Page:RBE Tom10.djvu/366

под. — вирвам, изпъвам, изправям мустаци, рамене, врат и под., като израз на достойнство или високо самочувствие, самомнение; наперчвам. Високият момък напери широките си плещи: — цяла планина! Такъв левент ерген в Болярево не се помнеше. А. Страшимиров, ЕД, 121.

4. Остар. Обикн. с предл. към, въз. Насочвам, вирвам. Тодор Колев извикал и казал: „Никой да не бяга, нещо ще да ви кажа “ — и наперили шишанетата към оногоз, който бяга. М. Кънчев, В, 26. Добре намести тулумбата, напери цръкалката й въз черко-вата. И. Груев, КН 4 (превод), 75. Напълни пушкалата (топовете), напери ги въз край-морието. И. Груев, СП (превод), 131.

5. Остар. Натискам. Наперих вратата да ги изкъртя. Н. Геров, РБЯ III, 195. напер-вам се, наперя се страд.

НАПЕРВАМ СЕ несв. \ наперя се св., не-прех. 1. За птица — разпервам, надигам спуснатите си пера, крила. Пуякът се напери.

2. За уши, опашка, пера на животно или птица — щръквам, изправям се, обикн. поради неспокойствие, напрежение; вирвам се, наострям се, наперчвам се. Ушите на животното се напериха.

3. За мустаци, рамене, врат и др. — вирвам се, изправям се, изпъвам се като израз на достойнство или високо самочувствие, самомнение; наперчвам се. Полицаят ни изгледа недоверчиво. Големите му мустаци се напериха. А. Михайлов, ДШ, 35.

4. Прен. Заставам или се движа, държа с изправено и изпъчено тяло, като израз на достойнство или високо самочувствие, самомнение; наперчвам се. Няма пукната пара в джеба си, ама ще се качи на цвтдмобил, ще се напери като че е княз. И. Йовков, М, 138-139. — Господа! — напери се той, и тъй като перченето не отговаряше на ръста му, хората се усмихнаха леко. Г. Ка-

аславов, ОХ II, 112. Еднош се собрале сите

зверове да си отберат .. цар. И сите рек-ле: „Арсланьо да е“ и го отбрале за цар. Ар-сланьо се наперил и рекол: „От мене по-юнак нема на земята!“ СГ, 1894, кн. 1, 293.

◇ Напервам / наперя уши. Разг. Съсредоточавам вниманието си, за да доловя със слуха си, да чуя нещо; започвам внимателно да слушам. Многолюдната му челяд разбирала, че дядо Костадин ще каже нещо много важно. Всички напервали уши и зяпвали в стареца. Кр. Григоров, И, 5. Напервам се / наперя се като паун (пуяк). Разг. Заставам или се движа, държа с изправено и изпъчено тяло, като израз на достойнство или високо самочувствие, самомнение; наперчвам се. Оттам се задаваше един богато облечен евреин с червена болярска мантия, .. — А тоя жид, наперил се като паун. Ив. Вазов, Съч. XIII, 140-141. — Чудни хора сте двамата със Стайно — каза той с въздишка. — Гаедам и него, наперил се като пуяк. В. Геновска, СГ, 20.

НАПЕРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от напервам и от напервам се; наперчване.

НАПЕРДАША. Вж. напердашвам.

НАПЕРДАШВАМ, -аш, несв.; напердаша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Бия, пердаша някого колкото е необходимо; набивам, натупвам, наплясквам. Случеше ли се да счупиме някоя керемида, мама ни напер-дашваше юнашки, защото всички след това трябваше да отгладуваме поправката. М. Гръбчева, ВИН, 7. Ще го пращат ли в затвора, ще го съдят ли или ще го напердашат и ще го пуснат да си гледа работата? Г. Караславов, СИ, 169. В първия миг той изпита силното желание да тръгне веднага към къщи, да хване дангалака си за тънкия врат и да го напердаши. С. Северняк, ВСД, 58. Лицето му се изкриви от злоба, той протегна ръка да дръпне сестричката си към него и я напердаши за дързостта й, но в миг се опомни. П. Проданов, С, 62.

2. Побеждавам някого при военни действия или игра, състезание; набивам, надвивам. Турците все още се хвалеха, че напердашили московците и че скоро щели да ги изгонят, откъдето са дошли. Г. Караславов, Избр. съч. X, 44. — Да стоим тук и да чакаме, докато Милан събере всичките си войски и ни напердаши здравата. Това ли е по-целесъобразно? В. Геновска, СГ, 376. — Веско, да те натупам ли на шах? .. — Виждам, че ще ми избягаш скоро, ами дай да те напердаша, докато си ми под ръка. Ем. Манов, ДСР, 47-48. напердашвам се, напердаша се страд.

НАПЕРДАШВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от напердашвам и от напердашвам се.

НАПЕРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наперя като прил. 1. Който е изправен, изпънат нагоре или встрани; напер-чен, вирнат. Като извиваше наляво и надясно малката си, гиздава, тясна глава с остро наперени ушички .., той [конят] излезе на твърдия междуселски път. Г. Караславов, ОХ III, 183. Конят, с наперена шия и мърдащи уши, тръгна с широка крачка. Н. Попфилипов, PЛ, 124. Червендалест, с малки искрящи очички, с наперени и малко извити нагоре му стачки, .. — той ловял все големите екземпляри. Д. Калфов, КР, 82-

83. След вечеря се приготвихме в черни костюми, бели ризи и наперени вратовръзки-папийонки... С. Северняк, ОНК, 243.

2. Който се движи с вирната глава, с изпъната шия, с бодър вид; наперчен. Ето тук е една кочия, впрегната с две наперени кончета. Т. Влайков, Пр I, 211. Остана той [старият див козел] сам между наперените кози и ги поведе нагоре по скалите. Ламар, ПР, 78. По улиците тракаха коли, из дворовете квичаха прасета, кукуригаха петли, врякаха възторжено наперени, сити кокошки. Г. Караславов, С, 27. // Който се