Page:RBE Tom10.djvu/973

непресекнатото бучене на дъхчания [дъсчения] висок бейски яз. Ц. Гинчев, ГК, 96.

НЕПРЕСЕКНАТО нареч. Остар. Книж. Непрекъснато, непрестанно, постоянно; непресекващо, непресекливо, неспирно, непрестайно. Както другите части на тялото му [на човека], тъй и мозъкът ся изнуряват от употребление.. При това, колкото по-постоянно и по-непресекнато той действува, толкоз по-голяма нужда има за редовна почивка. ИЗ 1877, 178. От кратера й [на планината Везувий] непресек-нато излязва дим. С. Бобчев, ПОС (превод), 111.

НЕПРЕСМЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. На който липсва пресметливост, който не може да си прави сметката, харчи без сметка.

2. Който не е свързан с предварително пресметнати облаги, не се основава на изгода, полза за някого; безкористен. Той почувствува, негли, че и него, человек изпаднал, жертва на един непресметлив патриотизъм, сега наричаха някъде бог знае как. Ив. Вазов, Съч. VI, 28.

НЕПРЕСМЕТЛЙВОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Книж. Отвл. същ. от непресметлив. Фи-лович — от разпасан и харчовит живот и непресметливост, беше си много побъркал положението. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 104.

НЕПРЕСМЁТНАТ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Неизчислим, несметнат. Непресметнати загуби. Непресметнати разходи.

2. Непредвиден. Непресметнат ход. Непре-сметнат резултат.

з. Остар. Непресметлив (в 1 знач.). Непресметнат търговец, заман мюхлюзин. П. Р. Славейков, БПр I, 310.

НЕПРЕСТАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. Остар. Книж. Непрестанен, непрекъснат, постоянен; непресекнат. Що е човек и кой го праща 7 в света за мъки, скръб и пот? 7.. 7 Защо е той безсилен роб — / от люлката до самий гроб 7 проклет за битка непрестайна? Ив. Вазов, Съч. II, 122. В късен час градът си отпочива 7 и морето го в мечти успива 7 с непрестайната си серенада. Н. Ракитин, ЧЛ, 28. Всички твари по света, па и всяка най-малка частичка от растение сглобена и съставена е от едни постоянни начала (елементи),.. Ти начала са в непрестайно движение, та ту ся отлъчат от един състав, ту влизат в друг. Лет., 1874, 264-265.

НЕПРЕСТАЙНО нареч. Остар. Книж. Непрестанно, непрекъснато, постоянно; не-пресекнато. Ризата беше някога колосвана и с яка, но толкова често и непрестайно употребяна, щото беше се обърнала на отрепка. Ив. Щишманов, Избр. съч. I, 300. А грамадата расте се 7 неусетно, тайно 7 а камън'те върху нея 7 фърчат непрестайно. Ив. Вазов, Съч. IV, 36. Съдружниците на една банка — .. — могат непрестайно да ся променяват. Лет., 1874, 217. Ако то [кашлянето] бива непрестайно няколко минути, образът става червен, очите сълзят и болните са оплакват от главобол. Ив. Бого-ров, СЛ, 54.

НЕПРЕСТАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Непрекъснат; непресекващ, неспирен, постоянен. Левски имаше ръст среден,.., лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение. Ив. Вазов, Съч. VI, 70. Сега той беше цял обладан от мисъл за очакваното въстание. И беше в едно непрестанно вълнение в тоя нов живот за целия народ,.., живот напрегнат и тревожен. Д. Талев, И, 503. Роб на ранна, непре-станна грижа, 7 аз не зная, майко, откога 7 запленен съм в тихата тъга 7 на града, сред който сам се движа. Н. Лилиев, С 1919, 44. Въобще в средните векове в европейските господарства станали много променения по причина от непрестанните войни. Г. Иошев, КВИ (превод), 148. През цялата седмица валя непрестанен дъжд. Непрестанен шум. Непрестанен смях.

НЕПРЕСТАННО. Нареч. от непрестанен; непрекъснато, непресекващо, неспирно, постоянно. Юрталана лежеше на кревата, пушеше непрестанно и мълчеше. Мъчеше го стара суха кашлица, мъчеше го и някаква мисъл, негова си мисъл. Г. Карасла-вов, С, 91. Само воденицата в дола,.., шумеше непрестанно, и еднообразното тракане на кречеталото се носеше далеко из тихата безучастна околност. Елин Пелин, Съч. I, 88. Умът непрестанно търси някаква опора,"душата жаднее за каквато и да е вяра. И. Йовков, Разк. III, 119. Литературата на секи просветен народ са е обработвала,.., непрестанно от времето на появение-то на неговата писменост. Лет., 1876, 143.

НЕПРЕСТАННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от непрестанен; непрекъснатост. Той свърши стихотворението си посред нощ и когато вдъхновението престана да го съгрява изкуствено, той усети тръпките си с всичката им прозаична не-престанност. Ив. Вазов, СНЖ, 12-13.

НЕПРЕСТОРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За човек — който се държи естествено, непринудено, без преструване и лицемерие; искрен, естествен. Знаех, че открай време той бе искрен и непресторен — възхищаваше се или кореше, без да се съобразява с нищо, така, от сърце. Л. Станев, ПХ, 110.

2; В който няма лицемерие, преструване; искрен, неподправен, естествен. Сподавил своето недоволство, задето не се чу неговата дума, сега той бе изпълнен от непресторе-на радост. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 196. Пееха всички — груби, непресторени, сърдечни гласове, що стопляше носталгия. Ст. Дичев, ЗС I, 140. Непресторената срамеж-