Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/287“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— От гр. aKT(q,-ivo<; 'лъч<sup>4</sup>. | — От гр. aKT(q,-ivo<; 'лъч<sup>4</sup>. | ||
| − | + | ---- | |
АКТИ`НО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до лъч, лъчеизпускане, лъчиста енергия, напр.: актиноелектрически, актинолит, актиноли-тов, актиноморфен. | АКТИ`НО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до лъч, лъчеизпускане, лъчиста енергия, напр.: актиноелектрически, актинолит, актиноли-тов, актиноморфен. | ||
| − | — От гр. актц, -Ivoq | + | — От гр. актц, -Ivoq ’лъч’. |
| − | + | ---- | |
АКТИНОГРАФ <i>м. Метеор.</i> Метеорологически уред, с който се измерва и записва слънчевата радиация. | АКТИНОГРАФ <i>м. Метеор.</i> Метеорологически уред, с който се измерва и записва слънчевата радиация. | ||
| − | — От гр. актц, -ivoq | + | — От гр. актц, -ivoq ’лъч’. |
| − | + | ---- | |
АКТИНОГРАФИЯ <i>ж. Физ.</i> Измерване и записване на слънчевата радиация с акти-нограф. | АКТИНОГРАФИЯ <i>ж. Физ.</i> Измерване и записване на слънчевата радиация с акти-нограф. | ||
| − | + | ---- | |
АКТИНОЙДИ <i>мн. Хим.</i> Актиниди. | АКТИНОЙДИ <i>мн. Хим.</i> Актиниди. | ||
| − | + | ---- | |
АКТИНОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по актинология. | АКТИНОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по актинология. | ||
| − | + | ---- | |
АКТИНОЛОГИЯ <i>ж.</i> Дял от физиката, който изучава свойствата на различните видове лъчения. | АКТИНОЛОГИЯ <i>ж.</i> Дял от физиката, който изучава свойствата на различните видове лъчения. | ||
| − | + | ---- | |
АКТИНОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Метеор.</i> Който се отнася до измерване на слънчевата радиация. <i>Акти-нометрическа станция. Актинометричес-ки наблюдения.</i> | АКТИНОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, <i>мн.</i> -ски, <i>прил. Метеор.</i> Който се отнася до измерване на слънчевата радиация. <i>Акти-нометрическа станция. Актинометричес-ки наблюдения.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АКТИНОМЕТРИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метеор.</i> Дял от метеорологията, който изучава раз1гоеделението на лъчистата енергия в атмосферата и на земната повърхност, както и методите на нейното измерване. | АКТИНОМЕТРИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метеор.</i> Дял от метеорологията, който изучава раз1гоеделението на лъчистата енергия в атмосферата и на земната повърхност, както и методите на нейното измерване. | ||
| − | — От гр. актц, -{voq | + | — От гр. актц, -{voq ’лъч’+ цетроу ’измерване’. |
“ АКТИНОГРАФИЯ <i>ж. Физ.</i> Измерване и записване на слънчевата радиация с акти-нограф. | “ АКТИНОГРАФИЯ <i>ж. Физ.</i> Измерване и записване на слънчевата радиация с акти-нограф. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
£ АКТИНОМЕТЪР, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра, <i>м. Метеор.</i> Метеорологически уред, с който се измерва интензивността на слънчевата радиация. | £ АКТИНОМЕТЪР, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -тра, <i>м. Метеор.</i> Метеорологически уред, с който се измерва интензивността на слънчевата радиация. | ||
| − | От гр. актц, -{voq | + | От гр. актц, -{voq ’лъч’+ ^expov ’мярка’. |
« <i>R</i> АКТИНОМИКОЗА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> хроническо заболяване у човека и у някои | « <i>R</i> АКТИНОМИКОЗА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> хроническо заболяване у човека и у някои | ||
домашните животни, което се проявава в внойни подутини, причинени от растителните паразити — лъчисти гъбички. | домашните животни, което се проявава в внойни подутини, причинени от растителните паразити — лъчисти гъбички. | ||
| − | + | ---- | |
АКТИНОМИКОЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> ^ни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до актино-|Шкоза. <i>Актиномикозно заболяване.</i> | АКТИНОМИКОЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> ^ни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до актино-|Шкоза. <i>Актиномикозно заболяване.</i> | ||
акти`но- | акти`но- | ||
| − | + | ---- | |
АКТИНОМИЦЕТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) ак-тиномицет, <i>м. Биол.</i> Лъчисти гъбички, низши растителни организми със смесени черти на бактерии и на низши гъбички, които се развиват върху разлагащи се органични вещества. <i>Има и други микроорганизми.., които предизвикват заболявания. Такива са вретенообразните бактерии, актиномице-</i>тите и пр. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 38. | АКТИНОМИЦЕТИ <i>мн., ед.</i> (рядко) ак-тиномицет, <i>м. Биол.</i> Лъчисти гъбички, низши растителни организми със смесени черти на бактерии и на низши гъбички, които се развиват върху разлагащи се органични вещества. <i>Има и други микроорганизми.., които предизвикват заболявания. Такива са вретенообразните бактерии, актиномице-</i>тите и пр. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 38. | ||
| − | — От гр. aKTi£, -ivoq | + | — От гр. aKTi£, -ivoq ’лъч’ + |it>KT|(;, -т|то<; ’гъба’. |
| − | + | ---- | |
АКТИНОН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Газообразен радиоактивен химически елемент An, изотоп на радона, който се получава като междинен продукт при радиоактивен разпад. <i>Между техните</i> [на радиоактивните вещества] <i>разпадъчни продукти има газообразни еманации (радон — Rn, торон — Тп и актинон</i> —<i>An).</i> Л. Манолов, РА, 13. | АКТИНОН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Газообразен радиоактивен химически елемент An, изотоп на радона, който се получава като междинен продукт при радиоактивен разпад. <i>Между техните</i> [на радиоактивните вещества] <i>разпадъчни продукти има газообразни еманации (радон — Rn, торон — Тп и актинон</i> —<i>An).</i> Л. Манолов, РА, 13. | ||
— Отгр. | — Отгр. | ||
| − | + | ---- | |
АКТИНОСКОПИЯ <i>ж.</i> Изследване с помощта на лъчи. | АКТИНОСКОПИЯ <i>ж.</i> Изследване с помощта на лъчи. | ||
| − | — От гр. -ivoi; | + | — От гр. -ivoi; ’лъч’ + аколесо ’гледам’. |
| − | + | ---- | |
АКТИНОТЕРАПИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Лечение с помощта на различни видове лъчи, облъчване. | АКТИНОТЕРАПИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Лечение с помощта на различни видове лъчи, облъчване. | ||
| − | + | ---- | |
АКТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е предназначен за издаване на актове, на документи. <i>Актова книга.</i> 2. Който е предназначен за тържествени събрания. <i>Актова зала.</i> | АКТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е предназначен за издаване на актове, на документи. <i>Актова книга.</i> 2. Който е предназначен за тържествени събрания. <i>Актова зала.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АКТРИ`СА <i>ж.</i> Жена актьор; артистка. <i>Първите отзиви за младата актриса са похвални. А Драматическа актриса. Кабаретна актриса.</i> | АКТРИ`СА <i>ж.</i> Жена актьор; артистка. <i>Първите отзиви за младата актриса са похвални. А Драматическа актриса. Кабаретна актриса.</i> | ||
— От фр. actrice. | — От фр. actrice. | ||
| − | + | ---- | |
АКТУАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> | АКТУАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> | ||
| Ред 65: | Ред 65: | ||
2. Като <i>същ.</i> актуалното <i>ср.</i> Същественото, необходимото, навременното за настоящия момент, за съвременната действителност. В <i>драмата му е подчертано актуалното.</i> | 2. Като <i>същ.</i> актуалното <i>ср.</i> Същественото, необходимото, навременното за настоящия момент, за съвременната действителност. В <i>драмата му е подчертано актуалното.</i> | ||
| − | — От лат. actualis | + | — От лат. actualis ’деен, действен’ през рус. актуальньш. Други (остар.) форми: актуелен от нем., актюелен от фр. |
| − | + | ---- | |
АКТУАЛИЗАЦИЯ <i>ж.</i> Привеждане на нещо в съответствие с някакво актуално, съвременно състояние, положение; актуализиране. <i>12 септември е последният срок</i> | АКТУАЛИЗАЦИЯ <i>ж.</i> Привеждане на нещо в съответствие с някакво актуално, съвременно състояние, положение; актуализиране. <i>12 септември е последният срок</i> | ||
Версия от 20:03, 27 ноември 2012
по дъното или по подводни предмети; морска хризантема. Actinia. Предупредителната окраска не липсва и сред морските обитатели. Типичен пример представляват ак-тиниите. М. Йосифов, ЗФБ, 40. Вдясно по отцепени от скалата плочи бяха полепнали цветята на стотици червени, жълти, розови и в какви ли не още оттенъци акти-нии, които едва забележимо движеха пипалата си. ВН, 1960, бр. 2642,4. Най-характерен пример на симбиоза между животно и животно е познатият на всички случай на съжителство между рака пустинник и някои актинии. ПН, 1935, кн. 8-9.
— От гр. aKT(q,-ivo<; 'лъч4.
АКТИ`НО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до лъч, лъчеизпускане, лъчиста енергия, напр.: актиноелектрически, актинолит, актиноли-тов, актиноморфен.
— От гр. актц, -Ivoq ’лъч’.
АКТИНОГРАФ м. Метеор. Метеорологически уред, с който се измерва и записва слънчевата радиация.
— От гр. актц, -ivoq ’лъч’.
АКТИНОГРАФИЯ ж. Физ. Измерване и записване на слънчевата радиация с акти-нограф.
АКТИНОЙДИ мн. Хим. Актиниди.
АКТИНОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по актинология.
АКТИНОЛОГИЯ ж. Дял от физиката, който изучава свойствата на различните видове лъчения.
АКТИНОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Метеор. Който се отнася до измерване на слънчевата радиация. Акти-нометрическа станция. Актинометричес-ки наблюдения.
АКТИНОМЕТРИЯ, мн. няма, ж. Метеор. Дял от метеорологията, който изучава раз1гоеделението на лъчистата енергия в атмосферата и на земната повърхност, както и методите на нейното измерване.
— От гр. актц, -{voq ’лъч’+ цетроу ’измерване’.
“ АКТИНОГРАФИЯ ж. Физ. Измерване и записване на слънчевата радиация с акти-нограф.
£ АКТИНОМЕТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Метеор. Метеорологически уред, с който се измерва интензивността на слънчевата радиация.
От гр. актц, -{voq ’лъч’+ ^expov ’мярка’.
« R АКТИНОМИКОЗА, мн. няма, ж. Мед. хроническо заболяване у човека и у някои
домашните животни, което се проявава в внойни подутини, причинени от растителните паразити — лъчисти гъбички.
АКТИНОМИКОЗЕН, -зна, -зно, мн. ^ни, прил. Мед. Който се отнася до актино-|Шкоза. Актиномикозно заболяване.
акти`но-
АКТИНОМИЦЕТИ мн., ед. (рядко) ак-тиномицет, м. Биол. Лъчисти гъбички, низши растителни организми със смесени черти на бактерии и на низши гъбички, които се развиват върху разлагащи се органични вещества. Има и други микроорганизми.., които предизвикват заболявания. Такива са вретенообразните бактерии, актиномице-тите и пр. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 38.
— От гр. aKTi£, -ivoq ’лъч’ + |it>KT|(;, -т|то<; ’гъба’.
АКТИНОН, мн. няма, м. Хим. Газообразен радиоактивен химически елемент An, изотоп на радона, който се получава като междинен продукт при радиоактивен разпад. Между техните [на радиоактивните вещества] разпадъчни продукти има газообразни еманации (радон — Rn, торон — Тп и актинон —An). Л. Манолов, РА, 13.
— Отгр.
АКТИНОСКОПИЯ ж. Изследване с помощта на лъчи.
— От гр. -ivoi; ’лъч’ + аколесо ’гледам’.
АКТИНОТЕРАПИЯ, мн. няма, ж. Мед. Лечение с помощта на различни видове лъчи, облъчване.
АКТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е предназначен за издаване на актове, на документи. Актова книга. 2. Който е предназначен за тържествени събрания. Актова зала.
АКТРИ`СА ж. Жена актьор; артистка. Първите отзиви за младата актриса са похвални. А Драматическа актриса. Кабаретна актриса.
— От фр. actrice.
АКТУАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който е съществен, необходим за настоящия момент, за съвременната действителност; съвременен, навременен. Това бе първата по-значителна роляив кариерата ми на провинциална актриса. Й. Попов, ЧП, 26. Науката и литературата ни,.., добиват по-оригинален отпечатък едва след Кримската война (1856), когато даровити наши мъже почват да присаждат на българска почва европейското знание и да пишат на съвременен български език в списания и вестници, подлагайки на разглеждане актуални въпроси. М. Арнаудов, БКД, 7. Актуален проблем. Актуална тематика. Актуален сюжет. Актуални задачи. Актуален въпрос. Актуални събития. Актуално политическо значение.
2. Като същ. актуалното ср. Същественото, необходимото, навременното за настоящия момент, за съвременната действителност. В драмата му е подчертано актуалното.
— От лат. actualis ’деен, действен’ през рус. актуальньш. Други (остар.) форми: актуелен от нем., актюелен от фр.
АКТУАЛИЗАЦИЯ ж. Привеждане на нещо в съответствие с някакво актуално, съвременно състояние, положение; актуализиране. 12 септември е последният срок
287
актуализация
