Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1049“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 47: | Ред 47: | ||
<b>БЪРБОРКА</b> <i>ж. Разг.</i> Бъбривка, бъбрица, бърборана, дърдорка. Любенов. <i>Много е приказлива тази госпожа. Мария. Една бърборка... страшно ми дотягва понякога.</i> Ст. Л. Костов, Избр. тв, 359. | <b>БЪРБОРКА</b> <i>ж. Разг.</i> Бъбривка, бъбрица, бърборана, дърдорка. Любенов. <i>Много е приказлива тази госпожа. Мария. Една бърборка... страшно ми дотягва понякога.</i> Ст. Л. Костов, Избр. тв, 359. | ||
---- | ---- | ||
− | <b>БЪРБОРКО</b>, -то <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг.</i> Бъбривец, бъбрица, бърборан, дърдорко. | + | <b>БЪРБОРКО</b>, -то <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг.</i> Бъбривец, бъбрица, бърборан, дърдорко. <i>— Той беше един бърборко, един фантазьор и манияк... За него морето беше до колене...</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 43. <i>Тоя неуморим бърборко Анго — ето и сега, не спира: разприказвал се е, сякаш не на бой ще върви, а на сватба.</i> М. Кремен, Б, 26. |
---- | ---- | ||
<b>БЪРБОРКОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Бъбривка, бъбрица, бърборка, дърдорка. — Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908. | <b>БЪРБОРКОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Бъбривка, бъбрица, бърборка, дърдорка. — Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
Ред 55: | Ред 55: | ||
<b>БЪРБОРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Качество или проява на бъбрив; бърборене. <i>Да, пазят се като от сеч и огън, / да, пазят се Пашите от бърборство; / попитат ли го нещо, — те промълвят: / — „Върховната власт по-добре разбира.“</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 170. | <b>БЪРБОРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко.</i> Качество или проява на бъбрив; бърборене. <i>Да, пазят се като от сеч и огън, / да, пазят се Пашите от бърборство; / попитат ли го нещо, — те промълвят: / — „Върховната власт по-добре разбира.“</i> Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 170. | ||
---- | ---- | ||
− | <b>БЪРБОРЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех.</i> 1. Говоря много за незначителни и излишни неща; (гъбря, дърдоря, брътвя. <i>Дядо бърбореше що трябва и не трябва, само за да наруши бодливото мълчание, легнало с всичката си тежест върху душите ни.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 43. | + | <b>БЪРБОРЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех.</i> 1. Говоря много за незначителни и излишни неща; (гъбря, дърдоря, брътвя. <i>Дядо бърбореше що трябва и не трябва, само за да наруши бодливото мълчание, легнало с всичката си тежест върху душите ни.</i> Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 43. <i>— Тъй, тъй!.. Пада му се! Нека, та да се научи как се ядат яйца от гащата кокошка в петъчен ден! — бърбореше баба Гина през плета.</i> Чудомир, Избр. пр, 29. <i>Те бърбореха за училището, за своите съученици и съученички.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VI, 320. 2. Говоря неясно и неразбрано. <i>Шумно и весело е там в широката стая: тия, около</i> |
Версия от 20:21, 17 юни 2013
БЪЛШЕНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от бълша и от бълша се; бълшевене.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БЪЛШИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. По който има много бълхи; бълшав, бъл-хлив. Бълшива черга. Бълшиво куче.
2. По който има следи от бълхи, който е изцапан от бълхи. Бълшива риза.
БЪЛШЙЦА ж. Умал. от бълха; малка бълха, бълхичка, бълхица.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БЪНДЖИ, мн. няма, ср. Спорт. 1. Вид екстремен спорт, при който се скача от го,-ляма височина (от кула, висок мост и др.) със специално ластично въже, прикачено към тялото и глезените. Родено в Нова Зеландия преди много години, бънджито е скачане от високи мостове. СТ, 1998, бр. 46, 28. „Винаги можеш да си приказваш с един човек, който практикува скокове бън-джи, тъй като е засмян до уши.“ П, 1991, бр. 6, 7.
2. Специално ластично въже, използвано при този екстремен спорт. Луда е [Ани], но не толкова, че да скочи с бънджи от някой висок мост. С, 1999, бр. 2489, 8.
— Англ. bungee. — Друга (рядка) форма: банджи.
БЪРА-БЪРА междум. За наподобяване на звукове, издавани при бързо безсмислено говорене или при монотонно четене. О Бъра-бъра, три чадъра. Разг. Пренебр. Употребява се, за да се изрази недоверие или подигравка към нечии думи. БЪРБОЛАН м. Диал. Бърборан.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪРБОЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бърболя.
БЪРБОЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Бърборя.
БЪРБОРАН м. Разг. Бъбривец, бъбрица, бърборко, дърдорко. Бъра, бъра! Кой бърбори? / Кой е тоя бърборан? М. Лъкат-ник, ВП, 9.
БЪРБОРАНА ж. Разг. Бъбривка, бъбрица, бърборка, дърдорка. Затова, че е Лиляна / мързелана, / затова, че е Лиляна / бърборана, / над задачите си плаче. М. Лъ-катник, ВП, 36.
БЪРБОРАНКА ж. Разг. Умал. от бърборана.
БЪРБОРЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бърборя. Предпочиташе да работи сам, вместо да слуша с часове безгрижното бърборене и веселото кискане на младежите. П. Вежинов, ВП, 6. Нямаше край тази тежка и мъчителна нощ,.. И как противно й беше това непрекъснато неразбираемо бърборене на жените отвън. Г. Караславов. С, 124.
БЪРБОРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бърборене. Па наскоро Дрюся свести, та заряза безплодните приказки и бърборение за политика. И. Груев, СП (превод), 66.
БЪРБОРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Ин-див. Бъбрив. Смени след туй [борсукът] кълвача — пръв счетоводител, / бил остър по характер той, / и тури зетя свой — известния вредител, / зловещия бърборест гарван. Хр. Радевски, Б, 64.
БЪРБОРИ`ЦА ж. Разг. Жена бъбрица. Дъщеря му е една бърборица.
БЪРБОРИЩЕ, мн. -а, ср. Индив. Пренебр. Място, където се бърбори. Театърът се превръща от бърборище в храм на словото, храм на творческата фантазия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 158.
БЪРБОРКА ж. Разг. Бъбривка, бъбрица, бърборана, дърдорка. Любенов. Много е приказлива тази госпожа. Мария. Една бърборка... страшно ми дотягва понякога. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 359.
БЪРБОРКО, -то мн. -вци, м. Разг. Бъбривец, бъбрица, бърборан, дърдорко. — Той беше един бърборко, един фантазьор и манияк... За него морето беше до колене... Г. Караславов, Избр. съч. II, 43. Тоя неуморим бърборко Анго — ето и сега, не спира: разприказвал се е, сякаш не на бой ще върви, а на сватба. М. Кремен, Б, 26.
БЪРБОРКОВИЦА ж. Диал. Бъбривка, бъбрица, бърборка, дърдорка. — Т. Панчев, Допълнение към българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪРБОРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив. Но когато богат осиромашее, ся-кой го куди двойно и тройно,..: ако ли йе пък разговорен, то, когато изпадне, казват го бъроорлив и лапацан. Кр. Пишурка, К, 108-109.
БЪРБОРСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Качество или проява на бъбрив; бърборене. Да, пазят се като от сеч и огън, / да, пазят се Пашите от бърборство; / попитат ли го нещо, — те промълвят: / — „Върховната власт по-добре разбира.“ Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 170.
БЪРБОРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. 1. Говоря много за незначителни и излишни неща; (гъбря, дърдоря, брътвя. Дядо бърбореше що трябва и не трябва, само за да наруши бодливото мълчание, легнало с всичката си тежест върху душите ни. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 43. — Тъй, тъй!.. Пада му се! Нека, та да се научи как се ядат яйца от гащата кокошка в петъчен ден! — бърбореше баба Гина през плета. Чудомир, Избр. пр, 29. Те бърбореха за училището, за своите съученици и съученички. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 320. 2. Говоря неясно и неразбрано. Шумно и весело е там в широката стая: тия, около