Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/57“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Тук в отделните точки са посочени само основни положения, а изключенията са разкрити при всеки конкретен случай в Речника. | Тук в отделните точки са посочени само основни положения, а изключенията са разкрити при всеки конкретен случай в Речника. | ||
| − | П. Фонетични варианти. 1. Справочният отдел съдържа отделни сравнително изолирани случаи на фонетична вариантност. Не се отбелязват редовните фонетични явления, закономерни за източните и западните говори — редукция, преглас, рефлекс на сонантните рил, както и развоят на еровите гласни в диалектите, развоят на носовките и др. Посочват се диалектни, простонародни или остарели фонетични варианти на съвременни български книжовни думи или фонетични варианти на думи от чужд произход, ако се срещат в материалите от по-старата литература или от публикуваното народно творчество. Вариантът се дава в разредка с бележка „друга форма“ (“.руги форми“) и съответна стилистична бележка в скоби, ако е необходимо, напр.: | + | П. Фонетични варианти. 1. Справочният отдел съдържа отделни сравнително изолирани случаи на фонетична вариантност. Не се отбелязват редовните фонетични явления, закономерни за източните и западните говори — редукция, преглас, рефлекс на сонантните рил, както и развоят на еровите гласни в диалектите, развоят на носовките и др. Посочват се диалектни, простонародни или остарели фонетични варианти на съвременни български книжовни думи или фонетични варианти на думи от чужд произход, ако се срещат в материалите от по-старата литература или от публикуваното народно творчество. Вариантът се дава в разредка с бележка „друга форма“ (“.руги форми“) и съответна стилистична бележка в скоби, ако е необходимо, напр.: или... — Други (диал.) форми: а ли, е ли, я ли; гостилница... — Друга (остар.) форма: гости`нница, рус.; свобода... — Друга (остар. и диал.) форма: слобода. Ако фонетичният вариант отговаря по стилистична функция на заглавната дума, при него не се дава стилистична бележка, напр.: банкротин... <i>Остар. Книж...</i> — Друга форма: банк-рутин. |
| − | 2. Диалектни или остарели фонетични варианти, отбелязани в справочния отдел на статията, се дават и като заглавни думи само в случай, че са разпространени в езика и има за тях материал в картотеката: | + | 2. Диалектни или остарели фонетични варианти, отбелязани в справочния отдел на статията, се дават и като заглавни думи само в случай, че са разпространени в езика и има за тях материал в картотеката: али... <i>Диал.</i> Или (пример); болгарски... <i>Остар</i>.... Български (пример). Същите думи се посочват в справочния отдел на или и на български. |
Диалектни или остарели фонетични варианти, включени от някои предходни речници, се отбелязват обикновено в справочния отдел. | Диалектни или остарели фонетични варианти, включени от някои предходни речници, се отбелязват обикновено в справочния отдел. | ||
| − | 3. Когато има няколко диалектни фонетични варианта, но няма съответна книжовна дума, като заглавка се дава диалектният вариант, за който има материал, доказващ неговата разпространеност, а останалите се посочват в справочния отдел на неговата статия, напр.: | + | 3. Когато има няколко диалектни фонетични варианта, но няма съответна книжовна дума, като заглавка се дава диалектният вариант, за който има материал, доказващ неговата разпространеност, а останалите се посочват в справочния отдел на неговата статия, напр.: белтак... <i>Остар.</i> Бял чуплив камък с кремъчен състав. — Друга форма: белтък. |
| − | Ако материалът посочва, че и други варианти са разпространени, те се дават като заглавни думи и обикновено се тълкуват с варианта, в чийто справочен отдел стоят, напр.: | + | Ако материалът посочва, че и други варианти са разпространени, те се дават като заглавни думи и обикновено се тълкуват с варианта, в чийто справочен отдел стоят, напр.: белтък... <i>Диал.</i> Белтак (пример). |
| − | 4. В справочния отдел се поставят и фонетични варианти на чужди думи, дошли с фонетичните си особености от съответния език или с известни промени, напр.: | + | 4. В справочния отдел се поставят и фонетични варианти на чужди думи, дошли с фонетичните си особености от съответния език или с известни промени, напр.: актуален... — От лат. actualis... — Други (остар.) форми: актуелен от нем., актюелен отфр. |
| + | |||
| + | Ш. Посочват се и срещани в книжнината от XIX в. или в публикуваното народно творчество падежни форми на съществителни имена: бан-ки`р... дат. (остар.) банки`ру. | ||
| − | |||
Версия от 08:56, 25 ноември 2012
дът им: антиимпериализъм, балнеотерапия. д) При прилагателни от местни имена: алпийски, азиатски; също при названия на народи, произлезли от местни имена: африканец, азиатец и др. е) При съществителни, производни от лични имена: донкихотовци. ж) При много стари езикови заемки, твърде много отдалечени от чуждия източник: комин, кмет „ кум.
Тук в отделните точки са посочени само основни положения, а изключенията са разкрити при всеки конкретен случай в Речника.
П. Фонетични варианти. 1. Справочният отдел съдържа отделни сравнително изолирани случаи на фонетична вариантност. Не се отбелязват редовните фонетични явления, закономерни за източните и западните говори — редукция, преглас, рефлекс на сонантните рил, както и развоят на еровите гласни в диалектите, развоят на носовките и др. Посочват се диалектни, простонародни или остарели фонетични варианти на съвременни български книжовни думи или фонетични варианти на думи от чужд произход, ако се срещат в материалите от по-старата литература или от публикуваното народно творчество. Вариантът се дава в разредка с бележка „друга форма“ (“.руги форми“) и съответна стилистична бележка в скоби, ако е необходимо, напр.: или... — Други (диал.) форми: а ли, е ли, я ли; гостилница... — Друга (остар.) форма: гости`нница, рус.; свобода... — Друга (остар. и диал.) форма: слобода. Ако фонетичният вариант отговаря по стилистична функция на заглавната дума, при него не се дава стилистична бележка, напр.: банкротин... Остар. Книж... — Друга форма: банк-рутин.
2. Диалектни или остарели фонетични варианти, отбелязани в справочния отдел на статията, се дават и като заглавни думи само в случай, че са разпространени в езика и има за тях материал в картотеката: али... Диал. Или (пример); болгарски... Остар.... Български (пример). Същите думи се посочват в справочния отдел на или и на български.
Диалектни или остарели фонетични варианти, включени от някои предходни речници, се отбелязват обикновено в справочния отдел.
3. Когато има няколко диалектни фонетични варианта, но няма съответна книжовна дума, като заглавка се дава диалектният вариант, за който има материал, доказващ неговата разпространеност, а останалите се посочват в справочния отдел на неговата статия, напр.: белтак... Остар. Бял чуплив камък с кремъчен състав. — Друга форма: белтък.
Ако материалът посочва, че и други варианти са разпространени, те се дават като заглавни думи и обикновено се тълкуват с варианта, в чийто справочен отдел стоят, напр.: белтък... Диал. Белтак (пример).
4. В справочния отдел се поставят и фонетични варианти на чужди думи, дошли с фонетичните си особености от съответния език или с известни промени, напр.: актуален... — От лат. actualis... — Други (остар.) форми: актуелен от нем., актюелен отфр.
Ш. Посочват се и срещани в книжнината от XIX в. или в публикуваното народно творчество падежни форми на съществителни имена: бан-ки`р... дат. (остар.) банки`ру.
