Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/876“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{+}} | {{+}} | ||
| − | 2. Обикн. в съчет. с човешки. Приблизителна мярка за височина или дълбочина, равна на среден човешки ръст. <i>Над бейския яз .. се въздигаше един висок бряг до десет, петнадесет човешки боя над водата.</i> Ц. Гинчев, ГК, 288. <i>Ямата, цял човешки бой дълбока, привечер беше готова.</i> Г. Караславов, ОХ I, 379. <i>Той издигна в Ряховец кула, висока дванадесет човешки боя.</i> А. Каралийчев, В, 148. <i>Обикновено това гнездо [родната къща] биваше двукатна къща .. с кладенец, дълбок няколко боя, в който се страхувахме да погледнем.</i> К. Константинов, ППГ, 50. <i>Дори и днес имаме по-ясна представа за известно нещо, ако ни кажат, че то било толкова боя (ръста) високо, толкова лакътя дълго или толкова крачки далече.</i> А. Дамянов, ЖС, 27. | + | 2. Обикн. в съчет. с <em>човешки</em>. Приблизителна мярка за височина или дълбочина, равна на среден човешки ръст. <i>Над бейския яз .. се въздигаше един висок бряг до десет, петнадесет човешки боя над водата.</i> Ц. Гинчев, ГК, 288. <i>Ямата, цял човешки бой дълбока, привечер беше готова.</i> Г. Караславов, ОХ I, 379. <i>Той издигна в Ряховец кула, висока дванадесет човешки боя.</i> А. Каралийчев, В, 148. <i>Обикновено това гнездо [родната къща] биваше двукатна къща .. с кладенец, дълбок няколко боя, в който се страхувахме да погледнем.</i> К. Константинов, ППГ, 50. <i>Дори и днес имаме по-ясна представа за известно нещо, ако ни кажат, че то било толкова боя (ръста) високо, толкова лакътя дълго или толкова крачки далече.</i> А. Дамянов, ЖС, 27. |
3. <i>Остар.</i> Тяло, снага, стан. <i>Струваше ми се да нямам право да я намирам грозна и принуден бях да се съглася, че чертите й и боят й не се лишаваха нити от хубост, нити от редовност.</i> Др. Цанков, ТМ, (превод), 67. <i>Бойт му горд и едър.</i> Ст. Ботьов,{{попр|Заменена точка със запетая.}} К (превод), 4. | 3. <i>Остар.</i> Тяло, снага, стан. <i>Струваше ми се да нямам право да я намирам грозна и принуден бях да се съглася, че чертите й и боят й не се лишаваха нити от хубост, нити от редовност.</i> Др. Цанков, ТМ, (превод), 67. <i>Бойт му горд и едър.</i> Ст. Ботьов,{{попр|Заменена точка със запетая.}} К (превод), 4. | ||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
2. Смело, уверено, решително. <i>Той закрачи още по-бойко по калдъръмения път.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 505. <i>— Винаги с интерес съм слушал разказите на Емил за вас и за работата ви — каза третият и бойко пристъпи към Костакев, без да чака Емил да го представи.</i> X. Русев, ПЗ, 34. <i>— Другари! — каза тя бойко, като се изправи. — Ние всички чухме доклада на нашия председател, в който така ясно бе описана нечестната постъпка на Людмил Донев.</i> П. Льочев, ПБП, 16. | 2. Смело, уверено, решително. <i>Той закрачи още по-бойко по калдъръмения път.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 505. <i>— Винаги с интерес съм слушал разказите на Емил за вас и за работата ви — каза третият и бойко пристъпи към Костакев, без да чака Емил да го представи.</i> X. Русев, ПЗ, 34. <i>— Другари! — каза тя бойко, като се изправи. — Ние всички чухме доклада на нашия председател, в който така ясно бе описана нечестната постъпка на Людмил Донев.</i> П. Льочев, ПБП, 16. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`ЙКОСТ</b>, тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на боек. <i>При една жива фантазия и смел полет, той съединява яркостта на формата, бойкостта на фразата, леснотията на техническото владение на стиха.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 63. <i>Според Кондарев клубовете се превръщаха на места, дето революционната бойкост, вместо да се засилва, се удавя в теоретизации.</i> Ем. Станев, ИК I, 77. | + | <b>БО`ЙКОСТ</b>, -тта`{{попр|Добавяне на тире.}}, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество или проява на боек. <i>При една жива фантазия и смел полет, той съединява яркостта на формата, бойкостта на фразата, леснотията на техническото владение на стиха.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 63. <i>Според Кондарев клубовете се превръщаха на места, дето революционната бойкост, вместо да се засилва, се удавя в теоретизации.</i> Ем. Станев, ИК I, 77. |
---- | ---- | ||
<b>БОЙКО`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Начин на политическа и икономическа борба, който се състои в отказ от извършване на определено действие или в прекратяване на взаимоотношенията с лице, организация или държава в знак на протест, за да им се нанесе материална или морална щета или да се провали някакво мероприятие. <i>Предстояха избори за Велико народно събрание, което щеше да изработи нова конституция. След несполучливия бойкот миналата есен опозицията се готвеше този път да даде бой и къщата на Калючеви отново стана място на съвещания.</i> Ем. Манов, ДСР, 364. <i>При пълно единодушие обявяваме бойкот на в-к „Пробуждане“ дотогава, докато му се даде идеен облик, в духа на нашите разбирания.</i> Раб., 1932, бр. 31, 3. <i>Правя бойкот.</i> <i>Икономически бойкот.</i> | <b>БОЙКО`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Начин на политическа и икономическа борба, който се състои в отказ от извършване на определено действие или в прекратяване на взаимоотношенията с лице, организация или държава в знак на протест, за да им се нанесе материална или морална щета или да се провали някакво мероприятие. <i>Предстояха избори за Велико народно събрание, което щеше да изработи нова конституция. След несполучливия бойкот миналата есен опозицията се готвеше този път да даде бой и къщата на Калючеви отново стана място на съвещания.</i> Ем. Манов, ДСР, 364. <i>При пълно единодушие обявяваме бойкот на в-к „Пробуждане“ дотогава, докато му се даде идеен облик, в духа на нашите разбирания.</i> Раб., 1932, бр. 31, 3. <i>Правя бойкот.</i> <i>Икономически бойкот.</i> | ||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
— Англ. boycott от собств. | — Англ. boycott от собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЙКОТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя, провеждам бойкот. <i>Ние ще бойкотираме това събрание .., ще изненадаме противника и ще изберем ново, наше настоятелство.</i> А. Гуляшки, Л, 379 | + | <b>БОЙКОТИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя, провеждам бойкот. <i>Ние ще бойкотираме това събрание .., ще изненадаме противника и ще изберем ново, наше настоятелство.</i> А. Гуляшки, Л, 379.{{попр|Замяна на запетайка с точка.}} <i>Снощи в театър „А. Сладкаров“ студентите юристи от последния курс, които бойкотираха писменните изпити, устроиха публично събрание.</i> Пл. 1934, бр. 1577, 1. <i>Опозицията бойкотира парламентарните избори,</i> <b>бойкотирам се</b> <i>страд. Между работниците почна брожение. Някои подканяха открито да се бойкотират премиите.</i> Д. Димов, Т, 83. |
---- | ---- | ||
<b>БОЙКОТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бойкотирам <i>и от</i> бойкотирам се. <i>Някои писатели агитираха за бойкотиране на отчетно-годишното събрание.</i> | <b>БОЙКОТИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бойкотирам <i>и от</i> бойкотирам се. <i>Някои писатели агитираха за бойкотиране на отчетно-годишното събрание.</i> | ||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
<b>БО`ЙЛЕРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бойлер; бойлерен. <i>Бойлерова тръба.</i> <i>Бойлеров нагревател.</i> | <b>БО`ЙЛЕРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бойлер; бойлерен. <i>Бойлерова тръба.</i> <i>Бойлеров нагревател.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЙЛИ`ЙКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> Само в съчет.: <b>Пушка бойлийка</b>. <i>Нар.-поет.</i> Пушка бойлия. <i>— За свободата днес трябват здрави ръце и пушка бойлийка | + | <b>БОЙЛИ`ЙКА</b><sup>1</sup> <i>ж.</i> Само в съчет.: <b>Пушка бойлийка</b>. <i>Нар.-поет.</i> Пушка бойлия. <i>— За свободата днес трябват здрави ръце и пушка бойлийка.</i> Д. Немиров, Б, 52. <i>Хайде да въстанем / със пушка бойлийка{{попр|Отпечатано: „бойлйка“.}}, / па да изсечеме / що ни братец мъчи.</i> Л. Каравелов, Съч. I, 6. <i>Имаме куршум и барут, / и тънки</i> |
Текуща версия към 10:02, 2 януари 2014
2. Обикн. в съчет. с човешки. Приблизителна мярка за височина или дълбочина, равна на среден човешки ръст. Над бейския яз .. се въздигаше един висок бряг до десет, петнадесет човешки боя над водата. Ц. Гинчев, ГК, 288. Ямата, цял човешки бой дълбока, привечер беше готова. Г. Караславов, ОХ I, 379. Той издигна в Ряховец кула, висока дванадесет човешки боя. А. Каралийчев, В, 148. Обикновено това гнездо [родната къща] биваше двукатна къща .. с кладенец, дълбок няколко боя, в който се страхувахме да погледнем. К. Константинов, ППГ, 50. Дори и днес имаме по-ясна представа за известно нещо, ако ни кажат, че то било толкова боя (ръста) високо, толкова лакътя дълго или толкова крачки далече. А. Дамянов, ЖС, 27.
3. Остар. Тяло, снага, стан. Струваше ми се да нямам право да я намирам грозна и принуден бях да се съглася, че чертите й и боят й не се лишаваха нити от хубост, нити от редовност. Др. Цанков, ТМ, (превод), 67. Бойт му горд и едър. Ст. Ботьов,* К (превод), 4.
— Тур. boy.
БО`ЙКО нареч. 1. Войнствено. Алипи Ристанкин .. веднага си затананика някаква песен. Отначало тихо, кротичко, а след малко се разпя .. високо, бойко и заканително. Д. Калфов, СбСт, 38. И старецът изглеждаше възбуден. Кучетата го дразнеха, настройваха го бойко, както тръбата настройва бойния кон. Ем. Станев, ЯГ, 24.
2. Смело, уверено, решително. Той закрачи още по-бойко по калдъръмения път. Ст. Дичев, ЗС I, 505. — Винаги с интерес съм слушал разказите на Емил за вас и за работата ви — каза третият и бойко пристъпи към Костакев, без да чака Емил да го представи. X. Русев, ПЗ, 34. — Другари! — каза тя бойко, като се изправи. — Ние всички чухме доклада на нашия председател, в който така ясно бе описана нечестната постъпка на Людмил Донев. П. Льочев, ПБП, 16.
БО`ЙКОСТ, -тта`*, мн. няма, ж. Качество или проява на боек. При една жива фантазия и смел полет, той съединява яркостта на формата, бойкостта на фразата, леснотията на техническото владение на стиха. Ив. Вазов, Съч. XIII, 63. Според Кондарев клубовете се превръщаха на места, дето революционната бойкост, вместо да се засилва, се удавя в теоретизации. Ем. Станев, ИК I, 77.
БОЙКО`Т, мн. няма, м. Начин на политическа и икономическа борба, който се състои в отказ от извършване на определено действие или в прекратяване на взаимоотношенията с лице, организация или държава в знак на протест, за да им се нанесе материална или морална щета или да се провали някакво мероприятие. Предстояха избори за Велико народно събрание, което щеше да изработи нова конституция. След несполучливия бойкот миналата есен опозицията се готвеше този път да даде бой и къщата на Калючеви отново стана място на съвещания. Ем. Манов, ДСР, 364. При пълно единодушие обявяваме бойкот на в-к „Пробуждане“ дотогава, докато му се даде идеен облик, в духа на нашите разбирания. Раб., 1932, бр. 31, 3. Правя бойкот. Икономически бойкот.
— Англ. boycott от собств.
БОЙКОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя, провеждам бойкот. Ние ще бойкотираме това събрание .., ще изненадаме противника и ще изберем ново, наше настоятелство. А. Гуляшки, Л, 379.* Снощи в театър „А. Сладкаров“ студентите юристи от последния курс, които бойкотираха писменните изпити, устроиха публично събрание. Пл. 1934, бр. 1577, 1. Опозицията бойкотира парламентарните избори, бойкотирам се страд. Между работниците почна брожение. Някои подканяха открито да се бойкотират премиите. Д. Димов, Т, 83.
БОЙКОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бойкотирам и от бойкотирам се. Някои писатели агитираха за бойкотиране на отчетно-годишното събрание.
БО`ЙЛЕР м. 1. Специален апарат с форма на цилиндричен съд, скачен с водопроводна мрежа, в който чрез електрически ток, газ и др. се загрява вода за домакински нужди. Кухнята имаше бели фаянсови плочки над печката и умивалника, имаше и бойлер, оставен от бившите собственици. Ем. Манов, ДСР, 349. Дълго шумя водата в тръбите, бръмчаха отворените кранове на бойлера. А. Гуляшки, Л, 262. Електрически бойлер.
2. Техн. Топлообменен апарат за загряване на вода с помощта на гореща вода или водна пара. Използуването на вътрешната енергия на водната пара при парните турбини може да се увеличи, като част от отработената пара се отвежда в специален съд, наречен подгревател или бойлер, в който парата нагрява вода. Физ. X кл, 1965, 54.
— От англ. boiler.
БО`ЙЛЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Бойлеров. Бойлерна уредба.
БО`ЙЛЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бойлер; бойлерен. Бойлерова тръба. Бойлеров нагревател.
БОЙЛИ`ЙКА1 ж. Само в съчет.: Пушка бойлийка. Нар.-поет. Пушка бойлия. — За свободата днес трябват здрави ръце и пушка бойлийка. Д. Немиров, Б, 52. Хайде да въстанем / със пушка бойлийка*, / па да изсечеме / що ни братец мъчи. Л. Каравелов, Съч. I, 6. Имаме куршум и барут, / и тънки
