Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/441“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
2. <i>Книж.</i> Присъединявам се към дружество, асоциация (в 3 знач.), влизам в асоциация (в 3 знач.). | 2. <i>Книж.</i> Присъединявам се към дружество, асоциация (в 3 знач.), влизам в асоциация (в 3 знач.). | ||
| − | _От лат. associo | + | _От лат. associo ’съединявам’ през нем. assozieren. |
| − | + | ---- | |
АСОЦИЙРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Присъединен, сдружен. О Асоцииран член. <i>Полит.</i> Страна или организация, която е присъединена към някаква международна организация, без да е получила пълноправно членство в нея. <i>България ще настоява ЕС да въведе нови облекчения в търговията с асоциираните си членове.</i> 24 часа, 1999, бр. 327, 7. | АСОЦИЙРАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Присъединен, сдружен. О Асоцииран член. <i>Полит.</i> Страна или организация, която е присъединена към някаква международна организация, без да е получила пълноправно членство в нея. <i>България ще настоява ЕС да въведе нови облекчения в търговията с асоциираните си членове.</i> 24 часа, 1999, бр. 327, 7. | ||
| − | + | ---- | |
АСОЦИИРАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> асоциирам <i>и от</i> асоциирам се. <i>Той</i> [вицепремиерът] <i>ще търси и подкрепата на парламента, ако българската страна на преговорите за асоцииране възприеме позицията на отказ от всякакви компромиси.</i> Пари, 1992, бр. 196, 1. <i>Асоцииране на понятия.</i> | АСОЦИИРАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> асоциирам <i>и от</i> асоциирам се. <i>Той</i> [вицепремиерът] <i>ще търси и подкрепата на парламента, ако българската страна на преговорите за асоцииране възприеме позицията на отказ от всякакви компромиси.</i> Пари, 1992, бр. 196, 1. <i>Асоцииране на понятия.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АСПАРАГУС <i>м.</i> 1. Аспержа (в 1 знач.); зайча сянка. Asparagus officinalis. <i>Председателят скочи и саксията с пухкав аспарагус п^ед него се разклати.</i> Н. Тихолов, ДКД, <i>лителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото, която и днес се повтаря в нов исторически аспект.</i> Ив. Унджиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 114. <i>Ако погледнете само откъм един аспект на Султана, сигурно няма да я разберете.. Душата на Султана не е толкова проста.</i> ВН, 1955, бр. 184, 4. <i>Разглеждам въпроса в друг аспект. И</i> Възможност, перспектива за бъдещо развитие. | АСПАРАГУС <i>м.</i> 1. Аспержа (в 1 знач.); зайча сянка. Asparagus officinalis. <i>Председателят скочи и саксията с пухкав аспарагус п^ед него се разклати.</i> Н. Тихолов, ДКД, <i>лителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото, която и днес се повтаря в нов исторически аспект.</i> Ив. Унджиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 114. <i>Ако погледнете само откъм един аспект на Султана, сигурно няма да я разберете.. Душата на Султана не е толкова проста.</i> ВН, 1955, бр. 184, 4. <i>Разглеждам въпроса в друг аспект. И</i> Възможност, перспектива за бъдещо развитие. | ||
| Ред 24: | Ред 24: | ||
— От лат. aspectus. | — От лат. aspectus. | ||
| − | + | ---- | |
АСПЕРГИЛОЗА <i>ж. Мед.</i> Заболяване на дихателните органи у човека и главно у птиците, причинено от плесенните гъбички от рода на аспергилуса. | АСПЕРГИЛОЗА <i>ж. Мед.</i> Заболяване на дихателните органи у човека и главно у птиците, причинено от плесенните гъбички от рода на аспергилуса. | ||
— Друга (остар.) форма: аспержилоза. | — Друга (остар.) форма: аспержилоза. | ||
| − | + | ---- | |
АСПЕРГИ`ЛУС <i>м. Биол.</i> Широко разпространен вид плесенни гъбички от рода на торбестите гъби, някои от които се използват за получаване на антибиотици. Aspergillus. <i>Различните видове аспергилус причиняват плесенясване на маслата, на яйцата и д<sub>Р</sub>.</i> | АСПЕРГИ`ЛУС <i>м. Биол.</i> Широко разпространен вид плесенни гъбички от рода на торбестите гъби, някои от които се използват за получаване на антибиотици. Aspergillus. <i>Различните видове аспергилус причиняват плесенясване на маслата, на яйцата и д<sub>Р</sub>.</i> | ||
— От лат. aspergillum. | — От лат. aspergillum. | ||
| − | + | ---- | |
АСПЕРЖИ <i>мн., ед.</i> (рядко) аспержа, <i>ж.</i> | АСПЕРЖИ <i>мн., ед.</i> (рядко) аспержа, <i>ж.</i> | ||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
— От лат. asparagus през фр. asperge. | — От лат. asparagus през фр. asperge. | ||
| − | + | ---- | |
АСПИ`Д<sup>1</sup> <i>м. Остар.</i> Аспида. <i>И стрели отровни, напоени с кръв на тигър и ас-пид,.., висяха в кълчан от скъпа кост. Н.</i> Райнов, БЛ, 175. | АСПИ`Д<sup>1</sup> <i>м. Остар.</i> Аспида. <i>И стрели отровни, напоени с кръв на тигър и ас-пид,.., висяха в кълчан от скъпа кост. Н.</i> Райнов, БЛ, 175. | ||
| − | + | ---- | |
АСПИ`Д<sup>2</sup> <i>м. Минер.</i> Вид тъмносива или черна слоеста скала, от която се правят плочи за писане и за покриви на къщи. | АСПИ`Д<sup>2</sup> <i>м. Минер.</i> Вид тъмносива или черна слоеста скала, от която се правят плочи за писане и за покриви на къщи. | ||
| − | — От гр. iaa7uq, <i>-iboq</i> | + | — От гр. iaa7uq, <i>-iboq</i> ’яспис’. — Д. Мутсв, Естествена история, 1869. |
| − | + | ---- | |
АСПИД<sup><a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a></sup> | АСПИД<sup><a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a></sup> | ||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
— Лат. asparagus | — Лат. asparagus | ||
| − | + | ---- | |
АСПЕКТ <i>м. Книж.</i> 1. Насока, страна или изходно начало, с оглед на които се възприемат или разглеждат нещата, явленията; гледище, гледна точка. <i>В любимата си тема за точността той навлизаше с тънко познаване на различните аспекти.</i> Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 45. <i>Като цяло., художественият живот в Западна Европа., се отличава с много по-голяма сложност, включва хора с най-различни професии и има още множество други аспекти, за които досега тук все още нямаше възможност да бъде говорено.</i> Хр. Ковачевски, СК, 75. <i>Националният колорит, с който са обгърнати образите, битовият аспект, в който те се разгръщат, внася епичен елемент в лиричните сами по себе си моменти.</i> Лит., XI кл., 1964, 326. <i>Дълбокият поглед на мис</i> | АСПЕКТ <i>м. Книж.</i> 1. Насока, страна или изходно начало, с оглед на които се възприемат или разглеждат нещата, явленията; гледище, гледна точка. <i>В любимата си тема за точността той навлизаше с тънко познаване на различните аспекти.</i> Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 45. <i>Като цяло., художественият живот в Западна Европа., се отличава с много по-голяма сложност, включва хора с най-различни професии и има още множество други аспекти, за които досега тук все още нямаше възможност да бъде говорено.</i> Хр. Ковачевски, СК, 75. <i>Националният колорит, с който са обгърнати образите, битовият аспект, в който те се разгръщат, внася епичен елемент в лиричните сами по себе си моменти.</i> Лит., XI кл., 1964, 326. <i>Дълбокият поглед на мис</i> | ||
Версия от 20:37, 27 ноември 2012
други представления, възприети,.., под впечатлението на същата дума в дествител-ния мир. Ал. Константинов, Съч. I, 147. Полилеят заедно с двете фигури на младоженците и кучето в краката им образува кръг, който след това е повторен от кръглото огледало на стената, така че „кръговият елемент“ е основата, върфу която е изградена композицията на цялата картина. Този кръгов елемент пък отново се асоциира с брачната халка. Хр. Ковачевски, СК, 101.
2. Книж. Присъединявам се към дружество, асоциация (в 3 знач.), влизам в асоциация (в 3 знач.).
_От лат. associo ’съединявам’ през нем. assozieren.
АСОЦИЙРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Присъединен, сдружен. О Асоцииран член. Полит. Страна или организация, която е присъединена към някаква международна организация, без да е получила пълноправно членство в нея. България ще настоява ЕС да въведе нови облекчения в търговията с асоциираните си членове. 24 часа, 1999, бр. 327, 7.
АСОЦИИРАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от асоциирам и от асоциирам се. Той [вицепремиерът] ще търси и подкрепата на парламента, ако българската страна на преговорите за асоцииране възприеме позицията на отказ от всякакви компромиси. Пари, 1992, бр. 196, 1. Асоцииране на понятия.
АСПАРАГУС м. 1. Аспержа (в 1 знач.); зайча сянка. Asparagus officinalis. Председателят скочи и саксията с пухкав аспарагус п^ед него се разклати. Н. Тихолов, ДКД, лителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото, която и днес се повтаря в нов исторически аспект. Ив. Унджиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 114. Ако погледнете само откъм един аспект на Султана, сигурно няма да я разберете.. Душата на Султана не е толкова проста. ВН, 1955, бр. 184, 4. Разглеждам въпроса в друг аспект. И Възможност, перспектива за бъдещо развитие.
441
асоцииран
— Пиша сценарий.. Това ще бъде поглед в бъдещето, чисто художествен филм с философски цели. Той ще покаже възможните най-големи аспекти на мирновременното строителство. ВН, 1960, бр. 2653, 1.
2. Външен вид. В какъв аспект ми се бе явила тогаз София! По-късно никога,.., тоя град — .. — не ми е изглеждал толкова привлекателен! К. Константинов, ППГ, 84-85.
3. Грам. Вид на глагола. Аспектът в българския език. Проблеми на славянския гла-голен аспект. .
4. Астрон. Взаимно разположение на планетите.
— От лат. aspectus.
АСПЕРГИЛОЗА ж. Мед. Заболяване на дихателните органи у човека и главно у птиците, причинено от плесенните гъбички от рода на аспергилуса.
— Друга (остар.) форма: аспержилоза.
АСПЕРГИ`ЛУС м. Биол. Широко разпространен вид плесенни гъбички от рода на торбестите гъби, някои от които се използват за получаване на антибиотици. Aspergillus. Различните видове аспергилус причиняват плесенясване на маслата, на яйцата и дР.
— От лат. aspergillum.
АСПЕРЖИ мн., ед. (рядко) аспержа, ж.
1. Вид многогодишно коренисто растение от семейство лилиецветни, с крехки стъбла, които, докато са млади и сочни, се употребяват като храна; аспарагус. Asparagus officinalis. Поради тези причини речните води вече не се замърсяват от риба,.., на много места тревите имат интересен чер-нокафяв колорит, аспержите — цвят на меден окис. Ем. Манов, ПУ, 119.
2. Стъблата на това растение, употребявани като храна. Най-напред ще поръчаме по един изстуден грейпфрут от Флорида.. Ростбиф с пюре от картофи, млади аспержи и брюкселско зеле. Ал. Бабек, МЕ, 120. Аспержи на фурна.
— От лат. asparagus през фр. asperge.
АСПИ`Д1 м. Остар. Аспида. И стрели отровни, напоени с кръв на тигър и ас-пид,.., висяха в кълчан от скъпа кост. Н. Райнов, БЛ, 175.
АСПИ`Д2 м. Минер. Вид тъмносива или черна слоеста скала, от която се правят плочи за писане и за покриви на къщи.
— От гр. iaa7uq, -iboq ’яспис’. — Д. Мутсв, Естествена история, 1869.
АСПИД<a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a>
<a name="bookmark0"><a href="#footnote1">1</a> </a> Бот. Род многогодишни тревисти растения с пищна зеленина, с разклонение дълги крехки стъбла, гъсто отрупани с дребни игловидни листа, от семейство лилиецветни, някои видове от които се отглеждат за храна, а — други — като декоративни. Asparagus.
— Лат. asparagus
АСПЕКТ м. Книж. 1. Насока, страна или изходно начало, с оглед на които се възприемат или разглеждат нещата, явленията; гледище, гледна точка. В любимата си тема за точността той навлизаше с тънко познаване на различните аспекти. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 45. Като цяло., художественият живот в Западна Европа., се отличава с много по-голяма сложност, включва хора с най-различни професии и има още множество други аспекти, за които досега тук все още нямаше възможност да бъде говорено. Хр. Ковачевски, СК, 75. Националният колорит, с който са обгърнати образите, битовият аспект, в който те се разгръщат, внася епичен елемент в лиричните сами по себе си моменти. Лит., XI кл., 1964, 326. Дълбокият поглед на мис
