Page:RBE Tom2.djvu/699

одолима сила. На върха на вълната, съм, намирам се, издигам се. В състояние на най-добър в някаква област, на най- голям успех (съм, намирам се). Реджинал, който от 15 години е посветил обектива и сърцето си на мургавата италианка [София Ло-рен], твърди, че и на 56 години тя е все на върха на вълната и че е "олицетворение на женствеността, винаги 100 КСТ, 1991, бр. 12, 3. Те бяха имали шанса да попаднат случайно пред очите на Тубата и подслушването им изведнъж ги бе издигнало на върха на вълната. Евг. Кузманов, ЧДБ, 67. На къси вълни. Разг. Незаконно и на много висока цена (за покупка, продажба на търсена дефицитна стока). — С черно се занимавам; купувам, продавам на къси вълни — за чер-ноборсовец ме имат... 3. Сребров, Избр. разк., 17. На някаква вълна, съм (настройвам се, настройвам и под.). В някакво разположение на духа, обхванат от някакви мисли, чувства, настроение (съм или правя някого да бъде и под.) за разлика от изпитваното от мене по-рано или от някой друг. Идеята беше хубава, заслужаваше да се помисли върху нея и Живко тъкмо това вършеше. В цеха и в столовата,.., дори в стая номер шест, когато го нямаше Киро. Защото присъствието на Киро го настройваше на съвсем друга вълна и му пречеше да се съсредоточи. Р. Михайлов, ПН, 112. Опитах се да се настроя на негова вълна и да разбера защо така оценяваше и се радваше на случилото се.

— Други форми: волна (остар. книж.), вълма (остар. и диал.).

ВЪЛНАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Търговец на вълна. В Люляково бяха се случили двама търговци вълнари, които,.., бяха дошли да заобиколят отрано овчарите, да им дадат: пари и да купят вълната,.., на зелено. Й. Йовков, Ж 1945, 67. И промени тя дотогавашния ред: не зима вече чужда йолма да преде, ами сама ще си купи в петък на пазара йолма от вълнарите, ще я изпреде през неделята и другия пазар изработената прежда ще продаде на гайтанджиите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184.

2. Човек, който се занимава с обработване на вълна (Ст. Младенов, БТР).

ВЪЛНАРИН, мн. вълнари, м. Остар., сега простонар. Вълнар. — Знам го, как да не го знам! Че нали доде е$на_инощ тука да търси Вълка вълнарина? Й. Йовков, ВАХ, 96.

ВЪЛНАРКА ж. 1. Търговка на вълна.

2. Жена на вълнар.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВЪЛНАРНИЦА ж. Остар. В миналото

— приспособление в река, където се пере вълна. Ще ви кажа, чедо мое, че не само сте далече от почитанието по вашата фамилия и по вашата личност, но ви презирам и още ви държа за по-долна и от девойките, които ходят по вълнарниците, та перат вълна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 378-379.

ВЪЛНАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вълнар или до вълна. — Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка. Чудомир, Избр. пр, 205. Един от най-добрите разсадници на това неминуемо следствие на цивилизующия са деспотизъм освен чи-новничеството е вълнарската фабрика на Мулла Махмуда. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 19, 73.

ВЪЛНАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на вълнар.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВЪЛНАРИЯ, мн. няма, ж. Диал. 1. Съ-бир. Вълнени изделия от различни видове.

2. Търговия с различни вълнени изделия.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВЪЛНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.

1. Който е покрит с много косми; вълнест, космат. Още като беше [кучето] на два-три месеца, топарлачесто и вълнато като мече, тръгна веднъж с Василя подир каруцата и ходи чак до града. Й. Йовков, АМГ,

35. Но! Я да видим, ще търпи ли вълнати-ят балкански лев / да стои в нашите окови и да не екне с буен рев. СбДЧ, 173. Осма вечер вечеряме / осем вълка вълнати. Нар. пес., СбВСт, 826.

2. Който прилича на вълна по мекост, реха-вост; вълнест (Ст. Младенов, БТР).

ВЪЛНАТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Който е покрит с косми малко повече от обикновеното; доста вълнат. По-фана го по ръцете, / ръцете му мъжки ръце; / пофана го по гърдите, / гърдички му вълнатички. Нар. пес., СбНУ XXV, 125.

ВЪЛНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Вълнен. И всекий, който щял да участвува в тая война, зашивал си на ръкава червен вълнев кръст. Г. Йошев, КВИ (превод), 183.

2. Който има по себе си вълна, овалян с вълна (Н. Геров, РБЯ).

ВЪЛНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вълна. Пинтезката седна до печката, надяна дебел вълнен конец през шията си и почна да плете с дървен шиш. И. Петров, НЛ, 169. На една открехната порта се бе появила млада жена, загърната набързо с вълнен шал. Д. Талев, ЖС, 34. Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка. Й. Йовков, ВАХ, 79. Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи, които даде на мокрите до кости партизани. К. Ламбрев, СП, 66. Вълнена блуза. Вълнен пуловер. Вълнен плат. Вълнена рокля.