртя ги и ги изсипа върху тях. М. Грубешлиева, ПИУ, 44. Кога ся срещнат два противни ветра или ся ударят на ребро, сир. на страна, тогава ся завиват, та става вихрушка. Лет., 1871, 96. // Малък стълб от прах и леки предмети, носени от такова движение на вятъра. Няколко вихрушки във вид на прашни, високи стълбове се задаваха по шосето и идеха насреща. Ив. Вазов, Съч. X, 50. След обед, студен ветрец върти по шосето леки вихрушки от прах, парчета хартия и опадали листа. К. Константинов, СЧЗ, 98.
2. Много силен и бърз вятър; вихър. Стремителна и бясна вихрушка се носеше по полето, коне и хора се виждаха като силуети в мъгла. Й. Йовков, Разк. I, 149. Дъждът с оглушителен плясък шибаше паважа. Вихрушката блъскаше младото момиче, което с мрежа в ръка прескачаше локвите. М. Грубешлиева, ПП, 38. Изви се виелица и снежна вихрушка опаса полето в гъста, непрогледна мрежа. А. Гуляшки, МТС, 323.
ВИ`ХРЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. 1. За буря, виелица, стихия и под. — проявявам се с голяма сила, буйно; вилнея. Люта зима беше миналата година, а и дълга — вихри се 3 месеца. △ Бурята се вихри цял ден.
2. Прен. За явление, обикн. отрицателно — проявявам се с голяма сила. В министерството се вихри корупция.
3. Прен. Върша нещо с устрем, напористо, енергично и е невъзможно да бъда спрян, обуздан. — Остави` я това лято тя да се разпорежда в туристическия комплекс. Амбициозна е, иде й отръки, ще се вихри и ще го разработи. △ Цяла нощ се вихриха на купона. △ Днес цял ден се вихрих в кухнята и всичко блесна. // За забавление — протичам буйно. Той [изборният купон] се вихреше в Американския културен център. 24 часа, 2000, бр. 305, 2.
ВИ`ХЪР, мн. ви`хри и (рядко) ви`хрове, м. 1. Много силен и бърз вятър; вихрушка. Отначало снегът се вкорави, после студът го разсипа на дребен прашец — нощните вихри го вдигаха на бели облаци. П. Вежинов,
