Page:RBE Tom2.djvu/670

Ефенди] ся възприе и посрещна от училищните епитропи и надзиратели с прилична-та почест. ЦВ, 1857, бр. 337, 162. Когато в това изложение са показани големите ползи и добрините във военно отношение, които ще произлязат, ако ся възприеме езерото [Девненското] за пристанище, чуждите землемерци във време на разискванията са предпочели пристанището на крайбрежието. Дун., 187о, бр. 1051,1.

О Възприемам / възприема труд<а>. Остар. Книж. Обикн. в св. Със следв. изр. със съюз да. Заемам се с нещо. Възприях труд да съставя тая Писменица на славянския или по-добре на църковнославянския язик. Ив. Момчилов, ПСЕ, VIII. Възприехме труда да улесним изданието [на Български книжици] до свършеванието на годината им. СбПер. п I, 65.

— Други (остар.) форми: възприймам, восприе-мам и восприймам.

ВЪЗПРИЕМАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от възприемам и от възприемам се. Отразеният от стената звук може да се чуе отделно от произведения направо от източника, ако между моментите на възприемането на двата звука има интервал най-малко 0,1 сек. Физ. X кл, 1951, 23. Нито една мисъл, фраза, слово, препинателен знак на авторския текст не трябва да бъдат в актьорското изпълнение смачкани,.., затъмнени за възприемането на зрителя.

Н. Лилиев, Съч. Ш, 282.

ВЪЗПРИЕМАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн, -лни, прил. Който има свойството да получава възприятия, чрез който се получават възприятия. Брехт установява такъв контакт със зрителната зала, че той винаги зарежда нейния интерес и внимание, държи я в напрежение и раздвижва нейния възпри-емателен апарат до най-висока степен. ЛФ, 1957, бр. 31, 4. Сетивните нерви започват с възприемателни органи — рецептори. Те възприемат дразненията. Анат. VIII кл, 13. Акуетиката., обяснява условията, при които съществува звукът: източник, среда за разпространение и възприемате-лен орган (ухо). Пеене VIII кл, 12.

ВЪЗПРИЕМВАМ, -аш, несв.; възприемна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възприемнат, св., прех. Остар. Възприемам (в

3, 4, 5, 6 и 8 знач.). Цветето на сяка нова пролет възприемва пак своята красота, от която го лишава зимата. П. Р. Славейков, ПВЖ (превод), 80. Онези, които ся стараят да достигнат високи чинове или да увеличат властта и влиянието си, нека ся приготвят да възприемнат големите отговорности, които ги чакат. ИЗ 1874-1882, 61. Бодуин наместо да възприемне с радост българския посланик, защото от това щеше да придобие едно силно царство за приятел, го прие твърде горделиво. М 185/, 116. Тъй той [славянинът] ся видя принуден да ся откаже от патриархичес-кия си живот и да възприемне рабския. ДЗ, 1868, бр. 16, 62. Силите, ако желаят искрено да уталожат и възобновят Изтока,.., трябва да възприемнат морално задължение, за да измислят по-практически средства. ДЗ, 1868, бр. 8, 31. възприемвам се, възприемна се страд. А у растенията: хранителният им сок, който те приемат от земята, възприемва се чрез корена им. В. Берон, ЕИ, 4.

ВЪЗПРИЕМВАНЕ, ср. Остар. Отгл. същ. от възприемвам и от възприемвам се; възприемане. У животните стомахът служи за смилането на ястието; окото за гледането, белият дроб за възприемването на животворителний воздух и проч. В. Берон, ЕИ, 3.

ВЪЗПРИЕМВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възприемване. Радан самси с голяма почет го приел и той от това въз-приемвание разсъдил за безопасност на живота си с отрова да лиши Радана от живот и воеводство. П. Р. Славейков, СК, 156.

ВЪЗПРИЕМЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който лесно може да се възприема, схваща, разбира. На децата повече да се показва и то в достъпен възприемлив вид. Ем. Жечев, Б, 216.

2. Остар. Възприемчив (Ст. Младенов, БТР).

ВЪЗПРИЕМЛЙВОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Остар. Качество на възприемлив. Без възприемливостта на младите и без техните безкористни стремления към улучше-нията;.. —без сичко това живота ои бил твърде монотонен. СбПер. п I, 100.

ВЪЗПРИЕМНА. Вж. възприемвам.

ВЪЗПРИЕМНИК, мн. -ци, м. 1. Църк. Кръстник. Николчо бил воведен в християнското стадо, както видяхме вече из разказа на самата родителница, от поп Ивана Славея, а негов възприемник станал Никола Искрата. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. А някои си историци искат да кажат, какво Арсений бил възприемник (кръстник) на двете царчета. У, 1871, бр. 7, 122. За упъ-тование в новий живот на кръстений дават възприемници — кръстник и кръстница, които го приимат от къпалника на свое поръчителство. Д. Манчев, НН (превод), 140.

2. Индив. Приемник, продължител. Вече подир Пушкина, възприемниците на неговите завети — Тургенев, Толстой, Достоевски, Мински и др. са проникнали и подхванали по-основно тая характерна особеност на руския народен дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 94.

ВЪЗПРИЕМНИЦА ж. Църк. Жена възприемник (в 1 знач.); кръстница. Днес в Пелешкия дворец е станало кръщението на