Page:RBE Tom10.djvu/445

аз хвърча. Елин Пелин, Съч. II, 8. Тя [врачката] отново върти восъка и напява: Добър дом, добро селище-е-е. Добро ти е мом-чето-о-о. Н. Каралиева, Н, 76. — Да живееш дълги години в Европа и да не станеш „инвалид“ в родния си език е почти невъзможно. Но аз говоря правилно... Само бъркам ударенията и малко напявам. С. Та-джер, ПМ, 38.

3. Диал. Обикн. с крат. лич. местоим. във вин. или със собствено име. Изказвам върху някакъв белег (пръстен или друго нещо) пожелание за бъдещо щастие на някого с песен или обикн. провлечено, проточено ^припявам. Просълзиха се Харитините очи. — Оставете, не искам да ме напявате. Като нямам белег, без късмет ще остана. А. Каменова, ХГ, 179. Колко девойки съм видвал да си напяват на Сурова година пръстените, та да си гад кат за орисаника си! Лет., 1874, 170. напявам се страд. Песни са напя-ваха и припяваха разни. Ил. Блъсков, ЗК, 109.

НАПЯВАНЕ, мн. -ия и -та, ср. Отгл. същ. от напявам и от напявам се. — Тинке, не ще ли останеш за хорото? — Не ми се играе хоро, Брайко. — Мъчно ли ти стана, че остана без напяване? — Аз си зная късмета и без това. За какво ми напявате? А. Каменова, ХГ, 179. Всяка година тук изиграваха най-хубавото хоро. А после цяла нощ сънува за белега, за напяването. Споменът за минали напявания връща усмивката на моминските устни. А. Каменова, ХГ, 177.

НАР¹, нарът, нара, мн. нарове и (рядко) нари, след числ. нара, м. Широко дъсчено легло, използвано главно в туристически хижи, караулни помещения, затворнически килии и др. —Да слагам ли дърва? — попита Кина и погледна мъжа, полегнал на дървения нар край стената. Г. Мишев, ЕП, 12. Васил чуваше тия думи — той не можеше да не ги чува, защото наровете в голямото помещение на старата врачанска казарма се намираха един до друг. Ст. Дичев, ЗС I, 122. Вътре, по средата на землянката бе-ui'e оставена само една пътечка,.., а от двете страни се простираха дълги нари одъ-ри, застлани с папрат. Ем. Коларов, ДП, 112. От двете му страни [на помещението] бяха сковани от груби греди два нара, на които живееха и спяха всички затворници. П. Вежинов, ЗНН, 10.

— От рус. нарь|. ■

НАР², нарът, нара, мн. нарове, след числ. нара, м. 1. Вечнозелено южно плодно дърво с кръгли средноголеми плодове с червена дебела кора, изпълнени с множество пурпурни зърна, налети със сочен сладко-кисел сок. Punica granatum. Зелениката не трябваше да се унищожава. Нейната хубост краси Странджа, както я красят и росенът, и дивата смокиня, и нарът, и кипарисът и много други субтропични растения, които няма никоя друга наша планина. Ст. Станчев, ПЯС, 96. Там между другите овошки имаше и един нар. Дърво като всяко дърво, а цъфти като цвете. Като че са навързали по него червени панделки,.. Червени цветове, светнали на слънцето като кръв, като рана. И. Йовков, ЖС, 114-115. Край морето растат маслини, смокини, нарове, лешници, кестени и орехи. Пр, 1952, кн. 6, 38.

2. Плодът на това дърво. Той тръгна пак из продълговатата стая, зобна пътем няколко кървавочервени зърна от обеления нар, който бе оставен на подноса. Ст. Дичев, ЗС II, 264. '!Любовта е сладка като сока на наровете от Ливан и горчива като целебните билки на Кавказ..." — извиваше с всичкия си глас, срички по срички ашикът. Д. Калфов, Избр. разк., 87. Наровете бяха нае-дрели колкото юмрук. А. Каралийчев, С, 157.

3. Бот. Род дървета или храсти, разпространени в Южна Европа, Средна или Мала Азия, чиито плодове се използуват за ядене в сурово състояние, а от корите им се получават дъбилни вещества. Ритса.

— От перс. през тур. паг. — Ив. Богоров, Кратка география, 1851.

НАРА ж. Диал. 1. Врява, вик. При тоя случай баба Минчовица надала нар ата и огънят, като че уплашен от нея, угаснал. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 7.

2. Каране, нахокване. Теглих ти една нара. Т. Панчев, РБЯд, 223.

— От араб. през тур. пага.

НАРАБОТВАМ, -аш, несв.\ наработя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Правя, произвеждам определено или голямо количество нещо или много неща (Н. Геров, РБЯ III). наработвам се, наработя се страд.

НАРАБОТВАМ СЕ несв. \ наработя се св., непрех. Работя много, до насита. Фейзи не бе заловил никакъв занаят в града. Сякаш баща и дядо се бяха наработили_: и заради него. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 40. Зачервените му очи припламнаха, като че видя нещо. Той се усмихна. „Наработи се и там, сине майчин, навади нефт... Сега пак при мен дойде.“ Н. Ненов, ЕШО, 39.

НАРАБОТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наработвам и от наработвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАРАБОТЯ. Вж. наработвам.

НАРАВНО нареч. Обикн. с предл. с.

1. На една линия, редица или на едно и също равнище (при височина, дълбочина и под.). Отзад господарската къща беше_и ниска почти наравно със земята. Й. Йовков, АМГ, 38. Бежанците дойдоха, та седнаха изнемогнали в краката ни. Само бабата и момченцето останаха прави — двете лица наравно едно до друго. А. Дончев, ВР, 76.