Page:RBE Tom2.djvu/646

ВЪЗЛЯЗВАМ, -аш, несв. (остар., сега поет.); възлезна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. и (рядко) прех. Разг. Възлизам веднъж или няколко пъти. Възлязвам в рано утро по хълма, / край който къщите се по-таят. К. Христов, ИБ, 13. Кой на кулата възлезна / и с копнеж ръце простре / към притихналата бездна/на неверното море? Д. Дебелянов, С 1946, 108. Аз тръгвам ската да възлезна / до тиха слънчева полянка, / но сварвам бръмбари железни [машини] / да спят в горуновата сянка. А. Муратов, ЖП, 47. Стори ми ся, че чух на морето гръм от пушкало, възлязвам тутакси на канарата отгоре. П. Р. Славейков, РО (превод), 103. По сметката възлязват / стоти-ни хиляди; но нека ги броим / не толкоз ... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 205. От по-главните села са: Панагюрище.. Жителите му възлязват на 9000-10 000 души, които са занимават повече със земеделие и ското-въдство. С. Бобчев, ПОС (превод), 67.

ВЪЗЛЯЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от възлязвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЪЗМАЛКО нареч. Означава степен по-ниска от степента на признака, приета за малка. В епохата на общия ентусиазм обикновеният човек всякога бива само въз-малко ентусиазист, а това възмалко плава в натурата му над значително количаство ноздревски, чичиковски, плюшкиновски или някои други помии от същото високо достойнство. Д. Писарев, УЖ (превод), 21.

ВЪЗМАЛЪК, -лка, -лко, мн. -лки, прил.

1. Който е по-малък от обикновеното или отколкото се очаква. На пояса му се видяха два.., възмалки пищови, донесени от Едре-не. Ц. Гинчев, ГК, 147.

2. Като същ. възмалко ср. Нещо, което се възприема като по-минимално от малкото.

ВЪЗМЕЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който е свързан с възмездие. И нека те отплата / да бъдат и за нас! На твоя враг / ний благославяме победний стяг! / О, благородни рицари, удрете! — / Вий бич възмезден Богу сте в ръцете! К. Христов, ПП I, 34. През тайната на димните потоци звездни, / кръз ужаса на гробно млъкналите бездни, / заслушан аз минавам,

— бди тревожен ум, / с надежда за минутите възмездни / на стигнат край в безкраен друм. П. К. Яворов, Съч. 1,160.

ВЪЗМЕЗДИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Беда, нещастие или наказание, което някой изтърпява за извършена простъпка, престъпление. Твърде скоро едно царство ще пропадне и ще се разсипе и един цар ще изгуби своя трон. Справедливо възмездие за тежък грях, за алчно хищничество на чужда земя. И. Йовков, Разк. III, 73-74. А ето, Санко легна болен. Той ходил в мечита да накара ходжата да прочете молитва за здраве. Защото възмездие била тая болест заради прегрешенията, които извършили. Вл. Полянов, БВП, 24. Ти приличаш сега на болен и уплашен злодей, който очаква възмездие за деянията си. Д. Димов, Т, 540. — Хайдутин съм аз, Марио,.. Нивга не мога се върна между хората, че по-силни са тия, на които възмездие за делата съм давал. П. Спасов, ГЛЗЗ, 24. Князът се боеше, че дошли победоносни в една камара, от която той ги бе изпъдил без право, либералите ще му се наложат сега не само със своите крайни идеи, но и с жаждата си за възмездие. С. Радев, ССБ I, 194. Сега вече Апостолът предупреждава. Денят на общонарод-ното въстание, който наближава, ще бъде ден на справедливо възмездие. Ив. Унджиев, ВЛ, 202.

2. Остар. Награда, възнаграждение като отплата или компенсация за нещо извършено или изтърпяно. Не можеше вече да става дума за онова възмездие, което бяха получили старите деятели, наградени с всеобща благодарност за усилията, които бяха положили в борбата за църковна независимост. К. Величков, Събр. съч. VIII, 76. Днес по-мъчно можеш да хванеш някого да ти пее или играе, ако не му обещаеш екскурзия или каквото и да е друго възмездие; ще видиш мъки да намериш докладчик на просветна тема. С. Северняк, П, 274. Не ни лишавайте от съдействието си в превожда-ние на разни нравствени пиеси; но в същото време,., и не чакайте от нас някое по-друго възмездие, освен онова на почитанието, което впълно заслужавате. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 32.

— Други (остар. книж.) форми: възмъздис и воз-м д з д и е.

ВЪЗМЕЗДЯ. Вж. възмездявам.

ВЪЗМЕЗДЯВАМ, -аш, несв.; възмездя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Книж. 1. Давам нещо за отплата, за компенсация. За да възмездя предплатилите абонати, им изпратих излязлата по това време моя книга Двете учителски организации". Д. Каза-сов, ВП, 169. Сам Добри преди малко бе усетил, че ще заплаче: светът възмездяваше страдалеца, справедливостта се разплаща-ше със Софрония. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 506. — Готов съм, като се излюпя инженер, да възмездя изцяло разходите и загубите на потърпевшата! Др. Асенов, И, 40. — Все ми се струва, че с нищо не мога да възмездя сълзите на децата по техните бащи, ако съдя по скръбта, която изпитвам по собственото си дете. Кр. Кръсте_ив, К, 264. Графът желаеше да възмезди Макова за верните му услуги, като го нареди на някое добро място. X. Пашов и др., ЦП, 2.

2. Остар. Награждавам, възнаграждавам. "И като бях ги [парите] вече забравил, вчера гледам да иде человекът при меня и със сълзи признателности ми връща заема.." "Е добре, приемам ги и Бог да тя възмез