Page:RBE Tom1.djvu/879

БОКЛУЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от боклук (в 1 и 2 знач.). Кехая вика сред село, / сред село до боклучето. Нар. пес., СбНУ XXII-ХХШ, 94. Събери всички боклучета от пода.

БОКЛУЧЕН, -а, -о, мн. -и, Прил. от боклук.

БОКЛУЧЕЦ, мн. няма, м. Умал. от боклук (в 1 и 4 знач.). И току ще видите, в който ида е час през деня, че всред двора се мярка Кондовица .. — върти очи наоколо и само гледа где ще зърне сламка, боклучец из кюшетата. Д. Немиров, Б, 32. Парица боклучец, без нея ни в лучец. Погов., П. Р. Славейков, БП И, 44.

БОКЛУЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. По който има много боклук, смет; замърсен, нечист. Разградените и боклучиви дворища, червените керемидени покриви .. , всичко, току-що събудено от новия ден, изглеждаше прясно, радостно. Елин Пелин, Съч. III, 36.

2. Който е размесен с много ненужни, негодни за употреба вещества. — Аз дадох девет шиника [зърно], ама мойто беше боклучи-во. Пък туй я го виж! Едното зърно. Ст. Марков, ДБ, 399. Пенкови нямаха нито грош. Войнишката помощ, която беше толкова малка и така нередовна, едва стигаше да купят дажбата боклучив хляб. П. Здравков, НД, 81.

БОКЛУЧИЩЕ, мн. -а, ср. Място, където се изхвърля боклукът, сметта; бунище, боклук.

БОКМАДЖА ж. Диал. Възпаление на лимфните възли на шията вследствие на туберкулоза; скрофулоза.

— От тур. bogmaca 'коклюш'.

БОКОЛ м. Диал. Бъкел. Овчарчето донася бокол с вода и те жадно пият... К. Петканов, X, 153.

БОКС¹, боксът, бокса, мн. боксове, след числ. бокса, м. 1. Само ед. Спорт. Вид спортна дисциплина — юмручна борба между двама състезатели по определени правила. Бай Михал бе извадил пред очите на слисаните нетърпеливци няколко чифта ръкавици, торба, стенна възглавница, подвижни топки и други тренировъчни уреди за бокс. Ал. Бабек, МЕ, 20. Навсякъде в културния свят жената излиза от своята досегашна затвореност и почва да взима по-живо участие във всички видове спорт, па даже и в грубия бокс. Р, 1927, бр. 240 и 241, 2.

2. Спорт. Команда на съдията за започване на боя, борбата.

3. Вид хладно оръжие, което се закрепва на юмрука и служи за нанасяне на удари. Опита се да се брани, но един бокс го удари във веждата и по лицето му струйна кръв. К. Петканов, В, 178. Дори му пукнали главата с железен бокс! А. Христофоров, О, 30. Той ходеше въоръжен като истински оръжеен склад. Два пистолета, бомби, кама, бокс. М. Гръбчева, ВИН, 109.

БОКЛУЧЕ

— Англ. box 'удар с ръка'.

БОКС², ббксът, бокса, мн. боксове, след числ. бокса, м. 1. Отделно помещение в учреждение, болница, жилище и др., което обикн. е с малки размери и има специално предназначение. — Микробе, колко ти дават? — Две стаи с бокс ... — У, то дворец, бе! Ч. Шинов, ПВ, 27. Сградата ще бъде триетажна .. Зъболекарските кабинети ще бъдат разположени в отделни боксове. ВН, 1964, бр. 3872, 2. Болният беше отделен в специален бокс. Кухненски бокс. 2. Отделно помещение или оградено място в свинарник, обор и под., предназначено за едно животно или за групи животни, разпределени по възраст, големина и др. След няколко дни се получи утвърден план за строежа на фермата точно такъв, какъвто го искаше Нонка: подът на помещението дъсчен, а боксовете — по средата, за да може слънцето д ги огрява през всяко време. И. Петров, НЛ, 52. Дядо Мишон услужливо притича към „бокса“, както наричаха отделните помещения на свинарника. Ст. Даскалов, СЛ, 535. Двамата отидоха в телчар-ника. Теленцата, като усетиха, че влезе стопанката, наподаваха муцуни през дупките на боксовете. В. Ченков, ПС, 35.

— Англ. box 'кутия, кабина*.

БОКС³, боксът, бокса, мн. боксове, след. числ. бокса, м. Автоматичен уред с грамофонни плочи, които могат да се слушат по избор, като се пусне монета и се натисне определен бутон; джубокс. На бялата покривка се появиха регали с бира, пържени картофи и кренвирши, боксът в дъното гръмна. Н. Антонов, ВОМ, 85. Около подножието на хълма са кръчмичките и рес-торантчетата. . Свирят малки оркестри или музикални боксове, а вътре е така натъпкано, че не може да се разбере кои танцуват и кои се промъкват през навалицата. Пл, 1969, кн. 6, 88.

— Англ. box 'кутия'.

БОКС⁴, боксът, бокса, мн. няма, м. Обработена с хромови соли телешка кожа, която има гладка лицева част и служи за направа на обувки, чанти и др. Голфът му беше здрав и чист. — Гошо обичаше да се конти,., ала обувките му, плитички, от червен бокс, .. бяха съвсем скъсани. X. Русев, ПЗ, 287.

— Англ. box calf от собств.

БОКСЕР¹ м. Истор. Участник в народното антифеодално и антиимпериалистическо движение в Китай в края на XIX и началото на XX в. Почнало движение [в Китай] против завоевателите начело с тайната организация на боксерите. Ист. X кл. 165.

— Англ. boxer.

БОКСЕР² м. 1. Порода кафяво куче с гладка козина, подобна на булдог.

БОКСЕР²