Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 2/401-420“

Текуща версия към 09:27, 16 декември 2013

пред огледалото, облечена в скъпа рокля с волани. В. Геновска, СГ, 229.

— Фр. volant.

ВОЛА`НЧЕ¹, мн. -та, ср. Умал. от волан¹. Чрез въртене на воланчето, което е заклинено към винта, се изменя положението на предните колела спрямо подвижната рама на комбайна. М. Дуковски и др., СМ, 604.

ВОЛА`НЧЕ², мн. -та, ср. Умал. от волан². Рокля с воланчета.

ВОЛАПЮ`К, мн. няма, м. Книж. 1. Изкуствен международен език, създаден през 1879 г., но неполучил разпространение.

2. Прен. Остар. Развален, неразбираем език; празни, безсъдържателни фрази.

— Volapük — сложна дума в този език, образувана на основата на английските думи world ’свят’ и speech ’реч’.

ВО`ЛВО, мн. няма, ср. Лек автомобил марка „Волво“, произведен в едноименната шведска фирма. След като Василеви замениха пежото си с мерцедес, жена ми каза: — Така повече не може да продължава! .. — Поне волво да беше намерил. Ив. Остриков, СБ, 45. Неси стоеше на ръба на тротоара, край железния поток, който с кух громол трещеше край него .. Стоеше там с празна глава и чакаше да се появи жълтото волво. П. Вежинов, БГ, 147.

— Швед. volvo.

ВО`ЛГА ж. Лек автомобил марка „Волга“, произведен в автомобилния завод в гр. Нижни Новгород. Времето беше напълнило Жерковец с коли .. волги от всички модели, запорожци и трабанти. К. Колев, ТЕ, 26. На времето беше футболист. На ръце го носеха, с волги го взимаха от мазето му. В. Пламенов, ПА, 100.

— Рус. волга.

ВОЛГА`РИ мн. Остар. Дума, която е произведена от името на река Волга и която някои учени привличали за обяснение на названието на българите. В това време греците називаха болгарете готи или хуни .. во времето же Теодосия Малаго разумяха им името и назваха ги волгари. Хр. Павлович, Ц, 17. Според него русите, които потеглили на юг от реката Волга, се нарекли волгари или българи. Така че всичките южни славяни са потомци на руските волгари. Ив. Шишманов, СбНУ XVI-XVII, 608.

ВОЛГА`РЦИ мн. Остар. Волгари. Види ся, че коренното и първоначалното българско обиталище било по реката Волга, .. Потвърждава ся, ..: защо имято аорци (4), .., твърде лесно може да ся е писало тъй вместо оарци, а оарци ще каже волгарци, т. е. блъгаре, ако реката Иродотова Оар е наистина Волга. Г. Кръстевич, ИБ, 21-22.

ВОЛЕ`¹, мн. -та, ср. Диал. Умал. от вол; волче. Пролетта рано .. Панчовото юниче един ден се сборило с някое буйно воле, и волето да земе да го мушне с рога си в слабините. Т. Влайков, Съч. II, 114.

ВОЛЕ`² , мн. -та, ср. Спорт. Във футбола — удар по летяща, падаща към земята топка. Правият удар, както и другите удари във футбола се изпълняват не само по неподвижна топка от място или със засилване, но и по търкаляща се топка, по летяща топка (воле). В. Ангелов и др., Ф, 44. Гол от воле.

◇ От воле. Жарг. Бързо, на бърза ръка, с лекота. Само един от матадорите си свърши работата „от воле“. След като разигра бика с голяма ловкост, цели се от две крачки и заби шпагата между плешките му. Бикът умря, изглежда, прав. И. Петров, ЛФ, 1974, бр. 50, 5. Изпитите си вземам от воле.

— Фр. volee.

ВО`ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с волята, който произтича от волята. Всяко движение и действие, което се ръководи от една предварително поставена цел, е волево. НТМ, 1962, кн. 4, 13. Всяка реплика в [драмата] изобразява действие, плод на волево усилие. Н. Лилиев, Т, 1954, кн. 3, 6. Българският отбор проведе срещата при високо морално и волево напрежение, нито за миг не изпусна темпа. П. Вежинов, ДМ, 72. Волев процес. Волев контрол. Волев импулс.

2. Който притежава, проявява силна воля; волеви. Илия израснал висок и строен юноша, все тъй бедно облечен, но волев и упорит. П. Стъпов, ГВ, 16. Оттогава вече той не запали цигара. Беше необикновено волев човек. СбЦГМГ, 137.

3. Който изразява, показва наличие на силна воля. — Всичко му казах — говореше тя с непознат за Руси глас и с променен, волев израз. П. Спасов, ХлХ, 123. Чак сега се вгледа в лицето му — то беше симпатично с изразената на него упоритост, с тия стиснати тънки устни и волева, издадена напред брадичка. Г. Манов, КД, 91.

ВОЛЕВИ`, -а, -о, мн. -и`, прил. Който притежава, проявява силна воля; волев. Не само като актьор, а и като човек и общественик Тенев е скромен, .., волеви, благ и авторитетен. Ив. Димов, АИДЖ, 136. Нисък и сух като чироз, бай Трайко бързо свикна с дългите походи и още първите дни даде на всички пример за волеви човек. Сл. Трънски, Н, 236.

— От рус. волевой.

ВО`ЛЕВО. Рядко. Нареч. от волев; с участие на волята. Второто нещо, което е нужно за развиване на вниманието, е да си изработи човек умение да се заставя волево да съсредоточава вниманието си във всеки миг и върху кой да е предмет. Псих. X кл, 91. Едва когато заставим волево мускулите си да се отпускат, тогава ще можем да изпълним това най-просто упражнение. К, 1963, кн. 3, 40.

ВО`ЛЕВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от волев. Той бе обкрачил коня си с жилести нозе, той бе целият в жили и мускули, а лицето му бе застинало в сурова и жестока волевост. Б. Райнов, ДВ, 75. В бодро състояние дейността на въображението може да има най-различни степени на волевост и активност. Псих. X кл, 114.

ВОЛЕИЗЯВЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Изявяване, изразяване на воля, насочено да породи определени правни последици. Писмото има характер на завещание и според закона може да се отвори само според волеизявлението на завещателя. П. Славински, ПЗ, 310.

ВО`ЛЕЙБОЛ, мн. няма, м. Състезателна игра с топка, при която два отбора по шест човека, разположени от двете страни на високо опъната мрежа, прехвърлят с ръце топката един към друг, като всеки се стреми тя да падне в полето на противника. Играя волейбол. △ Волейболът е хубава и динамична игра. △ Във волейбола не е позволено да се удря топката с крак. △ Състезания по волейбол.

— Англ. volleyball.

ВО`ЛЕЙБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от волейбол. Волейболен отбор. Волейболен турнир. Волейболна мрежа. Волейболна площадка. Волейболни топки. Волейболно игрище.

ВОЛЕЙБОЛИ`СТ м. Спортист, който играе волейбол.

ВОЛЕЙБОЛИ`СТКА ж. Спортистка, която играе волейбол. Жената на Савата — спортистка като него, само че волейболистка, беше една от най-високите жени, които съм виждал в София. А. Мандаджиев, ОШ, 80.

ВО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Поет. Който живее свободно, безгрижно, без ограничения. Котел беше гнездо на волни горяни, на планински орли. Ст. Станчев, НР, 112. Ще тръгна волен, весел аз / да бродя днеска из полята. БР, 1931, кн. 6, 183. Поклон, Италио щастлива, / .. / на гости ида ти с пияна / душа от въздух и свобода. Ив. Вазов, Съч. II, 127-128. • За птица. Разкъса „магичния кръг“ / човекът и днеска лети / от волната птица / по-бързо. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 112. В небето волна чучулига / с крилата си деня издига / и звънко в утрината пей! С. Красински, 30, 16. Вземи ме, лодкарю, в своята ладия лека, / която безшумно цепи вълните смолни, / и сякаш проправя от тук до небето пътека, / и сякаш се гони с чайките смели и волни. Е. Багряна, ВС, 72. // За мисъл, фантазия и др. — неограничен от нищо. И не е нужно да търсим тук, дали тие превзетости, които у Славейкова са черти на неговия естествен темперамент или игри на една волна поетическа фантазия, .., не произвеждат у д-р Кръстева един тягостен ефект. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 20. Аз и по-рано бях самичък в тая килийка, и по-рано всяка нощ самотността ми налагаше такива увличания и спокойни и волни размишления. Д. Калфов, ПЮН, 33. Света пред тайните ми би се слисал, / другарко моя, моя волна мисъл. П. К. Яворов, Съч. I, 73. — А думите, мрежа за волния дух, / сред улици шумни отвени! Н. Лилиев, Ст, 142.

2. Поет. Който е присъщ на свободен, безгрижен човек, който е израз, проява на свобода, безгрижие. Ния си мислеше, .., че с Катето си бе отишла радостта от тая къща и не се чуваше тук ни висок, волен смях, ни песен. Д. Талев, ПК, 14. Подемат се из краището нейде дружни момински гласове, залюлее се песен млада, волна, шумна като полето. Елин Пелин, Съч. I, 161. Сестричките ще седнат весели, доволни, / .. / ще почнат, както нявга, смеховете волни, / но мама все навън, към пътя ще поглежда. М. Минева, МП, 37. Волни игри.

3. Поет. Който протича без ограничения и грижи, през който се живее свободно, без ограничения и грижи. От ранни години той усети в себе си наклонност към приключения и волен живот по поля и планини. Ив. Вазов, Съч. XIV, 26. Ех, / волен рибарски живот, / описан / в толкова песни! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 52. Ех, пушчице… ех, дружчице льо моя, / ех роден наш бащице, стар Балкан — / разкрий пред нас хайдушките пътеки / и пак запей за волни времена! Сл. Красински, БН, 176. Волни години. Волни дни.

4. Поет. За вятър, река и др. — който се движи свободно, невъзпиран от нищо. И тая песен вдъхновена / разнасят волни ветрове / низ твоята земя свещена. Н. Лилиев, С, 1932, 68. Волни вълни, ти примамно, невярно море, / своята синя безбрежност пред мен разтворете. Е. Багряна, СЧ, 55. Като на влюбена жена душата, / реката пълноводна / напуща стръмнината / и волна троши железните окови, / руши прегради и мостове. М. Петканова, КС, 50.

5. Поет. Който е обширен, безграничен и внушава чувство за свобода. Кардашев имаше нужда да диша чист въздух .. Мина през Алабинска улица и излезе накрай София. Пред него се мерна широкото волно поле. Ив. Вазов, Съч. X, 35. Нийде не видваха дървета: се` степ, безкрайна, волна, хубава. Н. Бончев, ТБ (превод), 19. Не хулете ме за мойте песни — / че напуснах ваший въздух болни, / че оставих улиците тесни / и мених ги с планините волни. Ив. Вазов, Съч. II, 193. Летете, птици, във волния въздух, / летете, птици, в небесата сини. К. Величков, ПССъч. II, 118.

6. Само в израз волен и (или) неволен. За вина, грях, прегрешение и под. — който става, който се извършва съзнателно, умишлено, с участие на волята. Той не можеше да прощава дребните грешки на хората, не умееше да прави разлика между волна и неволна вина. Л. Стоянов, П, 462. А той през това време по неволя се бе отдал на строг християнски пост, на покаяние за волни и неволни прегрешения. Т. Харманджиев, КЕД, 105. — И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг. Ив. Вазов, Съч. XX, 76. — Имайте пред вид, че за всяко малодушие, .., за всяко волно или неволно опущение, .., организацията има специални хора, които извършват наказателни операции. В. Нешков, Н, 237.

7. Остар. Свободен, независим. — Аз ни на царя Александра съм хранен човек, ни на бога — послушна овца. Аз съм Момчил, войвода и волен човек. Ст. Загорчинов, ДП, 401.

8. Остар. Който е в противоречие с господстващите идеи, възгледи, норми. Директорът на гимназията бе викал някои учители да ги мъмре за намеса в политическия живот и волни съждения по повод атентата срещу императора. В. Геновска, СГ, 112-113. Нему се чинеше, че всинките тези волни и свободни думи и мисли и той сам ги е говорил или мислил някога. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 379. Причина за тяхното изгнание бяха, разбира се, волните стихове на младия чиновник от външното министерство и връзките му с разбунтуваната част на офицерството. С. Северняк, ВСД, 171-172.

9. Остар. Доброволен. Иванчо се изпотрепваше да чете тия страници от евангелието .. дето са описани сичките прощални думи на Исуса Христа .. и волното негово страдание. Ил. Блъсков, ДБ, 39. Книжник бил той в мрак и плесен, / в прах отънал, тялом слаб, / тоз, що пише стих ил песен, / на идея волний раб. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 258. — Трябва да освободим по-скоро пушките и да ги скрием тука през нощта… Колко лири трябват още? — каза Огнянов .. Комитетът се завзе живо за този въпрос. Предлагаше се от волни помощи да се събере сумата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 46. Волни пожертвувания.

◇ Волни упражнения (съчетания). Спорт. Гимнастически упражнения (съчетания), в които задължителните елементи са малко или изобщо липсват.

Волна програма. Спорт. Част от демонстрация или състезание по гимнастика, в която спортистът изпълнява комплекс от гимнастически упражнения, комбинирани свободно по негова идея или идея на треньора му.

> Волен като птица; <като> волна птица. Разг. Употребява се за човек, който не е обвързан с никого и нищо, не се съобразява с нищо и живее свободно, според желанията си и обстоятелствата в момента. Тъй живя Калофер войвода десет години в Македония и още осем в Балкана — волен като птица. М. Марчевски, П, 22. Тук той ще бъде като волна птица сред красивата природа. М. Марчевски, ТС, 62. — Лесно ти е да обвиняваш другите в страхливост и в „благоразумие“. Защото си волна птица, нищо не ти свързва крилете. А. Гуляшки, Л, 395.

ВО`ЛЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от воля и от воля се.

ВОЛЕНТИ`Р м. Остар. Доброволец; волентирин. Гърците биле откъм турците и подписвале са като волентире в редовете на тур. войска. НБ, 1876, бр. 21, 83. Освен редовните войски, Турция има и откупници — башибозуци и волентири — спахии и бедуини. С, 1872, бр. 41, 327. „Тоя кяфирин сега трябва да е при московците… Щом се обяви боят, аз ще ида да го диря; той ще е непременно с волентирите — на тях ще ударим ..“. Ц. Гинчев, ГК, 355.

— От фр. volantaire през рус. (остар.) волентир. — Други форми: волинти`р, волонте`р и волонти`р.

ВОЛЕНТИ`РИН, мн. воленти`ри, м. Остар. Волентир. През лятото на следующата 1876 г., в тъмния двор на габровския хотел в Букурещ, възкръсна една нощ пред мене същият ми другар, Ганьо, като волентирин, изсред една тълпа млади хъшове, които отиваха за в българските чети в Сърбия! Св. Миларов, СЦТ, 207.

ВОЛЕНТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от волентир; доброволчески. Това отделение са състои от 22 хиледи добре въоружени момци, които щат са предшествуват от волентирската чета на архимандрит Дунин. НБ, 1876, бр. 9, 36.

— Други форми: волинти`рски, волонте`рски и волонти`рски.

ВОЛЕ`ТИ`НА ж. Диал. Увел. от вол; голям вол, волище, волина.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВО`ЛЕЦ, мн. воло`вци, м. Умал. от вол. Керванджиите разпрегнаха бързо, хвърлиха сено на воловците, метнаха пуловете отгоре им. А. Каралийчев, СР, 34. Най-напред жената се разболя, после ходихме на битката, .., поболях се, волецът ми загина… Що да правя бе, норбаджи, не съм крив… Хр. Максимов, СбЗР, 25. Дий, воловци заморени, / черна угар да ореме. / Дий, дий! Ц. Церковски, Съч. II, 49.

ВО`ЛЕЮ-НЕВО`ЛЕЮ нареч. Остар. Волю-неволю. Ще трябва — волею-неволею — да търпи съветите на тоя .. опекун, да слуша неговите уки и поуки. М. Кремен, РЯ, 418. Оня на свой ред притисна Асенчо и той се принуди — волею-неволею — да сподели съдържанието на „епопеята“ и с него. Г. Русафов, ИТБД, 240-241.

ВО`ЛЖКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Волга (река в Русия, най-дълга в Европа). Такъв везбен мотив се среща само по пазвите на женската риза всред днешния съветски народ „чуваши“ — потомци на древните волжки българи. Ив. Коев, РД, 19761 бр. 166, 4. Кожарството като домашна индустрия се практикувало още от волжките българи. Ив. Коларов, Е, 17.

ВОЛИЕ`Р м. Волиера. Не особено голямо дружество .. имаше достатъчно много грижи по развитието на ловно-рибарското дело .. направен е голям волиер за доотглеждане на фазани. ЛР, 1979, кн. 2, 26.

ВОЛИЕ`РА ж. Голяма клетка за птици, в която те могат да летят. Женските канарчета в извънгнездовия период се държат в общи кафези или волиери. Вл. Помаков, ПДП (превод), 17-18. Прекрасна е голямата волиера на орлите с включени в нея скални площадки и дървета. Тук те все пак правят опит да летят, макар и да знаят, че желязната решетка никога вече не ще им върне свободата. ВН, 1959, бр. 2559, 4.

— От фр. voliere.

ВОЛИ`НА ж. Диал. Увел. от вол; голям вол, волище, волетина. Овая грутка сирене, колко пришла могили, толко да даде Господ на домакина кобили, колко прешла рътини, толко волини. Ил. Блъсков, С, 26.

ВОЛИНЯ`НИ мн. Териториално название на източнославянски племена, населявали от IX до XI в. басейна на река Западна Буга, областта Волиния (днешните земи на югозападна Украйна и част от югоизточна Полша). На североизток .. живеели многобройни словенски племена, които отпосле ся нарекли руси. При карпатските планини — хръвате, на Буг — бужане, по-после наречени волиняне. Й. Груев, Лет., 1872, 212.

ВО`ЛИЦА, мн. няма, ж. Рядко. Умал. от воля (в 1, 2 и 3 знач.). Тя убиваше всяка частица от душата на тоя човек и беше вън от себе си, когато той покажеше своенравие и малко волица. Елин Пелин, Събр. съч. V, 247. Своя къщица, своя волица. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 108.

ВОЛИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от вол; голям вол. Со що ми се фалеше! Имаш церга волои; / кога дойдох да видам, / едно куцо волище / с едно криво рожище! Нар. пес., СбБрМ, 470.

ВОЛНА` ж. Остар. Книж. Вълна`. Той [Нептун] вместо скиптър държи вила, която му служи да разиграва водите и да утешава волните. Е. Васкидович, ПП (превод), 63. Никога рало не бе миновало по безкрайните волни на дивите растения; само коне се криеха там и тъпчеха ги. Н. Бончев, ТБ (превод), 18. Навсякъде било тихо, спокойно, щастливо и миризливо; ни една волна на безпокойния вятър не нарушала невъзмутимия покой. Л. Каравелов, Съч. VIII, 31.

ВОЛНЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Вълнение. „Кажи ми, защо и как си ти тука?“ — говореше Андрей излека и гласът му от волнение се прекъсваше. Н. Бончев, ТБ (превод), 44. Като погляднала на него вдовица Друлян, поискала да му изяви благодарност, но от силно душевно волнение не могла да проговори, глас й ридания заглушили. С. Радулов, ГМП (превод), 71. И в епоха на таквоз едно волнение на умовете и на народното негодувание, аз приех под архиерейското си управление речения български храм в Цариград. ПСп, 1876, кн. XI-XII, 13. Някои си маджарски вестници говорят, че Сърбия е най-главната виновница във восточните волнения. С, 1872, бр. 46, 364.

ВОЛНЕ`Я СЕ , -е`еш се, мин. св. волня`х се, прич. мин. св. деят. волня`л се, -а се, -о се, мн. волне`ли се, несв., непрех. Остар. Книж. Вълнувам се. Както в мълчанието наращава искрата и става по-гибелна, тъй може да ся случи, чтото и под самия лед на старостта да ся волнее едно пламенно море. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 105. Забавлявах ся на пъте да разгледвам хубавите бели и сиви облаци, прилични на едни струпове от гори, кои ся волнеят едни след други по сине небе. Д. Попов, СбРС (превод), 63.

ВОЛНИ`К, мн. -ци, м. 1. Диал. Човек, който е свободен да върши това, което иска, на когото не се заповядва; волен човек. Войник не е волник. Погов., Ст. Младенов, БТР, 336.

2. Остар. Доброволец. Гръците са бяха наканили да го [моста] запалят, но генувезите издадоха тяхното намерение и волниците, които са бяха натоварили с туй бяха изклани до един. С. Бобчев, СОИ (превод), 69. Всичката дружина на Норденскиолда в кораба Вега, състояла от 30 души, между които имало 9 души офицери и научни мъжие, 18 души волници корабленици от Швеция и трима норвежки ловци. ИЗ, 1874-1881, 218. Броят на всички волентири, които са преминали досега от Унгария в Сърбия, са възкачва на повече от 15 хил. души. Записванията на волници и помощи са продължавало в големи размери. НБ, 1876, бр. 10, 40.

ВО`ЛНО нареч. 1. Поет. Свободно, без ограничения, на воля. Жителите му [на селото], същи горски деца, живели волно, като тия планински орли, които не знаят страх и предели. Елин Пелин, Съч. I, 104. Те се бутаха безгрижно, играеха си по детински и се смееха високо и волно. Г.* Караславов, Избр. съч. X, 92. Сега съм у дома, сега съм в моя мир, — / мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази. Ив. Вазов, Съч. II, 179. Волно в простора / птиците летят. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 105. Упоена от молитва свята / на жита, треви и дървеса, / диша бодро, волно равнината. Н. Ракитин, ППВ, 7.

2. С гл. съм, изглеждам, ставам и под. в 3 л. ед. а) Обикн. при лич. местоим. в дат. Означава, че някой се чувства неограничен, свободен, независим. — Волно и свободно ще бъде всекиму в нашето деспотство и не ще има ни отроци-ратаи, ни парици-орачи и сеячи, ни роби и робини за господарева челяд и людска неволя. Ст. Загорчинов, ДП, 465-466. б) Означава, че някъде има свобода, че няма притеснения, ограничения. Беше хубаво, волно, свежо. Миришеше на младост, както казва Любен Каравелов. Ив. Вазов, Съч. XV, 78. Вий, значи, българин? … Мерси… / сега у вас е друго, волно… / У нас — война, ни миг покой. О. Орлинов, П, 67. Правих си къща, ала не бе на волно, та ми излезе скъпа. Н. Геров, РБЯ I, 147.

3. Остар. Доброволно. Но младежите тъй си са те. Хвърлят ся волно в устата на вълка. К. Величков и др., ЛБ (превод), 35. На бедствията чашата горчива / до устните си волно аз допрях. К. Величков, ПССъч II, 114.

4. Остар. Воен. Свободно (команда).

◇ Волно или (и) неволно. Обикн. вмет. Без значение, независимо дали съзнателно, с участие на волята или (и) несъзнателно, без да искам, случайно. На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха волно или неволно, че е от село. Елин Пелин, Съч. I, 200. Венчев във всичко изхожда от себе си, от своето необуздано честолюбие. И е готов да прегази всичко друго, може да стигне волно или неволно и до предателство. Д. Талев, ГЧ, 160.

ВОЛНОДУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. Който има качества на волнодумец. Освен тези, що нямат талант да търпят, освен няколко хиляди волнодумни изгнаници, всеки раб божий с християнско смирение ще ни отговори: „не, днес си добре живеем с турците“. Хр. Ботев, Съч., 1929, 120. — Па те зеха войник и сега слугуваш тук на някой си поручик, нали? — додаде волнодумният войник със закривената шапка. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 377.

ВОЛНОДУ`МЕЦ, мн. -мци, м. Книж. Човек, който мисли самостоятелно и не признава догми и авторитети или който казва открито и без ограничения това, което мисли; волномисленик. — За голяма свобода и за либерални начала дип да не говорим — забележи полушеговито един от групата, който се смяташе за някакъв волнодумец и минуваше за един вид правителствен опозиционер. Т. Влайков, Съч. III, 55. Златоуст и Лойола, Лютер и Калвин онемяха пред „волнодумците“ на XVIII-ий и мислителите на XIX-ий век. Хр. Ботев, Съч., 1929, 134. Някога Кондарев беше се вслушвал с възторг в думите на своя учител, „пропити със свята злоба и дързост“, в парадоксите и метафорите на тоя провинциален естет, идеалист и волнодумец. Ем. Станев, ИК I-II, 55. В ония години прозвището „социалист“ е било много привлекателно за напредничавите интелигенти. За „редовните хора“ обаче „социалист“ не е бил само привърженик на движението, но и всеки свободомислящ, всеки волнодумец. Ив. Богданов, СП, 178. Ако ли пък някой по-отворен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета, грабват го тоя волнодумец, затварят го в обора, дето прибират селския бик. Т. Влайков, Съч. III, 145.

ВОЛНОДУ`МИЕ, мн. няма, ср. Книж. Волнодумство; свободомислие. — Волнодумие няма да позволим — викаше попът, пребледнял от яд, — който не желае да се вразуми, ето му пътя! На добър му час! К. Калчев, ЖП, 14. Наистина, всичко у Каравелова бе ново и прелъстително за непорочната още румелийска интелигенция: .., неговата живост на темперамента, волнодумието му. С. Радев, ССБ I, 477.

ВОЛНОДУ`МСТВО, мн. -а, ср. Книж. Качество или проява на волнодумец; волнодумие, свободомислие. Достатъчно е било да заподозре той някого от своите полуубити раи или заимодавци във волнодумство и негодувание, .., и тоя последният е пропаднал. З. Стоянов, ЗБВ III, 205-206. Ала по един явно доловим начин им дава да разберат, че туй е зарад тяхното волнодумство. Т. Влайков, Съч. III, 191. И ако вие си позволявате да проявявате противозаконно волнодумство… не ме правете поне съучастник в престъплението си! П. Славински, ПЩ, 75. И сам се учудих на своето волнодумство. Думите сами излизаха от устата ми. С. Таджер, ПМ, 163-164. Но бързо си изгърмял барута Манол Пиронков. И обществената му дейност, и стиховете му, и анархистичните му волнодумства, .. — всичко се изпарило. М. Кюркчиев, ВВ, 86. Школската дисциплина не допуща никакви волнодумства. Знан., 1875, бр. 22-23, 352.

ВОЛНОДУ`МСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Проявявам волнодумство, постъпвам като волнодумец.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВОЛНОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. За птица — който лети волно, свободно, невъзпиран, неограничаван от нищо. Дружината неочаквано осъмна / в съседство с волнокрилите орли. Хр. Смирненски, Съч. I, 65. Волнокрили чайки. • Обр. Какви са тия песни волнокрили, / пробудили могъщи, скрити сили / в един двубой неравен и велик! К. Зидаров, СП, 69.

ВОЛНОМИ`СЛЕНИК, мн. -ци, м. Рядко. Свободомислещ човек; волнодумец. На развитието на Ботйовата поезия, както и на социалната му мисъл, са влияли изключително разни руски волномисленици. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 189.

ВОЛНОМИ`СЛИЕ ср. Остар. Свободомислие, волнодумство; волнодумие. С това вратоломно движение рускинята от полумонахинския, полухаремския бит на теремите изведнаж стигна и замина западната жена — по волномислие и романтинески дух… Ив. Вазов, Съч. XVI, 16. Даже и най-просвещените, най-разумните и доволно често осъждаемите за своето волномислие французе, стоят в това отношение на еднаква степен със суеверните азиатци и с бедуинете, защото почти секи французски солдатин носи амаллия против смъртта и против другите разнообразни опасности. Знан., 1875, бр. 6, 87.

ВОЛНОНАЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се наема, назначава за извършване на някаква временна, непостоянна работа, без задължителен срок. Волнонаемните работници по поддържане на линиите вършат една от най-тежките работи и затова имат най-много нужда да получават по-добра заплата. Г. Георгиев, Избр. пр, 221.

2. Цивилно лице, което е на работа във военно ведомство. В поделението работят над петдесет волнонаемни служители. △ Волнонаемните служители от военното издателство се включиха активно в изпълнението на плана.

◇ Волнонаемен учител. Остар. Нередовен учител, назначен временно, обикн. за една година. Всеки ден той се спускал от върховете и всяка вечер изкачвал баирите като ученик в Райковската гимназия. После сам станал волнонаемен учител из селата на околията. Н. Стефанова, РП, 128.

ВО`ЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Пълна свобода, неограниченост, безгрижие. Беше съвсем сама сред голямата планина и чувството на волност я упойваше: можеше да отиде, където си иска, да върши, каквото иска! Д. Мантов, ХК, 7. Но де е сега тая волност, де са игрите, гонениците, скоковете; де са некогашните другари? Ст. Дичев, ЗС I, 89. Той обикна полето и планината, обикна волността, обикна овцете и кучетата. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 5, 217. Костадин й се струваше като някакъв юнак от приказките — от него лъхаше волност и сила. Ем. Станев, ИК I—II, 165.

2. Прекалено свободна, непозволена или неприлична постъпка, която е нарушение на установения, общоприетия ред. Султана държеше юздите на всички, не позволяваше никаква волност. Д. Талев, ПК, 457. Жените нямаха право да развяват поли из сокаците сами — турчинът добре наказваше такава волност. Д. Немиров, Б, 85. Вместо те [жените] да вземат страна на пострадалата от мъжки волности жена, бързат да се нахвърлят отгоре й, да я отстранят от средата си. Ст. Чилингиров, Рк, 58. Обикновено Стою така постъпваше: най-напред любезен и ако успее да си вземе парите, оставаше си пак любезен; а ако разбере, че длъжникът няма пари, той ставаше строг, псуваше и си позволяваше всякакви волности. Ц. Церковски, Съч. III, 210. Той не понасяше лъжата. Беше готов да прощава разни детски палавости и дребни волности, но само не и лъжата. СбЦгМГ, 138.

3. Само ед. Остар. Независимост, свобода. Заразпитваха какво има по широкия свят. — Какво има ли? — рече той развълнувано, .. — Ами че всичко има!… Добили са си хората волността! Ст. Дичев, ЗС II, 193. Този мустакат войвода знае пътеката, пътеката на борбата и устремлението към всеобщата волност, а не към личното добруване. П. Манов, КД, 109. За нашето отечество и слава, за нашата свобода и държава, / да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността. СбДЧ, 183. Ний йоще не умееме да мрем / за родината си, за волността си. Ив. Вазов, БМ II, 151.

◇ Поетическа волност. Литер. Отклонение от някои общоприети езикови и правописни норми, позволено в поезията заради нуждите на стиха.

ВОЛНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Вълнувам. Много династически вестници са запретени, зашото волнуват народа и сеят революция. С, 1872, бр. 47, 374. волнувам се страд.

ВОЛНУ`ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Вълнувам се. Когато писмото било вече готово и запечатано, то кир Пано го турил в джеба си и навел главата си — на сърцето му са волнувале различни страсти. Л. Каравелов, Съч. IV, 242-243. На запад черквата се волнуваше от постоянното движение на варварските народи. ПСп, 1873, кн. 7-8, 53. Когато българският народ захвана да са волнува против комисията и да я пита защо и за какво е запрена „Македония“, то комисията се обеща да разгледа това дело. С, 1872, бр. 39, 308.

ВОЛОБЕ`РЩИНА, мн. няма, ж. Истор. През средните векове — данък върху едрия рогат добитък, плащан в натура. — Ами катепанът, дето стои в Диампол, тъй да ви повиди, да ви погали, пак да попита плащате ли на царството димнината и волоберщината, а на църквата отделяте ли десятъка? Ст. Загорчинов, ДП, 79.

ВО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Волски. Во волов рог да се скриет чоек и пак смъртта ке го найде. Нар. прик., СбНУ IV, 203.

◇ Волов запор. Диал. Денят, в който някога говедарите затваряли добитъка, за да събират възнаграждението си от стопаните; празник Власовден (Н. Геров, РБЯ).

ВОЛОВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който пасе волове, който се грижи за волове. Воловари, пъдари и случайни работници по къра се прибираха по това време на сянка край кладенци и извори. Г. Караславов, С, 39. Пастири със стадата си, воловари, орачи бяха наизлезли в полето. К. Ламбрев, СП, 325. Двама воловаре отишли да си пасат воловете. Д. Манчев, БЕ II, 25.

ВОЛОВА`РИН, мн. волова`ри, м. Остар. и диал. Воловар. — Тодоро, Тодорке, / .. / в село кого любиш, / дали воловарин, / или говедарин? Нар. пес., СбНУ XXV, 44.

ВОЛОВА`РИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Голям огън.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВОЛОВА`РКА ж. Жена воловар. Отгоре, откъм пожънатите ниви, слизат четири крави. Кара ги млада воловарка. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 73.

ВОЛОВА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Постройка, обор за волове. Средствата бяха предвидени за построяване и обзавеждане на воловарници, краварници, телчарници. ВН, 1964, бр. 4110, 4.

ВОЛОВА`РНИЦА ж. Диал. Воловарник.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВОЛОВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до воловар. Тази сутрин Николай, най-малкото воловарче от въбелските малчугани, .., дойде пръв при Каменната чешма, дето беше сборището на неговата воловарска дружина. Г. Русафов, ИТБД, 247.

ВОЛОВА`РСТВО, мн. няма, ср. Поминък, занятие на воловар.

ВОЛОВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от воловар; малък, млад воловар. Идеха вечер и младите воловарчета да поят сиви волове и да закачат мили девойки. Ив. Вазов, Съч. IX, 191. Ранобудни воловарчета надничаха любопитно от високия бряг, зад който .. бяха напъдили добитъка си. Г. Караславов, ОХ IV, 149. По сянката ние, воловарчетата, познавахме кога е дошло време да изкарваме добитъка на паша. К. Калчев, ПИЖ, 68. По-надолу по склона пасеше добитък — крави и волове — и оттам достигаха кресливите гласове на воловарчетата, които рано-рано почнаха да играят на „чилик“. М. Марчевски, ГБ, 270.

ВОЛО`ВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Вол. — Дали си азе не работя по тия ниви като воловец? Й. Вълчев, РЗ, 21.

ВОЛО`ВИНА ж. Остар. Волска кожа. Събираха еще волска козина и конски косми, .., които правяха коври (килимчета), купуваха воловината, които правяха седла и столове. П. Р. Славейков, СК, 44.

ВОЛОВО`ДЕН, мн. няма, м. Диал. Воловодец; воловодиче.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВОЛОВО`ДЕЦ, мн. няма, м. Род паразитни, безхлорофилни растения, които се развиват върху корените на други растения, имат крехко и сочно стъбло и люсповидни листа; синя китка. Orobanche.

ВОЛОВО`ДИЧЕ, мн. няма, ср. Диал. Воловодец; воловоден.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВОЛО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Волски. Ние бяхме вече в равнината. Далечко напред, по шосето се виждаше да се движи в същата посока един малък керван от воловски кола с литри, които кретаха полека напред. Н. Попфилипов, РЛ, 129. Тии [германците] не са имали друго облекло, освен медвешки или воловски кожи. Г. Йошев, КВИ (превод), 115-116. Турските злодейства са в състояние да накарат и хромите да са защищават, а българският народ има пълно право да каже, че неговите страдания са воловски. СбПер. п, 178.

◇ Воловско търпение. Остар. и диал. Волско търпение. Кой ни е крив, когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. Хр. Ботев, Съч., 1929, 335.

ВОЛОНТЕ`Р м. Остар. Волентир. Да играе на крикет, .., да фектува и в последньото време да ходи на учение при волонтерете — ето ви главните занятия, които интересуват най-много ингелизете. Знан., 1875, бр. 5,74.

— Други форми: волонти`р и волинти`р.

ВОЛОНТЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Волентирски.

— Други форми: волонти`рски и волинти`рски.

ВОЛОНТИ`Р м. Остар. Волентир. Един богат русенец .. са обещал да въоръжи на своя сметка 8 000 волонтири. Хр. Ботев, Съч., 1929, 8. Линколн влезе като воггник в полка на волонтирите в Нюсалем. И. Груев, СП (превод), 179.

— Други форми: волонте`р и волинти`р.

ВОЛОНТИ`РСКИр -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Волентирски. В Руско-турската война 1828-1829 година той участвува отново като доброволец. Става началник на своя „волонтирски“ отряд и получава капитански чин. Г. Дръндаров, ВЗ, 23.

— Други форми: волонте`рски и волинти`рски.

ВОЛОО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който има големи спокойни очи (епитет на богинята Хера). Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга: / „Херо почитана и волоока! Ти утре ще видиш, / ако поискаш, как Зевс всепобеден без милост погубва / цялата силна войска на аргийците копиеборци“. Ал. Милев и др., И (превод), 209.

ВО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вол или на вол. На кръглия пруст, под сянката на чардак от опнати сухи волски кожи, имаше сложена ниска трапеза. Ст. Загорчинов, ЛСС, 156. На изгнилите колове стърчеха счупени грънци, биволски рога, волски черепи. К. Петканов, СВ, 38. Двугърли свирки от волски рог съскаха като настръхнали змии. Н. Райнов, ВДБ, 62. Стените на стаята бяха голи, само над миндера беше забит един гвоздей, на който беше окачен камшик от волска жила. Д. Талев, СК, 32.

2. Който се състои от волове. Керван от седемнадесет коли, следван от овчи и волски стада, бавно си пробиваше път през равната добруджанска степ. А. Гуляшки, СВ, 5. Зад волските чифтове крачеха едри настръхнали орачи. С. Северняк, ОНК, 154. А там, в бедните балкански селца, припечени на южното слънце, като лениви волски чарди скачат децата им. Л. Стоянов, X, 91. Волски впряг.

3. За кола, каруца и под. — който е предназначен да бъде теглен от волове, крави или биволи. По улицата скърцаха бавно волски коли, натоварени с грозде. Д. Димов, Т, 13. По-късно се полакоми и за волска жетварка, но го убедиха, че му е малко имотът за тая машина, и той със свито сърце .., се отказа от нея. Ил. Волен, МДС, 220.

4. Който е направен от кожа на вол. Когато песните прекъснаха, започнаха надбягвания с коне, .., борба на тантурести отроци-планинци .. с гърци-рибари, сухи и жилави като волски ремък. Ст. Загорчинов, ДП, 29.

◇ Волска опашка. Диал. Лопен.

Волски език¹. Многогодишно папратово растение с дълги (15-40 см) езиковидни тъмнозолони кожести листа, което вирее във влажни сенчести гори предимно в планините; еленов език. Scolopendrium vulgare.

Волско око. Диал. Жълта лайкучка.

Волско цвете. Диал. Синчец, метличина.

Волски език². Разг. В миналото — голяма банкнота, обикн. на стойност хиляда лева. — Колко [пари] ще трябват? — попитах ги. — Ами, ще трябват по 20 волски езици на човек .. Заложих аз къщата си, изтеглих от банката двайсет хилядарки и заминах за Балчик. А. Каралийчев, НЗ, 184. Задоми се, взе си булка със зестра и то каква зестра! Триста хиляди волски езици малко ли са? П. Велков, СДН, 385.

> Волско търпение. Разг. Голямо, безропотно търпение.

ВО`ЛСКИ нареч. Като вол, подобно на вол. В тоя божи рай човекът не може да живее охолно, пак е сиромах, пак работи волски, а трудът му не може да го извади из дълбокото блато, в което потъва все по-дълбоко… Хр. Максимов, СбЗР, 7. А министрите в такива едни страни, които волски гледат на сичко, .., те не са министри, но пазванти. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 42.

ВО`ЛТ¹, во`лтът, во`лта, мн. во`лтове, след. числ. во`лта, м. Физ. Единица за измерване на електрическо напрежение, електродвижеща сила или разлика между електрически потенциали.

— От ит. собств.

ВО`ЛТ², во`лтът, во`лта, мн. во`лти и во`лтове, след числ. во`лта, м. Спец. 1. Остро обръщане, остър завой на кон при езда, в манеж или на птица при летене. За да не замръзнат конете, час по час правеха лудешки волти наоколо. Й. Йовков, Ж 1945, 65. В мисълта на момчето изплува любимият Банишора и дните и вечерите, които двамата с Тузара са прекарвали на таванчето да отглеждат гълъбите, да ги милват с очи и с ръце, .., да им подсвирват, да следят волтите и премятанията им във въздуха… Б. Болгар, Б, 371. След малко обаче „Албатрос“ [самолетът] пак се сътресе, направи волт като дива птица, зафуча наново и изведнъж полетяха върху пилота и наблюдателя части от перките му… А. Страшимиров, УШ, 22.

2. При фехтовка — бързо, внезапно движение, направено с цел да се избегне удар.

— Фр. volte.

ВОЛТА`Ж, мн. няма, м. Електр. Електрическо напрежение, измерено във волтове.

— Фр. voltage.

ВОЛТА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Електр. Прил. от волтаж. Волтажен разпределител.

ВОЛТАМЕ`ТЬР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване силата на постоянен ток и количеството протекло електричество по неговото химическо въздействие; кулонометър.

ВОЛТАМПЕР м. Физ. Единица за измерване на електрическа привидна мощност при променлив ток.

ВОЛТЕРИА`НЕЦ, мн. -нци, м. 1. Последовател на Волтер (френски философ, енциклопедист и историк от епохата на Просвещението); привърженик на волтерианството.

2. Свободомислещ човек. Силна и разпалена ставаше препирнята, защото, при всичката кръвожадност на волтерианците, елинистите не отстъпиха ни йота. Ив. Вазов, Съч. VIII, 38.

ВОЛТЕРИА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до волтерианец и до волтерианство. Волтериански мироглед. Волтериански възгледи.

ВОЛТЕРИА`НСТВО, мн. няма, ср. Философски, идейно-политически и религиозни възгледи в края на XVIII и началото на XIX в., свързани с философията на Волтер.

ВОЛТЕ`РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Волтер или е присъщ на Волтер. Волтеровско кресло.

ВОЛТИЖИРО`ВКА ж. Спец. 1. Гимнастически упражнения върху галопиращ кон (в цирка или като самостоятелен вид конен спорт).

2. В цирка — прелитане, прехвърляне на гимнастик от един трапец върху друг или изпълнение на акробатически упражнения, при които един от акробатите се изхвърля във въздуха и отново се връща върху ръцете или раменете на партньора си.

— От фр. voltiger ’хвърча, летя’.

ВОЛТИЖО`Р м. Спец. 1. Изкусен ездач, който изпълнява гимнастически упражнения върху галопиращ кон.

2. В цирка — акробат, който изпълнява упражненията върху най-високата точка на акробатическата колона.

— От фр. voltigeur.

ВО`ЛТМЕР м. Физ. Волтметър. За правилното поддържане на акумулаторите е необходим акумулаторен волтмер. Ст. Михайлов и др., ГМ, 358. В апарата .. са включени токоизправителна лампа, волтмер за измерване напрежението на тока, система от ключове за превключване на различни токови напрежения. ВН, 1955, бр. 182, 2.

ВОЛТМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от волтметър. Волтметрична бобина.

ВОЛТМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Уред за измерване на напрежението между две точки на електрическа верига; волтмер. Волтметър за високо напрежение. Електродинамичен волтметър. Живачен волтметър. Индукционен волтметър. Лампов волтметър.

ВО`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. В съчет.: Волтова дъга. Физ. Електрическа дъга. Волтов стълб. Физ. Първоначална форма на галваничната батерия, която се състои от последователно свързани галванични елементи (изобретение на Ал. Волта).

ВОЛТОСКО`П м. Спец. Комбиниран уред от волтметър и осцилоскоп.

ВОЛУМОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Волюметър. За да може да се следи и контролира работата на вентилаторните уредби, те трябва да са снабдени с волумометър за измерване на количеството на преминаващия въздух. Хр. Марков и др., ТБ, 147.

— От фр. volume ’обем’ + -метър.

ВОЛУНТА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се извършва по собствена воля и желание; доброволен.

— От лат. voluntarius.

ВОЛУНТАРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -няма, м. 1. Филос. Идеалистическо течение във философията, което отрича обективните закони в природата и обществото и разглежда волята като основа на цялата действителност, на всичко съществуващо.

2. Псих. Идеалистическо учение, което придава на волевите процеси основно значение в психическия живот на човека.

— От нем. Voluntarismus или от фр. voluntarisme.

ВОЛУНТАРИ`СТ м. Филос. Привърженик, последовател на волунтаризма.

— Нем. Voluntarist или от фр. voluntariste.

ВОЛУНТАРИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се отнася до волунтарист и до волунтаризъм. Волунтаристична концепция. Волунтаристични постулати.

ВОЛУ`ТА ж. Архит. Спираловидно скулптурно украшение, обикн. на йонийски капител.

— Лат. voluta през рус. волюта.

ВО`ЛФРАМ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент XV — много твърд и тежък метал със светлосив цвят, най-труднотопим от всички метали, употребяван за производство на сплави, направа на жички за електрически крушки, в радиоелектрониката и др. Стоманата и чугунът .. са сплави на желязото с въглерода и други метали — хром, никел, волфрам, кобалт и др. Физ. IX кл, 1958, 74.

— Нем. Wolfram.

ВОЛФРАМА`ТИ мнед. (рядко) волфрама`т м. Хим. Соли на волфрамовата киселина.

◇ Природни волфрамати. Спец. Група минерали, соли на волфрамовата киселина, най-разпространени от които са волфрамитът и шеелитът.

ВОЛФРАМИ`Т м. Спец. Кафявочерен минерал, основна руда за добиване на волфрам; волфрамова руда. Много от тези минерали (каситерит, волфрамит, молибденит и др.) са важни руди. Геол. VIII кл, 8.

ВОЛФРА`МОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от волфрам За източник на електроните служи волфрамовата нишка .., която се нагрява с ток от батерия. Д. Лазаров, ОЛЕП, 35. Към устойчивите багрилни вещества спадат кобалтовите, .. и волфрамовите съединения. В. Пеев, МК, 123. Волфрамова руда. Волфрамова стомана. Волфрамови лампи.

ВО`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вол. — Две волчета имахме, от наш домазлък бяха, младички, хубави като гълъби. Й. Йовков, ВАХ, 104. Момчето скочило, впрегнало отново своите волчета, изорало последната леха. А. Каралийчев, МО, 10. След малко недалече от тях спря кола, в която бяха впрегнати мършави слаби волчета. П. Спасов, ХлХ, 44.

ВОЛШЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Вълшебен. Насреща на гърците излезли множество лъвове и вълци; те сичките били хора, преобърнати чрез волшебната сила на Цирцея в отвратителни чудовища. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 98. То премести няколко души от нашите по-главни деятели из кръчмите в полицията, из редакциите в пушкарията и из един град в други и сякаш чегато с волшебен жезал махна и унищожи освобождението на българския народ! Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 5, 154.

ВОЛШЕ`БНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Вълшебник. Секий месец редовно ту този, ту онзи от събратията му го клеветяха пред съдовището на инквизицията като съзаклетник, нечестив или като волшебник. Н. Михайловски, ПА (превод), 2.

ВОЛШЕ`БНИЦА ж. Остар. Книж. Вълшебница. Волшебницата са обещала да приготви подмладителния сок. Н. Михайловски, ОИ (превод), 66. Когато конят на царя им стъпваше във водата [на реката], една страннообразна и дрипава жена, която приличаше на волшебница, впусна ся напреде му. Г. Кръстевич, ИБ, 400.

ВОЛШЕ`БСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Вълшебство. Волшебството на Цирцея направило тези хора по-хубави, отколкото бяха по-напред. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 99-100.

ВОЛЮ`М м. Остар. Голяма книга, том.

— Фр. volume. — Друга форма: волу`м.

ВОЛЮМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред за определяне, измерване обема на течности, газове и твърди тела; волумометър.

— Фр. volumètre.

ВОЛЮМИНОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред за определяне на обема и относителното тегло на тела, които не могат да се потопяват във вода.

— От фр. voluménomètre.

ВО`ЛЮ-НЕВО`ЛЮ, нареч. Книж. Обикн. вмет. Въпреки нежеланието, независимо от волята; щеш не щеш. — Те до един ще влязат в колектива. Навън ще останат само най-едрите земевладелци, но и те, лишени от наемна работна ръка, волю-неволю, ще се примирят и ще дойдат при вас. А. Гуляшки, Л, 468. Когато дойде пролетта, те отново ще те изпреварят, ще те оставят с пръст в устата и ти, волю-неволю, ще чакаш. Ст. Марков, ДБ, 362. Ще трябва — волею-неволею — да търпи съветите на тоя .. опекун, да слуша неговите уки и поуки. М. Кремен, РЯ, 418. Оня на свой ред притисна, Асенчо и той се принуди — волею-неволею — да сподели съдържанието на „епопеята“ и с него. Г. Русафов, ИТБД, 240-241.

ВО`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Желая, искам някого или нещо. — Я, колко за мене, казвам ти, че по бих волил да срещнем мечка у гората, отколкото твоя поп низ път. М. Георгиев, Избр. разк., 147. — Та що е твоят любовник / пред мене и пред властта ми? / Пред тебе, аго, нищо е, / но за мен, знаш ли, всичко е: воля аз него, та него… П. Р. Славейков, Избр. пр I, 339. Един ми е, брате, ясен месец на небето — / една бе ми свато-Джуровата черка у село, / .. / Бог я даде да я гледаш и от душа да я волиш. Елин Пелин, Съч. V, 107-108. Бальо си Вела залибил, / либил я Бальо, волил я, / токмо ми девет години. Нар. пес., СбНУ XXV, 33. воля се страд. и взаим. — Мутен Искар между нас се вие. / Въз баиро он че се отбие, / ако двама, Яно, го помолим, / ако двама от сърце се волим. Елин Пелин, Съч. V, 121.

ВО`ЛЯ, мн. (рядко) -и, ж. 1. Една от основните психически способности на човека съзнателно да управлява, да регулира поведението си, да насочва действията и постъпките си в съответствие с предварително поставена цел. Твърде често навикът е много по-силен и от волята, и от разума. Л. Каравелов, Съч. II, 17. Той диреше смъртта, но инстинктът на самосъхранението, по-силен от всяка воля в тоя момент, го спаси. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164. Повече по навик, отколкото с усилие на волята си, Марин забърза към стадото си, прибра го на зрвет, сам се подслони под едни скали. Й. Йовков, СЛ, 115. Затворникът поиска да избегне погледа, но нямаше сили да извие главата си. Сивопепелявите очи на директора парализираха волята му. Кл. Цачев, ГЗ, 144. // Силна проява на тази способност като индивидуално човешко качество, духовна, нравствена сила като подтик за извършване на някакво действие, за постигане на някаква цел, обикн. свързано с преодоляване на пречки и трудности. Моят син .. прояви в тая история воля и храброст, но все ми се струва, че това е нищо в сравнение с подвига на тая мъничка Юлия!… П. Вежинов, СО, 174. Той дремеше в някой кът, без воля да се повдигне, прикован за земята от невярна сила. Г. Караславов, Избр. съч. I, 90. И той фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / на волята рожба, на бдението плод. Ив. Вазов, Съч. I, 188.

2. Желание, предпочитание. Не можеше да забележи човек по нейното спокойно и бяло лице, .., че тя е нещастна в това съпружество, станало не по нейна воля. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 21. Не можел селянинът да напусне по своя воля господаря си, селото, земята, която обработва. Д. Талев, ПК, 206. Човек се ражда, без да желае това, и умира против волята си, но когато е далеч от родината, той умира с отворени очи. М. Марчевски, ОТ, 14. — Скитник станах по моя воля и не честта си изгубих, а сърцето си, когато се върнах тука. Р. Стоянов, М, 31. — Е, щом искаш спомен от майка си, нека е волята ти. Кр. Григоров, ПЧ, 157. Всеки [от болярите] си имаше нещо на ум, всеки вярваше, че народната воля — в друго време тъй пренебрегвана и потъпквана от самия него — тоя път ще проговори в негова полза. А. Дончев, СВС, 631. // Желание, което е изказано като заповед, което има силата да определя, да насочва поведението, постъпките на другите. — Викай го да дойде тука, извикал дядо Либен, и баба Либеница отишла да изпълни волята на своя деспот. Л. Каравелов, Съч. II, 42. — Хайде сега остави ме! — каза Ройдю ядосан. — Иди навън, остави ме! Ройдювица знаеше, че не може да се отива срещу волята му, и излезе. Й. Йовков, ЖС, 147. Който развърже възела, той ще бъде владетел на Азия. Такава е волята на боговете. А. Каралийчев, ПГ, 82. Един е бог на висши небеса, / над волите е волята му свята. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 164 • Обр. Със съгл. опред. Докторът и Врачевски потвърдиха също, че някаква тайнствена воля се намесва в случайностите на тоя обичай. Ив. Вазов, Съч. XII, 43. Коя злокобна воля бе осъдила и нас, и хиляди още като нас, на тая пъклена участ?… К. Константинов, ПНП, 13. Висша сила у мъдреца, / висша воля във света, / вечен демон на певеца — / туй е мисълта. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 157.

3. С предл. за или със следв. изр. със съюз да. Силен стремеж, желание за извършване на нещо, за постигане на някаква цел. Най-ярко изразява волята на емиграцията за борба и противодействие Иван Драсов. Ив. Унджиев, ВЛ, 333. Човек би трябвало да има в себе си нещо от този Толстоев герой — поне същата жилава неизтребима воля за живот — и тогава сигурно би съумял да приспособи света към себе си. Ем. Манов, БГ, 37. Мечтите убиваха волята му за работа. Елин Пелин, Съч. III, 70. То [детето] вече бе живо в нея, то й пращаше глухи, сладки сигнали с крачетата си, изявяваше волята си да живее. В. Андреев, ПР, 46. В отделни случаи нашите футболисти са извоювали ценни победи, но само благодарение на извънредно висок дух, на силна воля за победа. П. Стефанов, Ф, 20.

4. Остар. Обикн. с предл. на. Свобода. — Великий Асене, твоето велико сърце стори тогава повече нещо: то пожали хилядите мои поробени войници и ги отпусна на воля. Ив. Вазов, Съч. XX, 39. — Моят цар не е във война с тебе, Умуре, та да ме държиш в позорен плен — изрече той с тих, но твърд глас. — Повели` да ми върнат коня и оръжието и с чест да ме отпуснат на воля. Ст. Загорчинов, ДП, 309. Блазе му, който умее, / за чест и воля да мъсти. Хр. Ботев, Съч., 1929, 31-32. Ями отворете / тъмната тъмница! / .. / Воля вий ми дайте, / щастие ми не тряба! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 159.

5. Остар. Обикн. в съчет. с давам, вземам, искам и под. Позволение, разрешение, съгласие. След битката при Марица Амурат се разяри на Шишмана и даде воля на своите да плячкосват и свирепствуват из българската земя. Ем. Станев, А, 195. Подир много молби бяха изпросили от Марина воля да влизат при болния. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. — Г-н съдия! Дай ми воля да кажа и аз една дума. Й. Йовков, ПГ, 67. Той беше ме и друг път уговарял, когато отварях частно училище в Търново, да ида да искам воля от Неофита. П. Р. Славейков, БП I, XVII. — Жени се, Петре!… Воля от мен — жени се и вземи си друга .. Мъчиш се ти, клетнико .. а това ми тежи. Какво си крив ти? Ц. Церковски, Съч. III, 101.

◇ <В знак> на добра воля. Разг. Като израз на доброжелателство, благосклонност. Вчера в Рим е пристигнала българска мисия на добра воля. △ Всичко това се върши в знак на добра воля спрямо новия президент. △ Акт на добра воля.

Воля ми (ти, му, й) е. Разг. 1. За подчертаване, че някой има право да извърши нещо, че това зависи само от неговото желание. — Най-после, тъй искал Човекът, тъй го направил, воля му е… Й. Йовков, ВАХ, 27. — Моят мъж здравето ми взема, .. — Бил те — бил, мъж ти е, воля му е. Ако ще, ще те бие, ако ще, ще те гали. Елин Пелин, Съч. II, 147-148. Ако ти, болярино, искаш да дойдеш с нас, воля ти е, ако ти се стяга душата, свободен си да си вървиш. Ст. Загорчинов, ДП, 107. 2. Искам, желая. — Само аз зная кога и срещу кого ще изтегля меча си .. Дето ми е воля и сгода, там ще ударя. Ст. Загорчинов, ДП, 352-353. Живота ме грабна във вихъра си бесен, / и с мен си играе както му е воля. Хр. Белчев, Избр. съч., 40.

Вървя по волята на някого. Разг. Постъпвам според желанията на някого, изпълнявам всичките му съвети и заповеди. Дядо Хаджия обичаше дяда Славча, защото дядо Славчо беше набожен като него, защото беше сладкодумен и сложен — вървеше му по волята и на всичко му климаше с глава. Т. Влайков, РП I, 98. — Нашият пророк Мохамед обещава райска наслада за ония, които вървят по волята му. А. Каралийчев, ПГ, 107.

Давам / дам воля на нещо. Разг. Преставам да ограничавам действията или постъпките си, позволявам нещо да се прояви с пълна сила, без задръжки и ограничения. Сърцето й, препълнено от горчивина и ранено от обида, заплака. Тя сложи глава на масата и даде воля на сърцето си. Елин Пелин, Съч. III, 44. Искат да го накажат, задето е дал воля на сърцето си, задето е залибил Пенка. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 242. Напоследък Султана започна да се заглежда в младия селянин и с други очи .. Като го гледаше, по тялото й пробягваха тръпки, но никога не помисли тя да даде воля на това зараждащо се чувство. Д. Талев, ЖС, 64.

Давам си / дам си воля. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Разг. Правя усилия, налагам си (да извърша, да направя нещо). Кунчо продължаваше да се усмихва сдържано, обземаше го яд, но си даваше воля да не издава нервността. В. Нешков, Н, 380. И като го гледаше, че свива цигара, прихващаше го за рамото и го молеше галено: — Остави тая отрова Кръстю! Нали видиш, че ти вреди! Остави я! Много ти се моля! Дай си малко воля! Г. Караславов, ОХ I, 388.

Добра воля. Желание, склонност, готовност да се извърши нещо полезно, благоприятно за някого. Не свършил никакво високо училище, .., той заместваше липсата от учителска подготовка с добра воля и трудолюбие. Ив. Вазов, Съч. X, 155. Собствеността на Борис върху фабриката зависеше от добрата воля на Малони. Д. Димов, Т, 526. При добра воля всичко може да се нареди.

До воля. Остар. До насита, до краен предел. Можехме от сутрин до вечер да говорим и ползувахме се до воля от тая свобода. К. Величков, ПССъч. I, 26. Славчо беше белимелец, това съвпадение даде кураж и право на пленителите му да наситят до воля зверската си мъстителност. Ив. Вазов, Съч. VII, 58. Сиромашия до шия, неволя до воля. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 115.

Зла воля. Склонност, желание да се вършат лоши неща, да се причинява зло на другите. Чингелов се зае с особено усърдие да съчинява протокола — и защото беше за такъв тържествен случай, и защото беше целият против злата воля и упоритост на Таки Брашнаров. Д. Талев, ПК, 64. При зла воля поводи могат да се намерят всякакви. П. Вежинов, ДМ, 28.

На воля. Свободно, без ограничения. Когато Самуил влизаше в седмата година, а Аарон навърши десетте, Никола и Рипсимия решиха да изпратят двете деца на село, да растат на воля и да се трудят. А. Дончев, СВС, 152. Няколко дена се скитах на воля, но и с тиха и сякаш безпричинна тъга в гърдите си. А. Гуляшки, ЗР, 276-277.

Налагам / наложа волята си някому. Принуждавам някого да върши това, което аз искам. Славов виждаше паяжината, която можеха да уплетат около него, но му беше обидно, че в тоя свещен кът дръзки хора се опитват да му налагат волята си. X. Русев, ПЗ, 121. Откак клубът бе изгорен и от деня, в който го арестуваха, нямаше никаква възможност да налага волята си… Ем. Станев, ИК III и IV, 439. За тях става все по-трудно да налагат волята си.

Не счупвам / счупя (не пречупвам / пречупя, не скършвам / скърша) волята на някого. Разг. Изпълнявам желанието на някого, не отказвам да правя това, което иска. За да не счупи волята на чичо Петър, тя даде съгласието си пак да отидат при доктора. П. Велков, СДН, 53. Покорна и тиха, научена от майка си да не пречупва никога бащина воля, Латинка се свиваше в ъгъла и думица не смееше да отрони. НК, 1958, бр. 4, 4.

Нямам своя воля. Разг. Нямам сила, право, възможност сам да решавам, сам да определям поведението, постъпките си. Лепо нямаше вече своя воля. Бойка бе магъосала сърцето му и то не можеше да живее без нея. Елин Пелин, Съч. I, 94. — Баща ми е сиромах, а сиромасите нямат своя воля, ако ние и да говориме противното. Л. Каравелов, Съч. VIII, 61. — Волиш ти него, та него! — / отвърна везир сърдито, / — Но своя воля ти нямаш. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 339.

По воля. Остар. Свободно, без ограничения; на воля. Реката в долината шурти, птичките хвъркат по воля и другарите му вървят по зазеленялото поле и пеят. Ив. Вазов, Съч. VI, 114. Чернило черно / орисници ми предвещаха. / И няма никога душа / криле по воля да размаха! П. К. Яворов, Съч. I, 51.

Последна воля. Предсмъртно желание; завещание.

С (по) божия<та> воля. Разг. За подчертаване, че нещо е станало или ще стане, както е наредил Бог. — Добър ден, господине учителю! — Я, каква среща! — спря се даскал Ботьо — .. — Такива неща за тебе чувам напоследък, отче Игнатие, а ето че с божия воля всичко се оправило! Ст. Дичев, ЗС I, 324. — После с божия воля пак ще потеглим, каза хладнокръвно возачът. Ив. Вазов, Съч. XII, 14.

Твоя (ваша) воля. Разг.; Воля ти (му, й, ви, им). Остар. Израз, с който се подчертава правото на някого да върши каквото иска и същевременно се изразява известно безразличие и пренебрежение към неговите действия. Кръстевица се съгласи. Най-сетне воля й, ако тя каже, че го иска, тогава и те няма да имат против тази женитба. Г. Караславов, ОХ I, 411. — Аз няма да дойда! — рече предизвикателно Македонски. — Твоя воля. Ст. Дичев, ЗС I, 569. — Няма да подпиша — повторно заяви Борис. — Ваша воля — спокойно отговори гъркът. Д. Димов, Т, 528.

ВОН¹, вонта`, мн. няма, ж. Остар. 1. Воня, смрад. Вон, задуха, дим из къщи, / дето стъпиш смет. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 9, 152.

2. Миризма. Конят щом го съгледа и подуши лошата вон на леша, подплашва се. Ил. Блъсков, ПБ I, 75.

ВОН², во`нът, во`на, мн. во`ни, м. Парична единица на Корейската народнодемократична република и на Южна Корея.

ВОН нареч. Остар. и диал. Вън. Един драм злато да подариш на едного сиромаха от твоите сродници, чини повече от сто драмове, подарени другому някому, който е вон от сродството. А. Гранитски, ПР (превод), 70. Не се знае защо се оттегли Симеон, без да се бие вон от Цариград на едно място, дето се зове Седмо поле. М, 1857, 95.

ВОНЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вонея.

ВО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. 1. Който има приятна миризма; благовонен. И не щеш да ме видиш ти, мале / кога бликнат ливадите пак. / .. / Нито аз ще се радовам лятос/ на вълнистите златни нивя, / на блатистата вонна фиалка, / на листнатите тамо дървя. Ив. Вазов, ИГП (превод), 81.

2. Който има неприятна миризма; вонещ (Ст. Младенов, БТР).

ВОНЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от воня.

ВОНЕ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Който вони, който има лоша, неприятна миризма; смрадлив, зловонен, вонящ. Ламбицата шумеше, блещукаше тъжно и пущаше нагоре един стълб вонещ дим. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 147. Хляб и извара или вонещо бито сирене — това е най-обикновеното негово едене и дома, и на оран. Т. Влайков, Съч. II, 91. На повърхността на водата се образувал един тлъст, вонещ, сив каймак, да ти се превърне стомаха, като го погледнеш. Ал. Константинов, БПр, 1853, кн. 5, 52. Тези последните [готите] са уплашиха от изгледа на дивите онези скотовъдци, .., облечени във вонещи кожи. Т. Шишманов, ИБН, 53. Аз не ща, мамо, кадъна — / кадъни душа мирише / на черно куче вонещо. Нар. пес., СбНУ XLVI, 243.

ВОНЕЩИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Вонещица (в 1, 2 и 3 знач.).

2. Прен. Руг. Мръсен, нечист мъж; вонтьо.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВОНЕ`ЩИЦА ж. 1. Черен бръмбар с удължено тяло, който живее в тъмни и влажни мазета и килери и отделя течност с неприятна миризма; къщна вонещица. Blaps mortisaga.

2. Черен бръмбар със заоблено тяло, който живее навсякъде по припечни тревисти места и планински пътеки; полска вонещица. Gnaptor spinimanus.

3. Само мн. Зоол. Разред сухоземни или водни насекоми, които отделят течност с неприятна миризма. Heteroptera. // Стесн. Отделно семейство от този разред, около осемдесет вида по-едри насекоми, които са предимно растителноядни. Pentatomidae.

4. Прен. Остар. Руг. Мръсна и мързелива жена; вонта. — Скоро да са махваш и да та не виждат очите ми, дърта вонещице, тази къща са начита бащина ми. Ил. Блъсков, ПБ I, 85. Ще люшна аз, ама не него, ами тебе ще люшна един, та ще видиш ти едно „давно“, гиди вонещице недна! Т. Влайков, Съч. II, 138. От такъва работа на чист въздух Еленка беше много по-здрава от много други вонещици господарки, които по вес ден киснат в къщи, без да посегнат някаква работа. КН, 82.

◇ Душа вонещиците да правя тамян. Диал. Ирон. Нищо не върша или върша безсмислени, невъзможни неща. — Що прави тая и тоя? — Нищо, така ся скита насам нататък. — А, а, а! Души вонещиците да прави темян. Ал. Дювернуа, СБЯ, 266.

ВОНЕ`Я, -е`еш, мин. св. воня`х, прич. мин. св. деят. воня`л, -а, -о, мн. воне`ли, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Издавам неприятна миризма; воня, смърдя. И наша маца / погледала, погледала и рекла: „Това месо вонее“. Л. Каравелов, Съч. I, 23-24. Как е мътно — като златно, / как пресладостно воней, / нашто блатце благодатно. Ив. Вазов, Съч. III, 189-190. Душата му вонее на бъчова. П. Р. Славейков, БП I, 155. Който бърка гюбрето, нему вонеят ръцете. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 338.

2. Само безл. Усеща се неприятна миризма; вони, смърди. Тук вонее на пърчовина като в кошара. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 19. „Тук нейде се е разсипало газ, вонее страшно“. Ив. Вазов, Съч. VII, 5.

ВО`НКА нареч. Диал. Вънка. Она не ме пуща вонка да излезам, в градини да влезам, китки да наберам, / китки да наберам, глава да наредам. Нар. пес., СбБрМ, 409.

ВО`НКАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Диал. Вънкашен. Не ся уповавай на вонкашните украшения, зачтото и барабанът ( .. ) со все что чини толкова глас и мятеж, полен е с вятр. А. Гранитски, ПР (превод), 56.

ВОНЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Който има лоша, неприятна миризма; вонещ, вонящ, смрадлив, зловонен. Гнездото на папуняка по време на мътенето е толкова замърсено .., че лесно се открива по неприятната воня. В това вонливо гнездо излюпените малки живеят около месец. Ст. Дончев, ПДН, 39. В живота не са тъй кални и вонливи улиците, както душите. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 29.

2. Който има особена, остра миризма. Той пиеше, разбираше от алкохол и сигурно щеше да открие тайната на вонливата течност с дъх на хвойна. С. Чернишев, ВМ, 103. Двамата побратими влязоха в една приземна кръчма и си поръчаха ока греяна цуйка с шекер .. Непривикнали, те пиеха вонливата ракия с мъка. С. Северняк, ОНК, 15.

ВО`НТА ж. Диал. Руг. Мръсна, мързелива или развалена, развратна жена; вонещица. — Момчето ми! — пищеше Лиловица, — аз си не давам сина за такава кисца и вонта!… Ив. Вазов, Съч. XXII, 138. — Не чухте ли баща й какво казваше? Срамотница!… — Тогава пада й се да яде бой, .. — Да я скъса макар, вонтата недна, — гълчеше друга. Ив. Вазов, Съч. VIII, 132. Оназ вонта я мързи да гледа, че лозе ще копае. БД V, 111.

ВО`НТЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Руг. Мръсен, вонлив мъж; вонещик. Работил е честно и любовно; / .. / Салт когато името му чуят! / „Вън ти, вонтьо, махай се оттука.“ П. Р. Славейков, ТК, 1884, бр. 39, 4.

ВОНЯ`, мн. (рядко) вони`, ж. Лоша, неприятна миризма; смрад, зловоние. От постоянната влага дрехите им бяха нагизнали, от тях идеше убийствена воня. Б. Стоянов, Б, 156. Наоколо се носеше воня от нечистотии и от развалени продукти. Ст. Чилингиров, ПЖ, 124. Въздухът в зимничното помещение беше пропит с дъх на мухъл и влага, отнякъде се носеше нетърпима воня и Евгени се потърси от погнуса. Д. Ангелов, ЖС, 514. Ние се озовахме пред една малка пещера, с кръгъл, мрачно тъмнеещ вход, отдето се носеше отвратителна воня на звяр. Ем. Станев, ЯГ, 76.

ВОНЯ`, -и`ш, мин. св. воня`х, прич. мин. св. деят. воня`л, -а, -о, мн. воне`ли, несв., непрех. 1. Издавам лоша, неприятна миризма; смърдя. Лешът на кравата и птичите трупове воняха и привличаха все нови и нови лешояди. М. Вълев, ПСС, 72. Навред беше затрупано с изостанал, позастарял вече зеленчук, който започваше да гние и вонеше. Ст. Марков, ДБ, 435. Ямурлукът замириса на мокра аба, все по-неприятно вонеше свинята. Ем. Станев, ИК III и IV, 333. Лицето му беше мъртвешки бледо, изострено, а тялото вонеше. П. Михайлов, ПЗ, 31. Спареният въздух .. вонеше на бензин, на масла и на вакса за обувки. Б. Райнов, ДВ, 201.

2. Само безл. Усеща се някаква лоша, неприятна миризма. В залата вонеше нетърпимо на мокри шинели, на ботуши, на вакса. П. Вежинов, НС, 81-82. Вътре вони като в обора на лош стопанин. Кр. Григоров, Р, 24. — У, тук вони на гнили круши! Д. Дебелянов, С, 1946,158.

◇ Не смърди, а вони. Разг. Все същото, без разлика.

Устата (душата, зъбите) ми вонят на мляко. Разг. Много съм млад, неопитен.

ВОНЯ`Щ, -а, -о, мн. вонещи. Прич. сег. деят. от воня като прил. Вонещ. От генералния директор на „Никотиана“ .. бе останал само един вонящ, разлагащ се от бактерии труп. Д. Димов, Т, 634. Арестът беше тясно циментово помещение — съвсем празно и голо, с купчина воняща слама в единия ъгъл. П. Вежинов, ДБ, 202.

ВООБРАЖЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Въображение. Като публицисти, ние ще да са запреме на минута на тая картина и ще да видиме до каква степен тя може да плаши не воображението на нашите мозъци, а здравия човешки смисъл. Хр. Ботев, Съч., 1929, 183. Най-сетне сънят затвори очите им и предаде Хубавенка на сладко воображение в сънища, проводени от боговете. И. Адженов, ВК (превод), 41.

— Рус. воображение.

ВООБРАЗЯ` СИ. Вж. вообразявам си.

ВООБРАЗЯ`ВАМ СИ, -аш си, несв.; вообразя` си, -и`ш си, мин. св. -и`х си, св., прех. Остар. Книж. Въобразявам си. Следователно вообрази си, че аз са намервам в Стамбол под дебелата сянка на падишаха. Хр. Ботев, Буд., 1873, бр. 2, 8. Трудно може да си вообрази человек той радушен надзор, то внимание към старата жена. С. Радулов, ГМП (превод), 16. Вообразете си, мили мои дечица, тази прискърбна сцена. П. Кисимов, ОА I (превод), 123.

ВООБЩЕ` нареч. Остар. Книж. Въобще. Пазете ся вообще от всяка игра, която може да ви произведе зло. С. Радулов, НД, 19. Писателите и вообще учените, мислим, че трябва да оставят себе си в пример на народа во всеко отношение. Съв., СбПер. п II, 76. Секо человеческо дело, колко и да е добро, не може да хареса вообще на сичките. БКн, 1859, май, кн. 2, ч. II, 316.

— Рус. вообще.

ВООДУШЕВЯ`. Вж. воодушевявам.

ВООДУШЕВЯ`ВАМ, -аш, несв.; воодушевя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Въодушевявам. Подир това, от чисто сърце умолявам серцеведцът Бога да воодушеви и нашия болгарски народ и да им просвети сърцата. 3. Княжески, ПРШ (превод), XI. воодушевявам се, воодушевя се страд.

ВООДУШЕВЯ`ВАМ СЕ несв.; воодушевя` се св., непрех. Остар. Книж. Въодушевявам се. Тии [българите от одеските училища], като гледат наставниците си, че радят за нихний народ, повече ся воодушевяват и с двойна сила ся захващат за отечествената си писменост. Н. Геров, НД, 3.

ВООРУЖА`. Вж. вооружавам.

ВООРУЖА`ВАМ, -аш, несв.; вооружа`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Въоръжавам. Вандалите отпърво държели доста добре, но после ся победили, .. Они вооружили тогази робите си .. и с тях наедно надвили готите. Г. Кръстевич, ИБ I, 92. Горе на стълбата намериха пременен богато и вооружен от пета до глава воин. Н. Бончев, ТБ (превод), 51. Жестокостите Тарквиниеви .. вооружили против него всичките римляни, патриции и плебеи. Г. Йошев, КВИ (превод), 94. вооружавам се, вооружа се страд.

ВООРУЖА`ВАМ СЕ несв.; вооружа` се св., непрех. Остар. Книж. Въоръжавам се. Няма мир за умът ми. Щом се уталожи в щастието, което ще ми даде любовта, .., мисли за жалбите, които ще нападнат тейко, спущат се и го развълнуват. И сичко прилича да се е вооружило срещу мене! К. Величков, НС, 1-2. — Ах — сичко са изгуби — .. — Сичкият народ са подигна, и се вооружава с .. пушки, които бежанците подфърлиха. Хр. Драганович, НБ (превод), 98.

ВООРУЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въоръжение. Ласкателството прилича на едно живописно окружно вооружение .., зачтото весели человека, когото ласкае, но не му дава никаква полза. А. Гранитски, ПР (превод), 107.

ВОПИ`ЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въпиещ, въпиющ. Вопиющите на небо грехове са ония, които заради гнусотата си и заради голямата си неправда искат непосредствено отмъщение божие. X. Данов, ПНК (превод), 98. Де да се вестнеше сега из тия места талантливият родопчанин! .. Ако видеше белите пътища, за които толкова вопиющи жалби е изписал, .. — инак би нарекъл той отскоро пробудения за живота край, тая класическа земя на неволята. Н. Хайтов, ПП, 119.

◇ Глас вопиющи в пустиня. Остар. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. Той [българският народ] е повдигал периодически мъченическия си глас, но този глас е оставал винаги глас вопиющий в пустини. НБ, 1876, бр. 45, 175.

ВОПИ`Я, -и`еш, мин. св. вопи`х, несв., непрех. Остар. Книж. Въпия. Знайте, че праведно проляна кръв непрестанно вопие пред божите престоли и убийците немат нигде мир, нито спокойствие. П. Тодоров, МГ (превод), 30. Душата ти вопие за светлина и рай. Ем. Станев, А, 88. Отрекох те, проклех те, Господи… и ето ме сред пъкъла, и ето ме — сред пламък / вопия аз: / кажи, кажи сърцето ми да стане камък — / и нека ме приспи навеки мраз! П. К. Яворов, Съч. I, 156.

ВО`ПЛБН, -а, -о, мн. -и. Поет. Прил. от вопъл. Но Бог от тях лице си ще отвърне, / глух на плачът и вопления стон! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 135.

ВО`ПРЕКИ предл. Остар. Книж. Въпреки. Френският адмирал Дюкесн беше погнал няколко разбойнически кораби дори до пристанището на Хиос и там, вопреки бележките на Капетан паша, той бомбардира града и събори две джамии. С. Бобчев, СОИ (превод), 129. Лютер, вопреки съветите на боязливите си приятели, реши ся да отиде там. ИЗ 1874-1881, 1882, 11.

— Рус. вопреки.

ВОПРО`С м. Остар. Книж. Въпрос. В българската литература са срещат доста книги, които са занимават с вопроси и с ответи. Знан., 1875, бр. 11, 176. Само няколко младежи, с които аз са запознах в последньото време, заслужават някое внимание, но и тие са отбиват вече от правия път и понякогаж са занимават с такива вопроси, за които ни аз, ни вие няма да ги погладиме по главите. Л. Каравелов, Съч. VIII, 79. Когато европейските държави видяха нашата енергия и нашето постоянство в черковния вопрос, то захванаха да обръщат внимание и на нашата къща и да ни предсказват добро бъдеще. Пр, СбПер. п II, 1/8. Но сега, когато восточният вопрос влазя в нова фаза .., ние .. са решихме да следваме обнародванието на това съчинение в подлистника на вестника си. Хр. Ботев, Съч., 1929, 355.

ВО`ПЪЛ, мн. во`пли, м. Книж. Жалостен вик, плач от силна болка, мъка, скръб, отчаяние; стон. Ала гласът му, слаб и немощен, се задави в гърлото му, и в широката стая прозвуча нещо като вопъл, глухо и грозно. Елин Пелин, Съч. I, 135. Когато върху голия гръб на болярина ярко се очерта широка тъмночервена линия и надлъж по краищата й се надигнаха бели мехури, той се отпусна с глух вопъл и загуби свяст от непоносима болка. Д. Талев, С II, 79. От палатките долитаха сподавените вопли на болните. Д. Димов, ОД, 319. Мълчание! И нека само то / до гроба ме и с вази придружава. / Да няма стон и вопли зарад мен. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 116. // Разш. Силен вик, обикн. за израз на някакво чувство. Затекоха като отприщен поток из устата му люти укори, негодующи вопли. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11. Изведнъж ослепителен лъч проряза етера. Хукнах като луд. От някъде, из пустотата се носеше отчаян вопъл: „Стойте! Стойте!…“ К, 1963, кн. 3, 2. Там вопли се чуват: „Темида за тях, / Темида е нужна!“ Хр. Смирненски, Съч. II, 62.

— От рус. вопль.

ВОРТА`ЧА СЕ. Вж. вортачвам се.

ВОРТА`ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; ворта`ча се, -иш се, мин. св. -их се, непрех. Диал. Ставам с някого ортак, съдружник; сдружавам се. Щейновски: Единият отляво, дето е с голямата брадва, е градският доктор Пандович .. Продаде душата си на Белодушкова, вортачи се във всичките му кражби и злоупотребления, преобърна се в сляпо оръдие на народния потисник. Ив. Вазов, НП, 34.

ВОРТА`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вортачвам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВО`РЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Диал. Говоря. Сокол му лепо вореше: / „Никола море, Никола! / Подотпущи ми ременя.“ Нар. пес., СбБрМ, 465.

ВОС-. Остар. Книж. Глаголна и именна представка в думи от църковнославянски и руски произход, по значение равна на въз-. Напр.: воскресявам, воскресение, воспитавам, воспитание, воспитател, воспрепятствувам, воставам, востание, восхищавам и др.

ВОСКЛИЦА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възклицание. След няколко минути оние същи личности, които биле готови да извадят ножовете си даже против своя собствен цар, когото тие обичале от сичкото си сърце и душа, вървеле след войската весело, .., свириле с гайди и с кавале и оглушале воздуха със своите восклицания. Л. Каравелов, Съч. V, 98. Щом влезе в събранието, президентът от патриаршията ( .. ) .., геройски са метна на толума сред общи и живи восклицания на единоутробните си и двуутробни братя. Хр. Ботев, Съч., 1929, 71.

— Рус. восклицание.

ВО`СКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен; восчен, вощен. Воскова хартия.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВОСКО`ВА`РИНА ж. Диал. Утайка, която се образува при топене на восък от пчелни пити.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВОСКО`ВА`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Уред, преса за изстискване на пчелни пити.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВОСКРЕСЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възкресение. Помежду туй жените видяха в гроба и други двама молниеносни ангели, които им възвестиха Исусовото воскресение. Н. Михайловски, ССИ (превод), 168.

ВОСКРЕСЯ`. Вж. воскресявам.

ВОСКРЕСЯ`ВАМ, -аш, несв.; воскреся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възкресявам, воскресявам се, воскреся се страд.

— Друга форма: воскръсявам.

ВОСКРЪ`СВАМ, -аш, несв.; воскръ`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. Възкръсвам. Христиенете са твърде притеснени; но „Црногорац“ говори, че „Христос ще да воскръсне“. С, 1872, бр. 46, 370. Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; сичко са приготовило да умре, да заспи на дълго време и да воскръсне в своето време. Л. Каравелов, Съч. V, 172-173.

ВОСКРЪ`СНА. Вж. воскръсвам.

ВОСКРЪСЯ`. Вж. воскръсявам.

ВОСКРЪСЯ`ВАМ, -аш, несв.; воскръся`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възкресявам. Нека говори кой що ще, а аз ще да кажа, че само гръците .. са способни да правят различни чудеса и воскръсяват мъртвите. Л. Каравелов, Съч. V, 16. Ние искаме не да унищожиме значението на великата черкова и на вселенския патриарх, а да воскръсиме патриаршеското достойнство и да върнеме на великата черкова нейната първоначална святост. С, 1872, бр. 46, 363. воскръсявам се, воскръся се страд.

— Друга форма: воскреся`вам.

ВОСПИТА`ВАМ, -аш, несв.; воспи`там, -аш, св., прех. Остар. Книж. Възпитавам; воспитвам. Тие умове могат да разбудят заспалото, .., да посеят нов дух, да воспитат младото поколение под други условия. Л. Каравелов, Съч. VIII, 114. Родителите са длъжни да воспитават децата си в страх божий. Хр. Данов, ППК (превод), 77. воспитавам се, воспитам се страд. Мъжът може да приеме известно направление и по-късно; но жената тряба да са воспита така или другояче от малка, от дете. Л. Каравелов, Съч. IV, 153.

ВОСПИТА`ВАМ СЕ, несв.; воспи`там се св., непрех. Остар. Книж. Възпитавам се; воспитвам се. Из тие няколко реда вие видите вече в каква сфера са е родила и воспитала Ралу. Л. Каравелов, Съч. VIII, 37. Г-н Нейчов са е учил и воспитавал по Европа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 67.

ВОСПИ`ТАМ. Вж. воспитавам и воспитвам.

ВОСПИ`ТАН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от воспитам като прил. Възпитан. И тогива взеха да разбират, где девица красна да намерят, / която би била благородна, / воспитана и добродетелна. К. Огнянович, ЖА, 22.

ВОСПИ`ТАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възпитание. Моето воспитание, моето образование и моето знание не отговарят на действителността, която аз видя днес пред очите си. Л. Каравелов, Съч. V, 99. И така, съвременното човечество очаква твърде много от правилното воспитание, от истинното образование и от положителното знание. Знан., 1875, IV. Секи са грижи за образованието и за воспитанието на своите деца. С, 1872, бр. 41, 327. Тъй е, .., затова сте ся учили, за да бъдете добри и честити человеци, защото человек само с воспитанието и науката става същ человек. К. Кесаров, ЧНУ, 30.

ВОСПИ`ТАНИК, мн. -ци, м. Остар: Книж. Възпитаник. Аз съм длъжен, като руски воспитаник, комуто може да направи пакост сяка помия, да крия чувствата си, да подавам ръка на секи харамоедец и да гледам с покорен поглед към секи турчин. Л. Каравелов, Съч. VIII, 70. Педагогите трябва да опознаят своите воспитаници с другите земи и народи, с другите части на света и с характера на човеческите племена. Знан., 1875, бр. 12, 187. С една дума тука [в английското училище] воспитаниците са управляват от подобни на себе си воспитаници и секи най-напред са подчинява на властта, а после са ползува и сам от нея. Знан., 1875, бр. 1,10.

ВОСПИ`ТАНИЦА ж. Остар. Книж. Възпитаница. На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитателка, отколкото на девицата, която е още воспитаница. Знан., 1875, бр. 17, 268.

ВОСПИТА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Възпитател. Родители и воспитатели имат постоянна грижа как да разкрият ума у децата и какво направление да дадат сърцу им в первий возраст. С. Радулов, ГМП (превод), V. Ученикът действително не е преувеличавал заслугите на своя воспитател. Зн, 1875, бр. 10, 40.

ВОСПИТА`ТЕЛКА ж. Остар. Книж. Възпитателка; воспитателница. Най-главното правило на воспитанието са състои в това, щото воспитателите и воспитателките да приготовят детето да възприеме доброто и да го употреби за своята полза съзнателно. Знан., 1875, бр. 10, 153. На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитателка, отколкото на девицата, която е още воспитаница. Знан., 1875, бр. 17, 268.

ВОСПИТА`ТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Възпитателка; воспитателка. Ученичките решаваха предложените им задачи .., а после отговаряха на оние вопроси, които им са предлагаха от воспитателницата. Знан., 1875, бр. 19, 300.

ВОСПИ`ТВАМ, -аш, несв.; воспи`там, -аш, св., прех. Остар. Книж. Възпитавам; воспитавам. Кога беше богата, ти мя не оставяше, воспитваше мя като своя дъщеря. С. Радулов, ГМП (превод), 185. воспитвам се, воспитам се страд.

ВОСПИ`ТВАМ СЕ несв.; воспи`там се св., непрех. Остар. Книж. Възпитавам се; воспитавам се. Съществуват множество доказателства, че Симеон са е учил и воспитвал в Цариград при византийския двор. СбС, 161.

ВОСПО`ЛЗУВАМ СЕ, -аш се, несв. и св., непрех. Остар. Книж. Възползвам се. После тойзи первий европейски писател за шелководството, восползува са с неговите наставления друг французин, .., който направи много изпити над шелковичните червеи. З. Княжески, ПРШ (превод), V.

ВОСПОМЕНА`. Вж. воспоминавам.

ВОСПОМИНА`ВАМ, -аш, несв.; воспомена`, -еш, мин. св. -а`х, прич. мин. страд. воспомена`т, св., прех. и непрех. Остар. Книж. Възпоменавам; възпоменувам. Бях тамо, кога умря, .., обаче не мога да ви разкажа, что почувствовах в нея минута, и сега пак ми ся не ще да воспомена това нечто. С. Радулов, НТ (превод), 12. Тая сестра негова [на Мортагон] .., начна да го учи на вяра християнска. Подобно и един грек именем Теодор Куфар, когото он [Мортагон] имаше роб, и он часто му [на Мортагон] воспоминаваше вяра християнска. Хр. Павлович, Ц, 29. воспоминавам се, воспомена се страд.

ВОСПОМИНА`НИЕ , мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възпоминание. Оттогава и досега нашата емиграция е прекарала цял един ред нещастия и несполуки, които са затемнили воспоминанията за тая светла минута. Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. Когато се съживят в него печални и скръбни воспоминания, той захваща да воспява отечеството си в песните си. К. Величков, НС, 10. Нека с тия чувства [на признателност] смесим благочестиво и воспоминанието на ония синове, на ония доблестни чада на България, които .. не само не пощадиха нищо, но и .. жертвуваха едни домочадие, други поприще .. за една свята идея. Ч, 1871, бр. 11, 331.

ВОСПРЕПЯ`ТСТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Остар. Книж. Възпрепятствам. Белинчене, ако и да пожелаха втори път да отворят училището си, но проповедниците на словото божие и представителите на образованите две държави и в тоя случай им воспрепятствуваха. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 8, 31.

ВОСПРИЕ`МА. Вж. восприемам.

ВОСПРИЕ`МАМ, -аш, несв.; восприе`ма, -еш, мин. св. восприех, прич. мин. страд. восприе`т, св., прех. Остар. Книж. Възприемам. Домовладиката .. беше добър человек и ги восприя с радост, та ги нагости колкото добре можеше. П. Берон, БРП, 88. Това дело восприех аз: сочиних тойзи буквар изперво със имена, местоимения и прочая. П. Берон, БРП, 2-3. восприемам се, восприема се страд.

— Друга форма: восприи`мам.

ВОСПРИЕ`МАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от восприемам и от восприемам се; възприемане.

— Друга форма: восприи`мане.

ВОСПРИЯ`ТИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възприятие.

ВОСТА`ВАМ, -аш, несв.; воста`на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. 1. Въставам. Когато България, угнетена от византийците, востана против тях, те млади и юнаци, подадоха ръка на Асеня и биха се мъжествено под препореца на свободата. К. Величков, НС, 42.

2. С предл. на. Нападам някого с войска, тръгвам на война срещу някого. В това време царувал в Цариград Лев премудрият, и за некоя причина востана на Симеона. Хр. Павлович, Ц, 32. В това време востана Йоан Палеолог на турците. Хр. Павлович, Ц, 59.

3. Ставам на крака, изправям се. Там изрядни чудеса станаха, / недужнии се многи исцелиха. / .. / И немощнии многи востанаха / в той час, кога мощи целуваха. К. Огнянович, ЖА, 58.

ВОСТА`НА. Вж. воставам.

ВОСТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Въстание. Востанието е Ерцеговина е начало на края на турския деспотизъм в Европа! Хр. Ботев, Съч., 1929, 210.

ВОСТЕГА`РКА ж. Диал. Въстегарка. Мъжете носят бели клашнени дрехи с черни гайтане, ако нямат дълги пушки, то имат „помагалки“ и „востегарки“. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 128.

ВОСТО`К, мн. няма, м. Остар. Книж. Изток. Вашата прехрана е обезпечена и вашето име ще да са почита и уважава от восток до запад. Хр. Ботев, Съч., 1929, 109. Оная заран .. Шишмановците стояле на крепостта и гледале към восток. Л. Каравелов, Съч. V, 146. Планините и бърдата, които са намират на восток от това място, са покрити с букови гори. П. Хитов, МП, 14. В Турция, както и в сичкия Восток, законите, които са полагат от царието, составляват четвъртото основание на политичното право. БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 218.

— Друга форма: въсто`к.

ВОСТО`РГ, мн. -зи, м. Остар. Книж. Възторг. Но тряба да е живял човек в онова време в Ромъния, тряба да е бил участник или свидетел на онзи революционен восторг и на оние трогателни надежди, .., за да може да си представи какви буйни сили загинаха. Хр. Ботев, Съч., 1929, 200. Зоро златозарна! Твойта красота, / във восторг приводи сичко по света. М. Софиянец, П, 3.

ВОСТО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Остар. Книж. Прил. от восток; източен. Ако победите при Чирпан, то турските еничаре ще бъдат принудени да отстъпят назад и да ви дадат време да помогнете на восточните области. Л. Каравелов, Съч. V, 153. На Балканския полуостров живеят две главни племена, в ръцете на които са намират двата края на онзи гордиев възел, когото ние сме привикнале да наричаме восточен вопрос. Хр. Ботев, Съч., 1929, 178. Ние можеме да кажеме, че тоя трънлив [черковен] вопрос е решен окончателно само тогава, .., когато са уважат просбите на сичките български общини, които населяват не само восточна, западна и северна България, а и Тесалия, Епир и Албания. С, 1872, бр. 42, 329.

— Друга форма: въсто`чен.

ВОСХИТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Възхитителен. Ти имаш такава прекрасна градина и сега е такъв восхитителен вечер, а ти седиш затворен в своята дупка. Хр. Ботев, КК (превод),

ВОСХИТЯ`. Вж. восхищавам.

ВОСХИЩА`ВАМ, -аш, несв.; восхитя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възхищавам. Аз съм ги чел вече по-напред. Някои си прекрасни места ма восхитиха и аз ги представих на негово величество. Хр. Ботев, КК (превод), 43.

ВОСХИЩА`ВАМ СЕ несв.; восхитя` се св., непрех. Остар. Книж. Възхищавам се. Мен ся иска да бъдеш и ти утре не по-доле от други .. та всички да ся восхищават с тебе на празника. С. Радулов, ГМП (превод), 234.

ВОСХИЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възхищение. Ние с нетърпение чакаме да видим произведението на тоя втори, после Пишурката, поет и да споделиме восхищенията си с нашите читатели. Хр. Ботев, Съч., 1929, 368.

ВО`СЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. и диал. Мажа с восък; вощя.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речинк…, 1951.

ВО`СЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен. Една восчена дама е облечена в цял бален тоалет от стъклена материя. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 46. Ръцете й като клечки, като восчени свещи — толкова изтънеле и прежълтеле. Т. Влайков, Съч. II, 39-40.

— Други форми: во`щениво`шчен.

ВО`СЪК, мн. -ци, м. 1. Само ед. Вещество, обикн. с жълтеникав цвят, което пчелите произвеждат за изграждане на питите за мед. Кооператорите развъдиха и много кошери с пчели и добиваха прекрасен балкански мед, а от него и восък. Ал. Спасов, С, 42. Руски кораби бяха донесли сурови кожи, делви мед, пити бял и жълт восък. Н. Райнов, КЦ, 94. — Сиромаси сме, а тъй ако върви, съвсем ще осиромашеем. Восък не ще можем да купуваме за свещи и тамян за кадилницата. Ст. Загорчинов, ДП, 230. По полиелеят бяха запалени всички свещи, както и големите .. свещи от бял восък на двата медни светилника пред олтаря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 6. Идеше тежък дъх на тамян, на восък и на вехта мебел. Й. Йовков, Ж 1945, 92. Пчелен восък.

2. Хим. Вещество от минерален, растителен или животински произход, близко по качества до пчелния восък. Восъците от растителен произход са смес от естери и висши мастни киселини с високомолекулярни алкохоли. Ал. Спасов, ХТГ, 20. Растителен восък. Минерален восък.

◇ Червен восък. Цветно, обикн. червено, твърдо смолисто вещество, което се размеква при затопляне и служи за запечатване на писма, пощенски пратки и др. — Припкам у дома, заключвам се в писалището, разлепям полека червения восък на плика и турям вътре други вестници. Ив. Вазов, Съч. XXII, 59. С движение, в което беше вложено цялото му самочувствие, Общи извади дебело, запечатано с червен восък писмо и го подаде на Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 454.

> Да нямаш восък в ушите <си>. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Пренебр. Казва се като укор към някого, който не възприема, не слуша или се прави, че не чува това, което му се говори или заповядва.

<Жълт> като восък. Разг. Който е много жълт, блед, пребледнял, обикн. от болест или силна уплаха. Илийца приближи детето до светлината. Лицето беше жълто, като восък. Ив. Вазов, Съч. XI, 9. Слабо беше, изпод завивките едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше като восък. Й. Йовков, ВАХ, 115.

Мек като восък съм (ставам). Разг. Много добър и отстъпчив съм (ставам).

Не ми е чист восъкът. Разг. Съмнителен, подозрителен съм, извършил съм нещо нечестно, непочтено. — И на бай Камен обущаря не му е чист восъкът, и на Стойчо Селимов… Все са стари комуняги. К. Калчев, ЖП, 338.

Омеквам / омекна като восък. Разг. Ставам много добър и отстъпчив.

Прежълтявам / прежълтея като восък. Разг. Ставам много жълт, блед, поради силна уплаха или болест. Той прежълтя, прежълтя като восък, но после отведнаж стана червен като пуплек и така страшно ме погледна, като че ще ме изеде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 49. Навързаните сътрудници на властта трепереха от смъртна уплаха. От лицата им шуртеше студена пот, бяха прежълтели като восък. К. Ламбрев, СП, 133.

ВОСЪКОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който е подобен на восък, който има качества, свойства на восък. При обикновена температура мазнините биват течни, .., лоеподобни и восъкоподобни. Д. Димитров, ОХТ, ч. 2, 131. Някои от хиподермалните клетки [на пчелите] се приспособили към отделянето на восъкоподобни вещества, които постепенно били използвани вместо други материали за изграждането на пчелните килийки. Б. Бижев, СП, 20.

ВО`СЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е от восък. Гъркинята намери от съседите восъчна свещ, която запали и постави до мъртвеца. Д. Димов, Т, 633. Беба и Буби замръзват в чудната поза на своето стереотипно блаженство — тя със сватбеното було, той с восъчното цвете на ревера си. Св. Минков, РТК, 138. Това са сякаш мумии, восъчни фигури, които циркът на войната показва от място на място. Л. Стоянов, X, 67. Листата на зелето, пшеницата и други растения са покрити с восъчен налеп, който допълва службата на кутикулата. Бтн. VI кл, 55-56. Восъчна пита.

2. Който служи за произвеждане на восък. Восък отделят само пчелите-работнички. Те имат добре развити восъчни жлези в долната част на коремчето на последните четири членчета. Б. Бижев, СП, 21. // Който служи като източник на восък, от който се извлича восък. Отляво се редяха кисели смокини .., до тях възправяха снага восъчни дървета. Гр. Угаров, ПСЗ, 204.

3. Прен. С цвят на восък; бледожълт, блед. Лицето на момичето беше станало восъчно, очите й шареха безпаметно по разтичалите се из стаята мъже. Д. Ангелов, ЖС, 487. Дъщерята се уплаши от восъчния цвят на майка си, заби глава в краката й и заплака. К. Петканов, В, 194.

◇ Восъчна зрелост. Агрон. Степен на зрелост на житните растения, когато зърното започва да узрява, пожълтява и се реже като восък. При узряването на пшеницата се наблюдават три степени на зрелост — млечна, восъчна и пълна. Осн. сел. стоп. VIII кл, 67.

Восъчен лист; восъчна хартия. Специален лист, напоен с восък или парафин, който служи като шаблон за размножаване чрез циклостил на предварително написан върху него (с пишеща машина или с особени писци) текст.

— Други (остар. и диал.) форми: во`счен, во`щен и во`шчен.

ВО`СЪЧЕЦ, мн. няма, м. Остар. и диал. Умал. от восък; малко восък. Пчелата рекла: „Аз съм най-полезната гадинка / за человека правя мед, а восъчец за бога!“ Ст. Михайловски, СБ, 51.

ВО`СЪЧИ`НА ж. Диал. 1. Восъчна свещ; вощеница (Н. Геров, РБЯ).

2. Само ед. Непретопен, непречистен восък, получен при изтискване на пчелните пити; вощина, вощуна. — Не стига дето поповете ти носят по две руна, .., а за Гергьовден — и по едно черно мъжко агне! Че и паница леща, .., че восъчина за свещи… Д. Рачев, СС, 11-12.

◇ Жълта восъчина. Диал. Казва се за слаб, прежълтял, изпит човек. Ех че са провикна болен Първан, / провикна са колкот сила има: / — Де си бре арапин, чер манафин? / .. Че излезе леле чер арапин. / — Чакай, чакай, желта восъчино. Нар. пес., СбНУ XXVI, 19-20.

ВОСЪЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: восъчен, напр.: восъчноблед, восъчнобял, восъчножълт, восъчноматричен и др.

ВОСЪЧНОБЛЕ`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Който има бледожълт цвят като восък; восъчнобледен. Между подчертано тъмната ивица на извитите вежди и хлътналите восъчнобледи страни блещукат като два гаснещи въглена очите й. М. Кремен, РЯ, 254. Дишането на Латифе стана тихо, лицето доби восъчноблед оттенък. П. Константинов, ПИГ, 184.

ВОСЪЧНОБЛЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Восъчноблед. Особено най-големият, тринайсетгодишният Илийчо, беше восъчнооледен и слабичък като скелет. П. Михайлов, МП, 34.

ВОСЪЧНОЖЪ`ЛТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има жълт цвят като восък. Тя гледаше купчините цветя и запаленото кандилце, пламъчето на което напомняше за слабичкото, восъчножълто, гаснещо с години момиче на Пашкулчеви. Ст. Даскалов, ЕС, 160.

ВОТ, во`тът, во`та, мн. няма, м. Мнение или решение на избиратели, изразено чрез гласуване. ВАК сега има собствена политика .. Смятаме по принцип да не пререшаваме случаите, когато има отрицателен вот в научните съвети. О, 1991, бр. 2,4.

◇ Вот на (остар. за) доверие (недоверие). Полит. Одобрение (неодобрение) на действията на правителството или на негов представител, изразено чрез гласуване в парламента. „Ще дадем още един вот за доверие на г-да Стамболова и Каравелова.“ С. Радев, ССБ II, 459. С тази резолюция се предлагаше вот на недоверие към правителството по въпроса за участието на Индия в конференцията на мюсюлманските страни в Рабат. Т. Кюранов, АП, 149.

— Фр. vоtе.

ВОТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Остар, Полит. Гласувам. Скупщината в Сърбия е вотирала и приняла един проект за отнемание имането на манастирите. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 10, 38. Изборите дадоха отговор и на ония, които крещяха най-много против финансовата политика на коалиционното правителство; ..; те предвещаваха почти всички погром на правителствената партия и на всички представители от бившето Н. събрание, които вотираха за договорите. Бълг., 1902, бр. 46о, 2. вотирам се страд. Като пример на законодателна деятелност може да се възпроизведе заседанието в Народното събрание, когато се вотираше търговският договор с Австро-Унгария. Ал. Константинов, Съч. I, 233.

ВОТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Полит. Отгл. същ. от вотирам и от вотирам се; гласуване.

ВОЦАРЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възцаряване. Глава II. Воцарение Аркадия на восток и Онория на запад [заглавие]. Г. Кръстевич, ИБ, 102.

ВОЦАРЯ`. Вж. воцарявам.

ВОЦАРЯ`ВАМ, -аш, несв.; воцаря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Възцарявам. Той беше брат на сул. Махмуда I и живееше затворен в сарая. Когато го изведоха да го воцарят, беше на 58 год., стори му са, че са пробужда от сън. П. Р. Славейков, СТИ, 49. воцарявам се, воцаря се страд.

ВОЦАРЯ`ВАМ СЕ несв.; воцаря` се св., непрех. Остар. Книж. Възцарявам се. Той уби Селим, като дойде на 16 години возраста, начна да търси способ да убие баща си и да се воцари он на негово място. Хр. Павлович, Ц, 71. Като изпъдили французите, на испанский престол ся воцарил Фердинанд VII. Ив. Богоров, ВГД (превод), 210. А след Давида воцарил се е Самуил, който е приел царския престол или по завещание от Давида, или пък чрез злодейство, жертва на което е станал по-старият му брат Аарон. ПСп, 1876, кн. 11-12, 124. Нощната тишина пак ся воцари. Само глухите охкания на окаяните стражари, които умираха на коловете, прекъсваха я понякогаж. В. Друмев, НФ, 76.

ВОЦАРЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възцаряване. Еще при воцаряването си той показа, че иска да са намеси в европейските боеве. С. Бобчев, СОИ (превод), 144-145.

ВОШЕ`РИЯ ж. Тъмнозелено разклонено влакнесто водорасло, което живее в бавнотечащи води. Voucheria. Размножаване чрез спори е широко разпространено при растенията .. При някои водорасли — вошерия, улотрико кафяви водорасли, спорите са снабдени с реснички и се движат във водата. ОБиол. X кл, 62.

— От швейц. собств.

ВО`ЩЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен. — Дядо Кольо жив ли е? — запитах наново кръчмарина. — Та жив е, господине, ама защо ли е жив, като ходи за смях по света?! Станал е фесфесе, па щом му падне некоя пара в ръката, а он купи вощени свещи. М. Георгиев, Избр. разк., 222-223. От околните села са съгледват купчинки, купчинки хора, между кои вървят прегърбени старци и баби със сопичка в ръка; още и с голяма вощена свещ, коя носят да си припалят на светийт. Ил. Блъсков, ЗК, 171. Нежните бели пръсти [на Анку] уловиха нежната бяла вощена пита и я пренесоха до по-нежните червени-алени тънки устни… Ц. Гинчев, ГК, 24. Чели през двора летеа — / устата им са медени, / крилцата им са вощени. Нар. пес., СбНУ XLIV, 425. Попски ръце вощени; каквото похване залепва. П. Р. Славейков, БП II, 68.

— Други форми: во`счениво`шчен.

ВОЩЕНИ`ЦА ж. Остар. и диал. Восъчна свещ; восъчина. Купи вощеници и запали пред всичките икони на олтаря. Ив. Вазов, Съч. VI, 129. Тато изважда из долапа старото Светче и се изправя пред коностаса край мама благочинно, със запалена вощеница в ръка. Т. Влайков, Пр I, 81. Те седят един срещу друг до масата, .., мълчаливо четат псалтира пред една запалена вощеница. Елин Пелин, Съч. II, 139. Неугасената вощеница била залепена до огледалото до прозореца. Ил. Блъсков, СК, 64.

◇ Пожълтявам / пожълтея (пребледнявам / пребледнея) като вощеница. Диал. Ставам много жълт, блед поради силна уплаха. Дядо Дончо пребледня като вощеница и затрепери като пламъка й. Зл. Чолакова, БК, 60. Пожълтя като вощеница.

Прав като вощеница. Диал. Много прав.

ВОЩЕНИ`ЧКА Ж. Остар. и диал. Умал. от вощеница. Тя фукна към иконостаса,

Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 2/401-420“

Текуща версия към 09:27, 16 декември 2013

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти

Прегледи

Още

Търсене

Навигация

Инструменти