Page:RBE Tom10.djvu/264

дя, наковладйш, мин. св. наковладйх, св., прех. Разг. Наклеветявам (във 2 знач.); на-клеветвам, обвинявам, обаждам. Старият хаджи Джонко чорбаджи наковладил пред турците Вълчарския род. А. Страшими-ров, ЕД, 40. — Кой знае по коя е тръгнал.. Бива ли тъй, я го наковлади на кмета, няма защо да му мълчиш. В. Нешков, Н, 295. Трябваше да се скрием, за да не ни види,., може да ни наковлади този лют старец. Г. Крумов, Т, 35. Настойникът Карал не про-пущаше ни един случай, за да го помъмри, или да го наковлади на началника. Н. Ми-хайловски, ПА (превод), 58. наковлаждам се, наковладя се страд, и взаим.

НАКОВЛАЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наковлаждам и от наковлаждам се; наклеветяване, наклеветване, обвиняване, обаждане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НА-КОГА (СИ). Вж. н а м-к о г а (с и).

НАКОЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Кожен. Къпането може да повлече към накожните болести, ако са къпят двоица в една и съща вода. Лет., 1876, 110. Ако ся не миете всеки ден, порите накожни ви ся закриват от нечистопш. С. Радулов, НД (превод), 20. За избягвание на лошите сет-нини, които стават от бързото накожно изпарение при духанието на този вятър, туземците намазват тялото си с лой. И. Гюзелев, РФ, 428.

НА-КОЙ (СИ). Вж. н а м-к о й (с и). НАКОКОРВАМ, -аш, несв. ; накокоря,

-иш, мин. св. -их, св., прих. Диал. Ококор-вам; накокорчвам, накокорям.

НАКОКОРВАМ СЕ несв.; накокоря се св., непрех. Диал. 1. Ококорвам се; накокорчвам се, накокорям се.

2. За птица — разпервам крилата си, напер-вам се; накокорчвам се, накокорям се.

3. Прен. За човек —- надувам се, изперчвам се, наежвам се; накокорчвам се, накокорям се, накокошинвам се.

— Ог Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКОКОРВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накокорвам и от накокорвам се; нако-корчване, накокоряне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКОКОРЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд, от накокоря като прил.

1. Ококорен; накокорчен. Преди да обядва, весело обглеждаше ливадката, гората, редицата дюли .. И сега ги оглеждаше, но погледът му не беше бодър, накокорен. Той беше угрижен, замислен. Т. Харманджиев, 1СВ, 83.

2. Прен. За човек наперен, надут; накокорчен, накокошинен. На пушките се нахвърлят жените.. Стражарът, накокорен и напет, / потъна в разярената лавина. Т. Харманджиев, П, 10.

НАКОКОРЕНО. Диал. Нареч. от накокорен. Той се понапери,.. и накокорено, но сдържано се провикна: — Е-хе- хе-хей-й-й-й! Т. Харманджиев, КЕД, 116.

Н АКОКОРЧ А. Вж. накокорчвам.

НАКОКОРЧВАМ, -аш, несв.; накокор-ча, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Накокорвам; накокорям.

НАКОКОРЧВАМ СЕ несв.; накокорча се

св., непрех. Диал. Накокорвам се, накокорям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКОКОРЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накокорчвам и от накокорчвам се; накокорване, накокоряне.

НАКОКОРЧЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от накокорча като прил. Накокорен. По едно време гледам наш Фил-чо, облечен в бозавата си куртка, останала от службата му в общината още а на гърдите му се мандахерца медал от независимостта. Запършил, синът му майчин, мустаци, стъпва накокорчен, като същински комита, и право към трапезата. Чудомир, Избр. пр, 86,

НАКОКОРЯ. Вж. накокорвам и накокорям.

НАКОКОРЯМ, -яш, несв.; накокоря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Накокорвам, накокорчвам.

НАКОКОРЯМ СЕ несв.; накокоря се св., непрех. Диал. Накокорвам се, накокорчвам се. Като Караманеца рипна, накокори се и се изперчи като петел сред кокошки. Т. Харманджиев, КВ, 614.

НАКОКОРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от накокорям и от накокорям се; накокорване, накокорчване.

НАКОКОШЙНВАМ, -аш, несв.; нако-кошйня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. За птица — правя нещо (бодли, козина, косми) да настръхне, да щръкне; наежвам.

2. Прен. Разг. Правя да настръхне, обикн. от студ, страх и под. (кожа, тяло на човек). Вятърът изохка и студеният му дъх накоко-шини лицето й. М. Яворски, ХСП, 296. Самотните изстрели накокошиниха гърба му. М. Яворски, ХСП, 368. НАКОКОШЙНВАМ СЕ несв.; иакокошй-ня се св., непрех. 1. За птица — изправям перата си, разпервам перушината си; наежвам се. Пуякът се накокошини и заклопа.

2. Разг. За коса, мустаци и под. — настръхвам, щръквам. Устните му изтъняха, неб-ръснатата брада се накокошини по бледото лице. М. Яворски, ХСП, 300.

3. Разг. За човек — настръхвам от студ. Беше един от ония мразовити януарски дни.., когато дърво и камък се пукаха от студ.. Той [Павел] се беше накокошинил в про-търкания шинел. М. Кюркчиев, ВВ, 73.

4. Прен. Разг. Неодобр. Държа се гордели-