Page:RBE Tom10.djvu/716

ския камък — чудотворно средство за превръщане на неблагородните метали в злато. Б. Илиева, КХСН, 17. От неблагородните метали най-известни са тези: желязо, мед,.., коршун [куршум], калай и пр. С. Боб-чев, ПОС (превод), 23.

НЕБЛАГОРОДНО. Рядко. Нареч. 1. Без благородство, нравственост; непочтено, безнравствено. Постъпиха неблагородно, като лишиха сина си от наследство. 2. Обикн. след гл. съм, постъпвам, смятам и др. Означава, че някой преценява, смята нещо за безнравствено, непочтено. — От моя страна може би и да е неблагородно, дето аз се не задоволявам от вашата добрина. ССГ (превод), 197. Така во Франция за неблагородно го имаха тютюн да пият. ЦВ, 1861, бр. 40, 2.

НЕБЛАГОРОДСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Качество на неблагороден (в 1 знач.); безнравственост, непочтеност. В съприкосновение с европейщината у него [Бай Ганьо] с особена сила и израз изпъква низката ориенталска хитрина,.., неблагородс-твото на чувствата и мислите. Б. Ангелов, ЛС, 241.

НЕБЛАГОСКЛОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който не е добре настроен, разположен към някого или нещо; неблаго-разположен. • Обр. Най-великото събитие, което се случи тия дни, беше., падането на дебел сняг. Събитие съЗбоносно за нашето земеделие, от три години изложено на гнева на неблагосклонните стихии. Ив. Вазов, СНЖ, 3.

НЕБЛАГОСКЛОННО. Нареч. от неблагосклонен; с нежелание, неодобрение, неблагоразположение. Учените авторитети се отнесоха към неговите [на Иловай-скй] мнения твърде неблагосклонно. Шафа-рик отхвърли неговите заключения. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 2-3.

НЕБЛАГОСКЛОННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Липса на добро отношение, на благоразположение към някого или към нещо; неблагоразположение, неблагоразположе-ност.

НЕБЛАГОТВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Рядко. Книж. Който има недобро, неблагоприятно въздействие върху нещо или някого; неблагоприятен, вреден. Неблаготворно влияние върху възпитанието. Неблаготворно въздействие на някои видеофилми. Неблаготворен климат.

НЕБЛАГОТВОРНО. Рядко. Книж. Нареч. от неблаготворен; неблагоприятно, вредно.

НЕБЛАГОУСТРОЕН, -а, -о, мн. -и,

прил. За населено място, терен — който не е добре уреден съобразно с изискванията за благоустройство. Много често дворовете и съседните терени около тях [заводите] са замърсени, потънали в кал, неозеленени и неблагоустроени. ВН, 1958, бр. 2051, 2. Самият той, понеже живееше в новия, още неблагоустроен квартал Момкова махала, беше вързал с бинтове галошите си. Ст. Даскалов, ЕС, 304.

НЕБЛАГОУCTPÔEHOCT, -rrà, мн. няма, ж. Качество, състояние на неблагоустроен. Неблагоустроеността на селото е сериозен проблем за новия кмет.

НЕБЛАГОУХАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който не мирише приятно. Тя даже чувствуваше неблагоуханната атмосфера от кир и лук. Ив. Вазов, Съч. IX, 12. Красиво цвете, но неблагоуханно.

НЕБЛАГОЧЕСТИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не живее или не постъпва според изискванията на християнския морал. Признавам ся, че не обичам да глядам служба, която ся съвръшава от неблаго-честиви или неблагоговейни служители. Б К (превод), 29.

2. Който е присъщ на човек, който не живее или не постъпва според изискванията на християнския морал. — Който таи в себе си неблагоЧестиви мисли, той ще каже, че и всички други люде са развалени. Д. Талев, ПК, 222-223;

НЕБЛАГОЧЕСТЙВО. Книж. Нареч. от неблагочестив; без благочестие.

НЕБЛАГОЧЕСТЙВОСТ -TTà, мн. няма,

ж. Книж. Качество на неблагочестив.

НЕБЛАЗЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Кнцж. Който не е загубил чувствителността си, способността си да се радва, вълнува и под.; чувствителен. Противоп. безчувствен, нечувствителен, индиферентен, безразличен. Аз даже мисля, че българските манастири трябва да си останат български, каквито са си били през векове, и да запазят оная си странна прелест на първобитност и диващина,.., неблазирани от сгодите на цивилизацията. Ив. Вазов, Съч. XVII, 52.

— От фр. blasé 'който е изгубил чувствителността си; безразличен, безчувствен'.

НЕБЛЮД м. Диал. Изненада, неочакваност.

◇ В неблюд. Диал. Внезапно, ненадейно, изведнъж, неочаквано.

— 'От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕБНОЕЗЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Само в съчет.: Небноезична дъга. Анат. Всяка една от двете дъговидни гънки, разположени в дъното на устната кухина от двете страни на увулата. Устата при прилепнали устни представлява кухина, заградена от шест стени.. Част от мекото небце,.., небноезичните дъги и основата на езика образуват задната страна. Н. Пръв-чев и др., ЗТ, 26-27.

НЕБО¹, мн. небеей, ср. Остар. и диал. Небе¹. И все по-зловещо небото тъмнее, /и все по се мръщи студената нощ. П. К. Яво-