Разлика между версии на „Page:RBE Tom11.djvu/217“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 17:18, 4 юни 2014
ОБУСЛАВЯМ 217 ОБУТИНА
най-интензивният период на обуржоазява-не, на подражание на Запад. Т. Жечев, БВ, 152.
ОБУСЛАВЯМ, -яш, несв.\ обусловя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Съм, бивам условие, причина нещо да съществува с определена специфика или да се проявява, развива по определен начин; определям. Тази просто фантастична гъстота на населението обуславя и начина на живеене и създава характерната особеност на града [Ню Йорк] и жителите му с вечно бързане, неуморим кипеж и безкрайно разнообразие. Г. Белев, КВА, 73. Всичко, що българинът преживява, е обусловено от положението му като роб. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 8. Стопанската затвореност и откъснатост на отделните задруги, села и области, обуславяше както феодалната — ад-министративна и политическа — съчлене-ност, така и духовната разпокъсаност на населението. Ив. Хаджийски, БДНН I, 2. Вътрешното плато е изградено предимно от стари скали, в най-древните геологически времена те са били нагънати, но гънките били подложени продължително на разрушителната дейност на течащите води и вятъра, затова били заравнени. Това е обусловило общата заравненост на платото. Л. Мелнишки, Н, Ь. Н Имам решаващо, определящо значение за съществуването на някакво явление, отношение и под.; предоп-еделям. Боян Пенев се сближи за година-ве с мене.. Нашите отношения бяха по-малко на литературна, отколкото на чисто човешка основа. Разбира се, целият ни живот -..- беше обречен на литературата, но то беше нещо дадено, известно и не то обуславяше нашите връзки. К. Константинов, ППГ, 342-343. Не, поне у нас естественият ход на нещата изисква сега да се схванат палиативните нужди на грамадното мнозинство, та чрез това да се сплоти обществена сила, която да наложи в страната власт, съответна на вътрешните ни нужди, а съответна и на отношенията ни към чуждите държави, що обуславят съществуването ни като държава и окръгля-нето ни като народ. А. Страшимиров, Съч. I, 255. Под система ще разбираме отделянето в хода на изучаването на дадено явление на елементите, които го обуславят, заедно с техните взаимни връзки. Матем., 1966, кн. 5, 3. В борбата за съществуване побеждават най-добре приспособените организми и техните качества се предават по наследство. Като се натрупат и се предават по наследство, тези качества обуславят появата на нови животински и растителни видове. Ист. VIII кл, 136. обуславям се, обусловя се страд. и взаим. Разрастването на градските центрове се обуславя преди всичко от големия приток на разорени селяни. Ив. Унджиев, Ш1, 13. Същността на тази икономическа основа [на обществото] се обуславя от формите на собственост върху средствата за производство. МПр VIII кл, 59. Вътрешните и външните земни сили са винаги във връзка и взаимно се обуславят. Геогр. VIII кл, 73.
ОБУСЛАВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обуславям и от обуславям се.
ОБУСЛОВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отношение на свързаност между две неща, явления, при което едното се съотнася към другото като причинно зависимо от него или подчинено на него. За „Ръка Илиева писа“, „Празник в Бояна“ и „Ивайло“ бяха публикувани рецензии и статии, но почти никой от авторите не подири взаимната връзка и обусловеност между тези три така характерни творби. Е. Каранфилов, Б III, 230. Неразривната връзка и взаимната обусловеност между палеоантропология-та, палеопатологията и палеодемография-та проличава особено ясно при изследването на етногенетичните процеси. ПЗ, 1981, кн. 10, 5-6. Само с няколко точни детайла артистката загатва жизнената, битовата обусловеност на образа, земевладелка-та Нискавуори. ЛФ, 1958, бр. 47, 3.
ОБУСЛОВЯ. Вж. обуславям и обу-словявам.
ОБУСЛОВЯВАМ, -аш, несв. (рядко); обусловя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Обуславям, обусловявам се, обусловя се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ОБУСЛОВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от обусловявам и от обусловявам се; обуславяне.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ОБУТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обуя като прил. 1. Който е с обувки, чорапи и под. Понякога едната е с разчорлени коси и с голям зъбат гребен в ръка, а другата по корсаж или по фуста, боса с едната нога, а с другата обута. Д. Калфов, ПЮН,
99. Всички не можеха да минат реката по мостчето, та газеха с обути крака, не се спираха. К. Петканов, СВ, 27. Повечето отиваха да спят гладни, неразсъблечени и обути, с изцапани дрехи. П. Михайлов, ПЗ, 44. Сутрин! В град и в село всякой ся събужда / Става, тръгва, кой обут, кой нео-бут. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 11, 184.
2. Който е снабден с обувки и с чорапи благодарение на помощта на някого. Бедната девойка беше благодарна на своята замож-на леля, че е обута за зимата в топли боти.
3. Остар. и диал. Който трудно възприема, мъчно може да бъде научен на нещо; тъп, невъзприемчив (Н. Геров, РБЯ).
ОБУТИНА ж. Диал. Неизлющени от люспата си житни зърна.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.