Page:RBE Tom3.djvu/341

ГРАБЕЖНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Остар. Грабител ски. Грабежническа жертва.

ГРАБЕЖНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Остар. Грабителство. През времето на народняш-кия режим тия грабежничества не само не се разкриваха, но се потулваха и, ако щете, покровителствуваха. Бълг., 1902, бр 451, 3. Изхайтените режими се подклаждаха от духа на грабежничеството на народните пари, на кражбите, гешефтите, авантюризма в най-важните отрасли на държавно-народното стопанство. Бълг., 1902, бр. 447, 1. _ч

ГРАБЕЛКА ж. Диал. Крадена мома.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГРАБЕН м. Геол. Пропаднала част от земната кора, ограничена с два надлъжни разседа; падина. При разсядане на части от земната кора се получават грабени, хор-стове и други разседни форми на релефа. Ст. Бошев и др., ГГ, 152. Той [разседът] се получава при разкъсване на земните пластове в резултат на вертикално разместване на части от земната кора.. Грабен се образува при хлътване на блок между два разседа. Тракийската низина е грабен. Геогр. УШкл, 19581 94.

— Нем. Graben 'ров'.

ГРАБЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от грабя; грабеж. Войниците от крепостта затичаха към изоставения стан, да се уверят отблизо, че наистина е пуст, пък и да ограбят каквото имаше за грабене в шатрите. Ст. Загорчинов, Избр. пр Ш, 494. — Я да удариме ние на Котел .. И какво да грабнем има, а и момци ще дойдат с нас .. — Ти за грабене недей да приказваш, че ще ме разсърдиш! Ст. Дичев, ЗС I, 473. — Вятър! За чуждото тоя народ и в огъня ще влезе. Ти само му покажи нещо за грабене. Г. Карас-лавов, С, 131. Софийските села тачели старинние си обичаи .. Най-докъсно се задържа грабенето на моми. П. Мирчев, К, 45-46. Българите .. вярваха, че и това [заканване] може да се сбъдне, както са се сбъдвали и други много клания, обири, грабене жени, деца и моми. Ц. Гинчев, ГК, 515.

ГРАБЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Геол. Прил. от грабен. Грабенните долини се образуват в грабени. Такива са долините на реките Йордан и Рейн. Ст. Бошев и др., ГГ, 172.

ГРАБЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Грабене. Три дни се продължава клането.., грабе-нието .. и горенето. Г. Бенев, БК (превод),

55. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери; защото очистяте външното на чашата и на блюдата, а отвътре са пълни с грабение и неправда. КТЕМ, 494. С помощта на подобни адски примки, с помощта на турци, цигани,.., грабение, спускане тайно бюлетини и проч. и проч. .. те сполучиха. Ил. Блъсков, КУ, 33. Славенете, гдето живеели в Дакия, ся втургали в Мизия, Тракия и проч. за грабение. Т. Бурмов, БКн, 1859, кн. 1, ч. П, 302.

ГРАБЕНЙНА ж. Диал. Грабеж (в 3 знач.); грабнина, плячка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРАБЕШКАТА нареч. Грабешком.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРАБЕШКЙМ нареч. Диал. Грабешком; грабешката.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРАБЕШКОМ нареч. С грабене; грабешката.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРАБИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което извършва грабеж. Другите турци вън се нахвърлиха да разбиват и грабят по целия магазин.. Сетне отеднаж.. грабителите се втурнаха към вратите и се изсипаха вън, на двете улици пред магазина. Д. Талев, ПК, 543. И сред нас имало още мръсници — безскрупулни кариеристи, студенокръвни бюрократи, алчни грабители на общона-родна собственост. Ив. Остриков, СБ, 32. С гордостта си и жестокостта си е докарал народа до пропаст. Той удуши свободата му,.., стана деспот, тиранин, стана грабител и губител на народа. В. Геновска, СГ, 188.

ГРАБЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. 1. Грабител ски. Грабителна-та надежда на испанците не ся удовлетвори, защото туземците в бягането си по лесовете завлякоха със себе си сичките си скъпоценни неща. П. Кисимов, ОА П (превод), 30. Не било лесно Наума да склони грабителните и войнствени римляни на мир и праведливост. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 261. Няма никакво съмнение, че хунската бура .. разклатила е такожде и мирното велико славенско племе и неговите древни жилища .. тука, като ги безпоко-еха и не им даваха миря много разноплемен-ни грабителни дружини, те скоро захванаха да минуват на Балканский полуостров. М. Дринов, ППБН, 19.

2. Граблив, хищен. През октомври, те [лалугерите] се завръщат в Камчатка, гдето ги посрещат с радост, защото водят с тях грабителни животни, които дават хубави кожи на ловците. Н, 1881, кн. 2, 126. Между иманите там птици най-голямата е кондорът, грабителна. Ив. Богоров, КГ, 288.

ГРАБЙТЕЛКА ж. Жена грабител.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГРАБЙТЕЛНО нареч. Остар. Граби-телски.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.