Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/250“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ВЙТЕК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Нар.-поет.</i> Витяз. <i>Вино пие юнак Димитер,</i> /.. / <i>вино пие и се фали: /—Я съм юнак над юнаци</i>, / <i>и съм ви-тек на витеци!</i> Нар. пес., СбНУ X, 10. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЙТЕК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Нар.-поет.</i> Витяз. <i>Вино пие юнак Димитер,</i> /.. / <i>вино пие и се фали: /—Я съм юнак над юнаци</i>, / <i>и съм ви-тек на витеци!</i> Нар. пес., СбНУ X, 10. | ||
— Други форми: вйтег и (остар. книж., сега ритор.) вйтез. | — Други форми: вйтег и (остар. книж., сега ритор.) вйтез. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЙТЕЛ, -ът, -а и -ят, -я, <i>мн.</i> -тли, <i>м. Диал.</i> 1. Късо обло дърво, което се употребява при връзване на снопи. <i>Павел улови баща си, измъкна из пояса му вителя, с който вързват снопи, и си тръгна.</i> Елин Пелин, Съч. I, 25. <i>Докато нагласят каруцата, докато напълнят с вода бъкела и приберат паламарките, витела и сърповете, разсъм-на.</i> Ем. Станев, ИК III, 195. <i>Жетварки, на постат прекършили снага,</i> / <i>чевръсто сърпове повели са в ръка, / а спретнат драго-ман вий с вителя вързопи.</i> П. П. Славейков, Избр. съч. П1,13-14. | + | <b>ВЙТЕЛ</b>, -ът, -а и -ят, -я, <i>мн.</i> -тли, <i>м. Диал.</i> 1. Късо обло дърво, което се употребява при връзване на снопи. <i>Павел улови баща си, измъкна из пояса му вителя, с който вързват снопи, и си тръгна.</i> Елин Пелин, Съч. I, 25. <i>Докато нагласят каруцата, докато напълнят с вода бъкела и приберат паламарките, витела и сърповете, разсъм-на.</i> Ем. Станев, ИК III, 195. <i>Жетварки, на постат прекършили снага,</i> / <i>чевръсто сърпове повели са в ръка, / а спретнат драго-ман вий с вителя вързопи.</i> П. П. Славейков, Избр. съч. П1,13-14. |
2. Уред за усукване или пресукване на нишки за прежда, въже и др. <i>Стига връцка ви-телът да предеш цял ден сукаре, че ще загубиш фцете!</i> БД I, 72. // Късо дръвце, около <b>20</b> см, с кукичка, което служи за сукане на върви, особено козиняви. | 2. Уред за усукване или пресукване на нишки за прежда, въже и др. <i>Стига връцка ви-телът да предеш цял ден сукаре, че ще загубиш фцете!</i> БД I, 72. // Късо дръвце, около <b>20</b> см, с кукичка, което служи за сукане на върви, особено козиняви. | ||
| Ред 13: | Ред 15: | ||
26. | 26. | ||
| − | 5. Воденичен камък. <i>Она | + | 5. Воденичен камък. <i>Она [воденицата] е с два витела и доволствува всичката потреба манастирска, като меле непрестанно.</i> Н. Рилски, ОМР, 53. |
<b>6</b>. Дървен райбер или кука на прозорец и др. (Вл. Георгиев и др., БЕР). | <b>6</b>. Дървен райбер или кука на прозорец и др. (Вл. Георгиев и др., БЕР). | ||
| Ред 22: | Ред 24: | ||
О На вйтел. <i>Диал.</i> В кръг, на колело. <i>Ето ги втурнаха се теленцата, играят на вител, ближат се едно друго и политат към циментовите корита, за да се напият от сребристата вода.</i> Кр. Григоров, И, 103. <i>Вихром летят самодиви чевръсти. / Ред слъкатушат, на вител завърнат, / свият, извият в замах се разгърнат.</i> П. П. Славейков, Събр. Съч. I, 170. | О На вйтел. <i>Диал.</i> В кръг, на колело. <i>Ето ги втурнаха се теленцата, играят на вител, ближат се едно друго и политат към циментовите корита, за да се напият от сребристата вода.</i> Кр. Григоров, И, 103. <i>Вихром летят самодиви чевръсти. / Ред слъкатушат, на вител завърнат, / свият, извият в замах се разгърнат.</i> П. П. Славейков, Събр. Съч. I, 170. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИТИЕВАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> За думи, изрази и под. — който се отличава с пищност, претрупаност, липса на есгестве-ност. <i>Като търсеше най-витиеватите изрази, Касаветов разказа за гуляя в Лягова-та кръчмарница.</i> Г. Караславов, ОХ П, 216. <i>Изданието носело пищно и витиевато.. посвещение на</i> „<i>най-светлия и най-превъз-ходен сеньор, сеньор Козимо де Меоичи.“</i> | ||
| − | + | Хр. Ковачевски, СК, 89. <i>— Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил, комуто., омръзнаха поклоните и витиеватите думи на византийците.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 351. <i>Тези причини на патриархията са съвършено безосновни и безсилни и изложени с едно витиевато ве-леречие.</i> Н. Михайловски, ОВ (превод), 28-29. | |
| − | |||
| − | Хр. Ковачевски, СК, 89. | ||
— От рус. витиеватмй. | — От рус. витиеватмй. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИТИЕВАТО. <i>Книж. Нареч. от</i> витие-ват. <i>Министърът завърши последните си думи с размах, витиевато, с патос, но никой не му изръкопляска, както очакваше той.</i> Г. Краев, ОХ П, 543. | + | <b>ВИТИЕВАТО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> витие-ват. <i>Министърът завърши последните си думи с размах, витиевато, с патос, но никой не му изръкопляска, както очакваше той.</i> Г. Краев, ОХ П, 543. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИТИЕВАТОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> витиеват. <i>Гражданският патос на Лермонтова се отлива във великолепни елегии, просмукани със стихиен сатиризъм и оформени в бляскава и съдържателна витиеватост.</i> БНТ, 1941, бр. | + | <b>ВИТИЕВАТОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> витиеват. <i>Гражданският патос на Лермонтова се отлива във великолепни елегии, просмукани със стихиен сатиризъм и оформени в бляскава и съдържателна витиеватост.</i> БНТ, 1941, бр. |
218, <b>2</b>. | 218, <b>2</b>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЙТИЗЧИЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Жена витиз-чия. <i>Стамат от втория състав.., бил отвлечен от витизчийки в някаква крайградска вила.</i> Г. Друмев, УКР, 22. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЙТИЗЧИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> 1. Който се отнася до витизчия. <i>Съставът на участниците в шоуто е изцяло витизчийски.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Който е свързан с преструвки, с иг-ране на някаква роля в живота. <i>— Стига си се правил на обиден и нещастен и въобще спри с витизчийските номера.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЙТИЗЧИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Разг.</i> Човек, който учи или е учил във ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство). <i>Когато с проекта [за студентско предаване] се заемат витизчиите, се ражда концепцията за „Ку-ку“.</i> 24 часа, 2000, бр. 314, 21. <i>В постановката участваха актьори от Народния театър и двама витизчии.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. <i>Прен.</i> Който е свързан с преструвки, с иг-ране на някаква роля в живота. | + | <b>ВИТИ`ЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Свойствен, присъщ на вития, характерен за вития. <i>Като богослов</i>, <i>той владееше ви-тийския дар и си служеше с цитати от светото писание.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. <i>Агитациите в кръчмите, кафенетата и в кооперацията не даваха добър резултат.. Пък и споровете избиваха в дребнави разправии и поп Иван нямаше възможност да разгърне своите витийски дарби.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, <b>6</b>. <i>До братските могили на редута / държа [героят] речта си пламенна, прочута. / И тоя плам витийски не изстина.</i> Ем. Попдимитров, СР, 47. <i>Витий-ско изкуство.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЙТИЗЧИЯ, -ията, <i>мн.</i> -йи, <i>м. Разг.</i> Човек, който учи или е учил във ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство). <i>Когато с проекта | + | <b>ВИТИ`ЙСТВАМ</b> и <b>ВИТИ`ЙСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> Говоря (обикн. пред много слушатели) със стил, присъщ на вития; ораторствам. <i>— По -добре да стоим под турски ятаган още петстотин години, отколкото да приемем това пълномощно,</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 15:56, 15 декември 2013
ВЙТЕК, мн. -ци, м. Нар.-поет. Витяз. Вино пие юнак Димитер, /.. / вино пие и се фали: /—Я съм юнак над юнаци, / и съм ви-тек на витеци! Нар. пес., СбНУ X, 10.
— Други форми: вйтег и (остар. книж., сега ритор.) вйтез.
ВЙТЕЛ, -ът, -а и -ят, -я, мн. -тли, м. Диал. 1. Късо обло дърво, което се употребява при връзване на снопи. Павел улови баща си, измъкна из пояса му вителя, с който вързват снопи, и си тръгна. Елин Пелин, Съч. I, 25. Докато нагласят каруцата, докато напълнят с вода бъкела и приберат паламарките, витела и сърповете, разсъм-на. Ем. Станев, ИК III, 195. Жетварки, на постат прекършили снага, / чевръсто сърпове повели са в ръка, / а спретнат драго-ман вий с вителя вързопи. П. П. Славейков, Избр. съч. П1,13-14.
2. Уред за усукване или пресукване на нишки за прежда, въже и др. Стига връцка ви-телът да предеш цял ден сукаре, че ще загубиш фцете! БД I, 72. // Късо дръвце, около 20 см, с кукичка, което служи за сукане на върви, особено козиняви.
3. Уред за чистене на памук от семките в шушулката. Ке земат шишарки, ке изтре-бат букак, ке извият на вител, ке изпредат. Т. Панчев, РБЯд, 53.
4. Чекрък, с който се вади вода от кладенец и др. Сянката в дъното се раздвижи и подпирайки се с ръце за стените, се качи в кофата. Почнах да въртя $итела, а въжето се навиваше, навиваше. И. Радичков, ПЦ,
26.
5. Воденичен камък. Она [воденицата] е с два витела и доволствува всичката потреба манастирска, като меле непрестанно. Н. Рилски, ОМР, 53.
6. Дървен райбер или кука на прозорец и др. (Вл. Георгиев и др., БЕР).
7. Винт (Ст. Младенов, БТР).
8. Водовъртеж, въртоп. Овчарот.. си имал два кавала, та погрешка му паднале во езерото и му се удаиле во витело, що се виел во езерото. Нар. прик., СбНУ XIV, 118.
О На вйтел. Диал. В кръг, на колело. Ето ги втурнаха се теленцата, играят на вител, ближат се едно друго и политат към циментовите корита, за да се напият от сребристата вода. Кр. Григоров, И, 103. Вихром летят самодиви чевръсти. / Ред слъкатушат, на вител завърнат, / свият, извият в замах се разгърнат. П. П. Славейков, Събр. Съч. I, 170.
ВИТИЕВАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. За думи, изрази и под. — който се отличава с пищност, претрупаност, липса на есгестве-ност. Като търсеше най-витиеватите изрази, Касаветов разказа за гуляя в Лягова-та кръчмарница. Г. Караславов, ОХ П, 216. Изданието носело пищно и витиевато.. посвещение на „най-светлия и най-превъз-ходен сеньор, сеньор Козимо де Меоичи.“
Хр. Ковачевски, СК, 89. — Какъв вятър ви отвя насам към Меропа? — изведнъж запита Момчил, комуто., омръзнаха поклоните и витиеватите думи на византийците. Ст. Загорчинов, ДП, 351. Тези причини на патриархията са съвършено безосновни и безсилни и изложени с едно витиевато ве-леречие. Н. Михайловски, ОВ (превод), 28-29.
— От рус. витиеватмй.
ВИТИЕВАТО. Книж. Нареч. от витие-ват. Министърът завърши последните си думи с размах, витиевато, с патос, но никой не му изръкопляска, както очакваше той. Г. Краев, ОХ П, 543.
ВИТИЕВАТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от витиеват. Гражданският патос на Лермонтова се отлива във великолепни елегии, просмукани със стихиен сатиризъм и оформени в бляскава и съдържателна витиеватост. БНТ, 1941, бр.
218, 2.
ВЙТИЗЧИЙКА ж. Разг. Жена витиз-чия. Стамат от втория състав.., бил отвлечен от витизчийки в някаква крайградска вила. Г. Друмев, УКР, 22.
ВЙТИЗЧИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Който се отнася до витизчия. Съставът на участниците в шоуто е изцяло витизчийски.
2. Прен. Който е свързан с преструвки, с иг-ране на някаква роля в живота. — Стига си се правил на обиден и нещастен и въобще спри с витизчийските номера.
ВЙТИЗЧИЯ, -ията, мн. -йи, м. Разг. Човек, който учи или е учил във ВИТИЗ (Висш институт за театрално изкуство). Когато с проекта [за студентско предаване] се заемат витизчиите, се ражда концепцията за „Ку-ку“. 24 часа, 2000, бр. 314, 21. В постановката участваха актьори от Народния театър и двама витизчии.
ВИТИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Свойствен, присъщ на вития, характерен за вития. Като богослов, той владееше ви-тийския дар и си служеше с цитати от светото писание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. Агитациите в кръчмите, кафенетата и в кооперацията не даваха добър резултат.. Пък и споровете избиваха в дребнави разправии и поп Иван нямаше възможност да разгърне своите витийски дарби. Г. Караславов, Избр. съч. II, 6. До братските могили на редута / държа [героят] речта си пламенна, прочута. / И тоя плам витийски не изстина. Ем. Попдимитров, СР, 47. Витий-ско изкуство.
ВИТИ`ЙСТВАМ и ВИТИ`ЙСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Говоря (обикн. пред много слушатели) със стил, присъщ на вития; ораторствам. — По -добре да стоим под турски ятаган още петстотин години, отколкото да приемем това пълномощно,
