Page:RBE Tom10.djvu/243

наивничък, та селяните го лъжеха и всяка вечер до съмване копаеше и търсеше гърне с жълтици. СбАСЕП, 315.

НАЙВНО. Нареч. от наивен; доверчиво, лековерно, простодушно. Той [Левеки] предава дейността си до известна степен наивно, в твърде опростен а на места във фантастичен вид. Ив. Унджиев, В Л,

337. Копривщица ни посреща с лика на Димчо Дебелянов. Той ни гледа с кротките си и чисти очи .. и от големите портрети, нарисувани трогателно наивно от нечия самоука ръка. С. Северняк, ОНК, 183. Наумил си бе, като го [Личо] поведат на разпит, да се престори на страшно уплашен и да замоли, ама колкото е възможно по-наивно, да го бият, където си искат, само не по петите,че уж го било много гъдел. К. Георгиев, ВБ, 48. Лъжеше ли го снаха му? Очите й гледаха доверчиво и наивно, в гласа й нямаше никаква нотка на притворство. Г. Ка-раславов, ОХ II, 330.

НАИВНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на наивен; доверчивост, простодушие, лековерие. Той ме изпреварва и пита с великата си детска наивност ..: — Татко, Гагарин само добри деца ли взема в ракетата? Др. Асенов, СВ, 17. Той създаваше сега с пълна наивност един морален закон за всички българи. С. Радев, ССБ II, 12. Само очите са млади, те излъчват една естествена, недокосната от годините и от опита наивност. Др. Асенов, ТКНП, 55. Стилът им [на писмата] е наивен, но в своята наивност — оригинален. СбНУ XI, 601.

2. Наивна проява. В такива моменти князът бе способен на най-фантастични наивности и грешки. В. Геновска, СГ, 342. Младостта, хубавата и затова егоистична младост, за да се хареса, си позволява не само такива наивности! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 213. // Стесн. Думи и изрази, които са наивни. Като всеки алманах, издаван в началото на нашето столетие, в него има много мили глупости и трогателни наивности. С. Северняк, ИРЕ, 318.

НАИГРАВ АМ СЕ, -аш се, несв.; наиграл се, -аеш се, мин. св. наиграх се, св., не-прех. Играя много, до насита. Една вечер, след като се наиграли до насита на жмич-ка, момчетата от махалата седнали пред оградата на баба Кина. В. Райков, ПВ, 14. — Е, наигра ли се? — Яно, още ми се тропка! — Да свием хоро, момите ще ни отпя-ват. К. Петканов, X, 86. Миналото лято на Илинден отишли хора на свети Илия, но., спрели под Дъба. Там заклали овена, пили, яли и се хубавичко наиграли. Н. Хайтов, ШГ, 172. Когато са наиграле сички до насищане, то изпиле още по една и тогава цялото веселие, т.е. сичката компания отишла в къщата на дяда Либена да довърши останалото. Л. Каравелов, Съч. II, 103-104. На по-малко хоро, по-скоро се наиграва човек.

Погов., П. Р. Славейков, БП I, 291.

НАИГРАВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-игравам се.

НАИГРАЯ СЕ. Вж. наигравамее.

НАИЗБИВАМ, -аш, несв.; наизбйя, -йеш, мин. св. -йх, прич. мин. страд, наиз-бйт, св., прех. Избивам¹ много или всички; набивам¹.

НАИЗБЙЯ. Вж. наизбивам.

НАИЗВАДЯ. Вж. наизваждам.

НАИЗВАЖДАМ, -аш, несв. и (рядко) св.; наизвадя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Изваждам много неща или всичко; на-изкарвам, наваждам¹. И като видя, че баба Въла е разбъркала сандъка и е_и наизвадила неща .., той пак й се скара. И. Йовков, ЖС,

122. Имаше и нетърпеливци .. Те се скупчиха около чантите и раниците, наизваждаха самуни, сирене, салам. А. Гуляшки, Л, 398. наизваждам се, наизвадя се страд, наизваждам си, наизвадя си възвр. Наизвадих си картофи.

НАИЗВАЖДАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наизваждам и от наизваждам се.

НАИЗВЕДА. Вж. наизвеждам.

НАИЗВЕЖДАМ, -аш, несв.; наизведа, -ёш, мин. св. наизвёдох, прич. мин. св. деят. наизвёл, св., прех. Разг. Йзвеждам мнозина, много или всички. Бяха наизвели кучета от всички породи, наизвеждам се, наизведа се страд.

НАИЗВЁЖДАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наизвеждам и от наизвеждам се.

НАИЗВЛЕКА. Вж. наизвличам.

НАИЗВЛИЧАМ, -аш, несв.; наизвлека, наизвлечёш, мин. св. наизвлякох, наизвлечё, прич. мин. св. деят. називлякъл, -кла, -кло, мн. наизвлёкли, прич. мин. страд, наизвлё-чен, прех. Разг. Йзвличам много неща или всичко, мнозина или всички. Кога е било това, ага да се отбие в Извор и да няма золу м, и да не ти наизвлекат чергите, и да не хванат да бият? В. Мутафчиева, ЛСВ I,

452. След наводнението наизвлекли безчет удавени, наизвличам се, наизвлека се страд.

НАИЗВЛЙЧАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наизвличам и от наизвличам се.

НАИЗКАЖА. Вж. наизказвам.

НАИЗКАЗВАМ, -аш, несв.; наизкажа, -еш, мин. св. наизказах, св., прех. Разг. Изказвам много неща или всичко; наизричам. Той чак сега видя колко опасни и нелепи лъжи в страха си наизказа. Ив. Вазов, Съч. XII, 109. наизказвам се, наизкажа се страд.

НАИЗКАЗВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от наизказвам и от наизказвам се; наизри-чане.

НАИЗКАРАМ. Вж. наизкарвам.

НАИЗКАРВАМ, -аш, несв.; наизкарам,