Page:RBE Tom10.djvu/804

ни. Елин Пелин, Съч I, 183. Така това е на-съде; народний образ е най-хубавий; крое-жът, който са отдалечава от него е недо-свършен. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. V, 31.

НЕДОСЕГАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира на такова място, че до него не може да се стигне, достигне; недостигаем, недостъпен, недостижим, непристъпен. Минаха край грейнала от милиони слюдени огледалца скала — само преди една година тя е била зъбер на недосегаем връх. Д. Кисьов, Щ, 514. Биде извършена евакуацията на фабриките и заводите., в далечни, недосегаеми за врага области. В. Коларов, ПХ, 318. Спътниците можели да се използуват — твърдят те — за неограничени разузнавателни задачи, те можели да бъдат прекрасни, недосегаеми наблюдателни пунктове. НК, 1958, бр. 40, 3. Области на човешкото тяло, .., които в миналото се смятаха недосегаеми, сега са достъпни за ножа на хирурга. Н. Манчева, ЛФ, 167.

2. Прен. Който по своите изключителни качества, същност не може да бъде достигнат, постигнат; недостижим, непостижим, недостигаем. За другите той може да се покаже нищожен, безхарактерен; за мене тая жертва и тая любов го издигат до недосегаема висота. Ив. Вазов, Н, 95. Тя [Вяра] бе заспала. Подухван от лекия ветрец кичур от косата й се премяташе и пречеше да се види добре израза на лицето й,.., което му се струваше в тоя час тъй прекрасно и изпълнено с някаква далечна недосегаема красота. Ив. Мартинов, ДТ, 39.

3. Прен. Като сказ. опред. За човек — който се отделя, откроява, обикн. с изключителни качества или с високо социално положение, поради което с него не може да се общува, да се установи контакт; недостъпен, недостижим. — Имате ли възможност да виждате княза си? — Понякога, отговорих аз, и излъгах, защото княз Фердинанд беше за мене недосегаем и никога не бях говорил с него. Ив. Вазов, РИ, 72. За да повярват, че са под закрилата на своя бог, там хората е трябвало да си го представят до крайност велик, недосегаем, неразгадаем, страшен и чужд. В. Мутафчиева, ИКМ, 89-90. Той беше красив и интересен мъж, но хладен и недосегаем като звездите. Ем. Манов, ДСР, 375. На сцената,.., Вълко говореше за тежкото положение на селото.. Вълко им изглеждаше по-важен, no-учен и по-недосега-ем, отколкото кога да е било друг път. Г. Караславов, СИ, 225-226.

НЕДОСЕГАЕМО. Книж. Нареч. от недосегаем; недостижимо. Напред някъде, на не по-малко от две-триста крачки (сега това изглеждаше на хората недосегаемо далеко), между шумата играеха по-светли петна — негли полянка? В. Мутафчиева, ЛСВ 1,468.

Книж. Отвл. същ. от недосегаем; недостъпност, недостижимост. Да станеш член, например, на Жокей клуб в Буенос Айрес, значи — да се оградиш с божествена недо-сегаемост и да си осигуриш завинаги едно раболепно чинопочитание. Св. Минков, ДА, 95. Наблизо сивееха руините на старата крепост — момичетата сякаш бяха напуснали тремовете на деспот Слав, за да подхвърлят на света своята недосегае-мост. Ст. Сивриев, ЗСБ, 140.

НЕДОСЁГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е досегнат, докоснат, засегнат от някого или нещо; незасегнат, недокоснат. Калугер по звание и на едно време и среда, недосегнати още от прогресивни идеи, Неофит ни удивлява със забележително нови възгледи. Ив. Вазов, Съч. XV, 30. На дънера на една дебела бука намериха вързан горския пазач. Останал жив и недосегнат от пожара. Ив. Карановски, Разк. I, 17. Всяка година планинската ябълка раждаше чудни плодове,., и окапваха на земята, недосегнати от човешка ръка. А. Каралийчев, ТР, ⁶⁹‘

НЕДОСЕТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се сеща, досеща лесно, бързо, който обикн. не се сеща навреме; несъобрази-телен. — С тия два пожара ние издадохме на полицията посоката, по която се движим. Дори да са най-недосетливите, те ще поставят по пътя ни засади и ние ще трябва да водим боеве, за да се отскубваме все по-напред и по-напред. П. Вежинов, ВП, 75. Мнозина говореха, че Вълчан бил намерил имане или пък бил излъгал навремето дядо Добри, недосетлив и прост човек. И. Йовков, Ж 1945, 52. Вие говооихте с такъв горчив тон, с непреривен яд по повод на разговора ни в градската градина, щото аз трябва да бъда най-тъпия и недосетливия човек, за да не разбера истинския смисъл на вашето поведение. Ив. Вазов, ПЕМ, 26. // Който не се сеща, досеща за нещо, за което обикн. в момента става дума; несъобра-зителен. — Аз настоявам да ми кажете защо сте сърдита — каза той съкрушено.. Колко е недосетлив и неуверен и какво ли си мисли?... Но нека, нека го помъча още малко" — реши тя. Ем. Станев, ИК1 и II, 169. — По реката слизахте ли? — запитах тихо аз.. — Не сме слизали... — Ех че сте недосетливи... — възкликнах почти радостно и се втурнах към обкованото в камък и цимент леговище на реката. Др. Асенов, СВ, 48. — Защо не със самолет? — Защото самолетът пристига за два часа, а с влак ще пътуваме цял ден, недосетливо момиче. Ем. Манов, БГ, 237-238. „Наистина, тази Виолетка е много недосетлива. Тя изпусна от ръцете си милиони, милиони, милиони.,.“ Д. Кисьов, Щ, 186.

НЕДОСЕТЛЙВО. 1. Нареч. от недосетлив; несъобразително.

НЕДОСЕГАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж.