Page:RBE Tom10.djvu/194

НАДРЬНДВАМ, -аш, "есе.; надръндя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Натъпквам, напълвам, наблъсквам. Ти надрънди пак чантата с ляб, пък за нас не остава! БД, 115. надръндвам се, надръндя се страд.

НАДРЬНДВАМ СБ¹, -аш се, "есе.; надръндя се, -иш се, мин. се. -их се, св., непрех. Диал. 1. Влизам някъде неканен; надръндям се¹, натурвам се, изтърсвам се,

2. Тръгвам, запътвам се; надръндям се¹. Тончо й махна за сбогом, вирна каскет и се надрънди към сред село. Ст. Даскалов, СЛ, 335. На вас, младите, ви е лесно. Току се на-дръндите някоя заран за гарата и хванете света, та не може човек очите ви да види. Кр. Григоров, ТГ, 123.

НАДРЪНДВАМ СЕ², -аш се, "есе.; надръндя се, -иш се, мин. се. -их се, се., непрех. Диал. Надръндям се².

НАДРЪНДВАНЕ¹, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надръндвам и от надръндвам се; натъпкване, напълване, наблъскване.

НАДРЪНДВАНЕ², мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надръндвам се¹; надрън-дяне¹.

НАДРЪНДВАНЕ³, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надръндвам се²; надрън-дяне².

НАДРЪНДЯ. Вж. надръндвам.

НАДРЪНДЯМ СЕ¹, -яш се, "есе.; надръндя се, -иш се, мин. се. -их се, св., непрех. Диал. Надръндвам се¹.

НАДРЪНДЯМ СЕ², -яш се, "есе.; надръндя се, -иш се, мин. св. -их се, непрех. Диал. 1. Надувам се, набъбвам; надръндвам се² (Т. Панчев, РБЯд).

2. Разсърдвам се, навъсвам се; надръндвам се². Надръндила са да плаче. Т. Панчев, РБЯд, 219.

3. Жарг. Напивам се; надръндвам се².

НАДРЪНДЯНЕ¹, мн. няма, ср. Диал, Отгл. същ. от надръндям се¹; надрънд-ване¹.

НАДРЪНДЯНЕ², мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надръндям се².

НАДРЪНДЯ СЕ¹. Вж. надръндвам се¹ и надръндям се¹.

НАДРЪНДЯ СЕ². Вж. надръндвам се² и надръндям се².

НАДРЪНКАМ. Вж. надрънквам.

НАДРЪНКАМ СЕ¹. Вж. надрънквам се¹.

НАДРЪНКАМ СЕ². Вж. надрънквам се².

НАДРЪНКВАМ, -аш, несв.; надрънкам, -аш, св., прех. Разг. Пренебр. Изприказвам, наговорвам много неща (глупости или празни, излишни неща); наплещвам, наплес-квам, набрътзям, набръщолевям. Тъкачев я попита за своя нов калеко. Станка се изчерви. — Къде го видя? Тъкачев разправи набързо къде го е видял и какво му е на-дрънкал пред Кировица. Г. Караславов, ОХ I, 227. Когато ядоха сладолеоа, Лиза над-рънка куп глупости, които Бод ко при по-спокойно време би нарекъл „евтини приказки“. В. Ченков, СНД, 95. Евгени усети как Росинка изведнъж се отдръпна от него.. Схванал промяната в настроението й, той изпита срам и тежко чувство на недоволство от самия себе си. „Защо й надрънках всичко това?“ — упрекна се горчиво. Д. Ангелов, ЖС, 181. надрънквам се, надрънкам се страд.

НАДРЪНКВАМ СЕ "есе.; надрънкам се

св., непрех. Разг. Пренебр. Наприказвам се много, до насита, обикн. като изричам глупости или празни, излишни неща; надърдор-вам се, наплещвам се, набрътвям се, набръщолевям се. Не се ли надрънка цял ден с жена ми, че и сега продължавате?

НАДРЪНКВАМ СЕ¹, -аш се, несв.; надрънкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Дрънкам дълго време до насита със звънец или с друг предмет; надрънчавам се. Детето цял ден дрънка звънчето на велосипеда и все не може да се надрънка.

НАДРЪНКВАМ СЕ², -аш се, несв.; надрънкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Грубо. Напивам се, преливам; натрясквам се, на-смуквам се, налоквам се, нарязвам се, на-порквам се, накърквам се, насвирквам се, нафирквам се, насвятквам се, натаралян-квам се, нацоквам се, насмърквам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДРЪНКВАНЕ¹ ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от надрънквам и от надрънквам се; наплещване, наплескване, набръщо-левяне, набрътвяне.

НАДРЪНКВАНЕ² ср. Разг. Пренебр. Отгл. същ. от надрънквам се¹; надрънчава-не.

НАДРЪНКВАНЕ³, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от надрънквам се²; на-пиване, преливане, натряскване, насмуква-не, налокване, нарязване, напоркване, на-къркване, насвиркване, нафиркване, насвят-кване, натаралянкване, нацокване, насмърк-ване.

НАДРЪНЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-дрънча се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Диал. Надрънквам се¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДРЪНЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от надрънчавам се; надрънкване².

НАДРЪНЧА СЕ. Вж. надрънчавам

се.

НАДРЪСТВАМ, -аш, несв.; надръстя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Дръстя нещо или някого докрай; надръстям.

2. Дръстя много неща или някакво количе