Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/261“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | АЕРОБИОЗА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Било-гически процес, който протича при достъп на свободен кислород. <i>Противоп.</i> анаероби-оза. | |
| − | + | _От гр. 0И1Р 'въздух* + (JlOQ 'живот'. | |
| − | + | АЕРОБИОН, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Биол.</i> Атмосферата като среда за живот. | |
| − | + | _От гр. алр 'въздух' + р(о<; 'живот' през нем. Aerobion. | |
| − | + | АЕРОБНО. <i>Биол. Нареч. от</i> аеробен. <i>Растения, които дишат аеробно, могат да издържат няколко часа и в безкислородна среда.</i> | |
| − | + | АЕРОБУС <i>м.</i> Голям свръхзвуков пътнически самолет с възможност за превоз на 500 и повече пътници. | |
| − | + | — Фр. aerobus. | |
| − | + | АЕРОГАРА <i>ж.</i> Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на летище за обслужване на пътниците. <i>Петчасов полет — и двата самолета на „Табсо“ ни свалиха на Пражката аерогара.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 5. <i>Вчера следобед със самолет от Москва на аерогара „Враждебна“ пристигна в столицата съветска делегация.</i> РД, 1950, бр.217, 1. | |
| − | + | АЕРОГРАФИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Физ.</i> Описание на въздуха в горните слоеве на атмосферата. 2. <i>Техн.</i> Начин за боядисване на тъкани, хартия и др. с помощта на пистолет със сгъстен въздух. | |
| − | + | АЕРОДИНАМИКА <i>ж. Физ.</i> Дял от ае-ромеханиката, който се занимава с изучаване законите на движението на въздуха и др. газове, както и със силовото взаимодействие между въздуха и обтекаемите от тях тела. | |
| − | + | АЕРОДИНАМИЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Физ. Прил. от</i> аеродинамика; аероди-намически. <i>Аеродинамична теория. Аеродинамичен метод. Аеродинамични тръби. Аеродинамични сили.</i> | |
| − | О | + | О Аеродинамична форма. <i>Техн.</i> Обтекаема форма, която се придава на бързоходни превозни средства (самолети, ракети, автомобили и под.) с цел да се намали образуването на вихри и съпротивлението на средата. <i>Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 160. |
| − | + | <sub>v</sub> АЕРОДИНАМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | |
<i>прил. Физ.</i> Аеродинамичен. <i>Аеродинамичес-ка тръба.</i> | <i>прил. Физ.</i> Аеродинамичен. <i>Аеродинамичес-ка тръба.</i> | ||
| − | + | АЕРОДИНАМИ`ЧНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Физ.</i> Качество на аеродинамичен. | |
| − | + | <sub>м</sub> АЕРОДРУМ <i>м. Книж.</i> Летище; аеро-иорт. | |
| − | + | <sub>;л</sub> АЕРОЗОЛ <i>м. Хим.</i> Дисперсна система, ; която се състои от много малки твърди или I течни частици, равномерно разпределени £ Йод въздух или в друг газ. <i>Рудничният прах представлява дисперсна система, която се състои от две компоненти: твърда., и газообразна.. Общо прието е такива дисперсни системи да се наричат аерозоли.</i> Хр. Марков и др., ТБ, 183. <i>Изследвания за аерозоли.</i> | |
| − | + | аеробиоза | |
| − | + | — От нем. Aerosol от гр. сгпр + нем. Sole 'колоидна систе-мо от ситни частици'. | |
| − | < | + | АЕРОЗОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до аерозол; аерозолов. <i>Метеорологията трябва .. да охарактеризира атмосферната дифузия (разпространяването на аерозолните примеси в атмосферата вследствие на турбулентното преместване).</i> JI. Манолов, РА, 6. <i>Заразата се разпространява от болния с директен контакт (аерозолни пръски). Н.</i> Иванов и др., ГО, 128—129. // Който разпръсква течност във вид на аерозол. Аеро-золна опаковка. Аерозолен препарат. О Аерозолни апарати. <i>Физ.</i> Апарати за превръщане на течни отровни и други препарати в изкуствена мъгла. Аерозолно лечение. <i>Мед.</i> Лечебен метод, при който се вдишват пулверизирани течни медикаменти, етерични масла и др. |
| − | + | АЕРОЗОЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> Аерозолен. <i>Аерозолови капчици.</i> | |
| − | + | АЕРОКЛУБ <i>м.</i> Дружество, клуб на любители на въздухоплаването и на лица, които се занимават с въздухоплаване. <i>Тя прекарваше вечерите си в един московски аероклуб — учеше се да лети.</i> А. Каралийчев, | |
| − | + | АЕРОЛИНИЯ <i>ж.</i> 1. Въздушна линия, въздушен път за летателни апарати. 2. Самолетен маршрут; дестинация. | |
| − | + | АЕРОЛИТ <i>м. Астрон. Остар.</i> Каменен метеорит. | |
| − | + | — От гр. aiip 'въздух' + Ал0о<; 'камък'. — Цариградски вестник, 1856. | |
| − | < | + | АЕРОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Специалист по аерология. |
| − | < | + | АЕРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Спец. Прил. от</i> аеролог <i>и от</i> аерология; аерологически. <i>Аерологични наблюдения. Аерологични изследвания.</i> |
| − | + | АЕРОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Спец.</i> Аерологичен. <i>Аерологическа обсерватория.</i> | |
| − | + | АЕРОЛОГИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Дял от метеорологията, който изучава явленията във въздушните слоеве над приземния и има за задача да усъвършенства методите за изследване на високите атмосферни слоеве. | |
| − | < | + | АЕРОЛОЖКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Спец. Прил. от</i> аеролог; аерологичен, аерологически. <i>Аероложки проучвания.</i> |
| − | + | АЕРОМАЯК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Авиац.</i> Светлинно или радиосигнално устройство за ориентиране и насочване на самолет при намалена или липсваща видимост; | |
| − | + | аеромаяк | |
| − | |||
Версия от 22:00, 24 ноември 2012
АЕРОБИОЗА, мн. няма, ж. Биол. Било-гически процес, който протича при достъп на свободен кислород. Противоп. анаероби-оза.
_От гр. 0И1Р 'въздух* + (JlOQ 'живот'.
АЕРОБИОН, мн. няма, ж. Биол. Атмосферата като среда за живот.
_От гр. алр 'въздух' + р(о<; 'живот' през нем. Aerobion.
АЕРОБНО. Биол. Нареч. от аеробен. Растения, които дишат аеробно, могат да издържат няколко часа и в безкислородна среда.
АЕРОБУС м. Голям свръхзвуков пътнически самолет с възможност за превоз на 500 и повече пътници.
— Фр. aerobus.
АЕРОГАРА ж. Сграда или комплекс от сгради и съоръжения на летище за обслужване на пътниците. Петчасов полет — и двата самолета на „Табсо“ ни свалиха на Пражката аерогара. Ив. Мирски, ПДЗ, 5. Вчера следобед със самолет от Москва на аерогара „Враждебна“ пристигна в столицата съветска делегация. РД, 1950, бр.217, 1.
АЕРОГРАФИЯ ж. 1. Физ. Описание на въздуха в горните слоеве на атмосферата. 2. Техн. Начин за боядисване на тъкани, хартия и др. с помощта на пистолет със сгъстен въздух.
АЕРОДИНАМИКА ж. Физ. Дял от ае-ромеханиката, който се занимава с изучаване законите на движението на въздуха и др. газове, както и със силовото взаимодействие между въздуха и обтекаемите от тях тела.
АЕРОДИНАМИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Физ. Прил. от аеродинамика; аероди-намически. Аеродинамична теория. Аеродинамичен метод. Аеродинамични тръби. Аеродинамични сили.
О Аеродинамична форма. Техн. Обтекаема форма, която се придава на бързоходни превозни средства (самолети, ракети, автомобили и под.) с цел да се намали образуването на вихри и съпротивлението на средата. Камиони, червени автобуси, модерни леки коли с аеродинамична форма и жълти таксита от градския транспорт в надпревара свистят по двете посоки на асфалтовата аутострада. Ив. Мирски, ПДЗ, 160.
v АЕРОДИНАМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Физ. Аеродинамичен. Аеродинамичес-ка тръба.
АЕРОДИНАМИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Физ. Качество на аеродинамичен.
м АЕРОДРУМ м. Книж. Летище; аеро-иорт.
;л АЕРОЗОЛ м. Хим. Дисперсна система, ; която се състои от много малки твърди или I течни частици, равномерно разпределени £ Йод въздух или в друг газ. Рудничният прах представлява дисперсна система, която се състои от две компоненти: твърда., и газообразна.. Общо прието е такива дисперсни системи да се наричат аерозоли. Хр. Марков и др., ТБ, 183. Изследвания за аерозоли.
аеробиоза
— От нем. Aerosol от гр. сгпр + нем. Sole 'колоидна систе-мо от ситни частици'.
АЕРОЗОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Хим. Който се отнася до аерозол; аерозолов. Метеорологията трябва .. да охарактеризира атмосферната дифузия (разпространяването на аерозолните примеси в атмосферата вследствие на турбулентното преместване). JI. Манолов, РА, 6. Заразата се разпространява от болния с директен контакт (аерозолни пръски). Н. Иванов и др., ГО, 128—129. // Който разпръсква течност във вид на аерозол. Аеро-золна опаковка. Аерозолен препарат. О Аерозолни апарати. Физ. Апарати за превръщане на течни отровни и други препарати в изкуствена мъгла. Аерозолно лечение. Мед. Лечебен метод, при който се вдишват пулверизирани течни медикаменти, етерични масла и др.
АЕРОЗОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. Аерозолен. Аерозолови капчици.
АЕРОКЛУБ м. Дружество, клуб на любители на въздухоплаването и на лица, които се занимават с въздухоплаване. Тя прекарваше вечерите си в един московски аероклуб — учеше се да лети. А. Каралийчев,
АЕРОЛИНИЯ ж. 1. Въздушна линия, въздушен път за летателни апарати. 2. Самолетен маршрут; дестинация.
АЕРОЛИТ м. Астрон. Остар. Каменен метеорит.
— От гр. aiip 'въздух' + Ал0о<; 'камък'. — Цариградски вестник, 1856.
АЕРОЛОГ, мн. -зи, м. Специалист по аерология.
АЕРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от аеролог и от аерология; аерологически. Аерологични наблюдения. Аерологични изследвания.
АЕРОЛОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Спец. Аерологичен. Аерологическа обсерватория.
АЕРОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Спец. Дял от метеорологията, който изучава явленията във въздушните слоеве над приземния и има за задача да усъвършенства методите за изследване на високите атмосферни слоеве.
АЕРОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от аеролог; аерологичен, аерологически. Аероложки проучвания.
АЕРОМАЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Авиац. Светлинно или радиосигнално устройство за ориентиране и насочване на самолет при намалена или липсваща видимост;
аеромаяк
