Page:RBE Tom3.djvu/405

3. Остар. и диал. Гробница. — Мълчи — продължаваше майка ми, — ще идем на черква. Ще възкръсне Исус Христос. Той е погребан сега е каменен гроб, затворен и заключен. И. Йовков, Разк. П, 63. Там като пристигна, повеля да дигнат камъка, който затуляше вратата на гроба. Н. Михай-ловски, ССИ (превод), 152. Язека ке умрам, / гробо да ми прават / сос девет вратици. Нар. пес., СбБрМ, 8.

О Божи гроб. Разг. Според религиозните поверия — гробът на Исус Христос в Ерусалим. — Хаджи Злати, като си доде от Божи гроб, донесе ей-такова парченце от него, от честния кръст. Й. Йовков, ВАХ, 200. Не беше ходила [баба Ива] на Божи гроб, но у нея имаше и божигробски камък, и светена вода от Йордан. К. Величков, ПССъч. I, 158. Вкарвам / вкарвам (завличам / завлека, завеждам / заведа, отнасям / отнеса, пращам / пратя, изпращам / изпратя) в гроба някого. Разг. Ставам причина за смъртта на някого; уморявам някого. Той ще я погуби, ще я вкара без време в гроба, ще й докара охтика. Л. Стоянов, Избр. съч. ГП, 374. Но наскоро той бил убит. Скръбта завела в гроба и майката. Й. Йовков, Разк. I, 224. Посрами родители,., зачерни майка си, а баща си без време в гроба изпрати. Г. Караславов, Избр. съч. П, 70. Същата болест, усложнена с други грехове, беше отнесла татко Пиер в гроба. Д. Димов, Т, 481. Влизам / вляза (отивам / отида) в гроба. Разг. Обикн. в св. вид. Умирам. Но Jleno по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея [Войка]. Елин Пелин, Съч. I, 96. — Аз само когато умра, ще бъда оценен, когато вляза в гроба, моята слава ще възкръсне... Ив. Вазов, Съч. IX, 216. Аз би желал да вляза в гроба, аз би желал да не съществувам! Хр. Ботев, КК (превод), 30. Гроб съм. Разг. Умея да пазя тайна. Моята жена е дочула нещо, но тя пази в тайна.. Тя е гроб. К. Калчев, ДНГ, 157. — Почакай... Моля, не споменавай пред другите името ми... Нека да не знаят, че съм тука.. — Аз съм гроб! Др. Асенов, И, 61. Единият ми крак е в гроба; с единия крак съм в гроба. Разг. Скоро ще умра от тежка болест, премеждие или старост. — Когато ражда жената, единият й крак е в гроба. Д. Талев, ЖС, 393. Златан чорбаджи не можа да замине за Божи гроб. Разболя се, легна на постеля и когато Великден дойде, той беше с единия крак в гроба. К. Петканов, БД, 212. Занасям / занеса (отнасям / отнеса) в гроба <си> нещо. Разг. Умирам, без да издам някаква тайна, без да кажа нещо, което знам. Всички ми казваха, че съм влязъл в напреднала възраст, та било непростимо да занеса в гроба онова, което знам. М. Кремен, РЯ, 24. — Ох! Емине, знаеш ли, че Омар ми е син?.. Това е тайната ми и аз ще я занеса в гроба. В. Друмев, НФ, 64. И за хоп, и за гроб. Разг. За дреха — която е една-единствена за всички случаи: за празник и за делник. — Което виждаш на гърба ми, то е и за хоп, и за гроб. Сиромашия, снашице, та немай-докъде. Г. Караславов, ОХ Ш, 187. Само Герасим нямаше какво да се премену-ва. Тия дрешки му си бяха и за хоп,., и за гроб. Ст. Даскалов, СД, 316. Като гроб. Разг. За помещение, място — което е студено, мрачно, зловещо. Бяла Черква й стоеше сега пред очите грозна и черна, като гроб... Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 161. Килията е като гроб — студена — / решетка черна, къс небе, / и рядко слънцето провира / лъчите топли на деня. Кр. Белев, ПЗБ, 44. Като (сякаш че е) от гроба изваден; като (сякаш че е) от гроб излязъл. Разг. С много лош външен вид; изпит, хилав, немощен. Ралчо отиде в стаята си, като от гроб изваден. Той каза и на жена си, която се бе събудила, че докторът е пресякъл болестта, появила се по овцете. Ст. Даскалов, CЛ, 210. Една заран довеле из България едно младо момченце; хубавичко като момиче, а юнак като Кралевич Марко; ала болно и пребледняло, чегато из гроба го биле извадиле. Л. Каравелов, Съч. IV, 4-5. Кога се върнат чи-футите от Божи гроб. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи, да стане). Кога<то> му закука кукувица на гроба. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да се осъществи, да стане). Ще поумнее, кога му закука кукувица на гроба. П. Р. Славейков, БП П,

217. Кога<то> ми израсте на гроба трева, ще прокопсам. Диал. Ирон. Никога (няма да прокопсам). Ще прокопса, кога му израсте на гроба трева. П. Р. Славейков, БП П, 217. Кога<то> се върне баща ми от гроба. Разг. Ирон. Никога (употребява се, за да се подчертае, че е изключено някой да се върне). Ще се върне, кога и баща ми от гроба. П. Р. Славейков, БП П, 218. Копая гроб<а> някому. Разг. Готвя, замислям нещо много лошо на някого, гибелта на някого. — И пред тях ще се кланяш, както се кланяше и пред мъжа ми.., и пред оня Ивайло, а зад гърба им ще копаеш гроб, за да се издигнеш ти. Зная добре навиците ти. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 474. Подире на тяхно място настани други [слуги], които отпреде му знаеха как., да се показват уж за верни, а изотзад му плетяха си кошницата и му копаеха гроб. Ил. Блъсков, ПБ I, 93. Копая си грооа; копая собствения си гроб. Разг. Подготвам собствената си гибел, собственото си поражение. Неверието на Колачев го разяде и омаломощи. Поражение на революцията, унищожение на кадрите... Хм... С една дума, да въстанат, та сами да си изкопаят гроба. Г. Караславов, ОХ IV, 479. Днес турчинът със свойте ръце / гроба си копае; / а пак Жельо в чужда земя / за нищо нехае! Л. Каравелов, Съч. I, 56. Мълча като гроб. Разг. Пазя пълна тайна, не издавам нищо. — Но каквото и да ви