Разлика между версии на „Page:RBE Tom3.djvu/45“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 19:20, 3 юни 2014
получи възможност за атакуване. Дамски гамбит. Царски гамбит.
2. Прен. Дебют.
— От фр. gambit.
ГАМБУЗИЯ ж. Американска живород-на рибка, която се храни с комарни ларви и се развъжда за борба срещу маларичния комар. Gambusia affinis.
— От исп. gambuxia.
ГАМЕН м. Разг. Невъзпитан и безсрамен уличен хлапак; уличник. Десетки гамени, зацапани и развлечени, обиколиха вагоните и се почна една таквази просешка музика, щото всички пътници от трена увиснаха на прозорците. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 28. — Нямаше гамени с просташки палта на райета и с ухилени уста, пълни с безсрамни думи; мъжете, които срещахме, ни оглеждаха, но почтително и мълчаливо. Б. Райнов, ДВ, 69. // Руг. Дър-зък, нахален, невъзпитан и груб човек. Десетина минути той [генералът] поседя без настроение, .. когато тръгна да си върви и всички отново станаха на крака, младежът не помръдна от мястото си. — Гамен! — изгърмя внезапно генералът. — Ще те науча аз тебе! П. Вежинов, ВП, 42. То [новото министерство] .. поголовно уволни съдебни и полицейски административни служители, като ги замести с катили и кръгло безграмотни улични гамени, на които единствената заслуга бе и е, че цели 8 години биха и живи гориха българските граждани из участъците. Пряп., 1903, бр.
32, 3.
— Фр. gamin 'момче, хлапе'. — В-к България, 23. VII. 1902.
Г АМЕН АРИЯ, мн. няма, ж. Събир. Разг. Множество, сбирщина гамени.
— От фр. gaminerie.
TÀMÈHKA ж. Разг. Жена гамен.
ГАМЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е присъщ на гамен. Гаменско държание. Гаменска постъпка.
ГАМЕНЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от гамен. Вървейки веднъж по „Тодор Каблеш-ков“, аз видях Коска — .. — връхлетяна от група махленски гаменчета, които с детска жестокост я дразнеха и подиграваха. Ст. Грудев, АБ, 160. Тук на няколко места има танцувални вечери, оркестри свирят, фок-строти и шимита се свирят из улиците от палави гаменчета... Д. Немиров, Р, 1927, бр. 237, 3.
rÀMÈHHUIHA ж. Разг. 1. Само ед. Качество на гамен.
2. Гаменска постъпка. Неговите гаменщини станаха известни на целия град.
ГАМЕТА ж. Физиол. Полова клетка у растенията и животните, която участва при оплождането.
— От гр. уацеттк 'съпруг'.
ГАМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Физиол. Прил. от гамета. Гаметен стерилитет.
ГАМЕТОГЕНЕЗА ж. Физиол. Процес на образуване на полови клетки (гамети) в животинските и растителните организми.
ГАМЕТОФЙТ м. Физиол. Полово поколение на растение, което в цикъла на развитие се редува с безполово поколение (при мъхове, папрати, хвощове и др.).
— От гр. уа^етту; 'съпруг' + гр. фшоу 'растение'.
ГАМЕТОЦЙТ м. Физиол. Незряла полова клетка, която при по-нататъшното си развитие се превръща в зряла полова клетка (гамета).
— От гр. 7<хцетт|<; 'съпруг' + гр. к\>то<; ’клетка'.
ГАМОНИ мн., ед. (рядко) гамон м. Физиол. Вещества, изработени в половите клетки, които влияят върху половите клетки на противоположния пол.
— От гр. уацо<; 'брак'.
ГАНА ж. Ветер. Остра вирусна заразна болест по месоядните животни, предимно по младите.
— Неизв.
ГАНАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Диал. Гнусен, нечист, мръсен; галатен.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГАНАДНИК, мн. -ци, м. Диал. Мръсник.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
ГАНАДЯ, -иш, мин. се. -их, несв., прех. Диал. Псувам; галатя. А не е, да речеш, че бие или ганади, каквото има други зли хора
— не е, дядо Дичо ни бие, ни ганади, ама само намръщи чело, свие вежди, па те погледне с ония очи... та потрепериш!... М. Георгиев, Избр. разк., 64. Ката Гмурчова! Тя каквато е, ще й затвори устата! Тя сама ме отвика тия дни и ми рече: „Що търпиш тая жена да ви ганади бе, ами я не дадеш под съд?“ Ст. Даскалов, СЛ, 375.
ГАНАЕЦ, мн. ганайци, м. Лице от осно-вното население на Гана, държава в Западна Африка.
ГАНАЙКА ж. Жена от основното население на Гана.
ГАНАЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Гана и до ганаец. Ганайско население.
ГАНГАЛ м. Диал. Сплит, плетеница. До тях тулеше се през клоните на върбите просто двукатно здание, грубо измазано с глина, разпукана и окапала, с прозорци без стъкла, обвесени живописно с гангали царевица. Ив. Вазов, Съч. XI, 29. Те надникнаха и видяха в стаята увиснали на стената бели и златни гангали пашкули. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 84.
— От тур. kangal. — Друга форма: к а н г а л.