Page:RBE Tom3.djvu/63

крайове дохождали мъже, жени, старци и деца да помагат .. Едни влекле камъни, други носиле пясък, трети гасиле вар, четвърти копале. Л. Каравелов, Съч. V, 99. Гася въглен<и> на някого. Разг. В народната медицина — извършвам баяне, чародейство против урочасване, уплаха и др., като пускам горещ въглен в студена вода, при което изричам определени заклинателни думи. Баяха му [на Стоян] девет баби, въглен му гасиха, дано премахнат тия черни уроки. Д. Яръмов, БП, 58-59. Гася огъня със зехтин (масло). Диал. Подклаждам, раздухвам разпра, скандал. Гася ракия. Прибавям към ракия вода, за да се намали алкохолният градус до 48°. Ни гаси, ни пали. Диал. Човек с добър, благ характер.

ГАТАЛЕЦ, мн. -лци, м. Диал. 1. Учен човек. Не питай гаталец, а питай паталец. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 309.

2. Един от сурвакарите, който предсказва на домакина какво ще му се случи през Новата година; гатач (Т. Панчев, РБЯд).

3. Човек, който много говори; бърборко (Т. Панчев, РБЯд).

ГАТАЛИЦА ж. Диал. 1. Гадателка, врачка.

2. Прен. Лъжкиня.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГАТАМ, -аш, несв.\ гатна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Диал. 1. Предричам, предсказвам някому какво ще му се случи през годината; гаткам (Ст. Младенов, БТР).

2. Задавам и разгадавам гатанки; гаткам, га-там се, гаткам се. Имам си ена нивица, / научил се йе чер гарван / класа й първи изяда, / сламата на мен остава — / нивата ли да пожъна, / гарвана ли да убия? / Никой си нищо не каза, / никой не можа да гатни. Нар. пес., СбНУ XXV, 95. • Нар.-поет. Гатам / гатна гатанка. Царица гатнала гатанка, / гатнала, познали са я. Нар. пес., СбВСт, 458. Събрали ми са, отбрали / букурещките чорбаджа, /.., / наред гатанки га-таха. Нар. пес., СбВСт, 532. гата се безл. Най-много се гата за човек, за къщата с всичките й части, за някои животни. Б. Ангелов, ЛС, 80. гатам си, гатна си възвр. ГАТАМ СЕ несв.\ гатна се св., непрех. Диал. Задавам и разгадавам гатанки; гатам, гаткам, гаткам се. • Нар.-поет. Гатамсе/ гатна се гатанка. Царят / се гатнал гатанка / гатнал я, познали са я. Нар. пес., СбВСт, 458.

ГАТАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от гатам и от гатам се; гаткане, гатканица. Тук [в Гърция] в така наречения „симпози-он“ .. една от любимите забави на образованите стари елини било гатането и отгатването. Б. Ангелов, ЛС, 78.

ГАТАНКА ж. 1. Кратко словесно произведение, в което чрез посочените признаци на някой предмет трябва да се разкрие самият предмет, напр.: Четирима братя веднариза (Орех). Бели кокошки под стряха лежат (Зъбите). От едно огнище цял свят се грее (Слънцето). [Дядо] започваше да ми задава гатанки. Ние пулехме очи, мъчехме се да ги разгадаем, а той ни гледаше закачливо. А. Михайлов, ДШ, 12.

— Чакайте — рече дядо Гено, — да ви кажа една гатанка. Който от двамата ви я отгатне нему ще харижа волчето. А. Кара-лийчев, ПС, 35. Девет години Стоян ходи по войни, десета година стана. Събра войници и им зададе гатанка: — Имам у дома ябълка, цъфти и връзва, а сега от корен изсъхна и каквото завърза, опада. Д. Яръмов, БП, 15. Гатанката е първичен, еднакво старинен вид на народното творчество, каквито са песента, приказката и пословицата. Б. Ангелов, ЛС, 78.

2. Прен. Нещо неясно, неразкрито, или някой, около когото се правят различни предположения; загадка. Човешката душа без тайното, без тъмното, без неузнаваемото не може да живее щастливо .. Човек се бори с една стена, направена от гатанки. Елин Пелин, Съч. I, 211. — Рекох да разбера откъде Чолчев разполага с толкова пари. Вярно е, че като майстор той получава повече от нас и все пак, както я кара, не биха му стигнали. Ето ти гатанка... Ем. Манов, ДСР, 143. Ако те [бележките ми] би попаднали в ръчичките на някоя сплетница си от града, можеха да послужат и като богат извор за някоя шумна интрига в женския свят, между който минавах и за гатанка, и за чудак. Н. Попфилипов, РЛ, 56. Сърце, сърце, дълбока бездна, / кой твойте тайни е узнал? /.. / Ти гатанка си вечно тайна — / ту бяс, ту вик, ту звяр, ту стон. Ив. Вазов, Съч. III, 9.

3. Остар. Думи, изрази, с които се гадае, врачува; гадание. Тя бае и шепне любовни гатанки. Ст. Младенов, БТР I, 417.

ГАТАНЧИЦА ж. Умал. от гатанка.

ГАТАЧ м. Диал. Един от сурвакарите, който предсказва на домакина какво ще му се случи през Новата година; гаталец.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ГАТЕР м. 1. Машина с няколко успоредни триона за бичене на дървен материал. Мощната машина бавно размърда деветдесетте си конски сили, завъртяха се трансмисиите и двата железни гатера впиха с ръмжене острите стоманени зъби на трионите в дебелите трупи. К. Велков, СБ, 41. Встрани от селото на един речен „залив“ громолят гатерите на дърворезната фабрика. Н. Хайтов, ПП, 97. Коминът на електрическата централа пуши непрекъснато, дървените стърготини се сипят, гатерите режат с оглушителен шум. Н. Стефанова, РП, 48.