Page:RBE Tom1.djvu/1002

глухи. Д. Ангелов, ЖС, 534. Отвън се дочу бумкане подобно на мотор.

БУМНА. Вж. б у м в а м.

БУМТЕЖ м. 1. Продължителен глух шум от удари, от падаща вода, от работа на мотор, от буйно горяща печка и под.; бумтене. Из под село се разнесе изведнъж, тънко и продължително, свирня от кларне, след малко удари тъпан. Тоя рязък бумтеж по-лека-лека се приближаваше. Елин Пелин, Съч. I, 140. С бумтеж нагоре по шосето се изкачваше камион. Д. Кисьов, Щ, 446. В ушите им все още звучеха шумовете на кораба — ритмичното туптене на моторите,.., глухият бумтеж на корабното витло. П. Вежинов, ДБ, 244-245. Водопадът все още не се вижда. Шумът, бумтежът действува възбудително, просто треперя от нервност и нетърпение. Г. Белев, КВА, 118. Ниският начупен таван, мекият бумтеж на печката,.., ясните шарки на чергите и чистата мазилка на „апартаментче-то“ ме караха да потъна в интимния тон на този български дом. 3. Сребров, Избр. разк., 234.

2. Силен, продължителен, тъп шум обикн. от гърмежи, експлозии и под.; тътнеж. Чу се глух бумтеж. После още един. Най-сетне бяха гръмнали още по един път дървените топове. И това бяха последните им гърмежи. Д. Талев, И, 570. И зачу се бумтежът / топовен и бръз на картечници кикот. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 67. Това е утрешният ден, който се ражда в праха и трясъците, в тревожния бумтеж на експлозиите, в свирепото скърцане на компресорните пистолети. 3. Сребров, Избр. разк., 189.

БУМТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумтя. След един час из улиците на Мала Калина се разнесе бумтене на мотори и от спрелите камиони заслизаха войници и полицаи, въоръжени с картечници и пушки. Д. Ангелов, ЖС, 278. Емин днес постави ниска тенекиена печка в ъгъла .. Но това спокойно бумтене на сухите дърва,.., сега не ме радва. JI. Александрова, ИЕЩ, 43. От ковачниците и бакърджийниците, що се редяха надлъж по чаршията, идеше непрекъснато бумтене на чукове. Ст. Дичев, ЗС I, 101.

БУМТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бумтене. Чувам глухото бумтение на падащата грамада вода. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55.

БУМТЯ, -йш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. бумтял, -а, -о, мн. бумтели, несв., непрех. 1. За твърд, обикн. кух предмет — издавам силен, тътнещ шум, грохот при удряне бумкам. Тъпанът тежко бумти: — Бух, бум, бум. Хр. Смирненски, Съч. III, 81. Гайдата пищеше и извиваше някакви чужди мелодии, тъпанът и медните дискове бумтяха. К. Константинов, ППГ, 62.

2. За буен огън, буйно горяща печка, падаща вода — произвеждам силец, тътнещ шум; буботя, бумкам. Печката бумтеше весело и мека, приятна топлина,., се носеше из стаята. Чудомир, Избр. пр, 140. От закътаната стаичка огънят бумтеше като сред зима. Р, 1926, бр. 231, 2. От двете страни на тясната горска поляна долу бумтят двата ръкава на Главница. Ив. Гайдаров, ДЧ, 90.

3. За мотор, машина, огнестрелно оръжие

— произвеждам силни звукове; бумкам. От заран до късна вечер бумтяха моторите. А. Гуляшки, МТС, 332. Из пръхкавите бразди бумтеше трактор, повлякъл три редосеялки. П. Бобев, ГЕ, 75. Моторът на камионетката бумтеше нетърпеливо. Д. Ангелов, ЖС, 530. Оная голяма моторна мелница, дето бумти в лъката, беше негова. А. Каралийчев, НЗ, 141.

4. Разг. За глас, звук, шум — звуча силно, плътно. Сега тате гледа към мене и дебелият му глас бумти: — И за тебе има нещо. Пораснала си, та парите не стигат и за рокля — и ми подава последният пакет. В. Бончева, АП, 11. И стихва всичко. Само тоя тътен мощен.. / Но блесват светлини

— и още, още! — /и затрептяват в жълти, падащи лъчи. / И тътне гръм — зловещ, дълбок и тъмен. / И втори, трети... яростно бумтят. В. Георгиев, ПП, 60.

БУМЧА, -йш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Буча. Ушите бумчат и тяжко чуят. Хр. Данов, Лет., 1869, 111.

БУМЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бумча; бучене.

БУНА¹ ж. Остар и диал. Размирица, бунт. — Ти не казвай, че си от Преспа. Сега е лошо време за вас, буна голема дигнахте срещу султана. Д. Талев, И, 605. Но името на Вълчана и оноеа на Индже войвода е свързано и с голямата народна буна през 1810 година, когато цялата Равна гора се дигна на бунт за свобода. П. Росен, ВПШ, 12,3. е Обр. За виелица, фъртуна. Не млъква вой! — стихийна буна... / Не млъква зимната фъртуна. П. К. Яворов, Съч. I, 30. Фу! Фу!... Фучи, ечи/навън студений вятър. /../ Лудей стихийна буна. Ив. Вазв, Съч. III, 212-213.

БУНА² ж. Спец. Каучукоподобно вещество, получено по синтетичен начин от бутадиен и натрий. Най-важен съполимер на стирола е този с дивинила, който е известен като ценен каучук — буна. Вл. Кабаи-ванов и др., ТП, 259. Синтетичен каучук. Това е изкуствено получен каучук и разни каучукоподобни вещества като: неопрен, .., буна и dp. Н. Николов, М, 329.

— Съкр. от бу(тадиен) + на(трий).

БУНАК, мн. -ци, м. Разг. Пренебр. Недодялан, глупав, тъп човек; глупак. Аз съм стар табладжия,.., геле не съм хвърлил,.. Каних даскала да го уча, а той един бунак,