Page:RBE Tom10.djvu/322

скръбното известие намерила бай Ганя в неговия чифлик. Ал. Константинов, БГ, 19. Ако писмото ми ви намери у дома, моля ви пишете ми една дума. Ив. Вазов, ПЕМ, 54.

12. Само св. Разг. Обикн. във въпросителни или подбудителни изр. в съчет. с нареч. като сега, тук и др. и подч. изр. със съюз да. Изразява неодобрително или иронично отношение към определено събитие, обстоятелство, проява и др., назовани в подчиненото изречение. Утринното слънце го [Димо] засрещна, .. Махна с ръка към изток и изруга: — Сега намери да изгрееш! К. Петканов, МЗК, 150. Той [полицаят] изкриви напуканата си уста в грозна усмивка и кресна: — Риба ловиш?... Че тука ли намери да ловиш? А. Мандаджиев, 011I, 50. И намерил си за какво да мислиш там, а още повече — за какво да ми пишеш: за немската поезия! П.П. Славейков, Събр. съч. V, 152. Стана му мъчно на ангела. — В такова село намери да ме прати дядо Господ на тоя хубав ден. Елин Пелин, Съч. IV, 180-181.

13. Разг. В конструкция какъв + същ. + те (го) е намерил. За изразяване на възмущение от неуместното поставяне на въпрос за нещо, което се посочва от съществителното. — Как не ни дойде одеве на ума, че е сватба? .. Каква те е сватба намерила, хаджи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 186. Питаме го: що е? Какво стана? Кога ще си доде? — А-ха, — казва, — какво ви е дохождане намерило? Той замина за Влашко. Т. Влайков, Съч. II, 34.

14. Диал. За болест, грижа, чувство, състояние — обхващам, хващам, обземам някого. Намерила ме била веднъж някаква болест, която ме хвърля в силен огън. Т. Влайков, Пр. I, 81. Скоро тишината се наруши от кикотенета, защото шегобийското настроение намери господин С. и в тоя необикновен час. Ив. Вазов, Съч. XV, 124. Дремка ми са дреме, / сън ма не намира / за нашто комшийче! Нар. пес., СбНУ XLIII, 539. Цели вече две-три годин време, / нито сън го Вельо, бе, намира, / нито ядене, бе той ядеше. Нар. пес., СбНУ XLVI, 8. намирам се, намеря се I. Страд, от намирам в 1, 2, 3, 4, 9, 10 и 11 знач. Да се намери радиусът на кълбо, което има обем, равен на обема на даден конус или цилиндър. Матем., 1967, кн. 2, 2. Изгубеният шал се намери. II. Възвр. от намирам в 4 и 7 знач. Този ден беше Пе-тровден. / .. / Никой не ходеше на работа. / .. / Само моят баща се намери за умен, та още / призори ни разбута из одъра. Ст. Даскалов, БП, 90. III. Взаим. от намирам в 1 знач. Мигом двама за ръцете / хванахме се ний — / устни с устни се слепиха — / вече кой знай как /.. /устни с устни се намират / па макар и в мрак. П.П. Славейков, Събр. съч. V, 101. намирам си, намеря си възвр. Намерих си работа. Д Намерете си квартира.

ва „Добре дошел!“ Петко: —Добре дошли. Добри Терзията: —Добре намерил, чорбаджи Петко. П. Тодоров, Събр. пр II, 421. — Добре дошел, бре Кольо! — Добре те намерил, Гунке. Г. Райчев, ЗК, 157. Игла да загубиш, ще я намериш. Диал. Употребява се за много добре разтребена къща, стая и под. Каквото съм търсил (дирил), намерил <съм си го>; каквото съм търсил, това съм и намерил. Разг. Заслужил съм да си изпатя от нещо, получил съм си заслуженото за моя постъпка. — Стига и ти! — обличаше шубата си Драгуня. — Хората си знаят работата. Кой каквото е търсил, намерил си го е. Кл. Цачев, ГЗ, 98. —Да ги вземе дяволът — въздъхна той. — Каквото са си търсили, намерили са. Ем. Манов, ДСР, 299. Намерила баба хапано (скубано), ами (а че) иска и щипано. Диал. Ирон. За човек, който иска много, без да заслужава и това, което има. Намерила булката брадвата (секирата, метлата) зад вратата; намерил в църквата свещ. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой казва, че е намерил нещо, а той го е взел оттам, където му е мястото. Намерили се <като> куко и пипе. Разг. Сдружили се поради еднаквите си недостатъци. Намерил съм крава, та (да) я доя. Разг. Използвам беззащитен или леко-верен човек и редовно вземам нещо от него. Намерил съм <празна> църква да се кръстя (прекръстя). Разг. Ирон. Потърсил съм помощ от някого, на когото не може да се разчита. — Фашистки мекерета и палачи,.., като въшки ще ви измачкаме. Толкова кръв изпихте от народа,.., и не мирясвате — и силно го удари отзад. — Ама сте намерили църква да се кръстите. В. Нешков, Н, 436. Намерил съм село без кучета, стръгнал съм без сопа (тояга)>; намерил съм стадо без кучета. Разг. Превишил съм си правата и си позволявам всичко, своеволнича. Богдан ги [турците] изтласка на двора, посочи им конете и им заповяда: — Сега да ви видя гърба! И друг път да не сте припрели до селото, че главите ви ще взема. Намерили сте село без кучета, тръгнали сте без тояги! К. Петканов, X, 133. — Ти не позволяваш на собствениците да карат сами машините си. Кой закон ти дава такива права? .. Мислиш, че си намерил стадо без кучета ли? А. Гуляшки, МТС, 165. Намерил съм, че (та) съм премерил (се забравил, се прехласнал). Разг. Самозабравям се и искам повече от това, което имам, без да го заслужавам. — Е Рале, .., тъй току без черпня ли ще оставиш да мине? .. — Бе, вие, като намерихте, хамен че се забравихте! — извърна се Рале. П. Тодоров, И I, 122. Намери ме на (у) амин<а>. Диал. Свари ме, уличи ме в добро разположение и се възползува от това. Намерих клин да си закача торбата. Диал. Направих грешка, че се залових с такъв човек или с такава работа (употребява се, когато някой претърпи неуспех, несполу

О Добре намерил! Разг. Отговор на поздра-