Page:RBE Tom10.djvu/338

долактянка беше намъкнал шаячево късо сетре. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 189. Горкото дете! То намъква дебелия пуловер, нахлузва калците и шушоните и излиза. Н. Стефанова, ОС, 63. Едва намъкнах чорапите и обувките на краката си. К. Митев, ПБ, 308. намъквам се, намъкна се страд, намъквам си, намъкна си възвр. Намъквам си пуловер. НАМЪКВАМ СЕ несв.; намъкна се св., не-прех. Разг. Обличам се с много дрехи; навличам се. Така съм се намъкнала с дрехи, че едвам се изкачвам по стръмнината.

НАМЪКВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от намъквам¹ и от намъквам се.

НАМЪКВАНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от намъквам² и от намъквам се; навли-чане².,

НАМЪКНА¹. Вж. намъквам¹ и на-мъкнувам.

НАМЪКНА². Вж. намъквам².

НАМЪКНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); намъкна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд, намъкнат, св., прех. Намъквам¹. на-мъкнувам се, намъкна се страд. НАМЪКНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); намъкна се св., непрех. Намъквам се.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАМЪКНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от намъкнувам и от на-мъкнувам се; намъкване¹.

НАМЪЛЗВАМ, -аш, несв.; намълзя,

-йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Намълзя-вам. Кога някое цицайче дете страдае от сърцебол, в Охрид .. накадват една лъжица с чад (дим) от запалена борина, па в нея майка му намълзва мляко. СбНУКШ ч. III, 28-

29. намълзвам се, намълзя се страд.

НАМЪЛЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намълзвам и от намълзвам се; намълзя-ване.

НАМЪЛЗЯ. Вж. намълзявам и намълзвам.

НАМЪЛЗЯВАМ, -аш, несв.; намълзя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Надоявам някакво количество (мляко); намълзвам.

— Я съм овчар у Яшар планина, / та си пасем девет иляд сагмал, /..;/ па ги свършим у тесни клисури, / та измълзем девет иляд сагмал, / та намълзем това бело млеко, / та изпием това бело млеко. Нар. пес., СбНУ XLIII, 148. намълзявам се, намълзя се страд.

— Други форми: намъзйиам, намузявам.

НАМЪЛЗЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намълзявам и от намълзявам се; намълз-ване, надояване.

НАМЪЛЧА СЕ. Вж. намълчавам се.

Мълча дълго време, много, до втръсване. — Не се ли намълча? — рече жена ми. — Откакто сме седнали, ти все мълчиш. Б. Рай-нов, ЧЪ, 120.

НАМЪМРЯ. Вж. намъмрям.

НАМЪМРЯМ, -яш, несв.; намъмря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отправям към някого неодобрение, укор за нещо; укорявам, нагълчавам, смъмрям. Ще кажем направо: Иска ни се да намъмрим едни другари, които смятат, че юбилейната годишнина е един безкраен празник. Хр. Пелитев, АЧ, 16. намъмрям се, намъмря се страд.

НАМЪМРЯНЕ ср. Отгл. същ. от намъмрям и от намъмрям се; укоряване, на-гълчаване, смъмряне.

НАМЪМРЯ СЕ, -еш се, мин.св. -ах се, св., непрех. Диал. Намърморя се.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАМЪНА. Вж. намънвам.

НАМЪНВАМ, -аш, несв.; намъна, -еш, мин. св. -ах, се., прех. Омънвам определено или голямо количество (лен или коноп), намънвам се, намъна се страд.

НАМЪНВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от намънвам и от намънвам се.

НАМЪНКАМ СЕ. Вж. намънквам

се.

НАМЪНКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-мънкам се, -аш се, св., непрех. Мънкам дълго време, много; намрънквам се.

НАМЪРДАМ. Вж. намърдвам.

НАМЪРДВАМ, -аш, несв.; намърдам, -аш, св., прех. Разг. Неодобр. 1. Слагам, поставям, намествам нещо някъде. Докато ме няма, намърдали шкафа в стаята ми.

2. Вкарвам, настанявам някого на някаква изгодна работа, служба, в някаква група, колектив, среда и др.; натиквам¹, набутвам. Димитър Таралански — без никакви усилия

— намърдва в стопанството цяла дружина отбор кулаци. А. Каралийчев, ПД, 33.

— Ами ако те бутна отзад да ти размърдам бъбреците? — казва. — Аз пък ще те намърдам в затвора! — казвам му. Тарас, СГ, 31. Директорът намърдал на всички постове свои хора и си осигурил спокойствие. намърдвам се, намърдам се страд.

НАМЪРДВАМ СЕ несв.; намърдам се св., непрех. Разг. 1. Влизам, настанявам се, разполагам се някъде. Двамина внушителни търговци на яйца — цигани, се бяха намърдали още от заранта в кръчмата на Фиче-то „Последен грош“ — да си наквасят гърлата. А. Каралийчев, ЛС, 32. Взех спален вагон и се намърдах в най-хубавия хотел на „Златните пясъци“. И. Петров, ПР, 115. В една скална пукнатина, където се бях намърдал, за да се предпазя от вятъра, наистина намерих няколко охлюва. Н. Хайтов, ПГ, 97. Виктор се намърдва с пъшкане в коша [на мотора]: — Къде? — В болницата...

НАМЪЛЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; на

мълча се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех.