Page:RBE Tom10.djvu/767

му [на Попов] сега лице, .., не се четеше нищо, освен негли слабо обръгване. А. Стра-шимиров, Съч. I, 68.

2. Обикн. при въпрос — за изразяване на изненада, учудване от нещо неочаквано, непредвидено или нелогично; нима. — Негли и агарянци има в кулата? — попита Вито-мир учудено. Ст. Загорчинов, ДП, 299. „Горко на мене! Защо ли пък дългокоси ахайци/ тичат във страх низ полето, бягат към своите кораби./ Негли и мен боговете жребия зъл ще изпълнят,/ дето го майка ми нявга откри и предсказа?“ А. Разцветни-ков, Избр. пр III (превод), 29.

3. Обикн. за подсилване на някакъв факт, констатация. България е класическа страна на филистерството, дето негли смъртта отваря вратите и славата. К, 1926, бр. 88,

2. Аз в борба съм израсла и негли/ пак в борба ще вървя все напред,/ като кораб готов да потегли/ и през буря в открито море! Л. Стефанова, СКО, 44.

4. За изразяване на желание, пожелание, надежда, че нещо ще стане или ще се постигне; дано. Да би имало смисъл, пак би дигнал трибуна,.. — да извиси глас, да излее безсилния си гняв, негли му олекне. X. Русев, ПЗ, 178. Той задържа коня — негли тя усети, че той минава. Д. Спространов, ОП, 9. И направил си сградите Алтън Стойо — дядото на Недка, на лично място: на Ярин връх. Да гледа отвисоко. Към Марагидик. Негли затрептят огньовете над имането.

3. Сребров, МСП, 38. Нещо й е мъчно/и ра-достно — и иска й се нему/ да повери, туй що душа й мъчи/и тайно радва: „Негли пък това/ го сепне, друго ако не помага!“ П.П. Славейков, Събр. съч. I, 160-161.

НЕГЛИЖЕ нареч. 1. В небрежно дома-шно облекло, във вид, неподходящ за приемане, за посрещане на външни хора; по до-машному. Гита го помоли да излезе за малко в другата стая, докато си направи тоалета, защото била „неглиже“. К. Калчев, СТ, 78. Нина: .. — Вие прощавайте... аз... Много съм неглиже. Г е р ч о: — Моля ви се.

В. Нешков, П, 176. — Извинявай, Надеждо, че те оставих: бях малко неглиже, та .. Пък гостенка! Ив. Кирилов, Ж, 66. // В състояние на непълно облечен, на полуоблечен или с недовършен тоалет. Вуйчо се изправи,.. — костюмът му нов-новеничък,.., изпука, изпращя и цъфна по всички шевове. И вуйчо остана, тъй да се каже, неглиже по риза и ... сещате се за по-надолу от кръста. ВН, 1959, бр. 2592, 4.

2. Като същ. неглиже ср. Остар, Небрежно домашно облекло, обикн. дамско. Вратата скръцна, влезе жена му. Тя беше в домашно неглицсе, не твърде млада личност. Ив. Вазов, ЗП, 5. В разтворените прозорци на горните етажи все пак можеха да се забележат неглижетата на Ню-йоркските оби-тателки. Ал. Константинов, БПр, кн. 3, 52.

— От фр. neglige.

НЕГЛИЖИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Книж. Пренебрегвам някого или нещо. — Обещавам ви следния път да не започваме сериозен разговор; уверявам ви, че не ще неглижирам длъжността си към домакинята. БД, 1909, бр. 17, 2. С това не искам да кажа, че до сега министерството е неглижирало своите задължения, не, но то често е оставяло контрола слаб. БД, 1909, бр. 14, 1. Геологията също бе силно негли-жирана, тъй като тогавашните управници, .., не оцениха значението на минералните ни суровини за развитието и напредъка на страната. Вселена 69, XLIII. неглижирам се страд.

— От фр. négliger.

НЕГЛИЖЙРАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от неглижирам и от неглижирам се.

НЕГО. Вж. той.

НЕГОВ, -а, -о, мн. -и, крат. форма (за трите рода и мн. ч.) му, притеж. местоим. за 3 л. ед. ч. (само за м. и ср. p.) 1. Който принадлежи, който е на лицето или предмета, за който се говори. Косата на дядо Йордан бързо посребря, неговата силна господарска ръка отслабна. Елин Пелин, Съч. III, 13. Кардашев сблъска гърба си с друг гръб, обърнат към неговия. Ив. Вазов, Съч. X, 14. Това куче не е като моето, неговата козина е по-светла и гъста. Д Томът е подвързан допълнително, защото неговите оригинални корици бяха изпокъсани. //Който е собственост на лицето, за което се говори. Спомени, мисли за бъдещето и в хаоса на образи и картини ясно изпъкваха родната къща, градината, неговата стаичка, балконът. Г. Стаматов, Разк. I, 65. Подкастрен, очистен, шумакът се въземаше вече, и с право Междалията си го нарече Гората. И още no-ревнив ставаше към него, съсичаше наистина човек, ако го завардеше в пакост. .. Затова никой не смееше да припари в негов имот. Ст. Даскалов, БМ,

11. Неговата голяма и бяла къща, .., беше на лично място сред селото. Елин Пелин, Съч. III, 9. Мойт ат е по-бръз от неговото магаре. Погов. П.Р. Славейков, БП I, 271.

2. Който е в някакви роднински, служебни, приятелски и др. взаимоотношения с лицето, за което се говори. Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена. Елин Пелин, Съч. III, 12. Изстина към нея, изстина към дъщерите си, като че не бяха негови деца, а чужди. И. Йовков, В АХ, 182. Нали чухте, че Стефчов е бил в конака и негов човек ни е шпионирал, като влазяме? Ив. Вазов, Съч. XXIII,

51. Европеецът купува гривната за десет франка и побърза да се скрие в едно малко ресторантче,.. дето негови познати от парахода пият вече бира. Св. Минков, ДА, 23.

3. Към който принадлежи, като част от някаква общност, колектив, лицето, за което