Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/522“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 16:40, 4 юни 2014
лош дъх на нещо; намирисва ми, навонява ми. Насмърдява ми на ракия.
НАСМЪРКАМ СЕ. Вж. насмърквам
се.
НАСМЪРКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-смъркам се, -аш се, св., непрех. Разг.
1. Смъркам много, до насита.
2. Прен. Неодобр. Напивам се; насмуквам се, натрясквам се, накърквам се, нарязвам се, насвятквам се, натаралянквам се, нацок-вам се, нафирквам се.
НАСМЪРКВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от насмърквам се; насмукване, насвяткване, натряскване, накъркване, нарязване, натаралянкване, нацокване, нафир-кване.
НАСМЯХ м. Диал. Наемех. Меня са люто разсорди, / чудих са, майчу и мислих, / каков насмях да направя: / измъкнах сабля йогняно, / изкосих триста сватовя, / сас де-вят золви лефтяри, / сас дванадясти девя-ря. Нар. пес., СбАИ, 114.
НАСНОБЯ.Вж. наснобявам.
НАСНОБЯВАМ, -аш, несв.; наснобя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Нагласявам, нагаждам, натъкмявам. наснобявам се, наснобя се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСНОБЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наснобявам и от наснобявам се; наглася-ване, нагаждане, натъкмяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСНОВА. Вж. насновавам.
НАСНОВАВАМ, -аш, несв.; наснова, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. Снова изцяло, докрай, докато свърша всичкото, което е за сноване. Наснова вълнена прежда, изопна стан и изтъка бозев шаек за дрехи на мъжа си. К. Петканов, ОБ, 222. В четвъртък през целия ден трите жени чукаха коноп. Кръстевица бързаше да свърши с него, за да насноват едно кросно памучна прежда. Г. Караславов, ОХ I, 193. Баба Йордана се върна да гласи стана .. — имаше насновани шестнайсет лакти черна памучна основа. Г. Мишев, ЕП, 210. Пофалила са йе Йенчи-ца: / Аз имам стара свекърва, / ръкави иш й ушия, / със сребро ша ги наснова, / със злато иш ги изпълня. Нар. пес., СбНУ X, 19. насновавам се, наснова се страд.
НАСНОВАВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насновавам и от насновавам се.
НАСНОВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. За човек — едър, снажен. Отпред на вран кон яздеше приставът Ге-ренски .. Седнал напето, той се перчеше пред другите без усилие, а просто само с това, че беше наснован, строен. Т. Харман-джиев, КВ, 39. — А Първанчо? — Първан го записахме в четвърто отделение. Издължил се е, та до рамото ми стига. Не знам на кого се е метнал такъв наснован.
Ем. Манов, ДСР, 210. // Набит, як. Учител Уилсон бяше наснован с яка снага като някой борец. Й. Груев, СП (превод), 240. Ай-гър за въдене коне, за спрягане трябува да има снага повече яка и наснована, а не кле-кава. Лет., 1874, 270.
HACHOBÄHOCT, -тта, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от наснован. Спокойната му стабилна стойка издаваше природната му търпеливост. Впилата се в снагата му вълнена фланела очертаваше нейната наснованост и стройност. Т. Хар-манджиев, КВ, 17.
НАСНОПЯ. Вж. наснопявам и на-снопям.
НАСНОПЯВАМ, -аш, несв.; наснопя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Напра-вям, връзвам нещо на сноп, на снопи; насно-пям. От село дошло ангария, / сички на ан-гария да идат, / от гора дърва да берат. / .. /Де си излезе еленче, / .. / сос рогови го набрало, / сос колене го наснопи. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 232-233.
2. Направям, нарязвам нещо на парчета; на-снопям. Наснопихме свинята, сланината.
Н. Геров, РБЯ III, 220. наснопявам се, наснопя се страд.
НАСНОПЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наснопявам и от наснопявам се; насно-пяне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСНОПЯМ, -яш, несв.; наснопя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Наснопявам. на-снопям се, наснопя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСНОПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наснопям и от наснопям се; наснопяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
HACÖBАМ. Вж. насоввам.
HACÖBBAM, -аш, несв.; насовам, -аш, св., прех. Диал. Совам много, доста неща или всичко. Къщата растеше; до края на първата седмица зидарите изкараха долния етаж, насоваха му гредите и започнаха горния. Ил. Волен, БХ, 59. насоввам се, насовам се страд.
HACÖBBAHE ср. Диал. Отгл. същ. от насоввам и от насоввам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСОКА ж. 1. Линия, която се следва в някаква дейност, поведение или път, по който върви развитието на нещо; направление.
— Светът, с който ние се заобикаляме, тази индустриална цивилизация, да я нарека, и архитектурата дават насока на изкуството. Ив. Сарандев, ЕС, 108. Кой бе редактор на вестника, кой определяше неговата насока, кой му даваше тоя умерено-прогресивен, почтен облик — не зная. К. Константинов, ППГ, 259. Неочаквано тая случайна наздравица беше дала насока за разговора и Караджата яростно разкрива